№ 2055
гр. Пазарджик, 01.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20245220102735 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът Г. В. Д., редовно призована, не се явява, не изпраща
процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх.№27029 от
31.10.2024г. от адв. Д. Г., в качеството му на пълномощник.
Ответникът ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД редовно призовани, не
изпращат процесуален представител.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.143, АЛ.1 ОТ ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗЯСНЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА НА СПОРА.
Съдът докладва постъпила молба с х.№27029 от 31.10.2024г. от адв. Д.
Г., в качеството му на пълномощник на ищцата с която молят да бъде даден
ход на делото по същество и същото да бъде разгледано в тяхно отсъствие
поради невъзможност да се яви лично.
Поддържа заявените с исковата молба претенции, както и всички твърдения
направени с нея, също така поддържам и твърденията касателно
недействителността на договора. В случай, че ответникът се яви на
заседанието и представи нови доказателства и/ или направи други
доказателствени искания, моля същите да не се допускат поради настъпила
процесуална преклузия. В случай, че доказателствата/ доказателствените
искания бъдат приети и допуснати, молят съдът да им предостави копие от
същите и срок, в който след като се запознаят с тях, да изложат становище и/
или да ангажират и представят в защита други доказателства/ да направят
1
други доказателствени искания.
В случай, че са налице предпоставките за даване на ход на делото, е
изразено следното становище: Сочи се, че от събраните в рамките на
настоящото производство доказателства се установява недействителността на
договора за заем и неоснователното задържане на суми от страна на
ответника.
Сочи се, че СЕС е постановило решение по дело С- 714/22, с което е прието, че
член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите уговорени към договор за потребителски кредит представляващи
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за
потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по
смисъла на посочения член 3, буква и) - какъвто е настоящия случай.
Сочи се, че е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че в Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е
прието, че посочването в договор за кредит на по- нисък от деиствителния
ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г") от
Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може
да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен
случаи не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като
"заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази
Директива.
Относно разноските се посочва, че е вярно , че с Решението на СЕС по дело
438/22 дългогодишно действащата (двадесет години - 2004-2024) в страната
ни Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения беше
сериозно компроментирана, а съдилищата - необвързани от нея. Следва обаче
да се има предвид, че при липса на закон, респ. нормативен акт, който да
определя справедлив размер на адвокатско възнаграждение, то същият следва
да се определи съобразно обичая.
Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че процесният договор за заем е недействителен поради неточно посоченото в
него ГПР.
Претендират се разноски - адвокатски хонорар при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за който съм представил с исковата молба
договор за правна защита и съдействие, както и присъждане в полза на ищцата
2
сторените в настоящото производство разноски, съгласно Списък на
разноските по чл. 80 ГПК, приложен към молбата.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ.3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Спогодба няма как да бъде постигната.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подаденият иск е с правно основание чл.422 ГПК. във връзка с чл.22,
чл.11 ЗПК.
Правната квалификация на предявеният в условията на евентуалност
иск е чл.26, ал.1, предложение 3 от ЗЗД.
Подадена е искова молба с която твърди, че на 05.07.2023г. между
ищцата Г. В. Д., ЕГН:**********, в качеството й на „Кредитополучател“ от
една страна и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ********* в качеството му на
„Кредитор“ е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит
№1271856/05.07.2023 г. (по-надолу „Договорът за заем“). По силата на
сключения Договор за заем, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя
сума в размер 6,00.00 лв. (шест хиляди лева), при условия: лихвен
процент - 23.33%, годишен процент на разходите (ГПР)- 49.66%, брой вноски -
18, обща сума за връщане - 8,100.00 лв. (осем хиляди и сто лева).
Сочи се, че съгласно чл. 5 от Договора за заем кредитът се обезпечава с
Поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на Дружеството. С
одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение,
уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от
Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
Твърди се, че едновременно със сключването на договора за заем ищцата ми е
сключила и Договор за поръчителство с посочено от Кредитора дружество -
Multitude Bank, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на
6,060.00 лв. - видно от Част 3, т. 4.3. от Стандартния европейски формуляр
към договора за кредит, приложен и към настоящия иск.
За използването на заем в размер 6,000.00 лв. ищцата е следвало да плати не
описаните по договор 8,100.00 лв., а обща сума в размер 14,160.00 лв.
Сочи се, че видно от приложеното, издадено от ответното дружество
Удостоверение за наличие на задължения, сумите за „такса банкова гаранция“
се изискват от кредитора, с оглед на което за доверителката ми е налице
правен интерес да се установи със сила на присъдено нещо
недействителността на процесния договор за заем.
Сочи се, че договорът е недействителен, тъй като условието за сключване на
договор за поръчителство с точно това дружество е на практика задължително
условие за отпускането на заема, а възнаграждението по договора за
поръчителство е на практика разход по кредита, без това да е отразено в ГПР.
3
Констукцията кредитор-дружество гарант е ноторно известна при небанковите
финансови институции като конструкция с която се цели заобикалянето на
законовите разпоредби относно максимално допустимото ГПР.
Твърди се, че е налице нищожност на Договор за предоставяне на
потребителски кредит №1271856/05.07.2023г. Сочи се, че с оглед
гореизложената фактическа обстановка и съдържанието на Договора за заем
считам, че същият е нищожен поради следното: при кандидатстване за
потребителски кредит онлайн, потребителят трябва да избере обезпечение по
кредита, за което са предоставени две опции: да избере гаранция с Multitude
Bank или Личен гарант/поръчител, което да бъде одобрено от кредитора. Ако
потребителят не избере нито една от опциите, няма да успее да финалзиира
искането, т.е. няма да получи кредит. Сочи се, че клаузата на чл. 5 от Договора
за заем, възлага в тежест за кредитополучателя да осигури обезпечение с
поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на кредитора. При
внимателен прочит на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с
естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по
своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на
кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя,
както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Сочи се, че
въпросното условие е формулирано по начин, който да придаде вид, че съвсем
друго лице поема задължение да е гарант на кредитополучателя пред
кредитора и че този гарант предоставя някаква реална услуга, срещу която
изглежда оправдано да му се плати възнаграждение, а всъщност
кредитополучателят по този начин плаща огромна възнаградителна лихва на
кредитора, на която е придаден вид, че представлява възнаграждение за
гаранция.
Твърди се, че в процесния случай възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция е пряко свързано с договора за паричен заем и
представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от
потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължение по
договора за потребителски кредит. Сочи се, че кредиторът по договора за
потребителски кредит получава плащане на възнаграждението за гаранта
директно в патримониума си като сигурен доход, кумулиран към
погасителните вноски. Така нареченото възнаграждение всъщност
представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи,
независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално
длъжниково неизпълнение или не. Същевременно непредставянето на
обезпечението по договора за заем (ако беше възможно) не води до
претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за кредитора, който
би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и
риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора, а не
след сключването на договора. Процесното възнаграждение води до
неравенство на правата на страните, тъй като така се създават права само за
едната страна по правоотношението - кредитора, която е икономически по-
4
силната страна и не отговаря на изискването за добросъвестност.
Твърди се, че възнаграждението за гаранта всъщност представлява
допълнително възнаграждение за кредитора под формата на т. нар. скрита
възнаградителна лихва, уговорено в противоречие с принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че след справка в ТР по партидата на ответника е
видно, че едноличен собственик на капитала на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД е именно дружеството „поръчител“ - Мултитют, така че двете
дружества са несъмнено свързани и разпръскването на едно задължение на
отделни части между съсобствени дружества с цел да се заобиколят
разпоредбите на ЗПК касателно ГПР е заобикаляне на закона и противоречи
на добрите нрави. В случая сумата, определена за възнаграждение за
предоставената от дъщерното дружество гаранция е разсрочена на 18 вноски,
съвпадащи с падежа на вноските по договора за заем, дължими заедно с
погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем. С
кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план още
от самото начало, то посоченият размер на разходите по кредита за
потребителя - ГПР, нараства значително с размера на възнаграждението от
договора за предоставяне на гаранция. В случая посоченото ГПР в размер
49.66% е абстракно посочено в някакъв размер, който формално отговаря на
законовите изисквания колкото да фигурира в процесния Договор за заем. В
случая в ГПР не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на
кредита, а именно таксата възнаграждение за гарант. Следователно, този
разход, който определено е известен изначално на кредитора, умишлено не е
включен в изчисляването на ГПР и ГПР е посочен в размер значително по-
нисък от реалния, което води до пълната недействителност на процесния
Договор за заем.
Твърди се, че не са необходими специални знания за да се стигне до извод, че
обявеният в Договора за заем ГПР в размер на 49.66 % при параметри:
• 6,000.00 - главница;
• 8,100.00 - обща сума, която кредитополучателят следва да върне
• 18 месечни вноски
Сочи се, че в действителност е значително по-висок при същата главница,
същия срок на погасяване но обща сума в размер на 14,160.00 лв, ако
възнаграждението, дължимо за Дружеството гарант бе включено в ГПР, както
би следвало, предвид, че кредиторът всъщност е един, макар и опериращ
формално чрез две дружества. Нещо повече, в случая кредиторът привидно е
дал възможност на кредитополучателите да изберат възможност личен гарант,
за което кредиторът няма да получи допълнително възнаграждение, но си е
запазил правото да не одобри личния поръчител, без да пояснява на какви
изисквания той трябва да отговаря и защо би отказал. По този начин
потребителят е на практика принуден да сключи възмезден договор за
5
поръчителство с Мултитюд банк, чрез който кредиторът си гарантира
допълнителна печалба.
Сочи се, че отношенията между кредитора и потребителя следва да се гледат в
цялост, без значение, че е кредиторът формално е разделил
задълженията на две свои дружества с цел да заобиколи максимално.
Твърди се , че при сключване на договора е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10, ЗПК, установяваща част от
минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит
тъй като макар в договора да е посочен общия размер на задължението на
потребителя, не е налице яснота относно размерът на отделните задължения,
от които е формиран. Това е така, доколкото не се установява каква е общата
стойност на задълженията след включване на установеното в договора за
предоставяне на гаранция възнаграждение за поръчител. Възнаграждението
по договора за поръчителство, макар и формално да не се дължи на
кредитодателя, значително оскъпява кредита и следва да се включи в общите
разходи по същия и в общата стойност на задълженията. В този смисъл е
практика на Окръжен съд - Пловдив, обективирана в Решение № 1647 от
22.12.2022 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2744/2022 г., Решение № 257 от
28.02.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 91/2023 г., Решение № 752 от
2.06.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1001/2023 г., Решение № 427 от
3.04.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 116/2023 г.
Сочи се, че относно ГПР, "Тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент
на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да
му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на
това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този
смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит,
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора
за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на
чл. 11, , ал. 1т. 10 ЗПК." /така и Решение № 262394 от 15.07.2022 г. на СГС по
в. гр. д. № 3657/2021 г. и редица други/.
Твърди се,че следва да се има предвид и най-актуалната практика на СЕС по
настоящия върпос, а именно решение по дело С- 714/22, с което е прието, че
член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите уговорени към договор за потребителски кредит представляващи
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за
потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по
6
смисъла на посочения член 3, буква и) - какъвто е настоящия случай. Прието
е, че член 10, параграф 2, буква Ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да
се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита
за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
Сочи се, че за пълнота на изложението следва да се посочи, че в Решение от
15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в договор за
кредит на по- нисък от деиствителния ГПР, представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена
в член 6, параграф 1, буква "г") от Директива 2005/29. След като посочването
на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе
решение за сделка, което в противен случаи не би взел, тази невярна
информация трябва да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика
на основание член 6, параграф 1 от тази Директива.
Сочи се, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен
процент на разходите. Посочването на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска
практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. /така и Решение № 141 от 29.04.2022 г. по в. гр. д. №
120 / 2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик; Решение № 1237 от 20.11.2023 г. по
гр. д. № 491 / 2023 г. на Районен съд - Пазарджик; Решение № 70 от 19.01.2023
г. по в. гр. д. № 2565 / 2022 г. на Окръжен съд - Пловдив. и много други срещу
същия ответник./
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение с което да
признае за установено, че Договор за предоставяне на потребителски кредит
№1271856/05.07.2023г., сключен между ищцата Г. В. Д., ЕГН ********** и
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК ********* е недействителен на
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В условията
на евентуалност, се моли да бъде постановено решение с което да признае за
установено, че чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит
№1271856/05.07.2023 г., сключен между Г. В. Д., ЕГН ********** и „Фератум
България“ ЕООД, ЕИК ********* е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД. Претендират се разноски, сочат се доказателства.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от ответното дружество „Фератум България“ ЕООД. Сочи се,
че ищецът е предявил иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД. с който цели
прогласяване нищожността на чл. 5 от Договор за потребителски кредит №
1271856/23.01.2023г„ сключен между ищеца и ответника. С посочената клауза
7
е уговорено обезпечаване на задължението на ищеца да върне получените
кредитни средства ведно с възнаградителна лихва, чрез поръчителство,
предоставено от Мултитуюд Банк (Малта). Моли се съда да приеме иска за
неоснователен, по изложените по-долу съображения. Твърди се, че Ищецът
посочва, че на 05.07.2023г. между него и ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД. ЕИК *********, е сключен Договор за потребителски кредит №
1271856/05.07.2023г По силата на договора, ответникът е отпуснал кредит на
ищеца за сума в размер на 6000лв. Уговорено е, че кредитополучателят е
длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 18
месеца.
Сочи се, че ищецът е поел задължение (чл. 3 от договора) да заплати на
ответника възнаградителна лихва за ползвания кредит в размер на
23.329999999999998% на годишна база, при ГПР в размер на 49.66%. По
силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо
обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от Мултитюд Банк
(Малта).
Сочи се, че:
1. Ищецът твърди, че чл. 5 от Договор за кредит № 1271856/05.07.2023. е
нищожен. Моли се съда да приеме, че твърдението на ищеца е неоснователно.
1.1. Относно твърдяната липса на право на избор от страна на потребителя
спрямо начина на обезпечаване на задължението за връщане на кредитните
средства. Сочи се, че не е основателно твърдението, че предоставяне на
поръчителство от Мултитуюд Банк (Малта) е условие за сключване на договор
за кредит. Напротив, при кандидатстване, всеки кредитополучател,
включително ищецът в настоящото производство, може да избере да сключи
договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да
обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от
иего. Видно от визуализираното извлечение от интернет страницата на
,.ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - потребителят може да избере какво
обезпечение да предостави - поръчител, който сам той е избрал или
Мултитуюд Банк (Малта) - дружество партньор на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД. Следвайки тази логическа линия, неоснователно е становището на
ищеца, че сключването на договор за кредит е обусловено от сключване на
договор за гаранция и същото е вменено като задължение на потребителя.
Сочи се, че сключването на договор за гаранция от Кредптополучателя не е
задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава
възможностите на Кредптополучателя за отпускане на кредит в желания от
него размер и при предлаганите от Кредитора условия. Избраната възможност
заляга в процесния чл. 5 на Договора за кредит, който се генерира
автоматично въз основа на избора, който потребителя е направил при
подаването на заявка за кредит - т.с. същата уговорка се явява индивидуално
договорена по избор на потребителя. Ако Ищецът беше избрал личен гарант,
то клаузата на договора
8
щеше да гласи: „Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от три
имена в полза на Дружеството...“.
На следващо място се посочва, че предявените искове за прогласяването на
нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция, са
недопустими поради неиредявяваието им срещу надлежната за този спор
страна - Мултитуюд Банк. Договорът за гаранция е сключен между Ищеца и
Мултитуюд Банк (както сам ищецът посочва), докато исковете са предявени
срещу Фератум България.
Твърди се, че Мултитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице, кредитна
институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на
Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги,
съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана
под№ 178 в нарочния регистър на БНБ. Сочи се, че договорът за гаранция е
отделно облигационно правоотношение, но което Фератум България не е
страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно
унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да
произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така
няма да настъпи промяна в патримониума на Ищеца. Сочи се, че с оглед
гореизложеното, Ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността,
съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна
по делото, поради което същите следва да бъдат оставени без разглеждане
като недопустими. Твърди се, че видно от изображението - извлечение от
интернет страницата на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с илюстративна цел,
в случай, че потребителят избере Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител,
системата автоматично показва и таксите, които потребителят ще трябва да
заплати на Мултитуюд Банк (Малта) за избраната услуга, преди да бъде
сключен Договорът за кредит. Калкулаторът (посочената визуализация в
предходното изречение) на дружеството-гарант е въведен именно с цел яснота
и постигане на информираност при взимане на решение от потребителя.
Следователно, ищецът сам е избрал в електронния формуляр като обезпечение
поръчителство от Мултитуюд Банк (Малта) и след като се е запознал е
дължимите от него такси по Договора за гаранция, е подал заявлението за
сключване на договор за потребителски кредит. След това, ищецът е получил
по e-mail преддоговорна информация, в която е посочено изрично, че за
сключването на Договора за кредит „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД изисква
от ищеца да обезпечи задълженията си чрез поръчителство, заедно с проекти
на Договора за кредит. Отделно потребителят получава по електронна поща и
цялата документация от Мултитуюд Банк (Малта), а именно Договора за
гаранция и прилежащите му документи. Ищецът, след като първо сам е
посочил Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител и е получил информацията,
съответно проектите на договорите, е потвърдил изрично чрез CMC, че желае
да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия. С оглед
изложеното, не е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП. По никакъв начин и с нито едно от
9
действията си, ответникът не е въвел в заблуждаване ищеца относно
условията по сключване на договора за кредит, възможността за избор на
гарант (лично избран от ищеца) или дължимите от ищеца суми при всяка една
от опциите. При всяка една от стъпките за сключване на договора за кредит,
ищецът е бил информиран изцяло относно последиците от неговия избор, като
дори са посочени сумите, които той би дължал спрямо Мултитуюд Банк
(Малта), ако избере дружеството за поръчител и сключи Договор за гаранция с
него. Поддържа се и се моли съда да приеме, че претенциите на Ищеца не са
подкрепени от убедителни писмени доказателства, а представените такива не
са годни да породят релевираните и желани от Ищеца правни последици.
Исковата молба съдържа бланкетни и голословни твърдения, не подкрепени с
конкретни факти и документи, като същата е лишена и от конкретика по
отношение на извършени плащания, възникнали облигационни
правоотношения, суми и проценти. Твърди се, че Напълно неоснователни са и
твърденията, че е налице нарушение на чл. 143 от ЗЗП. Клаузата на чл. 5 от
процесния договор за кредит ясно посочва избраната от самия ищец опция за
поръчител, като дори на този етап същият не е задължен да сключи договора.
Видно от представения с настоящия отговор Стандартен европейски формат
на преддоговорна информация (СЕФ), в него отново ясно и недвусмислено са
посочени възможностите за обезпечаване на кредита, съответно
икономическите последици за ищеца, ако избере поръчителство чрез
сключване на договор за гаранция с Мултитуюд Банк (Малта). Дължимите към
Мултитуюд Банк (Малта) суми са описани подробно и в договора за гаранция,
Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е изложено следното
становище: Договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от лице,
различно от кредитодателя. Ако кредитополучателят избере да сключи
договор за гаранция с гарант, предложен от кредитодателя.
кредитополучателят получава незабавна информация за размера на разхода.
Този разход не се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход
по кредита съгласно § 1.1. от Закона за потребителския кредит, доколкото
касае услуга, предоставяна от трето лице Мултитуюд Банк (Малта), която е с
незадължителен характер по смисъла на закона. Сочи се, че твърдението на
ищеца, че сключването на Договор за гаранция с Мултитуюд Банк (Малта) има
за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита е напълно
неоснователно. Необходимостта от обезпечение за кредитора се явява
следствие на извършваната от него оценка на кредитоспособността на
потребителя (съгласно чл. 16 от ЗПК, кредиторите са длъжни да извършат
такава оценка във всеки отделен случай) и има за цел да гарантира
финансовия риск, който „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД носи от
възможността да има неизпълнение от страна на ищеца. „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД има интерес от получаването на обезпечение именно за да
си гарантира, че няма да търпи вреди от неплатежоспособността на длъжника.
По тази причина считаме за неоснователни твърденията на ищеца, че
договарянето на обезпечение е незаконосъобразно. Сочи се, че дружеството е
10
предоставило цялата законово необходима информация във връзка с размера
на ГПР, както и начина на неговото формиране. Съгласно чл. 5. от ЗПК, преди
потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
потребителски кредит, кредиторът предоставя своевременно на потребителя
необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване
на договор за потребителски кредит. Тази информация се предоставя във
формата на СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити
съгласно Приложение № 2 от ЗПК. Такъв СЕФ е бил предоставен на
електронната поща на Ищеца при кандидатстването за кредита, с който се е
запознал. Твърди се, че кредитополучателят е уведомен за това свое
задължение преди да е взел решение за сключването на договора и може да
направи свободна и самостоятелна преценка дали е в състояния да изпълни
това изискване на кредитополучателя или не. След като кредитополучателят е
уведомен предварително за това изискване на кредитора, той разполага с
достатъчно време да прецени, кое от обезпеченията може да предостави и с
оглед на предоставената му информация за дължимите суми, да сключи
договора за кредит съгласно своя избор. В този ред на мисли, буди недоумение
защо ищеца твърди, че договорът за кредит е нищожен. Считам, че в случая е
налице опит на Ищеца да заобиколи закона и да избегне изпълнението на
задълженията си по процесния договор за кредит. Твърди се, че посоченият
ГПР от 49,66% в Договора за кредит е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. тъй
като не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута. Възнаграждението за предоставената от
Мултитюд Банк (Малта) услуга за гаранция, от своя страна, не се включва в
размера на ГПР, тъй като не е задължителна за сключването на Договора за
кредит. Твърденията на ищеца, че е бил принуден да сключи Договор за
гаранция с Мултитюд Банк не отговаря на обективната действителност. В
допълнение бих искала да внеса уточнението, че на всеки етап от процеса
потребителят разполага с необходимата информация и време, за да прецени
дали посоченият договор е подходящ за него или не. Приемането на условията
се осъществява по два начина - чрез CMC на 1917 с текст FER PRIEMAM или
чрез WEB код на онлайн страницата ни. Срокът за въвеждането на този код е
48 часа - два дни (чл. 6.4. от Общите условия). Потребителят има повече от
достатъчно време да се запознае с условията на договора, в това число да
ангажира консултант за преглед. Нещо повече, в конкретния случай
посоченият кредит дори не е първи за ищеца. Нещо повече, ищецът е
разполагал и с правото по чл. 29 ЗПК, съгласно което той има субективно,
потестативното право да се откаже от сключения договор за потребителски
кредит в срок от 14 дни от сключването му без да дава обяснения за това и без
да дължи обезщетение и неустойки. Това негово право е предвидено и в чл. 9
от Договора. Дори да приемем, че ищецът е узнал едва след сключването на
договора за кредит (въпреки неколкократно предоставяната информация), че
трябва да обезпечи кредита, използвайки допълнителна и незадължителна
възмездна услуга, той е имал на разположение 14 дни, в които да вземе
11
решение за отказване от договора без да дължи обезщетения или неустойки.
Той не е упражнил това свое право. След като не е упражнил правото си да се
откаже от договора в предвидения в закона срок може да се направи
обоснованото предположение, че той е разбрал и приел смята клаузата на чл. 5
от Договора за кредит. В този ред на мисли, буди недоумение защо ищеца
твърди, че договорът за кредит е нищожен. Твърди се, че в случая е налице
опит на ищцата да заобиколи закона и да избегне изпълнението на
задълженията си по процесния договор за кредит. Сочи се, че с оглед
изложеното и доколкото не е налице разминаване между посочения в договора
ГПР и този, действително дължим от страна на ищеца, то молим да приемете
изложените от него твърдения за неоснователни. С оглед на изложените по-
горе обстоятелства и приложените към отговора на исковата молба писмени
доказателства, се моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен
на основанията, изложени в настоящия писмен отговор. Да присъдите на
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. ЕИК *********, направените по делото
разноски. Сочи се, че „Фератум България“ ЕООД и „Мултитуюд Банк“ ЕАД
оперират като отделни икономически субекти. Те имат отделни банкови
сметки (видни от погасителните планове към договора за кредит и договора за
гаранция, приложени по делото).Българското законодателство не забранява
договорът за поръчителство между длъжник и поръчител да бъде възмезден.
Твърди се, че при определянето на ГПР няма допуснати нарушения и Ищецът
е имал цялата необходима информация и време, за да вземе решение дали
сключването на договор е подходящо за него. Приложени са доказателства.
По отношение на доказателствената тежест съдът указва на страните, че
всяка от тях носи доказателствена тежест за установяване на фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В
конкретния случай ищцовата страна следва да докаже твърденията си за
недействителност на сключеният между страните договор за предоставяне на
потребителски кредит от 05.07.2023г. Ответната страна носи
доказателствената тежест по отношение на възраженията, които са направени
с отговора на исковата молба, като следва да докаже, че процесният договор за
кредит е сключен при спазване за изискванията на ЗПК и ЗЗП.
По отношение на доказателствата съда се е произнесъл с
ОПРЕДЕЛЕНИЕ №2772 от 25.09.2024г. като е приел представените от
страните писмени доказателства и е насрочил делото за разглеждане за днес.
СЪДЪТ следва да приеме представените с молба с вх.№27029 от
31.10.2024г. от ищцовата страна доказателства, тъй като счита, че са относими.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените с молба с вх.№27029 от 31.10.2024г. от
12
ищцовата страна списък с разноски по чл.80 от ГПК и документ от който е
видно, че е заплатена дължимата държавна такса в полза на съда.
На основание чл. 149, ал. 1, изр. 2 от ГПК, тъй като няма други
доказателствени искания и няма как да бъде постигната спогодба, съдът
следва да даде ход на устните състезания, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едномесечен срок, не по-късно от 01.12.2024г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:20 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
13