№ 78
гр. В., 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на двадесет
и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Частно наказателно дело №
20221320200096 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано по предложение на
РП - В. за задължително настаняване и лечение на лицето П. В. СР. от гр. В.,
ЕГН**********.
Представителят на РП - В. заяви в с.з., че поддържа предложението за настаняване.
Процесуалният представител адв.Е. от ВАК на предложеното за настаняване лице заяви в
с.з., съдът да се съобрази със заключението на вещите лица по изготвената съдебно-
психиатрична експертиза и да се настани лицето на задължително лечение, което е в негов
интерес.
Освидетелстваното лице не заема становище в с.з. по време на съдебните прения.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От показанията на разпитания в процеса свидетел П.П. се установява, че неговият внук
П.С. страда от шизофрения. Не приема медикаментозна терапия, не пие изписаните му
лекарства и не си бие предписаните му инжекции. Не слуша какво му се говори, не проявява
агресия, но не може сам да се грижи за себе си.
Освидетелстваното лице твърди в първото по делото заседание , че не желае да се лекува,
нестрада от заболяване и пие приспивателни лекарства.
Психиатъра д-р К. твърди, че се касае вероятно за психично заболяване от категорията на чл.
146, ал. 1 , т. 1от ЗЗ – Параноидна шизофрения , което личало от поведението му, че се
налага да се извърши съдебно-медицинска експертиза, която да установи психичното
заболяване на лицето и необходимостта от настаняване на задължително лечение на същото.
Видно от заключението на вещите лица д-р С. и д-р В. по извършената стационарна
1
съдебно-психиатрична експертиза в ДПБ – гара К. , осв. С. страда от Параноидна
шизофрения, Параноиден синдров с епизодично протичане с прогресиращ дефицит, от кръга
на визираните в чл. 146, ал 1. точка 1 от 33 психични разстройства. Поради това си
разстройство осв. С. може да извърши престъпление, което може да представлява опасност
за околните, с което се покриват критериите на чл. 155 от ЗЗ. Във връзка това вещите лица
предлагат да бъде настанен на задължително лечение - стационарна форма на основание чл.
162 от 33 за срок от два месеца в ДПБ - К., при стационарна форма на лечение за срок от два
месеца, считано от влизане на решението в сила.
С описаното заболяване при него са налице трайни психически увреди в резултат на
психично заболяване, като с това се покриват критериите на чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ. Поради
заболяване в момента лицето може да извърши престъпление, което представлява опасност
за близките му и за околните.
Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни
и писмени доказателства, описани по-горе, както и от заключението на съдебно -
психиатричната експертиза, която Съдът намира за компетентно, обективно и
безпристрастно извършена, поради което я кредитира.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват , поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира , че са налице изискванията на
чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на С..
Налице е първата предпоставка на чл. 155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на
освидетелстванияС.. Същият страда от заболяване, посочено в чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, а
именно, лицето е психичноболен с установено сериозно нарушение на психичните функции.
На следващо място налице е и втората предпоставка на чл.155 от ЗЗ , лицето поради
заболяването си представлява опасност както за околните, така и за близките си. По делото
безспорно се установи агресивно поведение спрямо околните и безкритичност към
заболяването си, създаващо опасност за здравето и живота на освидетелствания и на
околните.
При това положение, съдът намира, че осв. С. следва да бъде настанен на задължително
амбулаторно лечение в за срок от два месеца в ДПБ - К., при стационарна форма на лечение
за срок от два месеца, считано от влизане на решението в сила.
По делото се установи, че у освидетелствания С. не е налице способност да изразява
информирано съгласие за лечението и се явяват негови близки, които да са съгласни да
дадат такова вместо него, поради което е необходимо съдът да назначи лицето В.Й.И. –
служебно лице от Община Луковит, за изразяване на информирано съгласие вместо
освидетелствания С..
Водим от горното и на основание чл. 162 от Закона за здравето , Съдът
РЕШИ:
2
НАСТАНЯВА П. В. СР. от гр. В., ЕГН**********, на задължително лечение в ДПБ –
ГАРА К. , при стационарна форма на лечение за срок от ДВА месеца, считано от влизане на
решението в сила.
ПРИЕМА наличието на способност на лицето В.Й.И. – служебно лице от Община Луковит,
за изразяване на информирано съгласие вместо освидетелствания С..
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от днес, като обжалването
на решението не спира изпълнението му .
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3