РЕШЕНИЕ
№ 501
гр. Ловеч, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20254310100726 по описа за 2025 година
Искове с правно основание чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 9 и чл. 33 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ във връзка с чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, чрез
пълномощник юрисконсулт Б.Т., срещу П. И. Б., с адрес: *** по реда на чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК, за
присъждане на следните вземания по Договор за потребителски кредит № *** от 04.12.2019 г., а
именно: 300.00 лева – главница, 100.42 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, 20.22 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за
кредит за периода от 04.12.2019 г. до 10.03.2020 г., 155.13 лева – законна лихва за забава по
договора за кредит за периода от 04.12.2019 г. до 19.03.2020 г., 16.61 лева – законна лихва за забава
по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 04.12.2019 г. до 29.01.2025 г., ведно със
законната лихва върху главницата и върху възнаграждението по договора за поръчителство от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че между страните „Кредисимо“ ЕАД,
в качеството си на кредитодател, и ответницата П. И. Б., в качеството си на кредитополучател, е
сключен горепосочения договор за потребителски кредит по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Посочено е, че длъжникът е
кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит „Кредисимо“, като за целта попълнил
заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за
кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита е била налице чрез
хиперлинкове, в това число ОУ /Общи условия/, Стандартен европейски формуляр, договорът за
кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата информация е била
1
изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият е отправил към
кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ /Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги/ на сайта чрез натискане на съответния бутон, че
е получил СЕФ, проверил е въведените данни и приема ОУ и договора. След електронното
изявление, договорът, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на
имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за
кредит. При кандидатстването за кредита ответницата сама избрала да обезпечи изпълнението на
задълженията си чрез поръчителството на „Ай Тръст“, като договорът за предоставяне на
поръчителство не бил задължителен за сключване и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез
размяна на електронни изявления.
Твърди се, че по силата на сключения договор за потребителски кредит ответницата е
получила от „Кредисимо“ ЕАД сумата от 300.00 лева, срещу което се съгласила да върне 3 броя
вноски по 106.74 лева в срок до 10.03.2020 г., когато е падежирала последната вноска съгласно
Приложение № 1 към договора, съдържащо погасителен план, неразделна част от договора.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.00 %, както и годишен процент на
разходите по кредита в размер на 48.21 %.
В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на заемодателя,
неразделна част от договора за кредит, страните се съгласили, че при забавяне на плащането на
погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебно и/или
съдебно събиране на вземането, направени от „Кредисимо“.
Посочва се, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е
изтекъл крайния срок за погасяване на кредита.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., „Кредисимо“
ЕАД, като цедент, прехвърлило своите вземания към длъжника по договора за кредит, на
цесионера – ищец „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. С цел уведомяване на длъжника за
извършената цесия по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, се твърди, че старият кредитор /цедент/ е
упълномощил новия кредитор /цесионер/ – ищецът, да извърши това уведомяване от името на
цедента. Ищецът моли, ако се приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от
него имейл адрес не е извършено надлежно, да се счита, че същото е надлежно извършено с
връчване на настоящата искова молба.
Ищецът посочва, че предявява настоящия осъдителен иск срещу ответницата за
присъждане на горепосочените вземания по договора за кредит, с оглед дадени указания от
заповедния съд по ч.гр.дело № 513/2025 г. по описа на Районен съд – Ловеч, по което същите
вземания са били предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК.
Моли за присъждане на направените разноски по заповедното и настоящото исково
производство.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. В писмено
становище от негов пълномощник се поддържат предявените искове.
Ответницата П. И. Б., редовно призована, не се явява, нито е подала писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.
2
От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 513/2025
г. по описа на ЛРС, както и от доводите на ищеца, всички, преценени поотделно и в съвкупност,
съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.
№ 56414/17.02.2025 г., от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, е било образувано ч.гр.дело
№ 9450/2025 г. по описа на Софийски районен съд срещу длъжника П. И. Б., прекратено и
изпратено по подсъдност на Районен съд – Ловеч, който, с разпореждане от 31.03.2025 г. по
образуваното по неговия опис ч.гр.дело № 513/2025 г., е отказал издаването на заповед за
изпълнение за претендираните вземания и указал на заявителя за възможността в едномесечен срок
да предяви осъдителен иск за същите.
С оглед на това и в указания срок е предявен настоящият осъдителен иск по реда на чл. 415
ал. 1, т. 3 от ГПК.
Безспорно е по делото, че е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея
Договор за потребителски кредит № *** с посочена в него дата на сключване – 04.12.2019 г., между
„Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитодател, и ответницата П. И. Б., в качеството на
кредитополучател, по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит
в размер на сумата 300.00 лева за срок 3 месеца, която следва да се върне на 3 броя погасителни
вноски, всяка по 106.74 лева, при лихвен процент 40% и годишен процент на разходите /ГПР/ -
48.21%, с общ размер на всички плащания 320.22 лева /видно от Приложение № 1 към договора, в
което се съдържа погасителния план/.
Не се спори, че договорът е сключен от разстояние във формата на електронен документ.
Безспорно е също, че сумата по кредита е предоставена на ответницата чрез паричен
превод към EasyPay, с наредител „Кредисимо“ ЕАД – видно от представената разписка от
04.12.2019 г. за извършено плащане на сумата 300.00 лева с получател П. И. Б. /л. 51 от делото/.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от договора за кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в
заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения
в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „Кредисимо“ банкова гаранция съгласно
Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице /поръчител/ в срок до
48 часа от подаване на заявлението. В ал. 2 е уговорено, че при непредоставяне от
кредитополучателя на съответното обезпечение в посочения срок, ще се счита, че заявлението не е
одобрено от „Кредисимо“.
Установява се, че на 04.12.2019 г. е сключен договор за предоставяне на поръчителство
между „Ай Тръст“ ЕООД, като поръчител, и ответницата П. И. Б., като потребител. Съгласно чл. 1
ал. 1 от този договор, поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с
„Кредисимо“, по силата на който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението
на всички задължения на последния, възникнали съгласно процесния договор за потребителски
кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора за потребителски кредит. За поемане на задълженията по ал. 1, е уговорено, че
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя /видно от чл. 1 ал. 2/.
В Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство е посочено, че
размерът на възнаграждението на поръчителя е 33.47 лева на месец за периода на действие на
3
договора за кредит и се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно
погасителния план.
На 04.12.2019 г. е сключен и договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
Тръст“ ЕООД, като поръчител, по силата на който последният се задължил да отговаря пред
„Кредисимо“ солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови задължения, възникнали
съгласно процесния договор за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит.
На 14.03.2022 г., е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
между цедентите „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД и цесионера - ищец „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, по силата на който цедентите прехвърлили на цесионера свои парични
вземания /първият цедент прехвърлил вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени
договори за кредит, а вторият цедент – свои парични вземания, произтичащи от встъпването му
като поръчител в правата на първоначалния кредитор/, описани в Приложения № 1, като не се
спори, че вземането по процесния договор за кредит също е прехвърлено /в този смисъл е
приложена извадка с ЕГН на ответницата, номер и дата на договора и размера на вземането/.
От страна на дружеството-ищец „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е изготвено
уведомление за цесията относно процесния договор за кредит, адресирано до ответницата, но няма
данни дали фактически е получено от нея.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между „Кредисимо“ ЕАД, като
кредитодател, и ответницата, като кредитополучател, в резултат на сключения между тях Договор
за потребителски кредит № ***/04.12.2019 г., по силата на който кредитодателят е предоставил на
ответницата паричен кредит, а тя се е задължила да го върне. Установи се по делото, че във връзка с
този договор за кредит е сключен и договор за предоставяне на поръчителство от същата дата
между трето лице /поръчител/ и ответницата, по който е уговорено заплащане на възнаграждение,
дължимо от последната в полза на поръчителя, за да отговаря той солидарно с нея за изпълнението
на задълженията й по договора за кредит, като впоследствие вземанията на кредитодателя и
поръчителя са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за цесия.
Съдът приема, че ответницата е уведомена за извършената цесия и че ищецът е новият й
кредитор с приложеното към исковата молба уведомление за извършената цесия, връчено заедно с
преписа от исковата молба със съобщението по чл. 131 от ГПК /в т.см. Решение № 123/24.06.2009 г.
на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, II отделение и др./. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението за цесията, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Уведомлението за извършената цесия се установи, че е отправено от новия кредитор, в
качеството му на пълномощник на предишния кредитор, което е допустимо по силата на принципа
за свободата на договаряне /чл. 9 от ЗЗД/, според който няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията, като това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД /в т.см.
Решение № 137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г.о./.
Съдът счита, че по отношение на процесния договор за кредит са приложими
4
разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит,
както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит.
Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Според чл. 11 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа
изрично изброени реквизити, сред които годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин /т. 10/.
Разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Легална дефиниция на понятието „Общ разход по кредита“ е дадена в § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
Съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България.
В конкретния случай от Приложение № 1 към процесния договор за потребителски
кредит се установи, че посоченият ГПР по кредита е 48.21%, т.е. формално е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Този размер, макар и видимо да не надвишава
максималния по чл. 19 ал. 4 от ЗПК, съдът счита, че не отразява действителният такъв, тъй като не
включва част от разходите по кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, сключен от потребителя с "АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.
Съдът намира, че това възнаграждение в полза на поръчителя е следвало да бъде включено
в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по този
договор. Аргумент в тази насока е уговорката по чл. 4 ал. 2 от договора за кредит, съгласно която, в
случай че кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита в срока по ал. 1,
ще се счита, че заявлението му за кредит не е одобрено от кредитодателя, т.е. следва извода, че за
да получи искания кредит, потребителят трябва да изпълни уговорката за предоставяне на
обезпечение и съответно да заплати предвиденото възнаграждение за него.
5
Съдът счита, че фактът на невключване на възнаграждението на поръчителя в ГПР по
кредита съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, съгласно която
максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в
размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена
с постановление на Министерския съвет, т.е. ако в ГПР бяха включени и разходите за въпросното
възнаграждение, същият неминуемо ще надвиши максимално допустимия предел по смисъла на чл.
19 ал. 4 от ЗПК с произтичащите от това последици по чл. 19 ал. 5 от ЗПК – нищожност на
клаузата, надвишаваща размера по ал. 4.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т.7-12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен, като за недействителността съдът следи и
служебно и ако констатира такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане
основателността на исковете. Липсата на всяко едно от посочените императивни изисквания води
до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Следва да се
отбележи, че при тази недействителност, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като
съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на лихвата и
другите разходи по кредита.
С оглед направения по-горе извод, че при сключването на договора за кредит не е спазено
императивно изискване на ЗПК относно съдържанието на ГПР, при което договорът се явява
недействителен, съдът счита, че по същия се дължи само чистата стойност на кредита, без лихва
или други разходи по кредита. В този смисъл съдът съобразява постановеното Решение от
21.03.2024 г. по дело № С-714/22 на СЕС.
В случая предоставената в кредит сума е в размер на 300.00 лева, т.е. това е чистата
стойност на кредита. От страна на ответницата не се твърди, а и по делото не са представени
доказателства да е извършила плащания, с които да е погасила задължението си.
По изложените съображения съдът приема, че ответницата дължи връщане на
претендираната като неизплатена главница /заемната сума/ в размер на 300.00 лева, поради което за
тази сума предявеният осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба /25.04.2025 г./ до окончателното
изплащане на вземането, а исковете за присъждане на останалите вземания по договора за кредит и
договора за предоставяне на поръчителство следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и
недоказани, тъй като се основават на недействителен договор /чл. 23 от ЗПК/.
Разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат и в двете производства,
съразмерно с уважената част от иска, по аргумент от разрешението в т. 5 от Решение по дело № С-
714/22 на СЕС, да не се поставят в тежест на потребителя процесуалните разноски при установена
нищожност на договорна клауза
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА П. И. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 9 от ЗПК, да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81В, ап. 3, сумата 300.00 лв.
/триста лева/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***/04.12.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
/25.04.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането, а останалите искове за присъждане на
следните вземания: 100.42 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от
04.12.2019 г., ведно със законната лихва от 17.02.2025 г. до изплащане на сумата, 20.22 лева –
договорна възнаградителна лихва върху главницата по горепосочения договор за потребителски
кредит за периода от 04.12.2019 г. до 10.03.2020 г., 155.13 лева – законна лихва за забава по
договора за кредит за периода от 04.12.2019 г. до 19.03.2020 г., 16.61 лева – законна лихва за забава
по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 04.12.2019 г. до 29.01.2025 г.,
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ искането на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за присъждане на направените
разноски по настоящото исково производство и по заповедното производство, както и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Банкова сметка, по която може да бъде преведена присъдената сума в полза на ищеца
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД: IBAN: ***, BIC: ***, ***.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
513/2025 г. по описа на Ловешкия районен съд.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7