РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Перник, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20221700500622 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.рег. № 8192/21.04.2022 г. от С. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу Решение № 189/24.02.2022 г. по гр.д. № 4210/2021 г. на
Районен съд – Перник, с което е признато за установено на основание чл. 55, ал. 1, предл.
трето ЗЗД, че в полза на С. Г. Н., ЕГН **********, съществува изискуемо вземане срещу С.
Д. Г., ЕГН **********, ***, за сума в размер на 2000,00 лева, заплатена на: 11.04.2020 г. –
500,00 лева, 14.04.2020 г. – 750,00 лева, 11.05.2020 г. – 150,00 лева 16.04.2020 г. – 600,00
лева на отпаднало основание, както и на основание чл. 88, ал. 1, изр. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД сума
в размер на 24,80 лева – сбор от таксите по извършените парични преводи, ведно със
законна лихва от 28.08.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение в рамките на ч.гр.д. № 2581/2021 г. по описа на Районен съд
Перник, и С. Д. Г., ЕГН **********, ***, е осъдена на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето
ЗЗД да заплати на С. Г. Н. сума в размер на 500,00 лева, заплатена на 04.08.2020 г. на
отпаднало основание, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на С. Г. Н. сумата
730,98 лв. – разноски за исковото и заповедното производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се
съображения, че за да бъде присъдена сума по договор за правна защита и съдействие следва
да има сключен договор, в който да се посочен начина, по който е заплатена сумата, или
периода, в който ще бъде заплатена сумата, ако това не е сторено, и за какво е сключен
договорът. Сочи, че от приложените разписки не е ясно за какво е извършен преводът. По
1
изложените съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна, в срока по чл. 263 от ГПК не е депозирала писмен отговор.
За се произнесе, съдът взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от С. Г. Н., ЕГН **********,
срещу С. Д. Г., ЕГН **********, с която е отправено искане да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 2000,00 лв. – представляваща платено адвокатско
възнаграждение по развален договор за адвокатски услуги, заплатено, както следва: на
11.04.2020 г. – 500,00 лв., на 14.04.2020 г. – 750,00 лв., на 11.05.2020 г. – 150,00 лв. и на
16.04.2020 г. – 600,00 лв., и сумата 24,80 лв. – представляваща вреди от неизпълнения
договор, изразяващи се в заплатени такси за превод на сумите, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 249/31.05.2021 г. по ч.гр.д. № 2581/2021 г. на РС-Перник.
Предявен е и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 500,00 лв. –
представляваща хонорар заплатен на *** на отпаднало основание - развален договор за
правна защита и съдействие.
В исковата и уточняващата молба се излага, че страните по делото се договорили
ответникът да окаже правна защита и съдействие на ищеца по повод самоуправни действия
на управителя на „ПИЕМВИ“ ЕООД по отношение на достъпа до ползвания от дружеството
на ищцата търговски обект с адрес: ***, да осъществи процесуално представителство по
успешното приключване на досъдебното производство, както и да осъществява правни
действия за получаване на владението върху вещите, останали в резултат на самоуправните
действия в търговския обект. Твърди се, че догвореният адвокатски хонорар е заплащан на
няколко вноски чрез системата на „Изипей“ АД, както следва: на 11.04.2020 г. – 500,00 лв.,
на 14.04.2020 г. – 750,00 лв., на 11.05.2020 г. – 150,00 лв. и на 16.06.2020 г. – 600,00 лв. На
04.08.2020 г. ищцата заплатила допълнително сумата 500,00 лв. – адвокатски хонорар. Тъй
като ответникът не изпълнил възложената работа, ищцата развалила договора, а в случай, че
това се приеме за недоказано – прави изявление за развалянето му с исковата молба. За
извършване на преводите ищцата направила разходи в размер на 24,80 лв., които счита че с
оглед разваляне на договора подлежат на възмездяване от ответника. По изложените
съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва исковете като неоснователни. Възразява между страните да е съществувало
облигационно отношение по договор за правна защита и съдействие и моли исковете да
бъдат отхвърлени.
С Решение № 189/24.02.2022 г. по гр.д. № 4210/2021 г. на РС-Перник предявените
искове са уважени и ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските за производството
по делото.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Решението на Районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността му на
основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд е ограничен от релевираните оплаквания в
жалбата.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3, и
чл. 88, ал. 1, изр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 2000,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, заплатено, както
следва: на 11.04.2020 г. – 500,00 лв., на 14.04.2020 г. – 750,00 лв., на 11.05.2020 г. – 150,00
лв. и на 16.04.2020 г. – 600,00 лв., на отпаднало основание - развален договор за правна
2
защита и съдействие, и сумата 24,80 лв. – представляваща вреди от неизпълнения договор,
изразяващи се в заплатени такси за превод на сумите, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 28.05.2021 г., до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 249/31.05.2021 г. по ч.гр.д. № 2581/2021 г. на РС-Перник,
с които е съединен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 500,00 лв. – представляваща хонорар
заплатен на *** на отпаднало основание - развален договор за правна защита и съдействие.
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са предявени в срока по чл. 415 ГПК за установяване
на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК при подадено в
срок възражение от длъжника, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената
защита.
Съгласно т. 11.б от Тълкувателно решение № 4 ОТ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане друг иск на ищеца – чл. 210, ал.
1 ГПК, насрещен иск – чл. 211 ГПК, инцидентен установителен иск – чл. 212 ГПК, ако са
налице условията за приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК. С оглед изложеното, приетият за разглеждане осъдителен иск също е
допустим.
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:
По така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил
претендираните суми на ответника по договор за адвокатска услуга и отпадане на
основанието за задържането й.
Съгласно мотивите на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС
договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е
за доказване. Договорът за правна услуга от адвокат обикновено съдържа, както елементи от
договор за изработка (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от свое име и на
свой риск), така и елементи от договор за мандат (когато задължението на адвоката е да
извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка).
От представените по делото разписки се установява, че ищецът е превел в полза на
ответника с основание „адвокатски хонорар“ следните суми: на 11.04.2020 г. – 500,00 лв., на
14.04.2020 г. – 750,00 лв., на 11.05.2020 г. – 150,00 лв., на 16.04.2020 г. – 600,00 лв. и на
04.08.2020 г. – 500,00 лв. Адвокатският хонорар представлява престация на клиента по
договор за адвокатска услуга, поради което посочването му като основание в платежното
нареждане доказва наличието на това договорно отношение между страните. Ответникът не
е представил доказателства, че сумите са получени на правно основание, различно от
посоченото от наредителя, нито че е предоставил адвокатска услуга, за което е получил
възнаграждение в общ размер на 2500,00 лв. Във връзка с доводите на жалбоподателя, че не
е ясно какво му е възложено и в какви срокове е трябвало да бъде изпълнено, следва да се
отбележи, че това би било от значение в случай, че същият беше навел възражение и
представил доказателства, че е престирал нещо. Тогава в тежест на ищеца щеше да бъде да
установи останалите елементи от договора, респ. че престираното е в отклонение от
уговореното. В случая обаче ответникът не твърди и не доказва, че е положил какъвто и да
било труд, за който е получил възнаграждение, поради което съдът приеме, че за ищеца се е
породило правото да развали облигационната връзка.
С получаване на препис от исковата молба договорът между страните се разваля с
обратна сила по смисъла на чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, поради което ответникът дължи да
върне полученото на отпаднало основание.
За пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме твърдението на жалбоподателя, че
между страните няма облигационно отношение, то сумата би подлежала на връщане като
3
платена при изначална липса на основание.
По исковете с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2, вр. чл 82 ЗЗД:
По така предявеният иск в тежест на ищеца е да установи, че в причинна връзка с
неизпълнението на договора е претърпял вреди и техният размер.
От представените по делото разписки се установява, че за преводите на адвокатския
хонорар ищецът е заплатил следните такси: на 11.04.2020 г. – 6,85 лв., на 16.04.2020 г. – 7,20
лв., на 14.04.2020 г. – 7,80 лв., на 11.05.2020 г. – 2,95 лв., т.е. общо 24,80 лв. Тези разходи
представляват претърпЯ. загуба за ищеца от облигационната връзка, отпаднала поради
неизпълнението й от ответника.
По изложените съображения въззивният съд приема, че предявените искове са
основателни.
С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи относно
основателността на исковете, а законната лихва върху вземанията, предмет на исковете по
чл. 422 ГПК, е присъдена от по-късен момент /28.08.2021 г./, срещу което не е подадена
жалба от ищеца, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Предвид направеното искане и представени доказателства на въззиваемата страна
следва да бъде присъдена сумата 300,00 лв. - разноски в настоящото производство за
адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 189/24.02.2022 г. по гр.д. № 4210/2021 г. на Районен
съд – Перник.
ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. Н., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата 300,00 лв. /триста лева/ - направени разноски във
въззивното производството.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4