М О Т И В И
към
ПРИСЪДА №............. от 03.10.2013
година
по НЧХД
№163/2013 година на Районен съд – Свиленград
С Определение от 21.06.2013
година, Съдия – докладчика по делото
предава на Съд:
Я.В.И., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, със
средно образование, женен, ЕГН **********, неосъждан,
за това, че на 23.08.2012 година в град Свиленград, област Хасково, в съучастие
като извършител с М.О.С. ***, причинил на Д.Г.Д. с ЕГН ********** ***
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо
се в счупване на носа, хематоми на клепачите на двете очи, кръвоизлив под
лигавицата на дясната очна ябълка и охлузвания на челото - престъпление по чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, за
което НК предвижда наказание „Лишаване от свобода” до две години или „Пробация”
и
М.О.С., роден на *** ***,
българин, български гражданин, живущ ***, с основно образование, неженен, ЕГН **********,
неосъждан, за това че на 23.08.2012 година в град
Свиленград, област Хасково, в съучастие като извършител с Я.В.И. ***, причинил
на Д.Г.Д. с ЕГН ********** *** разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в счупване на носа, хематоми на клепачите
на двете очи, кръвоизлив под лигавицата на дясната очна ябълка и охлузвания на
челото - престъпление по чл.130,
ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, за което НК предвижда наказание „Лишаване от
свобода” до две години или „Пробация”.
С Определение на Съдия –
докладчика, постановено в открито съдебно заседние на
21.06.2013 година, на основание чл.84 и сл. от НПК е
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданския иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявен от Д.Г.Д.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.”Георги Бенковски”
№15, област Хасково, чрез адвокат П.К., солидарно срещу Я.В.И. и М.О.С. за
сумата от 2 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието.
В
съдебно заседание частният тъжител Д.Г.Д. поддържа Тъжбата си, на основание на която е образувано
делото.
Подсъдимите
Я.В.И. и М.О.С. не се
признават за виновни в извършването на гореописаното престъпление от частен
характер. Оспорват, изложените в Тъжбата твърдения като описват различна
фактическа обстановка и пледират за оправдателна Присъда.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 23.08.2012 година частният тъжител
и граждански ищец Д.Г.Д. заедно с лицето, с което живее на семейни начала –
свидетелката Стефка Сашева И. и майка й –
свидетелката Зинка Илиева Илиева
били на рожден ден в частен дом, находящ се в кв.”Простор”, в центъра на ромската
махала на град Свиленград, област Хасково. На същия рожден ден били и двамата
подсъдими – И. и С.. Късно вечерта на същия ден, около 23.30 часа, Д.Д. и
свидетелките И. и Илиева си тръгнали като И. вървяла на няколко метра пред Д.,
а Илиева на няколко метра след Д.. По едно време пред магазина на Кольо, находящ се на улица
„Синчец” в ромската махала на град Свиленград, И. чула майка си – свидетелката
Илиева да вика, че подсъдимите Я.И. и М.С. са нападнали Д.. Обърнала се и се
върнала назад. Двамата подсъдими удряли с юмруци и ритници Д. по ребрата, по
краката и по лицето, съборили го на земята и продължили да го удрят. Д. бил
целия в кръв. Около него също имало кръв. За случилото се били сиганилизирани органите на реда на спешния номер 112. След
малко на место пристигнал дежурния полицейски автопатрул, изпратен от
оперативния дежурен при РУ”П” - Свиленград.
В резултат на нанесените му удари
се наложило на Д. да се направят медицински изследвания в град Хасково и бил 3
дни под медицински грижи в болнично заведение в град Хасково. След изписването
от медицинското заведение лечението продължило в домашни условия около месец.
В подкрепа на изложеното са
приети от Съда като доказателства
документите от полицейската преписка на РУ”П” - Свиленград по повод
подадената от пострадалия Д. Жалба с вх.рег.№ЯС-4329
от 24.08.2012 година.
Описаната фактическа обстановка
се установи по несъмнен начин по делото
от показанията на свидетелките И. и Илиева, които макар и в близки отношения с
пострадалия, под страх от наказателна отговорност, изчерпателно и
непротиворечиво обясниха обстановката по случая и тези техни показания
недвусмислено се подкрепиха от Съдебномедицинско удостоверение №408/12г. от
29.08.2012 година на д-р Х.Е., Искане за образно изследване от 27.08.2012
година, Ренгенова снимка на Д.Д., Заключението на
извършената по делото Съдебно – медицинска експертиза по писмени данни, като и
от разпита на вещото лице д-р Е., които доказателства потвърдиха тезата на
пострадалия и фактическите изводи на Съда относно описания в Тъжбата механизъм
на причиняване на телесните повреди на пострадалия. Настъпилите в резултат на удара травми – счупване на носа, хематоми на клепачите на
двете очи, кръвоизлив под лигавицата на дясната
очна ябълка и охлузвания на челото, са леки телесни повреди по
смисъла на закона. Нормалният период за тяхното отшумяване според д-р Е. е
около 20 дена.
За да достигне до извода за
гореописаната фактическа обстановка, Съдът внимателно и в съвкупност прецени и
показанията на доведените от подсъдимите свидетели – Катя Жорова
И., М. Янкин И., Каля Миткова
Стоянова и Ангел Демирев А.. Всички те, в роднински
или в близки отношения с подсъдимите, в показанията си заявиха, че подсъдимите
не са участвали в боя над пострадалия Д.. Напротив разбрали са, че Д. е ударил
подсъдимия Я.И., след което е избягал. Явно е, според Съда, че цитираните
свидетели са доведени от подсъдимите с цел да помогнат за доказване на
защитната им версия, но техните показания не могат да оборят установената по делото от останалите
доказателства фактическа обстановка. Те по съществото са непълни, отчасти
взаимно противоречащи си и по – скоро водят до извода, че свидетелите не са
видели станалото, отколкото, че нищо от описаното в Тъжбата не е случило, както
подсъдимите твърдят.
Подсъдимият
Я.В.И. е роден на
*** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в град Свиленград,
ул.”Синчец” №29, област Хасково. Със средно образование е. Женен е. Не е осъждан /видно от приложената в кориците
на делото Справка за съдимост/. Не работи на постоянна работа. Притежава
недвижимо имущество и МПС.
Подсъдимият М.О.С. е роден на
*** ***, ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в град Свиленград, ул.”Здравец” №12, област Хасково. С основно
образование е. Не е женен – живее на семейни начала с
дъщерята на свидетеля Ангел Демирев А. – Розалина
Ангелова Ангелова, от която има две малолетни деца. Не е осъждан – реабилитиран е по право на
основание чл.86, ал.1, т.1 от НК и има наложено административно наказание
„Глоба” по чл.78а от НК в размер на 1 100 лв., която не е заплатена /видно от
приложените в кориците на делото Справка за съдимост и Бюлетини/. Не притежава
недвижимо имущество и МПС-та. Няма постоянна работа.
Видно от Характеристична справка, изготвена от ПИ Х.Христов
– служител при РУ”П” – Свиленград, става ясно, че подсъдимият Я.В.И. не е
предизвиквал конфликти и скандали с живущите в района. В добри отношения е с
тях. Няма данни да употребява алкохол или други упойващи вещества. Не е
регистриран като извършител на престъпления. Не се издирва от органите на
полицията.
Видно от Характеристична справка, изготвена от ПИ Х.Христов
– служител при РУ”П” – Свиленград, става ясно, че подсъдимият М.О.С. не е
предизвиквал конфликти и скандали с живущите в района. В добри отношения е с
тях. Няма данни да употребява алкохол или други упойващи вещества. Регистриран
е като извършител на престъпления. Не се издирва от органите на полицията.
В обясненията си, дадени в условията на непосредственост пред настоящия
състав на Съда, подсъдимите сочат, че М.С. не е бил на цитирания рожден ден, а
е бил само Я.И., който си тръгнал и пред магазина на Кольо видял М.С. с още
няколко момчета. М.С. го почерпил една бира. Тогава дошъл Д.Д. и без причина
ударил Я.И. в областта на гърдите, след което си тръгнал, а Я.И. се прибрал в
дома си.
По делото е представено Писмо изх.№544 от
03.07.3013 година на ЦСМП – Хасково, филиал Свиленград, от което става ясно, че
на 23.08.2012 година не са извършени прегледи на Д.Г.Д. нито при домашно
посещение, нито в амбулаторията. Това писмено доказателство оборва единствено
твърденията на пострадалия Д. относно това, че е отишъл в ЦСМП, филиал
Свиленград, но по никакъв начин не оборва горепосочените изводи на Съда относно
възприетата фактическа обстановка.
При така установената
фактическа обстановка, Съдът достигна до извода,
че от обективна и субективна
страна всеки един от подсъдимите е осъществил състава на престъплението по
чл.130 ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.
От обектива страна - на 23.08.2012 година в град Свиленград, област
Хасково, двамата подсъдими в съучастие под формата на извършителство
причинили на Д.Г.Д. с ЕГН ********** *** разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в счупване на носа, хематоми
на клепачите на двете очи, кръвоизлив под лигавицата на дясната очна ябълка и
охлузвания на челото.
Извършеното от подсъдимите престъпление е
извършено в съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, тъй като всеки подсъдим
е участвал в самото изпълнение на престъплението по нанасяне на лека телесна
повреда.
Уточнени са вида и характера на телесната
повреда, която е лека такава по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, тъй като се
доказа, че причинените счупване на носа, хематоми
на клепачите на двете очи,
кръвоизлив под лигавицата на дясната
очна ябълка и охлузвания на челото представляват разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, в
каквато насока е и константната съдебна практика относно този вид телесни
повреди.
От субективна страна деянието е извършено от всеки един от подсъдимите при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, хипотеза първа от НК. Всеки
един от тях е действал в състояние на вменяемост; разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си; съзнавал е общественоопасния
характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Налице е общ умисъл, обхващащ
всички елементи на извършеното престъпление. Всеки един от
подсъдимите е бил наясно, осъзнавал е, че с ударите, които нанасят на
пострадалия Д.Д. с оглед
на тяхната сила и численост ще причинят сериозна телесна повреда на пострадалия и са целяли именно това.
Обществената опасност на деянието и
на дейците не е завишена в сравнение с другите „подобни” случаи.
Причини за извършване на
престъплението се коренят в ниското правосъзнание на подсъдимите И. и О.,
незачитането на законите в Република България и пренебрежителното отношение към
неприкосновеността на личността.
Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимите като възприема същите като защитна теза с
цел избягване на наказателна отговорност и тъй като те не се подкрепат от другите събрани по делото доказателства, които
Съдът кредитира.
Съдът не
възприема и показанията на свидетелката Каля Миткова
Стоянова, дадени в подкрепа на защитната теза на подсъдимия С., тъй като в тях
прозира желанието на близкия човек /майка/ да защити с каквото може своя син.
В настоящия случай са налице
обстоятелства, даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК за
освобождаване на подсъдимия Я.В.И. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като за извършеното умишлено престъпление се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 години или „Пробация” /съгласно
чл.130, ал.1 от НК/; подсъдимият И. не е осъждан за престъпление от общ
характер; не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV, глава VIII от НК и от деянието няма нанесени имуществени
вреди. Не са на лице ограниченията на чл.78а, ал.7 от НК за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на И. за
конкретното деяние.
При индивидуализацията и
конкретизацията на административната отговорност на Я.В.И., Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства чистото му
съдебно минало, добрите му характеристични данни и доброто му процесуално
поведение. Отегчаващи
вината обстоятелства се констатираха.
При определяне размера
на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази от една страна с
финансовото състояние на подсъдимия – няма постоянни доходи и с имотното му
положение - притежава недвижим имот и МПС и от друга страна – с размера на
минималната работна заплата за страната към настоящия момент – 310 лв. съгласно
ПМС №250/11.10.2012 година.
С оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината
обстоятелства и при незавишена обществена опасност на
деянието и на дееца, Съдът постанови Решението си, с което призна подсъдимия И.
за виновен, освободи го от наказателна отговорност и му наложи справедливо
административно наказание при условията на чл.78а от НК за престъплението по чл.130, ал.1 от НК в минимален размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв.
По
отношение на подсъдимия М.О.С. следва да се наложи наказание при условията на
чл.54, ал.1 от НК.
При индивидуализацията и
конкретизацията на наказателната отговорност на С., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства
чистото му съдебно минало, младата му възраст, доброто му процесуално поведение
и сравнително добрите му характеристични данни. Отегчаващи вината обстоятелства не се констатираха.
С оглед на гореизложеното, при наличие само на
смекчаващите вината обстоятелства и при незавишена
обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Решението си, с
което призна подсъдимия С. за виновен и му наложи стправедливо
наказание, а именно: „Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца.
Определените при
горепосочените съображения наказания на всеки един от подсъдимите, Съдът намира
за една адекватна
на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане
на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно
- да се поправи и превъзпита
всеки един от
подсъдимите към спазване на
законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително
върху всеки един от тях и да му се отнеме
възможността да върши други
престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Относно
гражданския иск:
С оглед осъдителната
Присъда спрямо подсъдимите, се
явява доказан по основание предявеният
от Д.Г.Д. граждански иск на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като съгласно ал.2 на същата разпоредба
вината се предполага до доказване
на противното.
За да се
уважи гражданския иск по чл.45 от ЗЗД следва от страна
на гражданския ищец да се докажат
елементите от фактическия състав на деликта, а именно
противоправно поведение, изразяващо се в действие или бездействие
на деликвента, настъпване на вреда
за увредения вследствие на това
поведение, наличието на причинна връзка
между деянието и вредата.
Предвид презумпцията за вина по
чл.45, ал.2 от ЗЗД в тежест
на подсъдимите е да я опровергаят.
При така посочените
елементи от фактическия състав на деликта, настоящият
съдебен състав намира за доказано
осъществяването на всеки един от
тях за ангажиране
на гражданската отговорност на подсъдимите И. и С. по реда на
чл.45 от ЗЗД. В настоящия случай има осъдителна Присъда срещу подсъдимите, поради което следва да се приеме за доказано
извършването на деянието от тези подсъдими, както за доказани следва
да се приемат
неговата противоправност и вината на извършителите.
Останалите две предпоставки
– настъпване на вреди за пострадалия
и причинната връзка между деянието и тези вреди – Съдът
също намира за доказани по
делото. Безспорно по делото се
установи, че след побоя на
23.08.2012 година, гражданският ищец е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, стрес, неудобство и морални страдания. Това се установи
от свидетелските показания и от заключението на вещото лице Х.Е.. Всичко това
няма как да не доведе
до дискомфорт в ежедневието му, изпитване на морални
страдания от случващото се с него, психически шок и физически болки. Всичко това е повлияло на личното
му достойнстно и самочувствие. Така описаните последици от побоя Съдът
намира за претърпени от страна
на гражданския ищец Д. неимуществени вреди – болки, страдания и неудобство, подробно описани по-горе. Така причинените на гражданския ищец Д. неимуществени вреди са резултат от престъпното
деяние, съставляващо непозволено увреждане по смисъла на
чл.45 от ЗЗД и престъпление
по чл.130, ал.1
от НК, т.е. налице е причинна връзка между вредите
и деянието, доколкото същите са настъпили
вследствие на побоя.
Що се отнася до
размера на причинените неимуществени вреди следва да се
отбележи, че неимуществените вреди нямат парична оценка,
поради което обезщетението за тях се определя
по вътрешно убеждение от Съда
и по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Съгласно ППВС №4 от
1964 година на Пленума на
ВС, понятието „справедливост”
по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
имат предвид от Съда при
определяне на размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесна повреда,
каквато е налице в разглеждания по настоящото дело случай, са характера
на увреждането, начина и обстоятелствата, при които то
е извършено и последиците от това увреждане.
В случая, с оглед характера и тежестта на уврежданията на гражданския ищец Д. /лека телесна повреда, изразяваща се счупване на носа, хематоми
на клепачите на двете очи,
кръвоизлив под лигавицата на дясната
очна ябълка и охлузвания на челото, които са причинили разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/, продължителността
на претърпените от пострадалия болки и страдания /3 дни престой в болнично
заведение и около 1 месеца домашно лечение/, обстоятелствата, при които е станало
/нападнали са го двама човека,
многобройността на причинените леки телесни повреди/, начина на тяхното
причиняване /ненадейно и без логична причина/,
периода на възстановяване от тях /около 1 месец/,
трудоспособна възраст на подсъдимите И. и С. и факта, че са
в състояние да работят, за да
обезщетят пострадалия за причинените му щети, настоящият
състав на Районен съд – Свиленград
счита, че справедливото обезщетение за претърпените от гражданския ищец неимуществени вреди възлиза на
2 000 лв. Подсъдимите следва да заплатят
на гражданския ищец тази сума,
представляваща обезщетение за претърпени от
послединия неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата от
деня на увреждането
– 23.08.2012 година до окончателното му изплащане, предвид искането в тази насока и съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, съгласно който при непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава
и без покана, т.е. от деня
на деликта.
Относно разноските:
По делото се констатираха да са
направени действително разноски от страна на частния тъжител и граждански ищец
в общ размер на 612 лв. – 500 лв. за възнаграждение на адвокат, 100 лв. за
възнаграждение на вещото лице Х.Е. и 12 лв. за държавна такса. С оглед изхода
на спора, обстоятелството, че размерът на гражданския иск бе уважен изцяло, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.189,
ал.3 от НПК подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят по равно на частния тъжител и
граждански ищец направените от него разноски.
Относно държавната такса във връзка с гражданския иск:
Подсъдимите следва да бъдат
осъдени да заплатят по равно и следващата се по закон държавна такса върху
присъденото обезщетение в размер на 80 лв. съгласно чл.2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от изложеното, Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: