Решение по адм. дело №488/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производство по реда на чл. 145 и сл. От Административно- процесуалния кодекс – АПК във вр. с чл. 39, ал.1 от Закона за защита на личните данни ЗЗЛД.

 

Образувано е по жалба на С. Г. И. с адрес [населено място], ***, [улица], чрез адв. Ст. П., против отказ на „София Комерс Кредит Груп“ АД гр. София в качеството на администратор на лични данни, по подадено заявление от жалбоподателя от 29.05.2025г. да й предостави информация относно обработването на нейните лични данни, ведно с копие на носителите на тези лични данни .

 

В жалбата се твърди незаконосъобразност на изричния отказ по подаденото заявление по чл. 37б от ЗЗЛД и съдържа реквизитите по чл. 37в от ЗЗЛД и е подадена във връзка с упражняване правата на жалбоподателката по чл. 15 от Регламент ЕС 2016/679, при което администраторът на лични данни е задължен да предостави на субекта- заявител, копие от личните данни, така както предвижда §3 от Регламент ЕС 2016/679. Следователно оспорваният изричен отказ се явява незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т.3, т. 4 и т. 5 от АПК. Освен горепосоченото нарушение на достъп на субекта на лични данни, разписано в чл. 15 от Регламент ЕС 2016/679 на ЕП и Съвета, е налице и нарушение на правото на преносимост на данните, разписано в чл. 20 от същия Регламент. Освен това постановеният акт не съответства на целта на закона, визирана в чл. 1, ал.3 от ЗЗЛД да се осигури защита на ФЛ във връзка с обработването на личните им данни. От съда се иска да отмени обжалваният изричен отказ, като преписката се върне на ответника със задължителни указания по прилагането на закона, а именно издаване на положителен акт по подаденото заявление.

В о.з. редовно призована жалбоподателката не се явява , не се представлява. От процесуалния й представител адв. П. е постъпила подробна писмена защита. Претендира заплащането на сторените по делото разноски, а именно д.т. в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1000 лева, за което представя списък на разноските.

 

 

Ответникът по жалбата – длъжностно лице по защита на личните данни в „София Комерс Кредит Груп“ АД гр. София заема становище за недопустимост на подадената жаба, поради липсата на правен интерес, поради което на основание чл. 159, т. 4 от АПК жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено. Счита, че няма постановен нито мълчалив, нито изричен отказ по подаденото заявление, който да е предмет на настоящото дело, доколкото по нейното искане на 12.06.2025г. по електронната поща, посочена от нея е изпратена исканата информация. В случай, че съдът намери жалбата за допустима, то същата се явява неоснователна. Посоченото от нея основание чл. 15 от Регламент ЕС 2016/679 , посочва, че субектът на лични данни има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват негови лични данни, и ако да – да получи достъп до тези данни, както и информация относно целите на обработка на личните данни, категории обработвани данни, получателите, срока на съхранение и другите свързани права. Както посочва по- горе ответникът на жалбоподателката е предоставена информация, която отговаря на понятието лични данни по смисъла на горния Регламент. В чл. 20 от същия Регламент субектът на данни има право да получи личните си данни, които е предоставил на администратора, в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат, както и да поиска прехвърлянето им към друг администратор, когато обработката се основана на съгласие или на договор и е извършена по автоматичен начин. В депозирания отговор на ответника, във връзка с така изложеното на жалбоподателката са предоставени както следва:

 

1. Всички обработвани лични данни

2. Информация относно целите, категориите, сроковете и получателите на данните

3. Данните са предоставени в структуриран, машинно четим формат съгласно чл. 20 от Регламента .

 

Неоснователно е искането за предоставяне на копие на договора за потребителски кредит, тъй като съгласно чл. 11, ал.1, т. 12 от ЗПК посочва, че при поискване се предоставя безвъзмездно на потребителя извлечение от сметката под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания, погасителния план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването им, планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата лихвите , изчислена на база на лихвения процент, когото е приложимо и допълнителните разходи, като никъде в тази норма не е посочено, че на заявителят се предоставя копие от договора за кредит.

 

Цитирана е и разпоредбата на чл.12 от Регламента, съгласно която администраторът предприема необходимите мерки за предоставянето на всякаква информация по чл. 13 и чл. 14 и на всякаква комуникация по чл. 15- чл. 22 и чл. 34 от Регламент, която се отнася до обработването на субекта на данни в кратка, прозрачна , разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език. Исканата информация така е предоставена на жалбоподателката. Намира, че не може да се приравнява копие на личните данни с изпращане на хартиен носител на тези лични данни. Позовава се на Решение на СЕС от 4.05.2023г. по С – 487/21г, в което изрично е тълкувано понятието копие, като съдът е приел, че същото не се отнася до документ , а до личните данни, които той съдържа и които следва да са пълни. Предоставянето й данни са разбираеми поради което отговарят на изискването на §41 от горепосоченото Решение. Претендира заплащането на сторените разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

 

Страните не спорят, че между тях е сключен договор за потребителски кредит, който се урежда от правилата на ЗПК. Жалбоподателката е подала Заявление по чл. 37 б от ЗЗЛД от 29.05.2025г. до ответника с искане да й предостави информация относно обработването на нейните лични данни, ведно с копие на носителите на тези лични данни стр.23 от делото. На 12.06.2025г. по е- мейл ответникът е изпратил отговор по подаденото заявление, като е посочил следното:

 

1. Посочил е съхраняваните от него данни, а именно : трите имена, номер л.к. ЕГН, гражданство, постоянен адрес, настоящ адрес, телефон и електронна поща .

 

2. Целите, за които се обработват посочените данни са с оглед Закона за защита на личните данни – ЗЗЛД и Закон за мерките срещу изпирането на пари ЗМИП т.е. обработването на личните данни е в минимален обем, необходим за идентифицирането на страните и за изпълнение на договора за потребителски кредит, с други думи само за сключване и изпълнение на този договор. Освен това се обработват и за целите, визирани от ЗМИП чл. 4.

 

3. Отделно от това е посочил обработваните лични данни въобще: имената, дата и място на раждане, ЕГН ,номер на л.к. гражданство, постоянно пребиваване, адрес за кореспонденция, телефон, факс и електронна поща, професия, заемана длъжност, работодател.

 

4. Не е изпратено копие от договора за потребителски кредит.

 

След като заявителят е получил информация за обработваната от ответника информация, представляваща лични данни, но не е предоставено копие от сключен договор за потребителски кредит е подадена жалба до Административен съд Велико Търново, по която е образувано настоящото производство.

Като писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в административната преписка, съдържаща горепосочените два документа, Заявление за предоставяне на информация по чл. 37б от ЗЗЛД, писмото- отговор на ответник жалба.

 

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти, след като прецени доводите и възраженията на страните и след като извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.1 от АПК на всички основания по чл. 145 от АПК от правна страна намира следното:

 

Предявената жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК за съдържанието й и съответните приложения към нея, подадена е срещу подлежащ на обжалване административен акт – отказ, от лице, имащо правен интерес, депозирана в установения в чл. 149, ал.2 от АПК срок. Настоящата инстанция не намира за основателно направеното възражение за недопустимост на жалбата, доколкото липсва предмет, или не е налице отказ, тъй като на заявителя е предоставена информация за обработваните данни, и при липса на правен интерес, доколкото искането е удовлетворено. Макар формално ответникът да е посочил обема на обработваните лични данни, категориите такива и целите, за които същите се обработват, правен интерес от оспорването не е отпаднал, доколкото информацията не е предоставена в поисканата форма, като копие на договор за потребителски кредит.

 

Трайната практика на ВАС посочва, че съгласно чл. 79 от Регламент ЕС 2016/679, без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с Регламента. На правото по чл. 79 от Регламента съответства разпоредбата на чл. 39, ал.1 от ЗЗЛД, чиято редакция гласи, че при нарушаване на правата му по Регламент ЕС 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. За допустимостта на жалбата е без значение правният характер на конкретното действие, бездействие или акт на администратора на лични данни, по повод на което се твърди нарушение на установени в Регламента права. В този смисъл са : Решение № 3556 от 3.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3050/2023 г., V Решение № 3509 от 2.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11462/2022 г.,Решение № 3356 от 31.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4436/2023 г.Решение № 3345 от 31.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4246/2023 Решение № 3050 от 24.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4237/2023 С други думи, след като се твърди нарушение на правата по Регламента, тъй като информацията не е предоставена в искания от заявителя вид, то жалбата се явява допустима, доколкото е налице правен интерес от оспорването, както и че е налице съответен акт на ответника, в който реално е инкорпориран изричен отказ за предоставяне на договор за потребителски кредит. Това становище заема ответникът и в депозираната по делото писмена защита, тъй като твърди, че съгласно чл. 11 от ЗПК е длъжен да предостави единствено погасителен план и извлечение от сметката за внесени и дължими плащания, но не и договор за потребителски кредит. Освен това посочва, че съгласно горецитираното Решение на СЕС по С- 487/21г. понятието копие на личните данни не е тъждествено на понятието копие на документ, в който се съдържат личните данни.

 

Разгледана по същество жалбата се явява основателна. Според чл. 4 §1 от Регламент ЕС 2016/679 понятието "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Чл. 4§2 от Регламент, съответно сочи, че „обработване“ е всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Чл. 37б, ал.1 от ЗЗЛД предвижда, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15- чл. 22 от Регламента чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Съответно чл. 15 от Регламента предвижда "право на достъп на субекта на данните", като в §1 е прието, че субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните. Според чл.15§3 от Регламента администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. Член 20 §1 от Регламента дава право на субекта на данните да получи личните данни, които го засягат и които той е предоставил на администратор, в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат. Отказът на достъп до данни по реда на чл.15 §1 от Регламента е нарушение на основните принципи за обработка на личните данни, предвидени в чл. 5, §1б“а“ от него, като с чл.12 §1 от Регламента е уредено, че администраторите на лични данни са задължени да осигурят достъп до данни на субекта на данни във форма, която да позволява на лицето да се запознае с данните и да провери дали те са точни и дали се обработват в съответствие с Регламента, което гарантира възможността му да упражни впоследствие и други права, защитени от Регламента, вкл. Да иска обезщетение за причинените му вреди при нарушение на задълженията по Регламент ЕС 2016/679.

 

При така очертаната нормативна рамка, няма спор, че ответник жалба се явява администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент, и като такъв същият има предвидените в него задължения по представяне на поисканата му от субекта информация, въз основа на подадено заявление по чл. 37б, ал.1 от ЗЗЛД. Освен това жалбоподателят се явява субект, чиито лични данни безспорно се обработват от дружеството по повод съществуващо между тях облигационно отношение, възникнало по силата на сключен договор за паричен заем, поради което същият се явява активно легитимиран да отправя искане по чл. 37 б от ЗЗЛД за достъп и преносимост на лични данни. Посоченото Заявление, с което е започнало административното производство има нормативно установените реквизити в чл. 37в от ЗЗЛД, което поражда задължение за ответник по силата на чл. 12 §3 от Регламента да се произнесе по подаденото заявление без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането, дори администраторът да не предприема действия по него.

 

С оглед на така изложеното се установява, че посоченият отказ да се предоставят обработваните лични данни чрез представяне на копие на сключения договор за потребителски кредит се явява издаден от компетентно по ЗЗЛД лице- администратор на лични данни.

 

Процесният отказ обаче не отговаря на изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК, доколкото макар на прима виста в писмото си ответникът да предоставя списък с обстоятелствата, които представляват лични данни и които се обработват от него във връзка с двата нормативни акта: ЗМИП и ЗПК, посочване на конкретните данни за заявителя, целите , за които същите се обработват- за сключване и изпълнение на съответен договор за кредит и за целите на ЗМИП, той не посочва основанието- фактическо и правно за отказ за предоставяне на копие от сключен договор, в който тези лични данни са обективирани. В този смисъл липсата на такива фактически установявания и правни изводи в отказа, го правят постановен при съществено нарушение на изискването за форма, което се явява самостоятелно основание за отмяна на акта. Представената по делото писмена защита, в която се посочва, че основанието за отказ е чл. 11 от ЗПК, доколкото липсва задължение за предоставяне на копие на договор, а само на сметка по кредита, отразяваща получените плащания и дължимите такива, както и позоваването на Решение на СЕС по С- 487/21г. не може да санира порока на формата. Съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС ако административният акт е издаден на основание на надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, т.е. негови мотиви. В него ес посочва, че най- късния момент , в който актът може да бъде мотивиран в приложение други писмени доказателства е изпращането му до съда, което не е налице в настоящия казус. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 1/18.04.2006г. по а.д. № 1/2006г. на ВАС, задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл.59 ал.1 от АПК. То е прокарано постепенно в съдебната практика и утвърдено с приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС. Общото събрание на ВАС не намира основание за отстъпление от наложилата се практика. Изложеното означава, че допустимостта на препращане към текста на служебно съставени подготвителни документи се отнася само до мотивите на индивидуалния административен акт, които в случая не могат да бъдат заместени от писмената защита на ответника.

 

Настоящият състав намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на заявителя и по тази причина да се явяват самостоятелно основание за отмяна на акта. Подаденото заявление е във връзка с упражняване на правата на жалбоподателката по чл. 15- чл.20 от Регламента и съгласно чл.15, §3 от същия администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта. Тук следва да се подчертае, че действително копието на лични данни не е буквално тъждествено с копие от документи, в каквато насока е част от отправеното от жалбоподателя искане. Както се посочи по- горе чл. 15,§1 от Регламента определя, че всеки субект има право да поиска достъп до данните и информацията, отнасящи се до него. Субектът на данни има право да поиска от администратора на лични данни потвърждение дали администраторът обработва негови лични данни и ако това е така, достъп до данни и информация в обема, посочен в цитираната разпоредба. Ответникът по делото не опроверга твърденията, че оспорващата не притежава исканата информация, а именно, сключения между страните договор за потребителски кредит, за целите на сключването и изпълнението се обработват личните данни на жалбоподателката. По този начин последната се лишава от възможността да упражни правата си по ЗЗЛД и Регламента, във връзка със съществуващите между страните облигационни отношения, което има за последица невъзможността й да разбере дали личните данни се обработват законосъобразно с оглед нормативната база- ЗЗЛД и Регламент ЕС 2016/679. Ответникът е лишил жалбоподателя и от "правото на защита на личните данни", което му се предоставя с чл. 8§1 от Хартата за основните права в ЕС-ХОПИС, като съответно е бил поставен и в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в чл. 5 от Регламента. Оспореният отказ възпрепятства жалбоподателя да се възползва и от правото му по чл. 8§2 от ХОПЕС да получи ясна представа за това дали данните му са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание.

 

От настоящия състав не се споделя становището на ответник жалба, че същият няма задължение да предостави копие от сключения договор за потребителски кредит, като е достатъчно да посочи само категорията лични данни, които по принцип обработва, конкретните лични данни на жалбоподателката и целите, за които тези данни се обработват. В това се изразява основното твърдение за материална законосъобразност на постановения акт от ответник жалба, с който той счита, че е изпълнил задълженията си по чл. 12 от Регламента. Съдът на Европейския съюз е имал повод да тълкува чл. 15§3, изр. Първо от Регламент ЕС 2016/679 с Решение от 4.05.2023г. по С -487/21 приложено и от самият ответник, който гласи, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. Изхождайки от принципа на прозрачност, предвиден в чл.12,§1 от Регламента СЕС приема, че правото да се получи от администратора копие на лични данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Съдът посочва, че това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори цели документи или извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този Регламент права. СЕС подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица.

В чл. 6§1,б б от Регламента е посочено, че обработването на данните е законосъобразно, ако е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, в конкретния случай обработването на лични данни на жалбоподателката е във връзка със сключен договор за кредит Последната изрично е поискала да й бъде предоставено копие от договор - носител на личните й данни, за да извърши проверка на обработваните данни. В случая съдът приема, че предоставянето на същите е било задължително, за да може тя ефективно да упражни предоставеното й с Регламента право. Без значение е целта на това искане и дали жалбоподателката вече е получила екземпляр от договора, дали съхранява или не своя екземпляр от договора. Това са обстоятелства неотносими към задължението на администратора на личните данни съгласно Регламент 2016/679 и ЗЗЛД да ги предостави, когато са надлежно поискани по реда на чл. 37б във вр. с чл. 37в от ЗЗЛД.

 

На следващо място, настоящата инстанция намира, че посоченото основание чл. 11 от ЗПК, който изисква да се представи само извлечение от кредитната сметка- неговите параметри, погасени суми и бъдещи задължения, е непротивопоставимо на правата на жалбоподателката, свързани с обработката на нейните лични данни на плоскостта на Регламент ЕС 2016/679 и ЗЗЛД. В чл. 5 от Регламента са посочени принципите, свързани с обработването на лични данни" и по-конкретно с отговорността за отчетност, състояща се в задължението на администратора на лични данни да докаже спазването им. По- конкретно чл. 5§1 б б от Регламента,предвижда личните данни да са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и да не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели. Следователно принципът на ограничение на целите, който принцип, както и всички останали изисква да се това да се докаже в хода на производството. Не е достатъчно администраторът да твърди, както е в настоящия случай, че личните данни се обработват в необходимия обем и за целите, посочени в съгласието за обработването на лични данни, добросъвестно и законосъобразно, като са и защитени подходящо. Непредоставянето на копие от договора за потребителски кредит, чието сключване е основание за обработване на личните данни на субекта е нарушение на принципа за прозрачност в дейността на администратора на лични данни, която осигурява и гарантира спазването на принципите на законосъобразност, добросъвестност, ограничение на целите, точност, цялостност и поверителност. Възраженията на ответника не дават отговор на въпроса как по-точно без прозрачност относно спазването на принципите на чл. 5 от Регламента ще се постигне изпълнение на задължението му за отчетност. Ответникът твърди, че не е длъжен да предостави договора за потребителски кредит на основанията посочени по- горе, липса на такова задължение в ЗПК и на посоченото Решение на СИС по С – 487/21, което не се споделя от съда. Съгласно чл. 6 от Регламента целта на обработването е функция на основанието, което в случая попада под чл. 6§1б“а“ и „б“ от Регламента и е правно немислимо правото на субекта на лични данни да бъде свеждано само до посочване – изброяване на личните данни, без да е посочена целта на обработването им,която е функция на основанието. В потвърждение на подхода, че правните норми разкриват своето съдържание като се вземат предвид общите принципи на нормативния акт и целите, които тяхното прилагане трябва да постигне е самото заглавие на Глава трета, озаглавена "Прозрачност и условия" при упражняване на правата на субекта на данните, която е основната гаранция за правата на субекта на данните, или с други думи администраторът при поискване следва да предостави копие на самото основание, което в случая се явява договора за потребителски кредит. Не може да се приеме, че съдържанието на правото по чл. 15 от Регламента се свежда само и единствено до копие от данните по чл. 15§1б“б“ от него,тъй като това се явява превратно и несъответно на правната норма тълкуване. То е довеждане до абсурд на правото на субекта на данните да получи копие стриктно и само до категориите лични данни, но никога да не може да получи информация за целите, тоест основанието за обработване и по този начин ответникът в настоящия случай всъщност изцяло отрича задължението си за отчетност. Ето защо жалбата е не само допустима, но и основателна, тъй като ответникът не предоставя необходимата информация за проверка на законосъобразното обработване на лични данни.

 

Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че не са налице и лимитативно изброените законови предпоставки за отказ от предоставянето на лични данни, посочени в нормата на чл. 37а, ал.1 от ЗЗЛД.

 

При този изход на делото, основателно е искането на жалбоподателката за присъждане на разноски, представляващи 10 лева д.т. и претендирано възнаграждение за адвокатска защита в размер на 1000 лева. По делото са представени Пълномощно от 16.06.2025г. и Договор за правна защита и съдействие е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.2 т. 3 от ЗА – на близък. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2, като възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1 т. 3 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че доверителят е близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 1000 лева, което всъщност съответства на минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредбата по чл. 36, ал.2 от ЗА за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по ЗЗЛД и съдът не го намира за прекомерен, не се установява по-ниска правна и фактическа сложност от обичайната за този тип дела и не е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права.

 

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на С. Г. И. с адрес [населено място], ***, [улица], , отказ на „София Комерс Кредит Груп“ АД гр. София в качеството на администратор на лични данни, по подадено заявление от жалбоподателя от 29.05.2025г. да й предостави информация относно обработването на нейните лични данни, ведно с копие на носителите на тези лични данни- договор за потребителски кредит.

 

ВРЪЩА преписката на длъжностното лице по защита на личните данни в София Комерс Кредит Груп“ АД гр. София за произнасяне по подаденото Заявление от С. Г. И. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение, като на основание чл. 174 от АПК се определя 14-дневен срок за постановяване на нови акт от влизане в сила на съдебното решение.

 

ОСЪЖДА София Комерс Кредит Груп“ АД гр. София с ЕИК ********* да заплати на С. Г. И. с адрес [населено място], ***, [улица]разноски в размер на 10- десет – лева.

 

ОСЪЖДА София Комерс Кредит Груп“ АД гр. София с ЕИК ********* да заплати на адв. С. Ж. П. вписан в Адвокатска колегия [населено място] със служебен адрес [населено място] *** на основание чл. 38, ал.2 от ЗА сумата от 1000- хиляда – лева.

 

Решението, подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 –дневен срок от съобщаването му.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.