№ 16644
гр. София, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110133966 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу П. А. Т. за сумата 255,10 лева - цена на доставена топлинна енергия за период от
м.05.2020г. до м.02.2021г., вкл. до имот, находящ се на адрес: гр. София,ж.к. „С***, ведно със
законна лихва за период от 10.06.2024г. (дата на подаване на исковата молба) до изплащане на
вземането и за сумата от 99,07 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2021г. – 22.05.2024г.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот
и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата
на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Нелбо“ АД. Консумираната
топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице
неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена
топлинна енергия.
Ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Направено е възражение за изтекла погасителна давност с позоваване на
приложим тригодишен давностен срок съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД и ТР № 3 по тълк.д. № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. Посочва, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, като изискуемостта в случая не настъпвала с издаване на общата фактура.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Нелбо“ АД, е взело становище, съгласно което
дяловото разпределение в сградата по местонахождение на процесния имот е извършено съгласно
нормативните изисквания.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или носител на вещно право на
ползване върху процесния имот или на друго основание е сключил договор за доставка на ТЕ с
ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
1
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно уточнителна молба от ищеца от 27.12.2024г. (л.54) претенциите срещу ответницата
П. Т. са предявени в качеството й на законен наследник на С. Г., която е имала пожизнено право на
ползване върху процесния имот.
От приетия като доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот № 36, том
LXXXX, дело № 18044/93г. (л.93) се установява, че Л.П.Г. и С. Б. Г. са дарили процесния имот,
придобит от тях по време на брака им, на своята внучка Л.Б.М., като дарителите Л.П.Г. и С. Б. Г. са
запазили правото си на ползване върху цялото жилище до края на живота им.
Впоследствие са извършени разпоредителни сделки с правото на собственост върху имота :
През 2006г. Л.М. е продала имота на Н.З. (нотариален акт № 191, том III, дело 577/2006г. – л.95),
последната е продала имота на Д.Н. през 2007г. (нотариален акт № 73, том II, дело № 273/2007г. –
л.10) и през 2021г. последната е продала имота на К.А. (нотариален акт за продажба № 66, том II,
дело № 209 – л.12).
Видно от приетото удостоверение за наследници на С. Б. Г. (л.36), същата е починала на
04.11.2020г., като вдовица и е оставила като единствен свой наследник ответницата по делото П. А.
Т. (нейна дъщеря).
При обсъдените по – горе доказателства се установява, че С. Б. Г. (наследодател на
ответницата) е била титуляр на вещно право на ползване върху процесния имот от началото на
процесния период – 01.05.2020г. до 04.11.2020г. С настъпилата на 04.11.2020г. смърт на С. Г. е
погасено и правото на ползване върху имота, като се вземе предвид и че съпругът на С. Г. – Л.Г.,
който също е имал запазено право на ползване, е починал преди нея – чл.59, ал.1 ЗС. При това за
част от процесния период – 01.05.2020г. – 04.11.2020г. С. Б. Г. (наследодател на ответницата) като
носител на вещно право на ползване върху имота и съответно задължена да поема разноските,
свързани с ползването на имота, вкл. и тези свързани с топлоснабдяването на същия (чл.57, ал.1
ЗС), в посочения период е имала качеството на клиент на ТЕ за битови нужди. За посочения период
С. Б. Г. е била обвързана от облигационно правоотношение с ищеца с източник договор за
продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ,
като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР.
За остатъка от периода – 05.11.2020г.- 28.02.2021г., собственик на имота е било трето за спора
лице, поради което ответницата не следва да отговаря за задълженията за периода 05.11.2020г.-
28.02.2021г.
От заключението по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се
установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната
мрежа. Установява се още, че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът,
разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139
ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че
консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2
ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна
енергия, въз основа на прогнозен дял /съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия
през предходния отчетен период/. След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът,
който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата
между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
2
изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното
количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна
консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на
чл.32 от ОУ, действали през процесния период.
Вещото лице е дало заключение, че стойността на потребеното количество ТЕ за процесния
период възлиза на сумата от 304,37 лева, формирана като сбор между фактурираните суми по
прогнозна консумация в размер на 297,22 лева и сума за доплащане като резултат от изравнителни
сметки в размер на 7,15 лева.
Установява се частично плащане на задължението в размер на 40,25 лева, отразено в
съобщение към фактура № **********. При това непогасеният размер на задължението за цена за
ТЕ през процесния период е 264,12 лева.
За задълженията на С. Б. Г. към ищеца за периода 01.05.2020г. – 04.11.2020г. като вещен
ползвател на имота след смъртта й отговаря ответницата по делото като единствен наследник –
чл.60, ал.1 ЗН. Цената на доставената в имота топлинна енергия за периода 01.05.2020г. –
04.11.2020г. възлиза на сумата от 56,74 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК на база
заключението на вещото лице. За задълженията за цена за ТЕ за остатъка от процесния период
ответницата не следва да отговаря, защото в същия период поради смърт на наследодателката
вещото право на ползване е погасено и за задълженията следва да отговаря собственика на имота,
който е трето за спора лице.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за отчетния период е издадена на 31 – ви юли
за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за процесния период клиентът
на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за топлиннна енергия. При условие
че общата фактура е издадена на 31 – во число на месец юли на съответната година, от тази дата
започва да тече 45 – дневеният срок, защото срокът за плащане на задължението не може да
започне да тече преди установяване на окончателен размер на задължението, който се установява
посредством издаване на общата фактура.
При това за процесния период е налице забава, като размерът на обезщетението върху
главното задължение в размер на 56,74 лева, за което отговаря ответницата, възлиза на сумата от
17,62 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
3
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период,
в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на
прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32
ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на исковата молба на 10.06.2024г., когато течението на
давността се прекъсва (чл.116, б.“б“ ЗЗД). При това към датата на завеждане на делото –
10.06.2024г., вземанията на ищеца, които са възникнали в тежест на ответницата, като същите се
отнасят за периода 01.05.2020г. – 04.11.2020г., са погасени по давност поради изтичане на
приложимия тригодишен давностен срок.
При това погасено е главното вземане, както и акцесорното вземане съгласно чл.119 ГПК.
Предвид горното исковете следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ответницата, като същата доказва
извършването на такива в размер на 200 лева предвид представения договор за правна защита и
съдействие, който служи и като разписка за плащане на сумата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД срещу П. А. Т., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл.206,
вх.Б, ет.5, ап.39 – адв. К., за сумата 255,10 лева - цена на доставена топлинна енергия за период от
м.05.2020г. до м.02.2021г., вкл. до имот, находящ се на адрес: гр. София,ж.к. „С***, ведно със
законна лихва за период от 10.06.2024г. (дата на подаване на исковата молба) до изплащане на
вземането и за сумата от 99,07 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2021г. – 22.05.2024г.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на П. А. Т., ЕГН **********, съдебен адрес
: гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл.206, вх.Б, ет.5, ап.39 – адв. К., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата
от 200 лева – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца -
„НЕЛБО“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. Хайдушка
гора № 58.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4