РЕШЕНИЕ
№ 3783
гр. Варна, 27.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110105010 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от В. С. В. от гр.Варна срещу Н. А.
А. от гр.Варна за осъждане на ответника да му заплати сумата 100.00 лева, представляваща
частичен иск от сумата в размер на 1 804.32 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващо се в умишлено увреждане на челно стъкло,
дясно огледало, калник преден десен и врата предна дясна на собственият ми лек автомобил
„Хонда Сивик 5 ДР" с peг. № ***, ведно със законната лихва от датата на увреждането -
09.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото съдебно-
деловодни разноски, включително и разноските по ч.гр.д. № 1791/2023г. по описа на ВРС, 14
състав.
Ищецът твърди, че на 09.02.2024г, около 7.25 часа, в гр.В., Н. А. А. увредил
собственият му л.а. марка Хонда Сивик 5 ДР, с peг. № ****. Автомобилът марка Хонда
Сивик 5 ДР, с peг. № **** бил паркиран в гр.В.. На 09.02.2024г. около 7.25 часа, Н. А. А.
отива до автомобила и с твърд предмет му нанася множество удари.
Твърди се, че отказът на Н. А. да възстанови щетите възпрепятства ищецът да
извърши действия по отстраняване на щетите. От друга страна, неизползването на
автомобила, много го затруднява и му нанася и друг вид вреди, поради което на 14.02.2024г.
подал до ВРС молба за обезпечаване на доказателства и по ч.гр.д. № 1791/2023г. по описа на
ВРС с експертиза бил установен размера на вредите за сумата от 1804,32 лв.
Ищецът сочи, че към момента вредите не са отстранени. Претендира съдебно-
деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът признава предявения иск за сумата от
100 лв. Оспорва претендираните разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
1
Съдът като взе предвид, че ответника признават иска и ищецът е направил искане за
постановяване на решение при признаване на иска, то съдът постановява решението си при
признание на иска, на осн.чл.237,ал.2 от ГПК.
По разноските: Разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, дава възможност разноските да
бъдат присъдени за ищеца, при наличието кумулативно на две предпоставки: ответника с
поведението си да не е дал повод за завеждане не иска и ако го признае.
Относно предявеният осъдителния иск категорично може да се заключи, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като въпреки формалното признание на
иска и искането да се посочи банкова сметка на ищеца, дефакто въпреки посочената такава
още в исковата молба, на осн.чл.127 ал.4 от ГПК не е осъществил плащане. В подкрепа на
това е и обстоятелството, че ответникът е знаел за претенцията на ищеца още в
производството по чл.207 от ГПК по образувано ч.гр.д.№ 1791/24г. на ВРС.
Практиката на ВКС относно приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК при осъдителните
искове е ориентирана в посока, че признанието им може да освободи ответника от
отговорност за разноски само в случаите, че наред с признание на съдебно предявените
парични вземания ответникът е извършил и плащане в погашение на тези вземания
(определение № 1061 от 7.03.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д № 672/2024 г.), каквото в случая не
се доказва, а и не се твърди. В този смисъл са и: определение № 595 от 21.07.2021 г. на ВКС
по к. ч. гр. д. № 2038/2021 г. и определение № 381 от 30.05.2023 г. на ВКС по ч. т. д. №
645/2023 г., I т. о., ТК.
Следователно, в случая нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложима и с оглед
изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да отговаря за
сторените от ищеца разноски, вкл. и разноските в производството по обезпечаване на
доказателства.
От ответника е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът счита за
неоснователно. Интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на предявения като частичен иск /в случая
100 лева./. Причината е в обвързаността на материалния интерес, посочен в чл.7, ал.2 от
НМРАВ, с минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени със същата
наредба. Поради което на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер
на 480 лв. с ДДС, съобразно представено доказателство за заплащането му. В
производството по чл.207 от ГПК претендираното възнаграждение от 900 лв. с ДДС е в
предвидения минимален размер по чл.7,ал.1,т.5 от § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което се дължи в този
размер.
На ищеца следва да се присъдят и разноските в производството по обезпечаване на
доказателства в размер на 1230 лв., от които: 30 лева - заплатена държавна такса, 300 лв.
депозит за в.л., както и 900 лева с ДДС - заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените в настоящото производство разноски 50 лв.-внесена държавна такса и
адв.възнаграждение от 480 лв. с ДДС.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. А. А., ЕГН ********** да заплати на В. С. В., ЕГН ********** сумата
от 100 лева (сто лева), представляваща частичен иск от сумата в размер на 1 804.32 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в умишлено
2
увреждане на челно стъкло, дясно огледало, калник преден десен и врата предна дясна на
собственият му лек автомобил „Хонда Сивик 5 ДР" с peг. № ****, ведно със законната лихва
от датата на увреждането - 09.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н. А. А., ЕГН ********** да заплати на В. С. В., ЕГН ********** сумата
от 530 лв (петстотин и тридесет лева) представляваща направените в настоящото
производство разноски, както и сумата в размер на 1230 лв. (хиляда двеста и тридесет
лева), представляваща разноските в производството по обезпечаване на доказателства по
ч.гр.д.№1791/2024г. по описа на ВРС, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3