Р Е Ш Е Н И Е
номер 573, 14.05.2019 г., гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, 44-ти наказателен състав,
На седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година,
в публичното
заседание в следния състав:
Председател:
КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар:
Даниела Михайлова
Прокурор:..............................
като разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА
наказателно административен характер дело номер 1171 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод жалбата на „Ф“- ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр.БУРГАС, ж.к. „Славейков“,
бл., представлявано от Х И Н, против наказателно постановление № К18_1-F362411/12.02.2018г., издадено от Директора
на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП-гр.Бургас-П
Г Ж, с което за нарушение по чл.180, ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя НА ОСНОВАНИЕ чл.180, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер
на 2674, 49 лв.
С жалбата се иска се отмяна на
постановлението като незаконосъобразно и необосновано. Посочено е, че НП е било
издадено при съществени процесуални нарушения, като се касаело и за две описани
и твърдяни нарушения, а не за едно такова. Изложени са и допълнителни доводи, в
тази насока.
За
дружеството-жалбоподател „Ф ЕООД, редовно призовани, в с.з. не се явява
представител.
Представителя на АНО претендира за
потвърждаване на НП-то, като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в преклузивния
срок за обжалване от надлежна страна и е допустима.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона с оглед на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 10.11.2017 г. на жалбоподателя е съставен
акт за установяване на административно нарушение за това, че във връзка с
подадено заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 023911701742066/02.11.2017г.
от „Ф” ЕООД, с ЕИК е възложена
документална проверка за наличие или липса на основания за регистрация на
лицето по реда на чл. 96, ал. т ЗДДС с РИП № 022691701747219/ 02.11.2017г. Изготвено
е и е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице, с изх. № 023911701742066/02.11.2017г. След представяне на изисканите
от органа по приходите документи е установено, че „Ф” ЕООД е реализирала
облагаем оборот, съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС от продажба на плодови напитки и
здравословни храни за периода от 31.01.2017г. /датата на вписване в
ТР/ - 31.08.2017г. в размер на 56564,31лв. За извършената проверка и
направените констатации е издаден Акт за регистрация, с №
020421701795723/10.11.2017г., връчен на 10.11.2017г. Установено е, че ЗЛ е следвало
да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС най - късно до 14.09.2017
г. Същото е регистрирано по ЗДДС на 10.11.2017г. с Акт за регистрация с №
1421701795723/ 10.11.2017г., връчен на 10.11.2017г. За периода от изтичането на
срока , в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е
подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите ЗЛ е реализирало оборот в размер на 16046,94лв. и не е
начислил ДДС в размер на 2674,49 лв., изчислен на основание чл.67, ал.2 от ЗДДС
, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по реда
на ЗДДС в законоустановения срок. Този оборот е определен от органа по
приходите, съгласно представените от лицето документи: банкови извлечения, фискални
отчети. Мястото за подаване на Заявление за регистрация по ЗДДС за всяко регистрирано
в ТД на НАП гр. Бургас лице, е в сградата на ТД на НАП гр. Бургас, с адрес :
Бургас, ул. „Александровска“ № , ет. .
Актът е съставен за нарушение по чл.180,
ал.2 от ЗДДС и е връчен на представляващия дружеството управител. В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.
Административнонаказващият орган е счел фактическите обстоятелства за
безспорно установени и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.180, ал.2 от ЗДДС е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2674,49 лева.
В хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните основания за отмяна на обжалваното постановление. От фактическите обстоятелства, описани в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление е видно, че са налице две отделни административни нарушения- несвоевременна регистрация по ЗДДС и неначисляване на дължим данък добавена стойност, които неправилно са квалифицирани, като единствено нарушение по чл.180, ал.2 от ЗДДС. С наказателното постановление на жалбоподателя е била наложена една имуществена санкция, при положение, че се касае за две отделни самостоятелни нарушения на ЗДДС- чл.96, ал.1 от ЗДДС и по чл.86, ал.1 от ЗДДС, които следва да бъдат санкционирани съответно на основание чл.178 от ЗДДС и чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС. По този начин е нарушена разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, според която, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. / в този см. Виж Решение №1771 30.10.2017 г. по КНАХД № 2048 по описа за 2017 година на БАС, Решение №1815 от 05.11.2014г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 1249/2014г., /. В този смисъл, съдът намира възраженията, застъпени в жалбата за основателни.
От друга страна в наказателното постановление като правно основание за ангажиране административно- наказателната отговорност на Дружеството е посочена разпоредбата на чл. 180, ал. 2 ЗДДС, съгласно която алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Съгласно чл. 180, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лева.
От изложеното се стига до извод за неточна правна квалификация в наказателното постановление. Разпоредбата на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС не може да намери самостоятелно приложение, тъй като не съдържа в себе си санкция, а препращаща към ал. 1, която следва да бъде посочена като основание за налагане на наказание за извършеното от дружеството административно нарушение. Ето защо, след като в наказателното постановление е посочена като санкционна норма единствено тази на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като на практика не е посочена санкционната норма въз основа на която е определен размера на наложената на дружеството имуществена санкция.
Също така, ако наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в неначисляване на дължим данък, то същият е следвало да посочи кога е извършено това нарушение. Като дата е посочено единствено кога лицето е следвало да се регистрира по закона на основание чл. 96 ЗДДС, но не става ясно дали това е крайният срок, до който е следвало да се начисли и данъкът, който се твърди да се дължи. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателното производство. Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. Това е особено наложително в настоящия случай, тъй като санкцията е наложена за неначисляване на данък, поради липса на регистрация в срок, но следва да се има предвид, че е възможно едно лице да не се регистрира в срок, но в последствие да начисли дължимия данък съгласно законовите изисквания (естествено след като вече се е регистрирало). Иначе казано, следва да бъде посочен както крайният срок за регистрация, така и крайният срок за начисляване на дължимия данък, като при тяхната съпоставка може да се прецени дали е приложима разпоредбата на чл. 180, ал. 2 ЗДДС. В случая съдът не може да направи тази преценка, а и самият жалбоподател е лишен от възможността адекватно да упражни правото си на защита.
Посочените процесуални нарушения водят до ограничаване правото на санкционираното дружество да разбере за какво точно нарушение е санкционирано и да организира ефективно защитата си срещу него. Последните представляват процесуални нарушения от категорията на съществените, всяко от които опорочава издаденото наказателно постановление до степен, обуславяща отмяната му като незаконосъобразно на самостоятелно основание, без спора да бъде разглеждан по същество.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
К18_1-F362411/12.02.2018г., издадено от Директора на Дирекция “Контрол” при ТД
на НАП-гр.Бургас-П Г Ж, с което за нарушение по чл.180, ал.2 от ЗДДС на „Ф“-
ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:
гр.БУРГАС, ж.к. „Славейков“, бл., представлявано от Х И Н на основание
чл.180, ал.2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2674, 49 лв.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Административен съд- Бургас, в 14-дневен срок
от съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ВОК.А.