№ 1135
гр. Варна, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Ч.а
Членове:Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501999 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 67048/29.07.2025г. /вх. No на
ВРС/, подадена от „Ка Енерджи" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от Р.К.М. – управител, срещу решение №
2480/01.07.2025г., постановено по гр.д.№ 15326/2024г. по описа на ВРС, 9 –ти състав, с което
е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Електроразпределение Север" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик“ №258, положителен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 99, вр. чл. 92 от ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 4 230.00 лева /четири хиляди двеста и тридесет лева/,
представляваща дължима, но незаплатена сума за неустойка по Договор за достъп и пренос
на електрическа енергия при Общи условия между Г.Л.Г. и „Електроразпределение Север“
АД за кл. № ***** и аб. № ***** за обект на потребление: ******, за оставането на
потребителя Г.Л.Г. без ел. енергия за срок от 106 дни за времето от 19.06.2024 г. до
02.10.2024 г., включително по вина на електроразпределителното дружество
„Електроразпределение Север“ АД, което вземане е прехвърлено с Договор за цесия от
03.10.2024 г., сключен между абоната Г.Л.Г. като цедент и „Ка енерджи“ ЕООД, ЕИК
********* като цесионер, за което длъжникът „Електроразпределение Север“ АД е
уведомен с нарочно уведомление, депозирано на 03.10.2024 г. чрез Системата за сигурно
1
електронно връчване /СЕСВ/, за което е получен входящ номер ***** от дата 04.10.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 11.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение № 5757/14.10.2024 г. по ч. гр. д. № 12912 по описа за 2024 г. на РС-
Варна, ГО, 9- ти съдебен състав.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
немотивирано, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Твърди, че
ВРС правилно установил фактите, но неправилни били правните му изводи. Сочи, че с
влязлото в сила решение No 1564 / 05.05.2025г., постановено по гр.д. 12 549 / 2024г. на ВРС ,
18 с/в, със сила на пресъдено нещо между „Електроразпределение Север“ АД и Г.Л.Г. било
установено, че ответникът е във виновно неизпълнение по отношение на своето договорно
задължение да доставя ел. енергия, за което бил осъден и на основание чл. 79 от ЗЗД. ВРС не
се бил съобразил със силата на пресъдено нещо, като следвало да се приемат за установени
както конкретното неизпълнение, така и вината. Правоизключващото възражение на
„Електроразпределение Север“ АД, че няма вина, защото крайният снабдител „Енерго Про
Продажби“ АД бил поискал преустановяване на ел. захранването, на основание чл. 61, ал.1
от ОУДПЕЕ било преклудирано от СПН в производството по гр.д. 12 549 / 2024г. на ВРС. В
настоящото производство следвало да се обсъжда единствено дали за конкретното
неизпълнение била уговорена неустойката. Сочи, че длъжникът се бил позовал на давността
както извънсъдебно, така и съдебно, поради което и кредиторът не би могъл да прилага
спрямо него неблагоприятните последици. Сочи, че погасителната давност за вземането
била изтекла през 2016г. и не били съществували основания за преустановяване на ел.
захранването. Подчертава, че обстоятелството, че ел. захранването било преустановено от
ответника по искане на трето за спора лице било ирелевантно и касаело единствено
отношенията между тези две дружества от една финансова група. Моли за отмяна на
решението и за уважаване на претенцията, както и за присъждане на разноски за двете
инстанции, вкл. за заповедното производство.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено.
Сочи, че в предмета на гр.д. 12 549 / 2024г. на ВРС не били включени въпроси, свързани с
претендираната в настоящото производство неустойка Излага доводи, идентични с
доводите по депозираната от застрахователя въззивна жалба, а именно, че изобщо ищецът не
е успял да проведе главно и пълно доказване на фактите и обстоятелствата, възложени в
негова доказателствена тежест. Претенцията за неустойка, обективирана в исковата молба се
основавала на неизпълнение на чл. 68 от ОУДПЕЕ, която хипотеза предполага оставането на
клиента без електрическа енергия по вина на ответното дружество. Същата се дължала,
обаче, в случаите на прекъсване на електроснабдяването не по волята на оператора на
електроразпределителната мрежа, а когато се касаело за случайни събития или аварии,
причинени от трети лица, природни явления и др. Това било така, защото само в такива
случаи съществувала необходимостта разпределителното предприятие да бъде уведомено от
2
потребителя. Когато електроподаването било спряно по волята на оператора на
електроразпределителната мрежа, логично било да се допусне, че той знаел това и ако се
установяло, че това спиране било противоправно, на общо основание обезщетение за
действително претърпените вреди се дължало от момента на спирането и без да било
необходимо уведомление. В процесния случай, преустановяването на захранването не било
инициирано от ответното дружество, а от крайният доставчик на клиента. В ОУДПЕЕ били
предвидени редица хипотези (чл.71 - чл.74), при които отговорността за вреди на
„Електроразпределение Север" АД била изначално изключена. Така съгласно чл. 70, ал. 7 от
ОУДПЕЕ „Електроразпределение Север" АД не носело отговорност за вреди, причинени в
случай на преустановяване на преноса на електрическа енергия по искане на крайния
снабдител или доставчика на клиента. Решението на ВРС било правилно и моли да бъде
потвърдено, както и за разноски за въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание, за всяка от страните се явява процесуален
представител, който респ. поддържа за въззивника жалбата, като моли за отмяна на
решението и уважаване на претенцията и я оспорва за въззиваемата страна и моли за
потвърждаване на решението. Всяка от страните претендира разноски по представен списък.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по искова молба,
депозирана от „Ка енерджи“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „Електроразпределение Север“
АД, ЕИК *********, с която е предявен специален положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 99, вр. чл. 92 от ЗЗД да бъде
прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 4 230.00 лева /четири хиляди двеста и тридесет лева/,
представляваща дължима, но незаплатена сума за неустойка по Договор за достъп и пренос
на електрическа енергия при Общи условия между Г.Л.Г. и „Електроразпределение Север“
АД за кл. № ***** и аб. № ***** за обект на потребление: ******, за оставането на
потребителя Г.Л.Г. без ел. енергия за срок от 106 дни за времето от 19.06.2024 г. до
02.10.2024 г., включително по вина на електроразпределителното дружество
„Електроразпределение Север“ АД, което вземане е прехвърлено с Договор за цесия от
03.10.2024 г., сключен между абоната Г.Л.Г. като цедент и „Ка енерджи“ ЕООД, ЕИК
********* като цесионер, за което длъжникът „Електроразпределение Север“ АД е
уведомен с нарочно уведомление, депозирано на 03.10.2024 г. чрез Системата за сигурно
електронно връчване /СЕСВ/, за което е получен входящ номер ***** от дата 04.10.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 11.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение № 5757/14.10.2024 г. по ч. гр. д. № 12912 по описа за 2024 г. на РС-
Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът инициирал заповедно производство, в резултат
3
на което в негова полза била издадена Заповед за изпълнение № 5757/14.10.2024 г. по ч.гр.д.
№ 12912/2024 г. на ВРС. Срещу дължимостта на сумите по заповедта от длъжника било
депозирано възражение по чл. 414 ГПК в срок, предпоставило образуването на настоящото
производство по реда на чл. 422 ГПК. Сочи се, че между Г.Л.Г. и ответника
„Електроразпределение Север“ АД бил сключен Договор за достъп и пренос на
електрическа енергия при Общи условия относно обект на потребление: ******, кл. №
***** и аб. № *****. Предвид преустановяване подаването на ел. енергия до посочения
обект, на 14.06.2024 г. Г.Г. депозирал заявление до ответното дружество с искане за
възстановяване на ел. захранването му. Заедно с това било направено и възражение за
липсата на непогасени задължения от страна на потребителя към дружеството, поради
заплащането или погасяването им по давност. Независимо от релевираното възражение
обаче електрозахранването до обекта на потребителя не било възстановено, доколкото
ответникът поддържал твърдения за наличието на дължими суми за потребена и незаплатена
ел. енергия за 201г. Предвид това, между Г.Г. и „Ка енерджи“ ЕООД бил сключен Договор за
прехвърляне на вземане от 03.10.2024 г. във връзка с вземането на потребителя от ответника
на сумата от 4 230 лв., представляваща сума за неустойка по сключения между тях Договор
за достъп и пренос на електрическа енергия при Общи условия за оставането на потребителя
без ел. енергия по вина на ответното дружество за срок от 106 дни за времето от 19.06.2024
г. до 02.10.2024 г., вкл., дължима на основание чл. 68 от ОУ. Посочено е, че за извършената
цесия ответникът бил уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД чрез ССЕВ, за което
цедентът получил вх. № ***** от 04.10.2024 г. При така изложеното, моли за уважаване на
така предявения иск. Претендират се и сторените както в исковото, така и заповедното
производство разноски. Релевирано е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се
излагат съображения за допустимост, но по същество неоснователност на така заявената
претенция. Искът се оспорва и по размер. Изложени са доводи в отговора, че дружеството
не се явява материално отговорно лице по предявения от ищеца иск. В тази връзка изтъква,
че в качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа и съгласно ОУДПЕЕМ,
предоставя услугите достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа.
Сочи, че на 17.04.2024 г. по искане на крайния снабдител – „Енерго-Про Продажби“ АД,
мрежовият оператор временно преустановил преноса на ел. енергия до клиента, поради
наличието на неизпълнени от последния задължения за заплащане на потребена енергия, в
съответствие с чл. 61, ал. 1 ОУДПЕЕМ и предвиденото в чл. 123, ал. 1 ЗЕ. Предвид това
ответното дружество счита, че именно крайният снабдител се явява надлежно пасивно
материално легитимиран да носи отговорност по предявения иск. В продължение на
посоченото разяснява, че по партида на клиента има непогасени задължения в размер на
246,44 лв. за периода 05.07.2013 г. – 06.08.2013 г., което обстоятелство именно е довело до
искането на доставчика за прекъсване на ел. захранването на потребителя. В този смисъл и
предвид релевираното от клиента възражение за настъпила погасителна давност по
отношение на посочената сума, от ответника е отбелязано, че настъпването на давността
4
води само и единствено до преклудиране възможността на кредитора да търси
удовлетворение на вземанията си по принудителен ред, но по същество не се отразява на
валидността и дължимостта им. Във връзка с изложеното, в отговора е посочено, че между
страните е налице висящо производство по гр.д. № 12549/2024 г. на ВРС за осъждане на
ответника да възстанови захранването до процесния обект на потребителя. Отделно от това
излага, че дължимостта на предвидената в чл. 68 ОУДПЕЕМ неустойка за прекъсване на ел.
захранване на клиент касае само случаите на случайни събития или аварии, причинени от
трети лица, природни явления и др., но не и при наличието на непогасени задължения,
поради което и клаузата предвижда уведомяването на мрежовия оператор от страна на
потребителя. Поддържа, че последното не би било нужно, в случай че захранването до
абоната е преустановено от оператора, каквато е настоящата хипотеза. В съответствие с
посоченото, ответникът отбелязва, че съгласно чл. 70, ал. 7 от ОУ не носи отговорност за
вреди, причинени в случай на преустановяване преноса на ел. енергия по искане на крайния
снабдител или доставчика на клиента. Твърди наличието и на други клаузи от Общите
условия /чл. 71-74 /, изначално изключващи отговорността му за вреди. В този смисъл
дружеството поддържа, че няма вина за прекъсване ел. захранването до обекта на
потребителя, респ. че дължи заплащането на неустойка в претендирания размер. По
същество се моли за отхвърляне на исковата претенция. Иска се присъждането на съдебно-
деловодни разноски по делото.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, представлява
се от адв. П. Г., чрез който поддържа исковата молба. Ответникът, редовно призован за
същото съдебно заседание, представлява се от адв. Н. Б..
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Видно е от приобщеното ч.гр.д. № 12912/2024г. на ВРС., че е издадена Заповед No
5757 / 14.10.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
„Електроразпределение Север“ АД, да заплати на „Ка енерджи“ ЕООД, сумата от 4 230.00
5
лева /четири хиляди двеста и тридесет лева/, представляваща дължима, но незаплатена сума
за неустойка по Договор за достъп и пренос на електрическа енергия при Общи условия
между Г.Л.Г. и „Електроразпределение Север“ АД за кл. № ***** и аб. № ***** за обект на
потребление: ******, за оставането на потребителя Г.Л.Г. без ел. енергия за срок от 106 дни
за времето от 19.06.2024 г. до 02.10.2024 г., включително по вина на
електроразпределителното дружество „Електроразпределение Север“ АД, което вземане е
прехвърлено с Договор за цесия от 03.10.2024 г., сключен между абоната Г.Л.Г. като цедент и
„Ка енерджи“ ЕООД, ЕИК ********* като цесионер, за което длъжникът
„Електроразпределение Север“ АД е уведомен с нарочно уведомление, депозирано на
03.10.2024 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване /СЕСВ/, за което е получен
входящ номер ***** от дата 04.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.10.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сторените в заповедното производство разноски в размер
на заплатена държавна такса от 84,60 лв. и адвокатско възнаграждение от 500 лв., на
основание чл.78 ал.1 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника, който в предвидения срок е
депозирал възражение. На заявителя е указано, че следва да предяви иска си в едномесечен
срок, за което последният е представил надлежни доказателства.
Видно е от представения нотариален акт за собственост № 199, том II, рег. № 14637,
дело № 378 от 22.12.2010 г., че Г.Л.Г. и съпругата му Е.С.Г. са собственици на дворно място с
площ от 458 кв. м., съставляващо ******, заедно с построената в същото дворно място
Жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 95,75 кв. м. и РЗП 215.40 кв. м.
От ангажираната служебна бележка № **********-1/04.03.2025 г., издадена от
„Електроразпределение Север“ АД, се установява, че Г.Л.Г. е клиент на
„Електроразпределение Север“ АД, за обект с място на потребление ******, с кл. №
********** и аб. № ******.
Не е спорно по делото, че за процесния обект е издадена фактура от 13.08.2013 г. от
„Енерго-Про Продажби“ АД за сума в размер на 246.44 лева за потребена ел. енергия за
периода от 05.07.2013 г. до 06.08.2013 г., която не е платена, както и че електроподаването в
обекта е преустановено, като тези обстоятелства се установяват и от констативен протокол
от 28.10.2015г., подписан както лично от ищеца, така и от представители на ответника, в
който е отразено, че електрозахранването на обекта е прекъснато от 2013 г.
С писмо – възражение, изходящо от Г.Л.Г., получено от „Енерго Про Продажби“ АД
на 14.06.2025г. и от ответника на 18.06.2025г., ищецът се е позовал на погасителна давност
за задълженията си по фактурата от 13.08.2013г. и е отправил искане да му бъде
възстановено ел. захранването за процесния обект.
Видно от писмо от 10.07.2024г. „Електроразпределение Север“ АД е отказало да
възстанови електрозахранването в обекта по искане на клиента с вх. № 6911802/14.06.2024г.
С договор за прехвърляне на вземане от 03.10.2024 г., потребителят Г.Л.Г., на
основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, е прехвърлил в полза на „Ка Енерджи“ ЕООД вземането си за
6
сума в размер на 4 230.00 лева, представляваща процесната неустойка срещу цена от 2
100.00 лева. Ответното дружество е уведомено за стореното частно праворпиемство с
уведомление от същата дата по арг. от чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Няма спор между страните, че приложимите в отношенията между тях са Общите
условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа
на „Електроразпределение Север“ АД, одобрени от Комисия за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) с Решение № ОУ-12 от 08.09.2022г. В чл. 61 ал.1 от ОУ е предвидено, че
по искане на крайния снабдител или доставчика на КЛИЕНТА,
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД временно преустановява преноса на
електрическа енергия без изрично предупреждение, при неизпълнение на задължения на
КЛИЕНТА по общите условия за продажба на електрическа енергия на крайния снабдител,
съответно договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на
задължението за своевременно заплащане на дължимите плащания по тях. Ал.2 сочи, че по
искане на предходния доставчик на КЛИЕНТА, включително по искане на крайния
снабдител, „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД преустановява временно преноса на
електрическа енергия по реда, предвиден в ПТЕЕ. А в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД не носи отговорност за вредите,
причинени от преустановяване на преноса на електрическа енергия по реда на настоящия
член. В чл. 63 ал.1 се вменява задължение „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД за
възстановяване преноса на електрическа енергия не по-късно от 12:00 часа на следващия
работен ден, след отпадане на основанията, довели до преустановяването му. В чл. 68 от
същите е записано, че в случай че КЛИЕНТА остане без електрическа енергия по вина на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД повече от 24 (двадесет и четири) часа след
получаването от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД на уведомление от КЛИЕНТА,
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД заплаща неустойка на КЛИЕНТА в размер на 30
(тридесет) лева и по 20 (двадесет) лева за всеки следващ период от 12 (дванадесет) часа без
осигурена електрическа енергия. С чл. 70 ал.7 от ОУ е изключена отговорността за вреди,
която „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД носи в случай на преустановяване на
преноса на електрическа енергия по искане на крайния снабдител или доставчика на
КЛИЕНТА.
Пред въззивната инстанция е изискано и прието като доказателство по делото
съдебното решение No 1564 / 05.05.2025г., постановено по гр.д. 12549 / 2024г. на ВРС,
влязло в сила на 29.05.2025г., с което „Електроразпределение Север“ АД е осъдено по иска
на Г.Л.Г. да възстанови захранването с ел. енергия на обект, находящ се в с. Близнаци, общ.
Аврен No 239.26 с клиентски номер ***** и абонатен номер *****, на основание сключен
договор за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа. В мотивите на
решението е прието, че с погасяване по давност на вземането по фактура от 13.08.2013г.,
издадена от „Енерго Про Продажби“ АД за сума в размер на 246,44 лв. за потребена ел.
енергия за периода от 05.07.2013г. до 06.08.2013г., е отпаднало основанието за
преустановяване преноса на ел. енергия до процесния обект на потребление и същото следва
7
да бъде възстановено.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими, предявени в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
12912/2024г. по описа на Районен съд – Варна.
Основателността на предявения иск е обусловена от доказване от страна на ищеца,
главно и пълно, на факта, че страните се намират във валидни облигационни
правоотношения по договора с конкретно посочените в исковата молба параметри,
изправността на ищеца, валидно уговорена клауза за неустойка по отношение на
конкретното неизпълнение на задължението на насрещната страна и по отношение на
претендираните размери. От своя страна, ответникът следва да докаже правоизключващите
и правопогасяващите спорното право факти, на които основава своите възражения.
Страните не спорят, а и от представените доказателства се установява, че между Г.Л.Г.
и „Електроразпределение Север“ АД е възникнала валидна облигационна връзка по договор
за достъп и пренос на електрическа енергия за обект с място на потребление ******, с кл. №
********** и аб. № ******, към който са приложими Общите условия за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север“ АД, одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) с Решение № ОУ-
12 от 08.09.2022г.
Няма спор между страните, че ответникът е спрял електрозахранването за обекта по
искане на „Енерго Про Продажби“ АД през 2013г., поради неплатени фактури от страна на
ищеца от същата година, както и че преди завеждане на делото, ответникът е отказал да
възстанови електрозахранването. В приложимите между страните ОУДПЕЕ – чл. 61 е
възпроизведено и законоустановеното в чл. 123 от ЗЕ, право на оператора на
електроразпределителна мрежа да преустанови преноса на електрическа енергия към
крайните клиенти по искане на съответния доставчик, което последният може да упражни
при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми
във връзка със снабдяването с електрическа енергия от страна на клиента. С оглед на което и
въззивната инстанция счита, че преустановяването на електрозахранването е било
правомерно и в съответствие със закона и уговорките между страните.
Налице е и валидно уговорена неустоечна клауза в чл. 68 от ОУДПЕЕ, съобразно
която е изчислен и претендираният размер на неустойката.
Безспорно е и че потребителят Г.Л.Г., на основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, е прехвърлил
в полза на „Ка Енерджи“ ЕООД вземането си за сума в размер на 4 230.00 лева,
представляваща процесната неустойка, за което и ответното дружество е надлежно
уведомено.
Спорен момент в производството е дали е налице такова укоримо поведение от страна
на ответника, което би могло да се определи като неизпълнение на неговото задължение за
8
възстановяване на електроснабдяването. На този въпрос въззивната инстанция намира, че
следва да се отговори отрицателно. Едва с влизане в сила на решението по гр.д. 12549 /
2024г. на ВРС - на 29.05.2025г., за „Електроразпределение Север“ АД е възникнало
задължението да възстанови захранването с ел. енергия на процесния обект. Именно с това
решение е прието, че с погасяване по давност на вземането по фактурата от 13.08.2013г.,
издадена от „Енерго Про Продажби“ АД за сума в размер на 246,44 лв. за потребена ел.
енергия за периода от 05.07.2013г. до 06.08.2013г., е отпаднало основанието за
преустановяване преноса на ел. енергия до процесния обект на потребление и същото следва
да бъде възстановено. Задължението, което ищецът сочи да е погасено по давност не е към
ответното дружество, а към „Енерго Про Продажби“ АД, като „Електроразпределение
Север“ АД като трето лице не следва да извършва преценка дали вземането се дължи или не.
Това обуславя и извод, че едва с влизане в сила на решението по гр.д. 12549 / 2024г. на ВРС -
на 29.05.2025г., възниква задължението на „Електроразпределение Север“ АД да възстанови
ел. подаването.
В допълнение, разпоредбата на чл. 68 от ОУДПЕЕ, на която се позовава ищецът
изрично предвижда хипотеза, в която именно електроразпределителното дружество носи
вина за оставането без ел. енергия. В случая, за процесния период, 19.06.2024г. до
02.10.2024г., електроразпределителното дружество не носи вина за оставането без ел.
енергия. Изрично и с разпоредбата на чл. 70 ал.7 от ОУДПЕЕ е изключена отговорността за
вреди, която „Електроразпределение Север“ АД носи в случай на преустановяване на
преноса на електрическа енергия по искане на крайния снабдител или доставчика на
клиента. В този период, макар и да е уведомен ответникът, същият няма установено
задължение да разрешава спор, възникнал със съответния доставчик. В случая би могло да се
възприеме, че „Енерго Про Продажби“ АД е нарушило предвиденото в чл. 20 от неговите
ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия, за което отговорност, обаче, не
следва да носи ответното дружество.
Ищецът не успя да проведе пълно и главно доказване на предпоставките, които да
обусловят основателност на претенцията, като същата следва да се отхвърли. Поради
съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските в производството:
При този изход от спора, разноски се дължат на въззиваемата страна за заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 882 лв.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2480/01.07.2025г., постановено по гр.д.№ 15326/2024г.
по описа на ВРС, 9 –ти състав.
9
ОСЪЖДА „Ка Енерджи" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *****, ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав
Варненчик“ №258, сумата от 882 лв. /осемстотин осемдесет и два лева/, представляваща
сторените от ответника разноски за въззивната инстанция, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10