№ 118
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Мулешков
Членове:Ивайло Хр. Родопски
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско
дело № 20241800500680 по описа за 2024 година
э
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 134/ 28.06.2024г. по гр.д. 187/ 2024г. по описа на
Ихтиманския районен съд е отхвърлен предявеният от „ЛЕВ ИНС“ АД срещу
Агенция „Пътна инфраструктура“ обективно кумулативно съединени искове
осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД за
осъждане на ответника за сумата в размер на 3552,57лв., представляващи
главница за регресно вземане по изплатено на 23.11.2019г. застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ по преписка по щета № 0000-1261-19-
276859, представляваща обезщетение за застрахователно събитие, настъпило
на 05.09.2019г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от 18.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 1118,99лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 06.03.2020г. до 18.08.2023г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Лев Инс“ АД, с която
въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния
и процесуалния закон, както и в несъответствие със събраните по делото
доказателства. Счита, че от изслушаните експертиза, свидетелски показания и
приетите писмени доказателства - протокол за ПТП и уведомление за щети -
механизмът на увреждането е безпротиворечиво доказан. Заявява, че
неправилно обаче съдът е приел, че не е налице покриване с твърденията в
1
исковата молба, поради несъвпадане на описанието на физическото
препятствие, находящо се на пътната настилка.Твърди, че намиращи се върху
пътното платно предмети (камъни, гуми, дъски, клони и др.) по същество
също представляват неравност/ препятствие на пътното платно, която
затруднява безопасното движение на МПС по пътя, както и че несъмнено
наличието на „пластмасово платно” на пътното платно представлява
неравност на пътя и препятствие за безопасното ползване на същия.
В допълнение към горното изтъква, че при завеждането на исковата
молба не е възможно абсолютно пълно и точно описание на препятствието,
причинило уврежданията, доколкото ищецът не е свидетел на събитието, а
само пресъздава обстоятелства, чието общо описание е достатъчно, а в
рамките на процеса подлежи на обстоятелствено, пълно и точно описване на
обстоятелствата, за които ищецът следва да ангажира доказателства. Позовава
се и на обстоятелството, че тъкмо по негов почин са събрани писмените и
устните доказателства, които по несъмнен начин са идентифицирали предмета
(препятствието), сблъсъкът с който е предизвикал настъпването на щетите по
МПС.
Предвид горното счита, че е доказал и механизмана настъпване на ПТП
- а именно преминаването на МПС през препятствие на пътното платно -
пластмасово платно, представляващо неравност.Възразява, че в негова тежест
не е възлагано доказването на конкретното препятствие като част от
механизма на ПТП, за което съдът е следвало изрично да даде указания.
В срок е постъпил отговор от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който
се твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Възразява срещу
довода на въззивника за допуснато процесуално нарушение от
първоинстанционния съд с изготвянето на доклада. Повторно възпроизведени
са и възраженията, направени с отговора на исковата молба.
В о.с.з. въззивникът „Лев Инс“ АД, редовно призован, се представлява
от юрк. Младенов, който поддържа жалбата. Представя списък на разноски.
В о.с.з. въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
призована, не се представлява. Докладвано е постъпването на молба с Вх.
№1745/ 17.02.2025г., с която заявява, че поддържа депозирания отговор и моли
на делото да бъде даден ход в нейно отсъствие.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е
описана в обжалваното решение и е относима към процесния казус, поради
което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидността
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е
подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е
2
ясно и разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимостта
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявения такъв.
ІІІ. По същество
Уважаването на иска налага изследването на следните
правнорелевантни факти, съставляващи фактическия състав на регресната
отговорност по реда на чл. 410 КЗ, а именно: наличието на застрахователно
правоотношение, настъпването на застрахователно събитие, установяването
на вредите и техния размер, изпълнението на задълженията по договора за
застраховка, пряката и непосредствена причинна връзка между вредата и
неизпълнението на задълженията на ответника за обезопасяване на участък от
пътя, който е компрометиран
На първо място, с обявения по делото доклад е отделено като безспорно
и поради това ненуждаещо се от доказване от страните по делото
обстоятелството, че ищецът е „застраховател“ по валидно застрахователно
правоотношение „КАСКО“. С представените писмени доказателства, от друга
страна, е доказано, че застрахователната полица № 93001810100790 от
18.12.2018г. ангажира отговорността на застрахователя за „КЛАУЗА 1”, която
според т. 1.3. от секция „КЛАУЗА 1 – ВСИЧКИ РИСКОВЕ“ от Общите
условия за застраховане на сухопътни превозни средства без релсови превозни
средства ( л. 32 от делото на РС), включва „пътно транспортни произшествия
по време на движение или в паркирано положение”. Поради това може да се
заключи, че твърденият от ищеца инцидент представлява покрит
застрахователен риск по сключената полица. Установява се също така, че
между страните е безспорен фактът, че по образуваната щета е платено
застрахователно обезщетение в размер на 3533.57лв. на 23.11.2019г. в полза на
увреденото лице , поради което и за доказването на това обстоятелство не е
следвало да бъдат събирани доказателства.
За доказване на действителното настъпване на застрахователното
събитие са събрани както писмени, така и гласни доказателства. По делото е
разпитан свидетелят Д., от чиито показания се установява, че инцидентът е
настъпил на АМ „Тракия“ при движение в посока гр. София – гр. Пловдив със
скорост над 100 км/ч. В показанията си описва, че пластмасово платнище се
вдигнало от въздушната струя на движещия се пред него друг лек автомобил и
го ударило по предната лява долна част на управлявания от него автомобил.
От удара били причинени драскотини по превозното средство, бил счупен
левият фар и било надрано огледалото. Свидетелят посочва също, че
вследствие удара предметът се пръснал на парчета и изказва предположение,
че вероятно е паднал от някой камион. Съдебният състав намира, че
показанията на свидетеля за категорични, ясни и непротиворечиви, не будят
съмнение в непредубедеността на лицето, а и няма индиции, сочещи към
противното. Твърденият от свидетеля механизъм на инцидента съответства в
3
пълна степен на механизма на увреждането, обективиран в протокол за ПТП
№ 1678809/ 05.09.2019г., както и на представеното уведомление за настъпило
застрахователно събитие от 09.09.2019г., в които е посочено, че водачът
самокатастрофира, удряйки се в пластмасов предмет, намиращ се на пътното
платно.
Същевременно от протокола за ПТП, съставен от мл. инсп. Н. С. при
посещение на мястото на инцидента, а именно 38.км от АМ „Тракия”, посока
гр. Пловдив, се установява наличието на материални щети по предния ляв
фар, броня, халогенен фар, предна решетка, преден калник, преден челник,
ляво огледало. Идентични увреждания са декларирани в изготвеното
уведомление за настъпилото застрахователно събитите, както и в
представения Опис – заключение № L0000026665. На основание чл. 179 ГПК
констатациите за наличието на сочените в протокола видими вреди по
автомобила към момента на пристигане на патрула се ползват с материална
доказателствена сила, доколкото същите са непосредствено възприети от
длъжностното лице и обективирани по надлежен начин в подписания от него
протокол. Доколкото обаче инцидентът е настъпил в отсъствието на
полицейския служител, изложените в акта обстоятелства относно неговия
механизъм нямат обвързваща съда доказателствена сила. Независимо от това
обаче, приетата по делото САвтЕ доказва, че настъпилите по делото щети
съответстват на описания механизъм и поради това съдебният състав намира
за доказана и причинно- следствената връзка между инцидента и настъпилите
в резултат от него вреди. Изготвеното заключение свидетелства и за размера
на застрахователното обезщетение, дължимо за поправяне на причинените
материални щети, като според вещото лице същите следва да бъдат оценени в
размер на 3233.80лв. без ДДС или 3880.56 лв. с ДДС. Предвид
обстоятелството, че претендираната от ищеца сума е в по-нисък размер от
определения от вещото лице в САвтЕ, то искът се счита за доказан до пълния
претеденран размер, а именно за сумата от 3553.57лв.
На последно място, съдебният състав намира, че е налице и причинна
връзка между настъпилото увреждане и противоправното бездействие на
ответника по делото, доколкото именно на Агенция „Пътна инфраструктура” е
делегирано със закон управлението и поддръжката на републиканската пътна
мрежа, част от която е и автомагистрала „Тракия”.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в
своята съвкупност, са достатъчни, за да се приеме за установено
противоправно поведение /бездействие/ на ответника. Участъкът от пътя,
където се е осъществило пътнотранспортното произшествие е част от
републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за
пътищата и поради това е изключителна държавна собственост и се управлява
от Агенция „Пътна инфраструктура” /чл. 8, ал. 2 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП/,
която има задължение да я поддържа в изправно състояние, като осигурява
необходимите условия за непрекъснато и безопасно движение през цялата
година, сигнализира незабавно препятствията по пътното платно и ги
отстранява в кратък срок. Съгласно § 1 т. 19 от Правилника за движение по
4
пътищата препятствие на пътя е наличието на предмети, вещества или др.,
които се намират на пътното платно и създават опасност за движението. В
качеството му на лице, което управлява републиканските пътища ответникът
има задължение да осигурява цялата дейност по ремонт и поддържане на тези
пътища /чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата/, включително чрез осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване;
охрана и защита на пътищата и водене на техническата им отчетност /§ 1, т. 14
от ДР на Закона за пътищата/. Наличието на различни предмети на пътното
платно и неотстраняването им в най-кратки срокове представлява
неизпълнение на посочените задължения на Агенцията, обуславящи нейната
отговорност.
Касателно обстоятелството, че в исковата молба е допусната е
терминологична, техническа грешка, изразяваща се в неравност (дупка), а не
неравност (предмет – пластмасово платно), настоящият състав приема, че това
несъответствие е преодолимо и отстранимо, като не се явява основание за
отхвърляне на иска. Освен това, съдът е могъл и бил длъжен да го констатира
и даде възможност на ищеца за корекция. В случая не се касае за изменение на
иска, а за очевидно, неволно разминаване между твърдение и факт, което на
фона на събраните гласни, писмени доказателства и САТЕ се изяснява по
безспорен и несъмнен начин, а същото е било и впоследствие уточнено от
ищеца.
Ето защо, поради доказаност на всички правнорелевантни факти,
относими за отговорността на ответника по предявените срещу него искове с
правно основание чл. 410 КЗ и поради недоказаността на релевираните от
ответника възражения с отговора на исковата молба, съдът намира, че
предявеният главен иск следва да бъде уважен.
Уважаването на главните искове обуславя необходимостта от
разглеждането и на акцесорните претенции за забава. По аргумент от чл. 378,
ал. 6 КЗ, застрахователят има право на законна лихва върху претендираната
сума, считано от отправената до причинителя на вредата поканата за плащане.
От събраните по делото и неоспорени от ответника доказателства, а именно
представената по делото разписка, се установява, че на 06.02.2020г. ищецът е
връчил поканата за плащане на претендираната в настоящото производство
сума (л. 22 и 23 от делото на РС – Ихтиман), с което е поставил длъжника в
забава. Следователно, поради отсъствието на възражения срещу
основателността на акцесорната претенция и поради доказване на
правопораждащите вземането факти, съдебният състав намира, че
претенцията за забава следва да бъде уважена, като в полза на ищеца бъде
присъдена претендираната от него сума в размер на 1118,99лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 06.03.2020г. до датата на
17.08.2023г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
18.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
5
Въз основа на изхода от спора Агенция „Пътна инфраструктура” следва
да бъде осъдена да заплати на въззивника ЗД „Лев Инс” АД направените в
производството разноски. Така, съгласно представения от въззивника списък,
в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 196.07лв., от
които 100 лв., представляващи разноски за осъществяваното процесуално
представителство пред въззивна инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП, и 96.07 лв., представляващи държавна такса за
въззивно обжалване съгласно представените на л. 7 от въззивното дело
доказателства.
Различният резултат обуславя необходимостта да бъде извършено
преразпределение на отговорността за разноските и пред първоинстанционния
съд. За направените от ищеца разноски е представен списък ( л. 19 от делото
на РС –Ихтиман), с който се претендират 192.14 лв. – разноски за ДТ, 400 лв. –
депозит за САвтЕ, 80 лв. – депозит за свидетел, както и разноски за
осъщественото процесуално представителство на чл. 78, ал. 8 ГПК. Доколкото
по делото са представени доказателства за извършването на всеки един от тези
разходи ( л. 5 от делото на СРС, л. 33 и 34 от делото на РС – Ихтиман) същите
следва да бъдат присъдени. Същевременно предвид обстоятелството, че
делото не може да се определи като такова с висока фактическа или правна
сложност, в полза на дружеството следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 25 НЗПП в минимален размер, а именно за
сумата от 100 лв.
Въз основа на всичко, изложено дотук, съдебният състав намира жалбата
за основателна, поради което атакуваното първоинстанционно решение следва
да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат
изцяло предявените искови претенции.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 134/ 28.06.2024г. по гр.д. 187/ 2024г. по описа на
Ихтиманския районен съд, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК *********, да
заплати на ЗД „Лев Инс” АД, ЕИК ********* на основание чл. 410, ал. 1 КЗ
във вр. чл. 49 ЗЗД сумата в размер на 3553,57лв., представляваща главница за
регресно вземане по изплатено на 23.11.2019г. застрахователно обезщетение
по застраховка „КАСКО” по преписка по щета № 0000-1261-19-276859,
представляващи обезщетение за настъпило застрахователно събитие,
настъпило на 05.09.2019г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от 18.08.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 1118,99лв.,
представляващи мораторна лихва за периода от 06.03.2020г. до 17.08.2023г.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК *********, да
6
заплати на ЗД „Лев Инс” АД, ЕИК *********, сумата в размер на 196, 07лева,
от които 96.07лв.,представляващи разноски за държавна такса, и 100 лв.,
представляващи разноски за процесуално представителство пред въззивния
съд.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК *********, да
заплати на ЗД „Лев Инс” АД, ЕИК *********, сумата в размер на 772,14 лева,
от които 192.14 лв. – разноски за ДТ за първоинстанционното производство,
400 лв. – депозит за САвтЕ, 80 лв.– депозит за свидетел, како и 100 лв.,
представляващи разноски за процесуално представителство пред
първоинстанционния съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7