Р
Е Ш Е
Н И Е № 260404
13.10.2021 година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският районен съд Трети
граждански състав
на шестнадесети
септември през две
хиляди двадесет
и първа година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня
Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело №596 по описа за 2021г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег.№*********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.”Младост
Ищецът
твърди, че с разпореждане по ч.гр.д.№151/2021г. по описа РС-Хасково искането му
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу ответника е отхвърлено. Съгласно разпореждане от 23.02.2021г. и на
основание чл.415 ал.1 т.3 от ГПК за ищцовото дружество възниквал правен интерес
от завеждането на настоящия осъдителен иск, с който ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумите, за които съдът отказал да издаде заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№151/2021г. – главница по договор за
потребителски кредит PLUS-11293589
в размер на 2533,46лв. и мораторна лихва в размер на 38,15лв. за периода от
20.03.2017г. до 16.01.2021г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното
изплащане. Вземането на ищеца се основавало на договор за потребителски кредит PLUS-11293589 от 09.06.2015г., съгласно
който на ответника бил отпуснат паричен кредит в размер на 6000лв. и закупуване
на застраховка в размер на 864лв. Твърди се, че длъжникът преустановил
плащането на вноските по кредита на 20.02.2017г., към която дата били погасени
19 месечни вноски. На основание чл.5 от договора вземането на ищеца ставало
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска,
която в случая била 20.03.2017г. Предвид изложеното ответникът следвало да
изплати остатъка по заема в размер на 4578,61лв., представляващ оставащите 17
броя погасителни вноски към 20.03.2017г., към която дата станал изискуем в
целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателят не изпълнил задължението си. След подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК постъпили плащания от страна на длъжника на 25.01.2021г. –
278,50лв. и на 22.02.2021г. – 278,50лв. Постъпилата сума общо от 557лв. не била
достатъчна да покрие цялото задължение. Съгласно чл.76 от ЗЗД в такъв случай се
погасявали най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Вследствие на направените плащания към момента ответникът дължал на дружеството
главница в размер на 2014,61лв. Ето защо, се иска постановяване на решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2014,61лв. –
главница по договор за потребителски кредит PLUS-11293589 от 09.06.2015г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението и разноските по
заповедното и настоящото производство.
Ответникът
не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не се явява в
съдебно заседание и не взема становище по иска.
В
депозираната преди съдебно заседание от процесуалният представител на ищеца
молба се прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът
като взе предвид, че ответникът не депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК,
не се явява в съдебно заседание, не взема становище по предявения против него
иск и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, счита, че са
налице визираните в закона условия за постановяване на неприсъствено решение
съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК.
Имайки
предвид гореизложеното и като взе предвид, че в случая са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение, както и че от данните по делото може
да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция и предвид
липсата на оспорване на твърденията на ищеца, съдът намира, че следва да се
уважи предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.240
от ЗЗД. Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и направените в
заповедното и настоящото производство разноски в размер общо на 180,58лв., от
които 80,58лв. – държавна такса и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение, с
оглед изричните указания в тази насока, дадени в ТР №4/18.06.2014г.,
постановено по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното и на основание чл.239
ал.2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА А.С.П. с ЕГН:********** ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, Париж, рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”,
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.”Младост
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.239 ал.4 от ГПК.
СЪДИЯ :
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.