№ 260367 / 14.10.2021 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
14.10.2021 година, град Монтана
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в
ОТКРИТО съдебно заседание на 23.09.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при
секретаря Силвия Георгиева и с участието на
прокурора.................................................,като разгледа
докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 569 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238, във връзка с
чл.239 от ГПК.
Предявен е иск с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.Панайот волов 29, етаж 3, представлявано от Ивелина
Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев, в качеството на Управители, чрез
юрисконсулт Йордан Валентинов Методиев, е предявило иск срещу А.П.Г., ЕГН **********,***, и цена на иска:
1 334.86 лв.
Доверителят и е подал
Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение. В законоустановения едномесечен срок А.П.Г. е възразил
срещу същата, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК депозират
настоящия установителен иск.
Обстоятелството, въз основа на
което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем №
5519668 от 08.04.2019 г. между „ВИВА КРЕДИТ“ ООД като заемодател и А.П.Г.,
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Подписвайки договора за
паричен заем, заемодателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски
формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Основанието, на което Заявлението и настоящата
искова молба се подават от името на доверителя и е сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99
от ЗЗД между “Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, ЕИК 202527З41 и Приложение № 1.1 към него от 9.3.2018 г., по силата на
които вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем,
Заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 800
лева, под формата на паричен заем, който се усвоява в брой при сключване на
договора. С подписването на договора, А.П.Г. удостоверява, че е получил от
Заемодателя заемната сума от 800 лева, като договорът има силата на разписка за
предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и върне
заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в
размер на 950.40 лева, ведно с договорната лихва на 22 двуседмични погасителни
вноски. Следва да се има предвид следното - ако Заемателят не изпълни
задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят има
право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето
вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера
на дължимите суми от Заемателя.
По договора за паричен заем, А.П.Г. е
извършвал плащания в размер на 77 лв. преди цедиране на задължението и 60 лева
след образуване на заповедното производство по сметка на цесионера. Общо платените
суми към момента на подаване на исковата молба са в размер на 137.00 лева.
Дължимата главница е в размер на 769.21 лв.
Начислената договорна лихва е в размер на
137.99 лв. за периода от 22.04.2019 г. – дата на първата вноска до 10.02.2020
г. – дата на настъпване падежа на договора.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е
задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител
физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия ИЛИ валидна
банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на
договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на
Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка
съгласно договора.
Претентидараната неустойка
представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислява еднократно, след
З дни от датата на сключения между страните договор. Клаузата за неустойка е
инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в случаи, че
заемателят изпълни посочените условия, неустойка не се начислява. Следва да се
подчертае, че неустойката за неизпълнение се начислява еднократно в момента на
допускане на неизпълнението и за същата не е налице период за начисляването й.
Към настоящия момент претендират частично
неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение в размер на 233.26 лв. От неустойката е приспадната и сумата от
60.00 лева платени по сметка на цесионера, след образуване
на заповедното производство.
Разпоредбите на договора
предвиждат, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на Вива кредит ООД,
която е актуална към датата на сключване на договора и се намира, както във
всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя,
така и на интернет страница. Тарифата представлява неразделна част от договора.
В последната е посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска,
ответникът дължи на Кредитора определени суми, представляващи направени разходи
за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни
съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В настоящия
случай
А.П.Г. дължи разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в
размер на 175лв.
Ответникът е трябвало да изплати
целия заем на 10 февруари
Ответникът по делото продължава ВИНОВНО
да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 19.40 лева от
11 февруари
Моли съда да постанови съдебно
решение, с което:
Да се признае за установено, че
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има следните вземания срещу А.П.Г.:
Останала и не погасена главница в размер на 769.21 лв.; Останалата и не
погасена договорна лихва в размер на 137.99 лева за периода от 22 април
Претендират от А.П.Г. да им
заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350.00 лв., от
които – 50.00 лв. по чл. 13 т. 2 от НЗПП за подготовка на документи за
завеждане на дело и 300.00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
С оглед процесуалното поведение на
ответника и в случай, че същият не подаде отговор на
настоящата искова молба в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, моли съда да постанови неприсъствено решение на основание чл. 238 от ГПК, с което да се уважат изцяло исковете така,
както са предявени с исковата молба.
Особено
искане: Моли уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.
Ответникът А.П.Г., ЕГН **********,***, в срока, предвиден за отговор не
взема становище по иска, не прави искания, оспорвания възражения, не представя
доказателства заплатени задължения към ищеца. Редовно призован за насрочено
съдебно заседание не се явява, не се представлява.
Доказателствата
по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно гражданско дело
№ 2476 по описа на Районен съд Монтана за 2020 година.
Съдът, след като прецени доводите
на ищеца, доказателствата по делото и на основание чл.238
ал.1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема за установени следните
обстоятелства:
Направено е искане за признаване
за установено съществуване на вземане, след проведено успешно заповедно
производство по предвидения ред на чл. 410 и сл ГПК по договор за предоставяне
на потребителски кредит и прехвърляне на вземането /цесия/.
Производството е по предявен
положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане
въз основа на Договор за паричен заем № 5519668 от 08.04.2019 г. между „ВИВА
КРЕДИТ“ ООД като заемодател и А.П.Г., заемател, сключен при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Подписвайки договора за паричен
заем, заемодателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр,
посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Вземането е прехвърляно с цесия,
като ищецът се явява последният, комуто е прехвърлено задължението, съгласно сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД между “Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК 202527З41 и Приложение № 1.1 към него от
9.3.2018 г., по силата на които вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Ищецът, „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК 202527З41, има правото да поиска плащане на
натрупано задължение, предвид твърдението му за неизпълнение на договорни,
облигационни отношения, което, с оглед липсата на доброволно изпълнение, е
извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл. 410 ГПК. С оглед
връчването на длъжника заповедта за изпълнение на парично задължение чрез
неговата майка –Здравка Ангелова, направено на 04.01.2021 г., предявеният
установителен иск за съществуване на вземането по договора, е допустим,
съобразно изпълнението от страна на заявителя на чл.415 ал.1 т.1 ГПК. Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК е
специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се
предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за
съществуване на вземането. За валидното му предявяване кредиторът следва да
обоснове и правния интерес, макар че този иск е средство за защита на
признатото в заповедното производство вземане и предпоставките за предявяването
му са нормативно установени.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор от страна на ответника, не вземане
становище, не направени възражения, не посочване доказателства, не оспорване
истинността на представените доказателства, а и не представяне на такива,
установяващи изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи
това по-късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на
ответника. Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждане делото в негово отсъствие.
В тази връзка, съдът намира, че
искът е основателен.
При предявен иск по чл. 415, ал.1
т.1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и
обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще
бъде удостоверено от съдебното решение.
Искът, който заявителят в
заповедното производство по чл. 410 ГПК е предявил при връчване на заповедта за
изпълнение лично на длъжника, като е постъпило възражение в преклузивния срок,
е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на
иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която
съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по
ч.гр.д. № 2476 по описа на Районен съд Монтана за 2020 година и е определен
ясно и недвусмислено в закона – чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, във връзка с чл.415 ал.4 ГПК.
Целта на предявяването на иск в тази
хипотеза в срок от длъжника, е да се установи наличието на вземането, към
момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение,
но вече със сила на присъдено нещо. Тъй като връчването на заповедта за
изпълнение е извършено лично на длъжника и е направено в срок възражение от
негова страна, това обстоятелство представлява пречка за влизането и в сила.
При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 ГПК
заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът
издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл. 410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при
подадено възражение – чрез уважаването на предявения установителен иск. Освен че
са указани последиците на страните, в случая на ответника, от неспазването на
сроковете, искът е основателен, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че съдът постановява
неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен
с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице
процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответника е
получил съобщение по чл. 131 ГПК лично, л.32 и 33 от делото, не е представил в
срок отговор на исковата молба, същият е редовно призован, но не се е явил в
съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства
в тази връзка – чл. 238, ал.1 ГПК. С
определение № 260648 от 25.05.2021 г. по реда на чл. 140 ГПК на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл. 239, ал.1 ГПК.
Поради изложеното, съдът счита, че
предявеният иск следва да се уважи като основателен, като съдът признае за
установено съществуването на вземането на ищеца, съобразно издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260301 от 05.11.2020
година по ч.гр.д.№ 2476 по описа на Районен съд Монтана за 2020 година.
Съобразно с изхода на делото и на основание
чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски за заповедното и исково производство, съобразно приложен списък по чл.
80 ГПК.
Водим от горното, на основание чл.
239, ал.1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.П.Г., ЕГН **********,***, че към 04.11.2020 година
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.Панайот волов 29,
етаж 3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов
Янакиев, в качеството на Управители, за следните суми:
- 769.21
лв. главница;
- 137.99
лева, останалата и не погасена договорна лихва за периода от 22 април
- 233.26
лева - неустойка;
- 175
лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране;
- 19.40
лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, от 11 февруари
ОСЪЖДА А.П.Г., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.Панайот волов 29, етаж 3,
представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев, в
качеството на Управители, сумата от 36.02 лева – платена държавна такса и
сумата от 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260301 от
04.11.2020 година по ч.гр.д.№ 2476 по описа за 2020 година на Районен съд
Монтана.
ОСЪЖДА
А.П.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.Панайот волов 29, етаж 3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и
Янислав Бориславов Янакиев, в качеството на Управители, сумата от 36.02 лв. за
доплатената държавна такса за исковото производство и 150.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
Преписи от решението да се
връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: