№ 6785
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 5-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
в присъствието на прокурора Д. Ж. К.
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Гражданско дело №
20251100108522 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по молба по чл. 7, б. „f”, във вр. с чл. 8 и чл. 29 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, вр. с чл.
22а, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗЗДт по повод на постъпила молба от М. К., чрез
Министерството на правосъдието, за връщане на децата М. К. и К. К., родени
съответно на 11.04.2012 г. и на 14.12.2013 г., в държавата на обичайното им
местопребиваване – Чешка република.
Молбата на М. К. е подадена на 01.04.2025 г. с искане за връщане на
малолетните деца М. К. и К. К. в държавата на обичайното им местопребиваване –
Чехия. В молбата се твърди, че на 27.02.2025 г. бащата на двете деца С. Е. К. ги е завел
в България, за да посетят роднините на бащата в страната. Посочва се, че по-късно
майката установила, че бащата е отписал децата от училище и е прекратил адресната
им регистрация в Чехия, като е престанал да отговаря на обажданията . Молителката
заявява, че не е давала съгласието си за пътуване на децата до България, както и за
промяната на обичайното им местопребиваване от Чехия в България. Поддържа, че
децата са родени в Чехия, където са посещавали училище, поради което обичайното
им местопребиваване се намира в тази държава. В молбата се посочва, че с решение от
25.01.2021 г. на Окръжен съд Прага – изток е променен определения режим с решение
от 09.10.2019 г., с което е било одобрено постигнато между страните споразумение,
съгласно което малолетните са били поверени на редуващите се грижи на родителите.
1
Със съдебното решение от 25.01.2021 г., Окръжен съд Прага – изток е потвърдил
последващото споразумение между страните децата да живеят при техния баща, а
майката да има право на лични отношения. Отбелязва се, че към молбата е
представено писмо от Чешкия централен орган, с което е дадено становище, че
независимо от разпределението на родителските права, родителите продължават да
отговарят съвместно за важните решения в живота на децата, включително и
определянето и промяната на обичайното им местопребиваване.
Искането на молителя е съдът да постанови връщането на децата М. К. и К. К. в
държавата по обичайното им местопребиваване – Чешката република и на основание
чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на
децата да бъдат предадени на тяхната майка - М. К..
Ответникът С. Е. К. е подал писмен отговор, в който оспорва изложените от
молителя твърдения. Посочва, че с влязло в сила решение от 25.02.2021 г. на Районен
съд в Чехия му е предоставено упражняването на родителските права, поради което
преместването на децата в България не нарушава правата на попечителство по смисъла
чл. 3 от Хагската конвенция. Поддържа, че с решение на Окръжен съд в Чехия му е
било отнето правото на ползване на семейното жилище в град Цитов и фактически е
бил лишен от дом, което наложило необходимостта да се премести заедно с децата в
България, за да им осигури жилище и нормална среда за живот. Оспорва доводите на
молителката, че децата са доведени и задържани неправомерно от него в Република
България, тъй като тя е била съгласна с идването им в страната, където да живеят
заедно с баща си.
В открито съдебно заседание молителката, чрез Министерство на правосъдието
поддържа молбата. В хода на устните състезания пледира за уважаването .
Ответникът лично в открито съдебно заседание оспорва молбата като
неоснователна. Пледира молбата да бъде отхвърлена.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита молбата за
неоснователна.
Софийският градски съд, в настоящия си състав, като прецени всички събрани
по делото относими доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
С определението си по доклада на делото, обективиран в съдебния протокол №
8113 за проведеното открито съдебно заседание от 03.10.2025 г., съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните, че в тежест на молителя е да докаже
извършеното от ответника международно отвличане на малолетните деца М. К. и К.
К..
С доклада по делото съдът е приел за безспорно в отношенията между страните
и ненуждаещо се от доказване, че децата М. К., роден на ******** г. и К. К., родена на
******** г., са граждани както на Република България, така и на Чешката република и
техни родители са: баща С. Е. К. и майка М. К..
Страните не са възразили срещу доклада на съда, като възраженията на
ответника по отношение на доклада по същество са оспорване на твърденията на
молителя.
От заверени копия от оригинали на удостоверения за раждане се установява, че
децата М. К. и К. К. са родени съответно на ******** г. в гр. Прага, Чешка Република
и на ******** г. в гр. Мелник, Чешка Република.
От неоспореното писмено доказателство - удостоверение от Основно училище и
Детска градина Цитов, окръг Мелник, се установява, че К. К. е била ученичка 5-ти
2
клас в училището и е била отписана от баща в края на м. март 2025 г. Представено е
и удостоверение от Основно училище и детска градина Долни Бержковице, от което е
видно, че М. К. от 01.09.2025 г. до 20.03.2025 г. е бил ученик в училището.
Предоставени са справки от публичната информационна система за регистрация
на жителите на Чешката република, видно от които до 18.03.2025 г. М. К. и К. К. са
имали адрес на постоянно пребиваване, намиращ се в община Цитов, окръг Мелник.
Представена е и справка за майката М. К., от която се установява, че молителя има
адрес на постоянно пребиваване в община Клецани, окръг Прага – изток.
От служебно изисканите от съда справки от НБД „Население“, се установява, че
считано от 22.07.2025 г. децата М. К. и К. К. са с регистриран постоянен и настоящ
адрес в гр. Варна, район 03 Младост, секция 239, ул. „********, където е постоянният
и настоящ адрес и на техния баща.
С решение от 25.02.2021 г. на Окръжен съд – Прага-изток по дело № 30 Р
382/2018-237 е изменено решение на Окръжен съд – Прага-изток от 09.10.2019 г. по
дело № 30 Р 382/2018-23, като е одобрено споразумение между родителите, съгласно
което упражняването на родителските права и грижите за децата П. К., роден на
28.01.2019 г., М. К., роден на ******** г. и К. К., родена на ******** г., се възлагат на
бащата С. К., като майката се задължава да заплаща издръжка за всяко от децата.
По делото е приложен социален доклад, изготвен от АСП, Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Варна, изх. № ПР/Д-В/905-001/17.09.2025 г., изискан от съда на
основание чл. 22а, ал. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), за даване становище за
състоянието на децата след прехвърлянето им от Чехия, за тяхното мнение и за
мнението на родителя за доброволно връщане на децата. При извършеното социално
проучване е установено, че децата М. К. и К. К. се отглеждат в България от бащата С.
К. на адрес: гр. Варна, местност Планова, ул. „********. Бащата е дал данни за
отношенията им с майката М. К.. Посочва, че след развода с нея той сключил втори
брак, като двамата със съпругата му – Д.Ф. са закупили общо жилище и са заживели
заедно с децата от предишните си бракове, като бащата е продал жилището, в което до
този момент е живеел с децата. През м. юни 2024 г. бащата се развел с Д.Ф., като със
съдебно решение от м. февруари 2025 г. е задължен да напусне жилището. След като е
напуснал жилището той е бил в невъзможност да се справя финансово, тъй като към
този момент е бил трайно безработен. Това наложило да вземе решение да се премести
заедно с децата в България. Бащата е посочил пред социалните служители, че
ситуацията е била обсъдена както с децата, така и с майката, като след първоначална
съпротива майката се е съгласила с преместването на двете деца в България, тъй като
към този момент не е имала възможност да полага грижи за тях, поради трудовата
заетост и малкия размер на жилището , което обитава с настоящия си партньор.
Двамата постигната устна уговорка децата да прекарват време с нея по време на
летните ваканции. По информация на бащата през м. март 2025г. той се установил в
гр. Сливен при родителите си, заедно с децата. Децата са продължили образованието
си, както и е избран и личен лекар. След приключване на учебната година, бащата взел
решение заедно с децата да се преместят в семейна къща, находяща се в гр. Варна,
която към момента е в ремонт. През м. август 2025 г., най-големият му син – П. К., по
свое желание се завърнал в Чехия, като майката е дала съгласие да се грижи за него.
Бащата е заявил, че другите две деца не са проявили подобно желание, поради което са
останали да живеят с него в гр. Варна. По данни на бащата, той и децата са се
установили в къща, която притежава заедно с бившата му съпруга от втория му брак –
Д.Ф.. Къщата е двуетажна, новопостроена и все още не е напълно обзаведена, но
бащата полага усилия да създаде удобни и безопасни условия за децата. Успял е да
оборудва кухня с всички необходими уреди и да подготви спално помещение за
3
децата, така че те да се чувстват комфортно и спокойно, като същевременно
продължава да работи по обзавеждането на останалите помещения, за да осигури на
децата пълноценни условия за живот. Социалният работник е констатирал, че децата
М. и К. са записани в II основно училище „Н.Й.Вапцаров“ в гр. Варна, съответно в VII
и VI клас. Децата са споделили, че в началото са изпитвали известни трудности, но се
надяват в най-скоро време да изградят приятелски кръг както в училище, така и извън
него. По думите им, учебният процес върви нормално и постепенно започват да
свикват с изискванията на новото училище. Посочва се, че децата владеят добре
български език. По думи на децата, майката е дала съгласие те да се преместят в
България, като е заявила, че на този етап не може да поеме грижите за тях, но е
предложила да я посещават през лятната ваканция. Децата разказват, че през м. юни
2025г. са имали намерение да гостуват на майка им, но при опитите да се свържат с
нея, за да уточнят подробностите, тя не е отговаряна на обажданията им и
посещението не се е осъществило. Децата М. и К. са заявили пред социалните
служители, че се чувстват добре в България, макар да им липсва и животът в Чехия,
като към момента изразяват желание да продължат да живеят с баща си в България.
Според децата баща им се справя добре с грижите за тях и въпреки, че къщата, в която
живеят, все още е в ремонт, той е успял да им осигури най-необходимото, за да се
чувстват добре. Социалният работник е констатирал, че децата са емоционално
привързани към своят бащата и разчитат на него в ежедневието си, като в същото
време говорят с умиление за своята майка и споделят, че тя им липсва. Двете деца
съобщават за вече изградена емоционална връзка с бабата по бащина линия, като с
радост разказват, че очакват с нетърпение нейното идване.
По делото е приложена писмена извадка от електронна кореспонденция между
С. К. и М. К., проведена в периода 21.06.2025 г. – 03.07.2025 г. М. К. е изискала
отговор кога може да види децата. С. К. е предложил период от 10 до 29 юли 2025 г.
Представена е и кореспонденция между майката М. К. и детето М., проведена
на 26.02.2025 г. в която е отразено отправено предложение към детето да живее с нея и
да учи в Клецани или Любезнице. Детето М. е изразило предпочитание да остане в
Чехия, но в с. Цитов.
По делото е приет като неоспорен трудов договор от 30.09.2025 г., по силата на
който С. Е. К. е нает на дължност „касиер“ при работодател „Май Маркет“ АД – гр.
Варна, при месечно трудово възнаграждение от 1176 лв.
От Министерството на правосъдието е представена извадка от чешкото
законодателство. Видно от § 877, §. 1 от Чешкия граждански закон, ако родителите не
са постигнали съгласие по въпрос, който е важен за детето, по-специално по
отношение на неговия най-добър интерес, съдът се произнася по молбата на родителя;
това важи също така, ако единият родител е изключил другия родител от вземането на
решение по важен за детето въпрос. В §. 2 от посочената разпоредба е посочено, че по-
специално нерутинни медицински и други подобни интервенции, определянето на
местоживеенето на детето и изборът на образование или работа от страна на детето
се считат за важни въпроси.
Към молбата за връщане на децата е представено становище на чешкия
централен орган относно значението на закона за родителските права във връзка с
преместването на дете извън юрисдикцията на дадена държава. В становището е
отбелязано, че родителската отговорност принадлежи на двамата родители, освен ако
някой от тях е бил лишен от нея или ако родителската отговорност е била ограничена.
И двамата родители следва да полагат грижи за детето, да осигуряват възпитанието и
образованието му, да го представляват и управляват имуществото му, както и да
определят местоживеенето му. Родителската отговорност започва с раждането на
4
детето и се прекратява, когато то придобие пълна дееспособност. Продължителността
и обхвата на родителската отговорност могат да бъдат променяни само от съда.
Централният орган отбелязва, че правото на упражняване на родителски права
отразява фактическата ситуация и определя кой от родителите полага ежедневни
грижи за детето и кой от тях има право на контакт с него. В заключението на чуждия
централен орган е посочено, че въпреки, че единият родител има родителските права
върху детето, това не го освобождава от задължението да осигури съгласието на
другия родител за трайно преместване на детето в чужбина.
В настоящото производството, в изпълнение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет са
изслушани децата М. К. и К. К..
Детето М. К. е изразило предпочитание да живее при неговия баща, като няма
против да живее с него както в Чехия, така и в България. Заявило е пред съда, че няма
проблем със сестра му да се завърнат в Чехия, но отбелязва, че няма как да живеят с
майка им, тъй като апартаментът е твърде малък. Сочи, че за последно са се видели
с майка им през м. април 2025 г., като с нея си пишат по телефона. Посочва, че има по-
голям брат на име П., който живее в Чехия и няма намерение да се връща в България.
Споделя, че брат им П. му липсва и би искал да живее с него, но не и при майка им.
Не му харесва идеята да бъде разделян от сестра си К., като желае тримата с брат си П.
и сестра си К. да живеят заедно. Заявява, че живее в къща в гр. Варна, където има
собствена стая. Отбелязва, че има приятели както в България, така и в Чехия, като му
липсват приятелите от Чехия, с които продължава да поддържа връзка.
Детето К. К. заявява пред съда, че от шест месеца е в България. Живее в голяма
къща в гр. Варна, в която има всичко необходимо. Тя има собствена стая, която още не
е завършена. Предпочита да живее в България, защото с брат и баща живеят в къща.
Не желае да живее в Чехия, тъй като апартаментът на майка е твърде малък и не
може да побере всички. Отбелязва, че в Чехия се чувства добре. Детето заявява, че е
бил проведен разговор с майка за предстоящото преместване в България. Тогава
брат П. искал да остане в Чехия. Майка им казала да отидат в България за 1-2
седмици и да видят дали ще им харесва. Споделя, че брат П. липсва, но уважава
решението му. Липсва и майка , като посочва, че е най-добре да живеят заедно, но
при нея няма къде. Поддържа, че не е живяла с майка си в гр. Прага, а са я посещавали
само по време на ваканциите. От края на м.март 2025 г. не се е виждала с майка си, но
си говорят с нея по телефона. Не иска да бъде разделяна от брат си М.. Иска да остане
в България с двамата си братя, тъй като би било най-удобно за тях.
Описаната фактическа обстановка е установена по делото въз основа на
съвкупната преценка на всички събрани писмени доказателства, ценени като
относими, допустими и неоспорени от страните, кореспондиращи и с приетите от съда
за безспорни между страните факти и обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
С Хагската конвенция се създава правен механизъм за осигуряване незабавно
връщане на дете, отведено и задържано незаконно и за гарантиране ефективно
спазване на законите, свързани с упражняване на родителските права и право на лични
отношения. Нормата на чл. 3 от Хагската конвенция дава легално определение за
случаите в които прехвърлянето или задържането на децата е незаконно, а именно:
когато е а) извършено в нарушение на правото на упражняване на родителските права
съгласно законите на държавата по обичайно местопребиваване преди прехвърлянето
и б) по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно
упражнявано съвместно или поотделно, или би било упражнявано по този начин, ако
не е било извършено прехвърлянето или задържането.
5
Съдът приема, че възникването на правото да се върнат малолетните деца М. К.
и К. К. в държавата на обичайното им местопребиваване – Чешката република по реда
на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца
се предпоставя от възникването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) всяко от децата да е имало постоянно местопребиваване в Чешката
република; 2) да е било прехвърлено или задържано от неговия баща в Република
България в нарушение на установените в Чешката република правила за упражняване
на родителски права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на децата да е
подадена преди да изтече една година от прехвърлянето или задържането в Република
България; 4) майката да е упражнявала ефективно родителските права по време на
прехвърлянето или задържането на децата; 5) майката да не е дала съгласие за
прехвърлянето, респ. задържането на децата в Република България или впоследствие
да не е приела прехвърлянето или задържането на децата в Република България; 6) да
не съществува сериозна опасност връщането на децата да ги изложи на заплаха от
психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да ги постави в
неблагоприятна ситуация.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че децата М. и К. К.и са напуснали Чешката република и
са пристигнали в Република България на 27.02.2025 г. Молбата за връщане на децата е
подадена на 01.04.2025 г. – в рамките на едногодишен срок, т.е. съдът в настоящото
производство не дължи изследване на въпроса за приспособеността на децата в
Република България.
Ответникът по делото не оспорва, че до напускането на Чешката република
децата са били с установено обичайно местопребиваване в тази държава. В случая
децата са малолетни, поради което тяхното обичайно местопребиваване се
предопределя от това на техните родители. Видно от изложеното от ответника пред
съда и пред социалния работник в процеса на изготвяне на социалния доклад на ДСП -
гр. Варна, до напускането му на страната заедно с децата, страните и децата са се
установили трайно в Чехия, където са живели и работили, а децата са посещавали
училище. Съдът приема, че загубата на жилището и работата на ответника е наложило
идването им в България, където са получи подкрепа от свои близки. По делото са
представени неоспорени доказателства от които се установява, че до отпътуването си
от Чешката република, децата М. и К. К.и са получавали образованието си в тази
държава. Установи се също, че децата са граждани на Чешката република и имат
чешка адресна регистрация. По изложените съображения съдът приема, че децата М.
К. и К. К. са с обичайно местопребиваване в Чешката република.
По делото се установи, че с решение от 25.02.2021 г. на Окръжен съд – Прага-
изток по дело № 30 Р 382/2018-237 е одобрено споразумение, по силата на което
упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на
бащата С. Е. К.. Съгласно разпоредбата на чл. 877 от Чешкия граждански закон, която
кореспондира и със заключението на Чешкия централен орган по приложението ,
определянето на местоживеенето на детето е от кръга въпроси, за които родителите
следва да постигнат общо съгласие. Упражняването на родителските права от един от
родителите не ограничава родителската отговорност на неотглеждащия родител,
поради което и в тази хипотеза решението за смяна на обичайното местопребиваване
на детето следва да бъде взето общо от двамата родители.
По делото не се събраха доказателства от които да се обоснове извод, че
майката М. К. е дала съгласие за трайно установяване на децата в Република България.
Приложената по делото кореспонденция между страните касае единствено
посещението на децата през лятото на 2025 г. За изрично дадено съгласие на майката
6
не може да се обоснове извод и от представената част от кореспонденция между
майката и детето М.. Следва да се посочи, че с оглед възрастта на децата към момента
на заминаването им, те не са били в състояние напълно да възприемат и преценят
естеството на проведения от родителите им разговор и да осмислят последиците от
това, което те са обсъждали. Въз основа на изложените от децата данни не може да се
направи извод, че М. К. е дала съгласие те да се установят трайно в България заедно с
баща им. В същия контекст следва да се приема и изложеното от детето К. К. при
изслушването в съдебно заседание от 17.10.2025 г., че майка е знаела, че ще се
преместят в България. Предвид изложеното следва, че не се установи майката М. К. да
е одобрила смяната на обичайното местопребиваване на децата. При така установеното
съдът приема, че майката не е дала съгласие за задържането на децата в Република
България, нито впоследствие да е приела задържането на децата в Република
България. Съдът намира, че ответникът С. Е. К. е задържал неправомерно децата в
Република България, като по този начин е нарушил правото на майката да изрази
волята си за определяне на местоживеенето на децата, което е важен въпрос
съгласно § 877, §. 1 от Чешкия граждански закон.
В настоящото производство съдът следи за най-добрия интерес на всяко от
децата, което с оглед дефиницията на т. 5 от ДР на ЗЗДет включва и неговите желания
и чувства. Както пред социалния работник от ДСП-гр. Варна, така и при изслушването
им по чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, децата са изразили желание да живеят с техния баща.
Предпочитанието се крепи основно на относително по-добрите жилищни условия,
които баща им може да предложи, тъй като към момента децата живеят в къща, където
за всяко от тях е отредена собствена стая. Съдът отчита значението на жилищните
условия за благосъстоянието на децата, но те следва да се разглеждат в контекста на
останалите обстоятелства, които са важни за интереса на децата. В случая следва да
бъдат съобразени евентуално негативните последици от откъсване на децата от тяхната
среда и трудностите при адаптиране към живота в друга държава. Децата са родени
там и до 27.02.2025г. са прекарали живота си в Чехия. Установи се, че приятелите на
детето М. са останали в Чехия и му липсват. Т.е. децата все още нямат изграден
приятелски кръг в Република България, а родният им език е чешки и макар добре да
владеят български език, социалната им адаптация в България изисква още време.
Съдът отчита, че техният по-голям брат – П., живее в Чехия, а и двете деца са заявили,
че той им липсва и биха искали да живеят с него. С оглед изградената между трите
деца силна емоционална връзка, съдът намира, че разделянето на децата М. и К. К.и от
по-големия им брат, чрез трайното им установяване в друга държава, няма да е в техен
интерес. Извън малките размери на жилището на майката, децата не съобщават за
проблеми в отношенията между тях. Установи се, че те поддържат постоянен контакт с
майка си чрез мобилни приложения и по телефона, а пред социалния работник децата
са говорили с умиление за своята майка и са споделили, че тя им липсва. Двете деца
не изразяват нежелание да живеят в Чехия и заявяват, че се чувстват добре там, но
отново изтъкват, че не биха могли да се съберат в жилището на майката. Настоящият
съдебен състав намира, че в настоящото производство, с оглед нуждата от бързина при
решаване на въпроса за връщане на децата в държава по обичайно местопребиваване,
не дължи изследване на жилищната ситуация при майката и дали може да бъде
подобрена, в случай че се наложи децата да отседнат при нея, тъй като по арг. от чл.
22а, ал. 2 от ЗЗДет съдът не разглежда по същество въпросът за упражняване на
родителските права, респ. за изменението им. Съдът не дължи изследване дали
връщането на децата в Чешката република ще доведе до създаване на сериозна
опасност връщането да ги изложи на заплаха от увреждане или по всякакъв друг начин
да ги постави в неблагоприятна ситуация, тъй като не са въведени такива твърдения от
ответника (отразено и в доклада на съда).
7
С оглед възрастта на двете деца, съдът приема, че те не притежават зрелостта да
вземат такова важно решение за живота им и по-нататъшното им развитие, каквото е
промяната на държавата на обичайното им местопребиваване. В настоящия случай
изразеното от децата желание пред съда не е достатъчно да обоснове извод за
отхвърляне на молбата за връщане на децата в страната по обичайното им
местопребиваване.
По изложените съображения, съдът приема молбата на М. К. за основателна и
връща децата М. К. и К. К. в държавата по обичайното им местопребиваване – Чешка
република.
Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, V-ти брачен
състав
РЕШИ:
ВРЪЩА децата М. К., ЕГН **********, роден в Чешката република на
******** г. и К. К., ЕГН **********, родена в Чешката република на
******** г., в държавата по обичайното им местопребиваване – Чешка
република, по молба на тяхната майка М. К. – чешки гражданин, родена на
********г., срещу С. Е. К., ЕГН **********, на основание чл. 3 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, за
което децата М. К. и К. К. следва да бъдат предадени на тяхната майка М. К.
незабавно след влизане на решението в сила, а при необходимост майката има
право да заяви издаването и да получи всички необходими документи за
пътуването на децата от Република България до Чешката република.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд -
София, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8