Р Е
Ш Е Н
И Е
№138/24.11.2011г.
гр.Търговище
в името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД втори състав
На четиринадесети ноември
2011
година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН С. БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар:Р.Б.
като разгледа
докладваното от съдията Милен С. *** по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника И.А.Б. ***, действуващ чрез процесуалния си
представител адв.К. П. *** против решение
№485/09.09.2011г., постановено по гр.д.№763/2011г. по описа на Търговищкия
районен съд в частта му, с която на осн.чл.50 от ЗЗД е осъден да заплати на Е.Й.Х.
*** обезщетение за причинените му на 19.03.2011г. неимуществени вреди в размер
на 1 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането. С доводи
за необоснованост и нарушения на закона, въззивникът моли за отмяна на
решението в посочената осъдителна част и за отхвърляне на иска с присъждане на
следващите му се разноски.
По реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ищеца с оспорване на основателността на въззивната
жалба и с молба за потвърждаване на
решението в осъдителната му част.
След проверка по
реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима и
основателна.
Предявеният иск по чл.50 от ЗЗД за сумата 5 000 лв. е обоснован с
обстоятелствата, че на 19.03.2011г. в стопански обект на
”Морела”ООД-гр.Търговище ищецът е ухапан по дясната ръка и по десния крак от
куче, собственост и под надзора на ответника-управител на дружеството, в
резултат на което е претърпял невъзмездени до настоящия момент неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът
оспорва иска с възражение относно собствеността на животното, както и с
възражения относно останалите предпоставки за ангажиране на отговорността му,
включително за изключителен принос на ищеца за настъпване на евентуалната
вреда.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд прие за
установено следното:
Съгласно приложената медицинска документация и съгласно показанията на св.В. М., и
свидетеля-очевидец Х. Г.,
неопровергани от показанията на св.Х. Х. и св.И. И.-служители
в ”Морела”ООД-гр.Търговище, чийто упра-вител е ответникът, на 19.03. 2011г. в
стопански обект на посоченото дружество и при изпълнение на служебно задължение
по засичане на електромер, ищецът е ухапан по дясната ръка и по десния крак от
едно от трите кучета, намиращи се в двора, поради което следва да се приеме, че
същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
невъзмездени до момента.
С оглед разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, отговорност за вреди от животно носят
собственикът и лицето, под чийто надзор се намират.
В конкретния случай, писмени или гласни доказателства за собствеността на
кучето, причинило телесните увреждания, не са ангажирани, а от обстоятелството,
че същото е в двора на дружеството, не може да се предполага, че е собственост
на управителя на същото. Данните от удостоверение №46/23.03.2001г. на
ветеринарния лекар, че ответникът е завел на преглед негово куче са само
индиция за собстве-ност, но не и категорично доказателство, каквото би било
паспорта на животното, за изискването на който документ ищецът не е направил
доказателствено искане и не е представен по делото.Но дори и да бе представен,
неустановено е останало и обстоятелството, кое конкретно от трите животни е
ухапало ищеца, за да се направи извод, че именно то е собственост на ответника
в качеството му на физическо лице.
От друга страна, след като животните се отглеждат в обект на дружеството,
то те са под надзора на същото по смисъла на чл.50 от ЗЗД, а не на лице от
персоналния състав, на което са предадени за изпълнение на служебните функции(в
този смисъл-решение №415/18.02. 1970г. по гр.д.№2389/1969г. на ВС, Іг.о. и ППВС №7/1959г.) и не може да се приеме, че
са под надзора на управителя на дружеството, на което основание районният съд е
ангажирал отговорността му, приемайки че животното е собственост на
дружеството, но същият не е положил усилия да обезопаси обекта, така че
животните да не могат да причиняват вреди на хора.Посочените доводи не могат да
бъдат споделени от въззивния съд, още повече- отговорността по чл.50 от ЗЗД е
безвиновна, а дали е налице противоправно бездействие от страна на управителя е
въпрос от приложното поле на чл.45, ал.1 от ЗЗД, какъвто иск не е предя-вен.
Предвид горното, след като животното не е под надзора на ответника, нито
собствеността му върху същото е установена по категоричен начин, то не са
налице предпоставките по чл.50 от ЗЗД и предявеният иск е неоснователен,
обуславящо отмяна на решението на районния съд в обжалваната му осъдителна
част, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК и постановяване на друго решение по съществото
на спора, с което предявеният иск по чл.50 от ЗЗД да бъде отхвърлен, а на
ответника да се присъдят направените по делото в първата и въззивната инстанция
разноски в размер на 520 лв.
Въз основа на изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №485/09.09.2011г.,
постановено по гр.д.№ 763/2011г. по описа на Търговищкия районен съд в
обжалваната му осъдителна част, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Й.Х. ***, ЕГН:********** против И.А.Б. ***, ЕГН:** 07191443
иск по чл.50, пр.2 от ЗЗД в частта му за сумата 1 000 лв., претендирана като
обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от телесни увреждания, причинени на 19.03.2011г. от животно (куче), ведно със законната лихва
върху глав-ницата от 19.03.2011г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНО-ВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е.Й.Х. *** да
заплати на И.А.Б. *** направените по делото в
първата и въззивната инстанция разноски в размер на 520 лв.
В останалата му необжалвана отхвърлителна
част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.