Присъда по дело №46/2021 на Районен съд - Тервел

М О Т И В И

по присъда №260002/26.02.2021г. по н.о.х.дело №46/2021 г. по описа на Районен съд
– Тервел.
Срещу подсъдимия С. И. К. от гр. Тервел, е повдигнато обвинение по
чл.343б ал.І от НК.
В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от
представителя на ТРП, който пледира на подсъдимия да бъде наложено
наказание в съответствие с разпоредбите на чл.54 от НК, като съдът
определи наказание от вида лишаване от свобода в размер на една година и
шест месеца и предвид на това, че деецът не е осъждан до сега на наказание
лишаване от свобода, изпълнението на наказанието да се отложи за срок от
три години на основание чл.66 от НК. Предлага също така да се наложи и
кумулативното наказание глоба в размер на 200 лева.
Подсъдимия признава вината си по повдигнатото му обвинение и дава
обяснения, като не оспорва събраните писмени и гласни доказателства по
досъдебното производство и тези събрани в съдебното производство.
По същество, моли за по леко наказание.
В последната си дума подсъдимия изразява становище, че съжалява за
извършване на вмененото му престъпление.
След като обсъди заедно и поотделно събраните по делото
доказателства, съдът намира за безспорно установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимия С. И. К. не притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство.
На 26.04.2021г. служителите на РУМВР - Тервел, св. К.К. М. и св. А. Д. А.
изпълнявали съвместно служебните си задължения на територията, обслужвана от
районното управление като автопатрул. Около 03.00 часа на същата дата, преминавайки по
ул. „Хан Аспарух“ в град Тервел, те забелязали движещ се пред тях лек автомобил марка
„ФОЛКСВАГЕН“, модел „ВЕНТО“ с peг. № В7946РА и решили да го проверят. На водача
на автомобила бил подаден светлинен сигнал и след като го възприел, той спрял. След това
св. М. разпоредил на водача на лекия автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН“, модел „ВЕНТО“ с
peг. № В7946РА да предостави личните си документи и документите на автомобила за
проверка. Той обаче предоставил само свидетелство за регистрация на моторното превозно
средство и застрахователна полица за задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. След това водачът се представил с трите си имена и ЕГН пред полицейските
1

служители, като им заявил, че не притежавал СУМПС и нямал издадена лична карта. След
извършена справка в информационните масиви на МВР било установено, че водач на
автомобила бил подс.С. И. К., ЕГН **********. Тъй като поведението на К. се сторило
„неадекватно“ на двамата полицейски служители, той бил поканен от св. М. да бъде
изпробван за употреба на алкохол. Проверката била извършена с техническо средство
„АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7410" с инвентарен № AREN-0001, като устройството отчело
концентрация на алкохол 1.97 промила в кръвта на подсъдимия К.. След това на К. било
предложено да даде кръвна проба, като му бил разяснен редът за това. Той не оспорил
резултата от извършената му проверка с техническото средство, поради което отказал да
даде кръвна проба за изследване. Срещу С. И. К. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява въз основа на всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, а именно
свидетелски показания, обяснения, Талон за изследване, АУАН и др. В хода на проведеното
разследване били събрани данни за извършени нарушения по ЗДвП от обвиняемия, справка
за съдимост и характеристични данни по местоживеене.
При гореизложената фактическа обстановка, съдът намира за
установено от правна страна следното:
С действията си, свързани с управлението на МПС след употреба на
алкохол, със съдържание над 1,2 промила, а именно - 1,97 промила,
установено по надлежния ред, подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление, визирано в нормата на чл. 3436,
ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият при извършване на деянието е
действал при форма на вината - пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.ІІ от НК,
като е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял настъпването им.
Причината за извършване на престъплението следва да се търси в
незачитането от страна на подсъдимия на законоустановения ред в Р
България, в частност на правилата за движение по пътищата, установени със
ЗДвП и ППЗДвП и злоупотреба с алкохол.
Индивидуализация на наказанието:
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази не само
с предвиденото в НК наказание, но и степента на обществена опасност на
конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му, подбудите
за извършването на престъплението, като констатира следните обстоятелства
от значение за отговорността му:
Подсъдимия С.И. К., ЕГН **********, роден на 05.11.1979 г. в с.Б., общ
С., обл.Бургас, живущ в с. Г., общ.К., обл.Сливен, български гражданин, с
начално образование, неженен, неосъждан, безработен.
2

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита, пълните
самопризнания на подсъдимия на досъдебно и в хода на съдебното
производство, както и изразената в хода на производството самокритичност
по отношение на извършеното деяние и липса на предходно осъждане и други
висящи незавършени наказателни производства срещу него, а като
отегчаващо – сравнително високата степен на алкохолно опиване, и липсата
на правоспособност поради което съдът приема, че деянието е извършено от
подсъдимия при балансирани отговорността обстоятелства, Тези
обстоятелства от своя страна характеризират една средна степен на
обществена опасност на деянието и дееца. Предвиденото наказание по
чл.343б ал.1 от НК е лишаване от свобода от една до три години и глоба от
200 до 1000 лева. С оглед на така установения баланс между смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, съдът счита, че на подсъдимия следва да
се определи наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК,
като така определеното наказание следва да се наложи над предвидения
минимум предвиден в закона. При така установеното, съдът счита за
адекватно на обществената опасност на деянието и дееца се явява наказанието
лишаване от свобода от една година и шест месеца.
Съдът намира, че на подсъдимия следва да му се даде последен шанс за
поправяне, поради което така определеното наказание лишаване от свобода с
оглед наличието на предпоставките за прилагане на чл.66 от НК, следва да
бъде отложено за изпълнение с поставяне на изпитателен срок от три години.
Съдът счита, че с оглед на това че подсъдимият е безработен и няма
доходи, справедливо би било да определи и кумулативно предвиденото
наказание глоба в минималния размер предвиден в закона, а именно в
размер от 200 лева.
По този начин с така определените наказания на подсъдимия, съдът
намира, че биха се постигнали целите на индивидуалната и генералната
превенция, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК.
Водим от гореизложените фактически констатации, правни изводи и
съображения РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ постанови настоящата присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
3

Номер на акта:	2
Дата:	25 май 2021 г. (в сила от 2 юни 2021 г.)
Съдия:	Ганчо Манев Драганов

Дело:	20213250200046
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 май 2021 г.

Присъда по дело №46/2021 на Районен съд - Тервел

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите