РЕШЕНИЕ
№ 1013
гр. Варна, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно
наказателно дело № 20253110200993 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. И. И., подадена чрез адв. П. Б., срещу
Наказателно постановление № 25-0819-000191 от 29.01.2025 г., издадено от
началник на група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на
въззивника на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Въззивникът намира наказателното постановление за незаконосъобразно
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът редовно
призован, представлява се от адв. П. Б., който поддържа жалбата и излага
доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
По-конкретно твърди, че актосъставителят не е компетентен да издава АУАН
за нарушение на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства,
доколкото не е техническо лице, което да е преминало обучение по тази
наредба. На следващо място сочи, че в случая е налице маловажен случай на
1
административно нарушение. Отправено е искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление и за присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр.
Варна не изпраща законен или процесуален представител в проведеното
открито съдебно заседание. Преди първото по делото заседание са
представени писмени бележки от главен юрисконсулт К. Л. – А., процесуален
представител на въззиваемата страна, в които е изразено становище за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Отправено е
искане за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско нъзнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
На 13.01.2025 г. в гр. Варна свидетелят П. С. М. (мл. автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Варна) бил на работа дневна смяна в
екип със св. Я. Р. К..
На същата дата жалбоподателят управлявал в града л.а. „БМВ“ с рег.№ В
2174 НН, като се прибирал от м. „Б.“ към дома си. Заедно с него пътувала и
св. Илияна Траянова Стоянова. По време на пътуването малък камък ударил и
спукал предното стъкло на автомобила.
Около 17:10 ч. на ул. „*“ № 54 в посока изхода на града св. М. и св. К.
спрели за проверка автомобила, управляван от жалбоподателя. В хода на
проверката установили, че е пукнато предното панорамно стъкло на
автомобила.
Св. М. приел, че жалбоподателят е осъществил състав на
административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, доколкото управлявал
автомобил със значителна техническа неизправност – пукнато предно
панорамно стъкло в полето на видимост на водача в зоната на почистване на
устройствата за почистване на стъклото. За това нарушение съставил АУАН,
2
който връчил на водача, който от своя страна отказал да го подпише, което
обстоятелство било удостоверено с подписа на свидетеля, присъствал при
отказа, а именно Радослав Илиев Р..
В предвидения в чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок не са постъпили писмени
възражения по акта, като на 29.01.2021 г. С. М. С. - началник група в ОД на
МВР – гр. Варна, сектор „Пътна полиция“ (определена от министъра на
вътрешните работи като компетентен орган да издава наказателни
постановления), приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в АУАН, издала обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни
доказателствени средства: показанията на св. П. С. М., св. Я. Р. К. и св. И. Т.
С.; писмени доказателства: заповед на министъра на вътрешните работи,
справка за нарушител/водач и справка за собственост на МПС.
Авторството на деянията и тяхната субективна страна се установява
изцяло от показанията на св. П. С. М., св. Я. Р. К. и св. И. Т. С., които са
вътрешно непротиворечиви, последователни и логични, а освен това
съответстват и на представените по делото писмени доказателства.
Съдът намира за достоверни и представените по делото писмени
доказателства, поради това че същите са еднопосочни и непротиворечиви.
По изложените съображения за достоверност на всички събрани по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът
направи въз основа на същите своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН е
изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност. Надлежно е
предявен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган.
3
Съдът не приема възражението, направено от процесуалния
представител, за липса на компетентност на актосъставителя да състави
процесния АУАН. АУАН е съставен за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по
този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол,
предвидени в този закон. Съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП определени от
министъра на вътрешните работи служби: контролират спазването на
правилата за движение от участниците в движението, техническата
изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни
превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да извършат
проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост. По
делото е представена заповед на министъра на вътрешните работи, съгласно
която в т. 1.3.1 министърът на вътрешните работи е определил да
осъществяват контрол по ЗДвП полицейските органи от секторите „Пътна
полиция“ в ОДМВР за дейностите по чл. 165 ЗДвП. Следователно св. П. С. М.
(мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Варна) е
компетентен да издава актове за установяване на административни нарушения
като процесното.
Въпреки това, съдът констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
АУАН и НП не съдържат необходимите реквизити по чл. 42, т. 4 ЗАНН и
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН актът за установяване на
административно нарушение съдържа описание на нарушението и описание
на обстоятелствата, при които е било извършено. Същото изискване е
регламентирано и по отношение на НП в чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
В конкретния случай актосъставителят е посочил единствено, че
въззивникът е управлявал автомобил със значителна техническа неизправност
– пукнато предно панорамно стъкло в полето на видимост на водача в зоната
на почистване на устройствата за почистване на стъклото.
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП (посочена като нарушена в НП)
движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически
изправни.
В т. 71, 72 и 73 от §6 от ДР на ЗДВП са дадени легални дефиниции на
4
различните неизправности, както следва:
т. 71: "Незначителни неизправности", включително при укрепването на
товара, са откритите по време на проверка неизправности, които са без
значителни последствия за безопасността на превозното средство или без
значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни
несъответствия;
т. 72: (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) "Значителни
неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по
време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на
превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да
породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-
значителни несъответствия.
т. 73: (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) "Опасни
неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по
време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен
риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие
върху околната среда.
Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП неизправностите и тяхната
класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, каквато в
конкретния случай се явява Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства. В разпоредбата на чл. 37 на Наредбата, освен категоризирането на
неизправностите като незначителни неизправности, значителни
неизправности и опасни неизправности, са дефинирани и видовете
неизправности в по-разгърнат вид спрямо § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на
ЗДвП.
Според табличния вид на "методиката за извършване на периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства", Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата, неизправността,
предмет на нарушението, е съотносима с т. 3. 2 "Състояние на стъклата",
която може да бъде класифицирана от подзаконовия акт както като
"незначителна изправност", така и/или като "значителна неизправност".
В конкретния случай актосъставителят е посочил, че жалбоподателят е
управлявал автомобил със значителна техническа неизправност – пукнато
5
предно панорамно стъкло в полето на видимост на водача в зоната на
почистване на устройствата за почистване на стъклото, а наказващият орган,
че значителната неизправност се изразява в пукнато предно панорамно стъкло
в зоната на чистачките.
Актосъставителят и административнонаказващият орган са
квалифицирали установената при проверката на автомобила на
жалбоподателя "пукнатина" по предното панорамно стъкло като значителна
неизправност, вместо като незначителна такава без да изложат в достатъчна
степен фактически обстоятелства, релевантни към състава по чл. 179, ал. 6, т.
2 от ЗДвП, обосноваващи квалификацията на констатираната пукнатина по
предното панорамно стъкло на ПС именно като "значителна неизправност" с
оглед и на коментираните по-горе законови и подзаконови дефиниции на
видовете неизправности на МПС.
Административнонаказателното производство е строго формализирано,
като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да
съдържат и съответните актове. Изискванията на закона са поставени с цел на
наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и
кое конкретно място, е наложено наказание.
Описанието на нарушението от фактическа страна е задължителен
реквизит на АУАН съгласно чл. 42, т. 5 ЗАНН и на НП съгласно чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН. Т.е. описанието на нарушението, наред с обстоятелствата, при които
е извършено, както и датата и мястото на деянието, индивидуализира
конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на наказаното
лице.
Липсата на индивидуализация на нарушението (като поне да бъде
посочен размерът на пукнатината и от коя страна на стъклото се намира (пред
водача или пътника до него) е довело до нарушаване на правото на защита на
наказаното лице поради липса на възможност да се защитава срещу
нарушението, за което наказващият орган е наложил административно
наказание.
Наред с това липсата на достатъчна конкретизация на фактите от
административнонаказателното обвинение рефлектира върху
законосъобразното определяне на размера на наказанието, доколкото за
управление на МПС при значителна техническа неизправност и за
6
управлението на МПС при незначителна техническа неизправност
законодателят е предвидил различни по размер административни наказания
(чл. 179, ал. 6, т. 1 и т. 2 ЗДвП).
Също така размерът и местоположението на пукнатината имат
отношение и към възможната квалификация на деянието като маловажен
случай.
Въпреки тези изводи съдът намира, че следва да разгледа съответствието
на обжалваното наказателно постановление с материалния закон (в този
смисъл и решение, постановено по КАНД № 3166/2019 г. по описа на
Административен съд – Варна).
Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява по
несъмнен начин, че процесната дата и място въззивникът е управлявал
технически неизправен автомобил. Посоченото поведение би могло да се
приеме, че осъществява състава на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Предвид, обаче, липсата на индивидуализация на нарушението, съдът
намира, че не би могъл да определи приложимата санкционна норма, както и
да направи преценка за наличието на маловажен случай.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК и с оглед изхода
на делото на въззивната страна се следват разноски, но по делото не са
представени доказателства за направени такива, поради което и съдът не
дължи произнасяне по отправеното за това искане.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0819-000191 от 29.01.2025
г., издадено от началник на група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна
полиция“, с което на И. И. И. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП е наложено
7
административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 139,
ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8