№ 278
гр. М. 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
Членове:Таня Живкова
Албена Миронова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.РГИЕВА
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20251600500427 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 272/31.07.2025 г. ,постановено по гр.дело № 1713/2024Г. ЛРС е
отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения иск от Г. Г. Г., с ЕГН **********
против М. Д. Д. С., с ЕГН **********, Я. Д. С., с ЕГН ********** и С. Д. Д., с ЕГН
********** представлявани от адв. Д. Д. ЛАК и С. И. П., с ЕГН ********** с искане за
обезсилване по право на влязло в сила Решение № 70 от 28.03.2024 год. по гр. д. №
1713/2023год. на ЛРС, с което на основание чл. 33, ал. 2 ЗС е допуснато изкупуване от
страна на ответниците на 1/40 ид.ч. /при равни права/ на 9 бр. недвижими имоти, находящи
се в землището на с. Д., общЯ., обл. М. подробно описани в решението .
Така постановеното решение е обжалвано от Д-р Г. Г. Г. с оплакване за
незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди,че същото е постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила - а именно е постановено при невлязло в сила
и към днешна дата искане за Тълкуване на решение по г.д. 1713/23 г.Твърди,че съдът
неправилно не е разграничил времето, по което са влезли в сила отделните части на
решението, поради което и изводите му за заплащане на посочените суми са необосновани.В
тази насока са изложени подробни твърдения и е цитирана и съдебна практика . Предвид
гореизложеното моли съда да отмени атакуваното решение,като постанови ново ,с което да
уважи исковата претенция ведно със законните последици от това.
В законоустановения срок е постъпил отговор от С. Д. Д., Я. Д. С., М. Д. Д. - С.,
чрез адвокат Д. Д. ,в който се поддържа, че жалбата е неоснователна и решението следва да
бъде потвърдено,като се излагат подробни доводи в тази насока.
В съдебно заседание страните чрез своите процесуални представители поддържат
заявените в жалбата и отговора твърдения, като молят да им бъдат присъдени направени
пред въззивното производство разноски.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
1
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмЯ. на обжалвания съдебен акт,като по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Исковата претенция, предявена от въззиваемите в настоящото производство, е с
правно основание чл.33 ал.3 от ЗС.
Ищецът твърди,че ответниците не са заплатили в законоустановения срок дължимата
съгласно решение № 70 от 28.03.2024г. ,постановено по гр.дело № 1713/23 г. сума в размер
на 600 лв. за изкупуване на продадения на ищеца дял от съсобственика С. П..В тази насока
развива доводи,че посоченото по-горе съдебно решение е влязло в сила на
22.04.2024г.,поради което и в срок до 22.05.2024г. е следвало да заплатят тази сума.
За да постанови атакуваното решение, първоинстанционният съд е приел,че
процесното решение е влязло в сила на 19.06.24г.и предвид факта,че ответниците два пъти
са направили опит да платят сумата 600 лв./ на 11 и 19.07.2024 г./,която е върната от ищеца,
ответниците са спазили срока и са изпълнили задължението си по решението ,поради което
и е отхвърлил предявения иск.
Настоящата инстанция споделя крайния извод на първоинстанциния съд, като
съображенията за това са следните:
Безспорно е установено по делото,че с Решение № 70 от 28.03.2024 год. по гр. д. №
1713/2023год. на ЛРС на основание чл. 33, ал. 2 ЗС е допуснато изкупуване от страна на
ответниците на 1/40 ид.ч. /при равни права/ на 9 бр. недвижими имоти, находящи се в
землището на с. Д., общЯ., обл. М. подробно описани в решението,като ответниците е
следвало в едномесечен срок от влизане в сила на решението да заплатят сумата 600 лв. за
изкупуване на дяла на С. П..
Не се спори също така,че ответниците на 11.07.2024г. и на 19.07.2024г. са превели по
сметка на ищеца сумата 600 лв., която последният е върнал с отбелязване „неоснователно
плащане по гр.дело № 1713/23 г. на ЛРС .
Спорът в случая ,с оглед наведените в тази връзка твърдения,се свежда до въпроса
кога е влязло в сила решение № 1713/23 г. на ЛРС.
Видно от материалите по делото, решението по това дело е обжалвано с въззивна
жалба от Г. Г.,входирана в ЛРС на 23.04.2024г.
В МОС е образувано гр.дело № 261/2024 г. ,по което е постановено Определение №
362 от 19.06.2024 г ., с което съдът е приел,че жалбата е недопустима и е прекратил
производството по делото .
Съгласно разпоредбата на чл. 269,ал. 1 ГПК влизат в сила решения, които не
подлежат на обжалване; срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в
определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай
решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява
делото; по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена.
В настоящата хипотеза ,при справка с ЕИСС се установява ,че ищецът е подал
„въззивна жалба срещу решение № 70/28.03.2024г. „ което е мотивирало МОС да образува
делото като въззивно такова .Разглеждайки доводите в жалбата, въззивният състав е приел,че
тази жалба е недопустима предвид факта,че на практика се иска изменение на решението в
частта за разноските,без да е проведена процедурата по чл.248 ГПК., поради което и е
прекратил производството .
Със самата жалба ищецът е поддържал висящността на исковия процес. Цитираната
от жалбоподателя съдебна практика касае други хипопези, при които се обжалва само
частично постановеното решение .Както бе изложено по-горе, жалбоподателят изрично е
посочил,че обжалва решението .Едва с постановеното определение МОС е сложил край на
висящността на спора и може да се приеме,че същото е влязло в сила /без частта за
разноските/,т.е на 19.06.2024г.
Както бе изложено по-горе, ответниците добросъвестно са се опитали да изпълнят
задължението си и са превели на ищеца сумата от 600 лв.,която е върната от последния.
Предвид горното съдебният състав приема, че исковата претенция е
2
неоснователна,поради което и правилно е отхвърлена като такава .Поради съвпадане на
правните изводи на двете инстанции атакуваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемите
направените в производството разноски в размер на 900 лв./по 300 лв. за всеки един/.
Предвид гореизложеното съдът и на основание чл.272 ГПК Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 272/31.07.2025 г. ,постановено по гр.дело №
1713/2024Г. на Районен съд –Лом.
ОСЪЖДА Г. Г. Г., с ЕГН ********** да заплати на: 1. М. Д. Д., с ЕГН ********** -
300,00 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение. 2. Я. Д. С., с ЕГН ********** - 300,00
лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение. 3. С. Д. Д., с ЕГН ********** - 300,00 лв.
/триста лева/ адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3