№ 774
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело
№ 20221100503086 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника по изпълнително дело № 20227850400042
по описа на ЧСИ Л. М. – „Е.М.“ ЕООД срещу приетите по изпълнителното дело такси.
Жалбоподателят обжалва постановление за разноски, съдържащо се в
съобщение, изх. № 620/09.02.2022 г. в частта, с която ЧСИ е оставил без уважение
искането на страната за намаляване на таксите по изпълнителното дело, а именно:
такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ в размер на 18 лева с ДДС и такса за изпращане на
съобщение за вдигане на наложения запор на вземания по банкови сметки на
длъжника, както и в частта, с която е приета сметка № **********/09.02.2022 г.,
описана като приложение към обжалваното постановление, с която в тежест на
длъжника са начислени такси по т. 5 ТТРЗЧСИ в размер на 72 лева с ДДС.
С жалбата са развити съображения, че предвид извършеното в срока за
доброволно изпълнение плащане на цялата посочена в поканата за доброволно
изпълнение сума, не се е наложило извършването на същински изпълнителни действия
за удовлетворяване на вземането на взискателя. В тази връзка се поддържа, че таксата
за наложения по изпълнителното дело запор не следва да остава в тежест на длъжника,
с оглед възприетото с т. 5 на Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015
г. на ВКС, ОСГТК разрешение и последвалата законодателна промяна на разпоредбата
на чл. 79, ал. 1 ГПК. По отношение на сумата от 72 лева с ДДС, такси съгласно сметка
№ **********/09.02.2022 г., навежда доводи, че не е станало ясно за кои връчени от
ЧСИ книжа по изпълнителното дело сумата е била начислена. Противопоставя се тази
1
такса да е дължима без да е налице искане на страна за връчване на документ по т. 5 от
Тарифата, като се поддържа, че съдебният изпълнител не може да начислява такава
такса за връчване на постановление за разноски. В обобщение на заявените с жалбата
оплаквания до съда е отправено искане да отмени обжалваното постановление в
очертаните части.
Постъпило е възражение по жалбата от страна на взискателя „Е.М.“ ЕООД, чрез
адв. М.Л.. Със същото се поддържа, че взискателят е поискал налагането на запор
върху вземания по банкова сметка на длъжника, с оглед което действието е било
законосъобразно извършено от съдебния изпълнител. Заявява становище, че всички
такси в изпълнителното производство са правилно начислени. Претендира адвокатско
възнаграждение за настоящото производство.
В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ Л. М. изразява
становище за неоснователност на жалбата. В производството по искане на взискателя е
бил наложен запор, с оглед което за извършеното изпълнително действие таксата е
била дължима. Относно начислените такси в размер на 72.00 лева пояснява, че същите
са за връчване на възражението срещу приетите разноски, подадено от длъжника, на
взискателя, както и за връчване на страните на постановлението за разноски,
обжалвано в настоящото производство.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и намиращите се в
кориците на изпълнителното дело материали, прие за установено следното:
Изпълнително дело № 20227850400042 по описа на ЧСИ Л. М., рег. № 785 в
регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба, вх. №
75/13.01.2022 г., от „Е.М.“ ЕООД, чрез адв. С.Д., срещу „ОТП Ф.Б.“ ЕАД за
принудително събиране на присъдена в полза на трето лице сума съгласно представен
към молбата изпълнителен лист, което вземане по силата на договор за цесия е било
прехвърлено на взискателя, а също и на таксата за издаване на изпълнителния лист в
размер на 5,91 лева, както и 3 лева – такса за превод към ЧСИ. С молбата за образуване
на изпълнителното дело взискателят е поискал налагането на запор върху притежавани
от длъжника движими вещи, възбрана върху недвижими имоти, запор върху
дружествени дялове. Претендира се в изпълнителното производство да бъде събрано и
заплатеното от взискателя на процесуалния му представител адвокатско
възнаграждение в размер на 280 лева.
Представен е изпълнителен лист от 20.12.2021 г., издаден от СРС, 113 С-В, по
гр.д. № 81698/2018 г. за сумата от 56,40 лева – разноски, присъдени в полза на адвокат
Н. И.И..
Представен е договор за цесия от 07.05.2021 г., с който Н. И.И. е прехвърлил на
взискателя вземането си за разноски по гр.д. № 81698/2018 г. по описа на СРС, както и
уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, връчено на адресата на 20.05.2021 г.
2
По делото е изготвена, изпратена и получена на 19.01.2022 г. от длъжника
покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението по
изпълнителното дело възлиза на сумата от 530,75 лева, в която освен сумата по
изпълнителния лист, са включени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
280 лева, 5,91 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист, 3 лева –
банкови такси, 185,44 лева – такси по ТТРЗЧСИ, както следва: т. 1 – 24 лева за
образуване на изпълнително дело, т. 3 – 6 лева за удостоверение от НАП по чл. 191
ДОПК, т. 5 – 24 лева за връчване на покана за доброволно изпълнение, т. 9 – 18 лева за
налагане на запор, по т. 5 – 72 лева за връчване на 3 бр. съобщения при прекратяване
на изпълнителното дело – на страните постановление за прекратяване, както и
съобщение за вдигане на наложения запор, по т. 26 – 41,44 лева – пропорционална
такса. С поканата за доброволно изпълнение на длъжника е съобщено за наложен
запор.
На 18.01.2022 г. е връчено запорно съобщение до „Б. ДСК“ ЕАД, с което
съдебният изпълнител е наложил запор на всички вземания на длъжника към Б.та до
размера на сумата, посочена в съобщението.
С молба от 04.02.2022 г. длъжникът по делото е уведомил органа по
изпълнението, че в срока за доброволно изпълнение е заплатил сумата от 530,75 лева.
Поискал е редуциране на таксите и разноските, приети от ЧСИ в производството, в
това число и е отправил искане да не остават в негова тежест таксите за налагане на
запор в размер на 18 лева и за изпращане на съобщение до Б.та за вдигане на запора в
размер на 24 лева.
Препис от молбата, подадена от длъжника, е връчен на взискателя със
съобщение от 04.02.2022 г.
В предоставения тридневен срок не е постъпило становище от „Е.М.“ ЕООД.
С постановление, обективирано в съобщение от 09.02.2022 г., съдебният
изпълнител е уважил молбата на длъжника в частта относно разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя и е намалил размера на т. 26 ТТРЗЧСИ, в която част
постановлението не е обжалвано. Без уважение е оставено искането на длъжника за
намаляване на другите такси /по т. 9 и по т. 5 от ТТРЗЧСИ/, начислени в
производството. Към съобщението, изпратено до длъжника, е приложена сметка №
12880/09.02.2022 г., с която съдебният изпълнител е начислил такса по т. 5 ТТРЗЧСИ в
размер на 72 лева с ДДС.
Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира
от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което
3
подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради
което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I "Общи правила". Тази част
важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното
производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в
разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските от изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК.
В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо право е
било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след
като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на
изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма
основание за отпадане отговорността му за направените разноски от взискателя, в това
число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на оплакванията за недължимост на таксите по т. 9 и по т. 5
ТТРЗЧСИ в размер на 18 лева за наложен запор върху вземания на длъжника към „Б.
ДСК“ ЕАД и в размер на 24 лева за изпращане на съобщение за вдигане на запора
съставът на СГС приема следното:
С тълкувателно решение № 3/2015 г. ОСГТК, ВКС, е възприето разрешението,
че по своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното
производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в
производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането й не се
изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност
намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си,
длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и
за извършените от взискателя в същото разноски. Тези разноски обаче трябва да са
били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното
реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските,
чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и
за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са
останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи.
Прието е още, че в тежест на длъжника не може да бъде възложена отговорността за
извършените от взискателя във връзка с нереализиран изпълнителен способ разноски.
Същите следва да останат в тежест на извършилия ги, като в тази връзка са и т. 6 и т. 11
от ТР № 2/26.02.2015 година, постановено по т. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай съставът на съда приема за установено, че сумите,
постъпили по изпълнителното дело, са платени доброволно от длъжника в срока по чл.
4
428, ал. 1 ГПК. Следователно запорът на вземания по банкови сметки на длъжника не
се е отразил върху погасяване на задължението към взискателя, т.е. този способ е
останал нереализиран в производството. С оглед последното, таксите, дължими към
съдебния изпълнител за неговото налагане и за връчване на съобщение за вдигането
му, следва да останат в тежест на взискателя по изпълнението. Жалбата в тази част се
явява основателна и следва да бъде уважена.
Частично основателна е и жалбата в частта, с която длъжникът обжалва
начислените със сметка № **********/09.02.2022 г. такси по т. 5 ТТРЗЧСИ в размер на
72 лева.
Съгласно т. 5 ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от
негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа,
включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се събира такса 20 лв.
В конкретния случай се установява, че такса в размер на 24 лева с ДДС е
начислена за връчване на препис от молба, вх. № 390/04.02.2022 г., с която длъжникът
е подал възражение срещу приетите такси и разноски в производството. Препис от тази
молба е връчен на взискателя, с оглед което и такса в размер на 24 лева с ДДС е
законосъобразно начислена от съдебния изпълнител на основание т. 5 ТТРЗЧСИ.
Неправилно обаче органът по изпълнението е начислил две такси по т. 5
ТТРЗЧСИ в размер на 48 лева за връчване на страните на съобщението от 09.02.2022 г.,
съдържащо постановлението на съдебния изпълнител, с е уважил молбата на длъжника
в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя и е намалил
размера на т. 26 ТТРЗЧСИ и е оставил без уважение искането за намаляване на другите
такси /по т. 9 и по т. 5 от ТТРЗЧСИ/, начислени в производството, като е приел и
таксите по сметка № **********/09.02.2022 г. Този акт на ЧСИ не е сред предвидените
в разпоредбата на т. 5 от Тарифата, за връчването на които се начислява такса за
връчване, с оглед което жалбата в тази част е основателна.
Предвид изводите, до които съдът достигна, жалбата следва да бъде преценена
като частично основателна. Постановлението за разноски на ЧСИ Л. М. по
изпълнително дело № 20227850400042, обективирано в съобщение, изх. №
620/09.02.2022 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за ревизиране
на възложените в негова тежест с поканата за доброволно изпълнение такси, следва да
бъде отменено в частта за таксата по т. 9 ТТРЗЧСИ в размер от 18 лева за запор върху
вземания на длъжника от „Б. ДСК“ ЕАД и за таксата по т. 5 ТТРЗЧСИ в размер на 24
лева за връчване на съобщение за вдигане на запора до „Б. ДСК“ ЕАД. Постановление,
обективирано в съобщение, изх. № 620/09.02.2022 г. с приложена сметка №
**********/09.02.2022 г., следва да бъде отменено в частта, с която е начислена такса
по т. 5 ТТРЗЧСИ в размер на 48 лева за връчване на това постановление на страните по
5
делото. В останалата част, с която се иска да се отмени постановлението на ЧСИ Л. М.
в частта за такса по т. 5 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева за връчване на взискателя на
молба, вх. № 390/04.02.2022 г., подадена от длъжника, жалбата е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
По разноските за настоящото производство:
Искането за присъждане на сторените от ответника по жалбата съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно независимо, че
жалбата частично се оставя без уважение. Отговорността за разноски се понася от
страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за
неоснователно предизвикания спор. В случая производството е по повод жалба срещу
действия на съдебен изпълнител и касае оспорване на разноски, прието в друго
производство. По тези съображения съставът на съда счита, че разноски не следва да
бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление, обективирано в съобщение, изх. № 620/09.02.2022 г.
по изпълнително дело № 20227850400042 по описа на ЧСИ Л. М., район на действие -
СГС, в частта, с която е оставено без уважение искането на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК
******* за ревизиране на възложените в тежест на длъжника с покана за доброволно
изпълнение, изх. № 196/17.01.2022 г. такси по т. 9 ТТРЗЧСИ в размер на 18 лева с
ДДС – за налагане на запор върху вземания на длъжника от „Б. ДСК“ ЕАД и по т. 5
ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева с ДДС – за връчване на съобщение за вдигане на
наложения запор до „Б. ДСК“ ЕАД и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ възлагането с покана за доброволно изпълнение, изх. №
196/17.01.2022 г. по изпълнително дело № 20227850400042 по описа на ЧСИ Л. М.,
район на действие – СГС, в тежест на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, на такса по т. 9
ТТРЗЧСИ в размер на 18 лева с ДДС – за налагане на запор върху вземания на
длъжника от „Б. ДСК“ ЕАД и на такса по т. 5 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева с ДДС – за
връчване на съобщение за вдигане на наложения запор до „Б. ДСК“ ЕАД.
ОТМЕНЯ постановление, обективирано в съобщение, изх. № 620/09.02.2022 г.
по изпълнително дело № 20227850400042 по описа на ЧСИ Л. М., район на действие -
СГС, в частта, с която са приети такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ за връчване на същото
постановление в размер на 48 лева с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 640/28.02.2022 г., подадена от „ОТП
Ф.“ ЕАД, ЕИК *******, в частта, с която се иска отмяна на постановление,
обективирано в съобщение, изх. № 620/09.02.2022 г. по изпълнително дело №
6
20227850400042 по описа на ЧСИ Л. М., район на действие – СГС относно такса по т.
5 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева с ДДС за връчване на препис от молба, вх. №
309/04.02.2022 г. на взискателя „Е.М.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7