№ 4651
гр. Варна, 15.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100502558 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„ЗЕАД„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, пл.Позитано №5, срещу решение
№2956/05.10.2022г., постановено по гр.д. № 3564/2022 г. на ВРС, с което е
отхвърлен предявеният от въззивника срещу Н. Н. П., ЕГН: ********** с
адрес гр.В,, ул.“Н. Р.“ №2*д, вх.*, ет.*, ап.*, иск с правно основание чл.422
ГПК вр. чл. 500, ал.1, т.3 КЗ и чл.86 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца заплащането на
присъдените със Заповед за изпълнение №272/21.01.2022г., издадена по ч.гр.д.
№578/2022г. по описа на ВРС, 25 с., суми: сумата от 1 838.76 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№470121212105505 за увреждания на лек автомобил Мицубиши с рег. №В
**** ВХ, собственост на Г.И.И., получени при ПТП от 12.08.2021г. в
гр.Варна, ул.“Христо Смирненски“ №147, причинени виновно от Н. Н. П.,
като водач на лек марка Тойота, с рег.№ В ***** НР, собственост на Т.Х.К.,
който напуснал мястото на произшествието, както и сумата от 68.44 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 14.09.2021г. до
19.01.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 20.01.2022г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението. Твърди се, че по делото са доказани всички предпоставки на
регресната отговорност, включително своеволното напускане на
местопроизшествието от страна на ответника. По аргумент от чл.125, т. 7 от
ЗДвП посещение на мястото на ПТП от органи на МВР е било задължително
поради липсата на дадено от пострадалия изрично съгласие и на постигната
договорка между участниците относно размера на вредите. Ответникът не е
изпълнил вмененото му от закона задължение за уведомяване на органите за
контрол на МВР за настъпилото ПТП. Действията му са умишлени, тъй като
1
напускайки мястото на произшествието е осуетил възможността да бъде
подложен на проверка от органите на реда. Същият нито е изчакал органите
за контрол на мястото на ПТП, нито се е явил доброволно в полицията, за да
съобщи за инцидента. Напротив бил е издирен по подаден впоследствие от
пострадалия сигнал. С оглед механизма на ПТП и естеството на причинените
вреди, възниква съмнение и дали ответникът не е бил под въздействие на
алкохол и наркотични вещества.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва всички изложени в жалбата доводи като недоказани.
Случаите, при които е задължително посещаването на местопоризшествието
от органите за контрол на движението са изчерпателно изброени в чл.125 от
ЗДвП. По делото не е установено наличието на която и да и от тези хипотези,
задължаващи водача да остане на местопроизшествието до пристигането им.
Единственото допуснато нарушение на ЗДвП относно напускане на
произшествието е това, установено от контролния орган – неоказване на
съдействие за установяване на вредите, което само по себе си не представлява
основание по КЗ за възстановяване на изплатеното от застрахователя
застрахователно обезщетение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на
процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения
съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
„ЗЕАД„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, пл.Позитано №5, срещу решение
№2956/05.10.2022г., постановено по гр.д. № 3564/2022 г. на ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.01.2023 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
2
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3