№ 133
гр. Стара Загора, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на седми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.ела Ат. Караджова
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от И.ела Ат. Караджова Търговско дело №
20245500900007 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Х. К., ЕГН:
****, адрес: гр. к., ул. ****, чрез пълномощника си адвокат И. Й. срещу
З.А.Д.А. АД гр. С. **** ЕИК **** за заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 30 000 (тридесет хиляди лева), предявена като
частичен иск от цялостна претенция в размер на 60 000 лева, заедно със
законната лихва върху исковата сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда, до окончателното плащане.
В исковата молба се посочва, че на 15.01.2021 г., около 18:30 ч, в град к., ул.
****” настъпва пътнотранспортно произшествие, при което В. Н. В.,
управлявайки лек автомобил марка „А.”, модел „80”, с pen № СТ **** АК,
блъска лек автомобил марка „П.”, модел „***”, с pen № СТ **** РВ. В
резултат на описаното пътнотранспортно произшествие ищцата С. Х. К.,
която била пътник в лек автомобил „П.”, получила травматични увреждания.
За описаното произшествие е издаден Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица pen № 284р-2078 от 18.01.2021 г.
За управлявания от виновния водач автомобил марка „А.”, модел „80”, с pen
№ СТ **** АК има задължителна застраховка по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, сключена при „З.А.” АД по полица №
1
BG/11/120000445886, със срок на валидност от 08.02.2020 г. до 07.02.2021 г.
В резултат на ПТП-то С. К. получила травматични увреждания, изразяващи
се във фрактура на таза и фрактура на пубисната кост.
След произшествието пострадалата е приета по спешност в МБАЛ „Д.Х.С.”
гр. к. с болки в областта на кръста и таза. След проведените консултативни
прегледи и извършените изследвания на увредената била поставена диагноза:
„фрактура пелвис; фрактура осис пубис ет ишии декстра”. Наложило се в
спешен порядък да бъде извършена оперативна интервенция, при която след
локална анестезия е извършена репозиция на фрактурата и имобилизация
посредством Браунова шина на дясното бедро. С. К. е изписана на 19.01.2021
г. с препоръки за ограничен двигателен режим и контролни прегледи, като е
назначена и медикаментозна терапия. След изписването си от болницата
пострадалата продължила лечението си в домашни условия. Първоначално
била изцяло неподвижна, на постелен режим, като се налагало се да ползва
чужда помощ за тоалет, хранене, преобличане. От края на м. март 2021 г.
започнала постепенно опитите си да става, но само за кратко и с чужда
помощ. Не можела да ходи самостоятелно, а ползвала патерици. Движенията й
били силно ограничени и постоянно изпитвала болка, както в областта на
кръста, така и по хода на крайниците. Болката била особено силна до началото
на м. март 2021 г., а след този момент намалила интензитета си но не
изчезнала, по която причина увредената неизменно приема обезболяващи.
Описаната болка не преминавала, което наложило увредената да постъпи
отново за лечение в болница. На 14.05.2021 г. С. К. била приета в СБНАЛ „С-
Л.” ЕООД - гр. к., с оплаквания за силни болки и слабост в кръста,излъчващи
се към левия крак. На увредената била направена електроневрография (ЕНГ),
била установена изразена периферно-стволова увреда на лумбо-сакралните
коренчета. След назначаване на медикаментозна терапия пострадалата била
изписана на 19.05.2021 г. с препоръки за хигиенно- диетичен режим и
периодични консултации с ОПЛ и невролог. Независимо от проведеното й
лечение, през следващите месеци пострадалата продължава да изпитва болки
в таза и лявата тазобедрена става при стоеж и при движение и се придвижва с
принудително приведена походка. На 20.07.2021 г. увредената постъпва в
„СБР-НК” ЕАД Филиал Павел Баня, където е приета с оплаквания за
продължаващата болка в кръста вляво с ирадиация към лявата седалищна
област. Направените на място изследвания потвърждават наличието на
2
увреждания на лумбо-сакралните коренчета. След проведени
рехабилитационни процедури увредената е изписана на 27.07.2021 г. с
препоръка за провеждане на последваща рехабилитация при необходимост.
Пострадалата дълго време не е можела да се придвижва сама, да се обслужва
и да се грижи сама за себе си, което наложило непрекъсната помощ от страна
на близките й. Не можела да ползва пълноценно десния си крак, налагало се
използване на помощно средство, а травматичното увреждане довело до
хипотрофия на мускулатурата на десния крак, слабост и затруднена походка.
Претърпяното произшествие и причинената травма предизвиквали у ищцата
отрицателни емоционално-психични изменения. По време на
възстановяването си пострадалата се чувствала непълноценна и в тежест на
близките си.
За описаните по-горе, търпяни от ищцата неимуществени вреди, С. Х. К.
предявила пред ответното дружество молба от 11.08.2021г. за доброволно
плащане. Във връзка с упоменатата молба пред дружеството-ответник била
образувана щета № 10021100101686Н, а
впоследствие между ищцата и ЗАД „А.” АД било сключено споразумение от
27.04.2022 г., по силата на което настоящият ответник платил сума като
обезщетение за търпяните от ищцата неимуществени вреди до този момент.
Твърди се, че след подписване на горното споразумение С. К. търпи нови
болки и страдания. В средата на 2023 г. тя започва да изпитва болки в
областта на таза и кръста. Поради това потърсила лекарска консултация и на
26.05.2023 г. е диагностицирана с посттравматична коксартроза двустранно.
Посочва се, че описаната диагноза е свързана отново с болки и страдания за
ищцата - двустранната коксартроза причинява постоянни, усилващи се болки
при палпация и при натоварване в областта на лумбо- сакралния сегмент и
гръбначния стълб. Пострадалата се придвижва трудно с помощта на бастун.
Прогнозата за консервативно лечение е негативна. Заболяването ,което се
явява в пряка връзка с травмите от катастрофата се явява необезщетен ексцес
(усложнение) и ще доведе в бъдеще до необходимост от поставянето на две
изкуствени стави, което ще бъде свързано с нови болки и неудобства.
За обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
нови болки и страдания във връзка с писаната по-горе диагноза -
посттравматична коксартроза двустранно, С. К. предявила пред ответното
3
дружество молба от 18.07.2023 г. за доброволно плащане, по която претенция
ответното дружество, с писмо изх. № Л-5421 от 07.08.2023 г., постановило
отказ за плащане на обезщетение.
Предвид изложеното, се предявява настоящата претенция за осъждане на
ответника да плати на ищеца сумата в размер на 30 000 (тридесет хиляди
лева), частичен иск от цялостна претенция в размер на 60 000 лева, като
обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се нови болки и
страдания, във връзка с във връзка с писаната по-горе диагноза -
посттравматична коксартроза двустранно, заедно със законната лихва върху
исковата сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до
окончателното плащане.Претендира се присъждане на направените по делото
разноски вкл. адвокатско възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявените
искове по основание и по размер, като счита същите за неоснователни.Счита
исковете за допустими.
Оспорва отговорността на водача В. В. по основание и по размер. Счита се,
че същият не е реализирал виновно поведение, в резултат на което да е
причинено процесното ПТП. Оспорва причинно следствената връзка между
ПТП и травматичните увреждания на С. К., както и причинната връзка между
тези увреждания и претендиралите неимуществени вреди. Оспорва вредите
като факт от обективната действителност и като размер.
Оспорва наличието на вина като субективно отношение и като елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане на водача В. В. към момента
на настъпване на ПТП от 15.01.2021 г.
Оспорва наличието на противоправност на поведението на В. В. - въз основа
на твърденията в исковата молба и приложените към нея доказателства не би
могъл да се направи безспорен извод относно нарушението на правилата по
ЗДвП от страна на водача.
Оспорва причинната връзка между ексцесивните увреждания, които се
твърди, че С. К. е получила вследствие ПТП от една страна, и от друга, че
именно тези увреждания са в пряка причинно следствена връзка с
неимуществените вреди. Посочва, че представените доказателства не
съдържат данни относно вида, тежестта и размера на причинените на Петя
Станкова телесни увреди. В тази връзка липсва информация в
4
обстоятелствената част на исковата молба по отношение вида, тежестта и
естеството на увредите.
Оспорва изложената в исковата молба причинна връзка между
уврежданията, които Петя Станкова е получила и процесното ПТП, като
твърди, че единствената причина за настъпване на автопроизшествието са
субективните действия както на ищцата, така и действията на другия водач -
участник в автопроизшествието.
Оспорва фактическите твърдения в исковата молба за настъпили телесни
увреждания, болки и страдания. Оспорват се техния вид, тежест, интензитет и
размер.
Оспорва предявените вземания за обезщетение за неимуществени вреди, като
твърди, че такива вземания не са възниквали.
Оспорва посочения в исковата молба механизъм на ПТП. На отделно
основание твърди, че е налице случайно събитие.
Оспорва твърденията в исковата молба за настъпил ексцес, а именно
двустранна коксартроза, както и твърденията, че посоченото заболяване е с
посттравматичен характер. Твърди, че в конкретния случай етиологията на
твърдяното дегенеративно заболяване е свързана с възрастта на ищцата; с
наличието на предходни луксации и дисплазии; с наличието на редица
придружаващи метаболитни и възпалителни (артритни) заболявания. Счита,
че не е налице ексцес, тъй като коксартрозата би настъпила и без ищцата да е
пострадала при ПТП. В тази връзка оспорва изрично причинната връзка
между настъпилите при автопроизшествието инициални увреждания и
диагностицираната след това коксартроза. Твърди, че заболяването е
съществувало и преди процесното ПТП.
Оспорва размера на исковите претенции за неимуществени вреди, като
счита, че същият е съществено завишен и несъответстващ на обичайно
присъжданите суми за обезщетения. Оспорва изцяло претенциите за лихви
върху претендираната главница - твърди, че такива лихви не се дължат от
застрахователя.
При условията на евентуалност, се правят следните възражения за
съпричиняване от страна на ищцата:
Твърди се, че към момента на настъпване на процесното ПТП, ищцата е била
5
без поставен обезопасителен колан.
Твърди се, че като пътник в МПС „П.“ ищцата сама се е поставила в
опасност от увреждания, качвайки се в автомобил, управляван от водач след
употреба и под въздействието на алкохол, за което обстоятелство тя е знаела.
Твърди се, че настъпилото усложнение - коксартроза е резултат и от
неадекватни мерки и действия от страна на ищцата, свързани с превенция и
лечение, както преди настъпването на процесното ПТП, така и след него.
Оспорва се пасивната материално правна легитимация на „З.А.“ АД, като се
твърди, че процесното ПТП е настъпило единствено и само в резултат от
действията на водача на л.а. „П.“.
Оспорва се пасивната материално правна легитимация на „З.А.“ АД, като се
твърди, че с изплащането на сумите по приложеното към исковата молба
споразумение, дружеството изцяло е удовлетворило ищцата за понесените от
нея неимуществени вреди, поради което и вземането й е погасено чрез
плащане.
На отделно основание се твърди, че претендираните допълнителни вреди от
диагностицираното увреждане коксартроза не представляват ексцес, тъй като
са включени в обхвата, предмета и съдържанието на сключеното
споразумение. Посочва се, че те са предвидени и отчетени от страните по
сключената спогодба. Същевременно ищцата изрично се е договорила и за
опрощаване на вземанията й както към делинквента, така и към неговия
застраховател.
Застрахователят заявява, че не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, полица № BG/11/120000445886, със
застраховано МПС с рег.№ CT****AK ****, и с начало и край на покритие:
08.02.2020 г. - 07.02.2021 г.
Оспорва отговорността на „З.А.” АД по основание и размер във връзка с
процесното ПТП. Посочва се, че в случаите на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, отговорността на
застрахователя е функция на отговорността на водача. Твърди се, че ищцата не
е титуляр на вземания за застрахователно обезщетение. Счита се, че рискът не
е покрит, а посоченото ПТП от 15.01.2021 г. и евентуално причинените от
6
него вреди не представляват застрахователно събитие.
В допълнителната искова молба, по възраженията на ответника, се изразява
становище,че са неоснователни. Поддържат се също направените твърдения за
наличието на причинна връзка между посоченото противоправно виновно
поведение и връзката му с процесното ПТП, оттук и връзката с причинените
на ищцата травми.
Посочва се, че във връзка с процесното ПТП на 15.01.2021 г., между ищцата
и ЗАД „А.” АД вече има сключено споразумение от 27.04.2022 г., по силата на
което ответния застраховател признава, че е в риск по отношение на
конкретното събитие и вече е плащал суми за търпяните от ищцата
неимуществени вреди към момента на споразумението. Споразумението е
представено с ИМ, като заявява, че ще се ползва от същото като
доказателство.
На отделно основание, вината на сочения водач В. Н. В. като причинител на
процесното ПТП на 15.01.2021 г. вече е била призната от наказателния съд със
споразумение, със сила на присъда, по НОХД № 290/2022 г. пред Районен съд,
к., влязло в законна сила на 28.03.2022 г. Упоменатото споразумение е
представено от ищцата и заявява, че ще се ползва от него като доказателство.
По възраженията на ответника, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие за ищцата не са настъпили всички твърдяни в исковата молба
травматични увреждания, респ. болки и страдания по интензитет и
продължителност както се твърди в ИМ, в т.ч. че не е настъпил твърдяния
ексцес, се заявява, че се поддържат изцяло изложените в исковата молба
твърдения за причинените травми по вид и тежест, както и че през 2023 г.
ищцата е диагностицирана с посттравматична коксартроза двустранно и търпи
нови болки и страдания.
По възражението за съпричиняване от страна на пострадалото лице , се
заявява, че се поддържат изцяло изложените в исковата молба фактически
твърдения, като се заявява допълнително, че никое от действията на
пострадалата ищца преди и към момента на събитието не е във връзка с
настъпването на процесния противоправен резултат.
По възражението на ответника, че с изплащането на сумите по
споразумението от 27.04.2022 г. е обезщетил напълно ищцата, се заявява, че
претенцията на С. К. се основава на търпени от нея нови болки и страдания
7
във връзка с посттравматична коксартроза двустранно, проявило се през 2023
г. Въпросните вреди представляват новопоявил се ексцес в състоянието на
ищцата, който не е бил предмет на сключеното споразумение от 27.04.2022 и
за който ищцата не е обезщетявана.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа всички
направени оспорвания, възражения, особени искания и доказателствени
искания, обективирани в първоначалния отговор.
По отношение на изложеното в т.1 от допълнителната искова молба се
обръща внимание, че сключеното споразумение не съдържа stricti iuris
признание относно посочените от ищцата обстоятелства, тъй като на първо
място самото споразумение представлява спогодба по чл.365 и сл. ЗЗД, която
е сключена след взаимни отстъпки и компромиси, и на второ - предметът й е
вземане за обезщетение, което според самата искова молба е различно от
вземането за ексцес, обезщетение за което се претендира в настоящето
производство. Т.е. при условията на пълно и главно доказване ищцата ще
следва да установи в пълнота всички елементи от фактическия състав на
ексцесното вземане.
Поддържат се оспорванията, свързани с възникването и съществуването на
твърдените телесни увреждания, както и че същите са последица от
настъпването на процесното ПТП.
Третото лице-помагач в процеса В. Н. В. ,уведомен не се явява в съдебно
заседание,в което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните
прения.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност намира за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД -
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди /необезщетен ексцес/ и
акцесорна претенция с правно основание чл.86 ЗЗД, във връзка с травматични
увреждания, получени от ищцата С. Х. К. при ПТП на 15.01.2021 г.
За възникване отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение
вследствие на причинени от ПТП вреди, следва да са налице кумулативно
следните предпоставки: настъпило застрахователно събитие, което е
противоправно и виновно деяние, вреди, причинно-следствена връзка между
8
вредите и деянието, както и наличие на валиден застрахователен договор.
Не е спорно обстоятелството,че към датата на ПТП - 15.01.2021 г.
отговорността на водача В. Н. В. е била покрита от действащ договор по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключен с ответния
застраховател.
Установява се още ,че с определение, обективирано в протокол №
61/28.03.2022 г. по НОХД № 290/2022 г. по описа на Районен съд - к., е
одобрено споразумение, с което подсъдимият В. Н. В. е признат за виновен в
това, че на 15.01.2021 г. в гр. к., на бул. ***, до пътен възел, свързващ ПП-1-6,
при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „А. 80“ с
рег. № СТ **** АК, в посока юг-север, е нарушил правилата за движение от
Закона за движение по пътищата, а именно :
-чл. 21, ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч - за пътно превозно средство от категория В, в населено
място - 50 км/ч“, като управлявал процесното МПС със скорост - 72 км/ч,
-чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП - „На водача на пътно превозно средство е
забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда...“, като по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на С. Х. К. от гр. к., изразяваща се в счупване на кости на таза,
причинило трайно затруднение на движението на долните крайници, като
деянието е извършено в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта
си 1,15 на хиляда/ - престъпление по чл. 343, ал.3, пр. 1, б. „а“, пр.1, вр. чл.
343, ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание.
Във връзка с описаното събитие ищцата е предявила претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени
вреди. Със споразумение от 27.04.2024 г., подписано от ЗАД „А.“ АД, С. Х. К.
и В. Н. В., застрахователното дружество се е задължило да заплати на С. Х. К.
в качеството и на ползвател на правото по застраховката, сумата от 20 000 лв.,
която е заплатена по банкова сметка на ищцата на 23.05.2022 г.
Назначена е съдебна автотехническа експертиза с ВЛ инж.Т. Ц. П. ,от което
заключение се установява следния механизъм на ПТП :На 15.01.2021 г., около
18:50 часа, в гр. к., по бул. ****“, в посока от юг на север, със скорост на
движение около 83 км/ч и опасна зона за спиране около 89 м се е движил л.а.
9
А. 80 с per. № СТ **** АК, управляван от В. Н. В.. По същото време, на същия
път, но в обратна посока - от север на юг, се е движил л.а. П. *** с per. № СТ
**** РВ, управляван от Д.Ц.Д.. Било е тъмната част на денонощието.
Участъкът от пътя е бил осветен от улично осветление. Видимостта е била
нормална. Пътния участък в района на ПТП е хоризонтален и прав. Пътната
настилка е асфалтово покритие и към момента на възникване на ПТП е била
суха. На кръстовището, образувано от бул. ****“ и пътна връзка към
първокласен път 1-6, водачът на л.а. П. е предприел маневрата „ЗавИ.е
наляво“ с намерението да продължи в посока на изток. Към този момент л.а.
А. се е намирал на разстояние около 72 м до мястото на удара. Водачът на л.а.
А. е възприел опасността за движението си и е реагирал, като е предприел
аварийно задействане на спирачната система, когато се е намирал на около 69
м от мястото на удара, но въпреки това на около 1,00 м - 1,55 м западно от
източната граница на платното за движение и на около 30,00 м - 30,50 м
северно от ориентира е настъпил кос страничен удар между двата автомобила.
За л.а. А. ударът е настъпил в предна челна дясна част, в областта на десния
фар, а за л.а. П. в странична дясна част, в областта на средната колонка и двете
врати. Към момента на удара скоростта на движение на л.а. А. е била 59 км/ч,
а на л.а. П. - 39 км/ч. Мястото на удара се намира в източната пътна лента,
която е предназначена за движение на л.а. А.. Към момента на удара,
надлъжната ос на л.а. А. е била ориентирана на около 7-9 градуса надясно,
спрямо надлъжната ос на пътя, с предна част, насочена в посока североизток, а
надлъжната ос на л.а. П. на около 43-45 градуса в ляво спрямо надлъжната ос
на пътя, с предна част, насочена в посока югоизток. След този удар л.а. А. се е
завъртял около вертикалната си ос, в посока по часовата стрелка и е
продължил движението си на североизток. Изминал е 9,70 м и се е установил в
покой с предните си състави, насочени на североизток, така както е описан в
протокола за оглед и нанесен в мащабната скица. В резултат на удара, л.а. П.
се е завъртял около вертикалната си ос, в посока обратна на часовата стрелка и
въртейки се е продължил движението си на североизток. Изминал е 13,20 м и
се е установил в покой с предните си състави, насочени на север, като
предната му част е върху северния банкет на пътната връзка, така както е
описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната скица. В резултат на ПТП
е пострадала С. Х..К. - пътник на предна дясна седалка в л.а. П. и са нанесени
материални щети на двата автомобила.
10
След анализ на резултатите, получени при изследване техническата
възможност на водача на л.а. А. да предотврати удара, вещото лице прави
извода, че водачът на л.а. А. е възприел своевременно опасността за
движението си - предприетата от водача на л.а. П. маневра „ЗавИ.е наляво”,
реагирал е като е предприел аварийно спиране, но не е имал техническата
възможност да предотврати ПТП като предприеме аварийно спиране, тъй като
опасната му зона за спиране при движение с изчислената му скорост на
движение от около 83 км/ч е по-голяма от разстоянието на автомобила до
мястото на удара в момента на настъпване на опасността.
Водачът на л.а. А. е имал техническата възможност да предотврати ПТП
като предприеме аварийно спиране, ако се е движил с максимално
допустимата скорост на движение в населено място - 50 км/ч , тъй като в този
случай опасната му зона за спиране е по-малка от разстоянието на автомобила
до мястото на удара в момента на възникване на опасността.
Причините за възникване на ПТП от техническа гледна точка са:
-Субективните действия на водача на л.а. А., който при избора си на скорост
на движение не се е съобразил с максимално допустимата скорост за движение
в населено място - 50 км/ч и при движението си със скорост 83 км/ч се е
поставил в невъзможност да предотврати настъпването на ПТП.
-Субективните действия на водача на л.а. А., който е управлявал МПС след
употреба на алкохол с концентрация 1,15%о. Замъглен поглед, грешна
преценка на разстоянията, забавени реакции и нереална преценка на скоростта
на движението са само част от ефектите на шофирането след употреба на
алкохол.
-Субективните действия на водача на л.а. П., който не се е съобразил с
положението, посоката и скоростта на движение на насрещно движещия се
л.а. А. и е предприел маневрата „ЗавИ.е наляво" без да го пропусне.
-Субективните действия на водача на л.а. П., който е управлявал МПС след
употреба на алкохол с концентрация 0,77%о. Дори и най-малкото количество
алкохол води до увеличаване времето за реакция, грешна преценка на
разстоянията, нереална преценка на скоростта на движението и намаляване на
периферното зрение, т.е. създава предпоставка от настъпване на ПТП.
Назначена е съдебно-медицинска експертиза,от чието заключение се
11
установява,че в резултат на възникналото ПТП С. Х. К. получава следните
травматични увреждания:
Тазова фрактура - фрактура на ос пубис и ос ишии вдясно;
контузия в лумбосакрална област.
Получените травматични увреждания са в причинна връзка с възникналото
ПТП на 15.01.21 г.Същите трайно ограничават движението на тялото и
долните крайници за срок по- голям от един месец.
От представените рентгенови изследвания 2023 г.и декември месец 24 г. се
установява,че е налице двустранна коксартроза и тежка деформираща
спондилоартроза засягаща лумботоракален отдел,и тежка левостранна
кифосколиоза. Вещото лице прави извода,че тези изменения не са във връзка с
претърпяното ПТП, а са резултат от настъпилите дегеративни изменения и
остеопороза характерна за възрастта на пострадалата. Коксартрозата се
проявява с болеви синдром първоначално при движения и натоварване, а на
по- късен етап и в покой.В тази фаза лечението е с нестероидни
противовъзпалителни средства, физиотерапия, балнеолечение. С течение на
времето е възможно скъсяване на крайника с ограничаване на движенията и
тогава се мисли за ендопротезиране на ставите.
Д- р Х. Х. установява,че в деня на прегледа 18.12.24 г. ищцата е с оплаквания
от болки в кръста и десен долен крайник.Съобщава за изтръпване на 4- ти и 5-
ти пръст на десния долен крайник. Дясна тазобедрена става флексия възможна
до 80 градуса след което има болка, запазена абдукция, аддукция, външна и
вътрешна ротация. Дясно коляно- видимо деформирано, флексия 120 градуса ,
екстензия в пълен обем, движенията са съпроводени с „ хрущене”, скъсяване 1
см., добри и запазене пулсации на магистралните съдове при запазена
сетивност.Лява тазобедрена става- флексия 90 градуса при запазена абдукция,
аддукция, външна и вътрешна ротация. Наличие на гибус в торакалния отдел
на гръбначния стълб. От легнало положение изправяне с чужда
помощ.Походка самостоятелна с помощта на бастун.
В хода на производството е назначена повторна съдебно-медицинска
експертиза,от чието заключение се установява ,че ищцата е проявила
посттравматична коксартроза .От наличните рентгенографии се виждат
рентгенови данни за начални артрозни изменения в двете тазобедрени стави-
двустранна коксартроза в начален стадий-степен 1 от петстепенната скала за
12
оценка на рентгеновите изменения при остеоартрит/остеоартроза / на Келгрен
и Лорънс.Вещото лице заявява,че появата им не е във връзка с преживяното
ПТП и ги свързва с възрастта на ищцата ,гръбначните деформитети и
генетична предиспозиция .
При така установеното настоящата инстанция прави следните правни
изводи:Ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в
сравнение със състоянието,при което е присъдено обезщетението /екцес/, се
дължи ново обезщетение за самото влошаване,но само ,ако се намира в
причинна връзка с увреждането,а не се дължи на други фактори и
причини.Необходимо е още при присъждането на първоначалното
обезщетение,влошаването на здравословното състояние да не е било
предвидено и съобразено от съда,съответно влошаването да е дало отражение
на присъденото с първоначалното решение обезщетение за имуществени
вреди.При ексцес за пострадалия възниква ново вземане за
обезщетение,различно от първоначално предявеното,което произтича от
новото състояние на пострадалия,свързано с появата на ново страдание и
/съществено утежняване на старите страдания,което / ново състояние/ се
отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното
обезщетение.Обезщетението е за новите вреди,които се добавят към вече
обезщетените ./решение №553/27.06.2013 г. по гр.д. №196/2012 г. на ВКС/.
В конкретния случай обаче ,както първоначалната така и повторната
съдебно-медицинска експертиза установяват ,че търпените болки от ищцата
не са във връзка с ПТП, касае за двустранна коксартроза и тежка деформираща
спондилоартроза засягаща лумботоракален отдел,и тежка левостранна
кифосколиоза.
Съдът намира ,че експертните изводи на вещите лица от състава на съдебно-
медицинските експертизи са обосновани ,поради което предявения иск за
присъждане на сумата в размер на 30 000 (тридесет хиляди лева), частичен иск
от цялостна претенция в размер на 60 000 лева, като обезщетение за
неимуществените вреди, изразяващи се нови болки и страдания вследствие на
ПТП от 15.01.2021 г. следва да се отхвърли като неоснователен.Като такъв
следва да се отхвърли и акцесорния иск за присъждане на законна лихва.
Поради този извод не следва да се обсъждат останалите възражения на
ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат ,както и тези
13
относно механизма на ПТП.
В полза на ответното дружество следва да се присъдят сторените по делото
разноски в размер на 2000 лв. ,както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. Х. К., ЕГН: ****, адрес: гр. к., ул.
****, чрез пълномощника си адвокат И. Й. срещу З.А.Д.А. АД гр. С. ****
ЕИК **** за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 30 000
(тридесет хиляди лева) ,явяващо се екцес, предявено като частичен иск от
цялостна претенция в размер на 60 000 лева в резултат на ПТП от 15.01.2021
г., заедно със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда-05.01.24 г., до окончателното плащане като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. Х. К., ЕГН: ****, адрес: гр. к., ул. ****, чрез пълномощника
си адвокат И. Й. да заплати на З.А.Д.А. АД гр. С. **** ЕИК **** сумата в
общ размер на 2300 лв. /две хиляди и триста лева/-разноски в производството.
Решението е постановено при участието на трето лице –помагач в
процеса В. Н. В. ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
14