Номер IV-260569 Година 2021, 15 март гр.Бургас
Бургаският окръжен
съд, четвърти въззивен граждански състав
на петнадесети март
година две хиляди двадесет и първа,
в закритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА
МИХОВА
2. мл.с.ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
секретар ………………….
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
частно гражданско
дело № 1643 описа за 2020 година
Производството
е по реда на чл.247 от ГПК и е образувано по молбата на адв.Г.Д., пълномощник
на Л.П. Бобалиев – частен жалбоподател по ч.гр.д.1643/2020 г. по описа на БОС,
за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото Определение
№ 2235 от 06.08.2020 г.
Твърди
се, че постановявайки, че потвърждава Разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед № 346 от
27.11.2018 г., издадена по ч.гр.д.718/2018 г. по описа на Районен съд Поморие,
с която е разпоредено Л.П.Б. с ЕГН **********, да заплати на
кредитора „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: *********, сума в размер 2 043,04 лв – договорна (възнаградителна лихва) за периода от
06.07.2016 г. до 15.11.2018 г., съдът е допуснал очевидна фактическа грешка,
тъй като „за поръчителя Л.П.Б. всички вноски по кредита за текущо потребление
от 14.03.2013 г., сключен между Банка ДСК като кредитор и Дамяна Тодорова
Голева като кредитополучател в размер на 13 000 лв до 06.06.2018 г. са
погасени, като преклудирани или платени от длъжника“. Твърди се, че до
06.06.2018 г. всички задължения на като поръчител на жалбоподателя са или
погасени с внесени от кледитополучателя вноски, или преклудирани съгласно
чл.147 ЗЗД, а в определените за дължими вноски е включена договорната лихва.
Претендира
се по реда на чл.247 ГПК да бъде заличено в четвърти абзац на разпоредителната
част на Определение № 2235/2020 г. на БОС, изречението „2 043,04 лв – договорна
(възнаградителна лихва) за периода от 06.07.2016 г. до 15.11.2018 г.“.
В
предоставения му срок ответникът по частната жалба „Банка
ДСК” ЕАД не е представила писмен отговор на молбата за поправка на очевидна
фактическа грешка.
Съдът
намира молбата за допустима, но за неоснователна по следните съображения:
Очевидна
фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК е несъответствие между формираната и
решаваща воля, отразена в мотивите на съдебния акт и нейното изразяване в
диспозитива му.
В
настоящия случай такова разминаване не е налице. В мотивите на Определение №
2235 от 05.08.2020 г. по делото съдът изрично е посочил, че счита, че „поръчителят Б. ще дължи по ½ -
по 104,67 лв от погасителните вноски с падежи 06.06.2018 г., 06.07.2018 г.,
06.08.2018 г., 06.09.2018 г., 06.10.2018 г., и 06.11.2018 г., или общо 628,02
лв; 1407,08 лв – ½
от главницата, дължима с падежи след предявяване на заявлението (за която е
обявена предсрочна изискуемост), или общо главница 2 089,10 лв (682,02 лв +
1407,08 лв); 2 043,04 лв – договорна, възнаградителна лихва за
периода от 06.07.2016 г. до 15.11.2018 г.; 49,60 лв – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от
28.06.2018 г. до 15.11.2018 г.; 60 лв – заемни такси, заедно със законна лихва
върху главницата от 16.11.2018 г. и сумата от 182,03 лв - разноски по делото)
(л.5 от определението).
Същата
воля е отразена в диспозитива на определението – във всеки от диспозитивите, с
които: частично се отменя разпореждането за незабавно изпълнение; частично се
оставя без уважение искането на „Банка ДСК“ ЕАД за издаване на разпореждане за
незабавно изпълнение; частично се пътвърждава разпореждането за незабавно
изпълнение и частично се обезсилва издаденият изпълнителен лист.
Изложените
от молителя (и частен жалбоподател) в молбата по чл.247 ГПК оплаквания касаят
не допуснато разминаване между волята на съда в мотивите и в диспозитива на
определението, а неправилност на изводите на съда по отношение на дължимостта
на възнаградителната лихва от жалбоподателя, която неправилност, ако такава е
налице, не би могла да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата
на адв.Г.Д., пълномощник на Л.П. Бобалиев – частен жалбоподател по
ч.гр.д.1643/2020 г. по описа на БОС, за поправка на очевидна фактическа грешка
в постановеното по делото Определение № 2235 от 06.08.2020 г., чрез заличаване
в четвърти абзац на разпоредителната част на Определение № 2235/2020 г. на БОС
на изречението „2 043,04
лв – договорна (възнаградителна лихва) за периода от 06.07.2016 г. до
15.11.2018 г.“.
Определението е
окончателно, съгласно чл.247, ал.4 ГПК, вр.чл.419 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.