№ 474
гр. П., 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720105212 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на П.А.. Т. срещу „Топлофикация-П.“АД.
В исковата молба се твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу ищеца, с
изпълнителен лист от 18.09.2015 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение, за принудително събиране вземанията по който е образувало изп.д. № 291/2015
г. по описа на ЧСИ Е.Д.. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани,
поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, за което ЧСИ Д. се
произнесла с постановление от 14.01.2020 г. В последствие въз основа на същия
изпълнителен титул взискателят инициирал образуването на ИД № 2605/2021 г. по описа на
ЧСИ С.Б. срещу ищеца. Твърди се, че вземанията, били погасени по давност – 3-годишна,
според ищеца, преди образуването на ново изпълнително производство пред ЧСИ С.Б.,
което обуславя и правния му интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Топлофикация-П.“ АД не съществува изискуемо вземане спрямо
ищеца за следните суми: 7313,28 лева – главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за апартамент № 70, находящ се в гр. П., ул. „**, с аб.№ ********** за
периода от 01.09.2011 г. до 30.04.2014 г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 09.06.2015 г. до окончателното и изплащане, сумата от 1701,85 лева – законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 30.10.2011 г. до 20.05.2015 г., както и сумата от
280,30 лева – разноски за държавна такса в размер на 180,30 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от
18.09.2015 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3605/2015 г. по
1
описа на РС П., и е образувано изпълнително дело № 2605/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б..
Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, в хода на
производствата пред двамата съдебни изпълнители своевременно са били предприемани
валидни действия по изпълнение и давността за вземанията е била многократно прекъсвана.
Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 2605/2021 г. по
описа на ЧСИ С.Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет
на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право,
въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената
искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува
изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до
прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 2605/2021 г. по
описа на ЧСИ С.Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Топлофикация-П.“ АД от 27.08.2021 г. за принудително събиране на посочените в исковата
молба вземания срещу длъжника П.Т. (ищеца в настоящото производство), съгласно
изп.лист от 18.09.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 3605/2015 г. на РС-П. въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на взискателя „Топлофикация – П.“ АД за събиране на процесните
вземания, свидетелства за правния му интерес от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.д. № 291/2015 г. по описа на ЧСИ Е.Д. се установява,
че същото е образувано въз основа на гореописания изпълнителен лист и молба за
образуване от 13.11.2015 г. , в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни
изпълнителни способи (запор), с което давността за вземането е прекъсната. След
образуване на делото ЧСИ Е.Д. е извършвала справки за имущественото състояние на
длъжниците до различни институции и е изпратила ПДИ до длъжника, указала е на
взискателя необходимостта от внасяне на такси съгласно ТТРЗЧСИ, каквито са внесени от
взискателя.
С резолюция от 18.01.2016 г. съдебният изпълнител е разпоредил налагането на запор
върху банкова сметка, с което действие давността за вземането отново е прекъсната.
Запорното съобщение е получено от третото задължено лице – „ОББ“ АД, на 20.01.2016 г.
При тези обективни данни и разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС съдът приема, че давността за вземането е прекъсната с
предприемането на този изпълнителен способ – арг. т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС.
2
На 25.01.2016 г. взискателят е получил съобщение, че е необходимо да изрази
становище дали иска да бъде насрочен опис на недвижим имот, но такова не е постъпило и
не е било поискано извършването на такова действие по изпълнение.
На 28.03.2018 г., т.е. в период, надхвърлящ 2 години от молбата за образуване, с
която последно е било искано извършването на изпълнителни действия, взискателят е
депозирал молба за налагане на запор върху банкови сметки. На взискателя е изпратено
съобщение от ЧСИ от 03.04.2018 г. за необходимостта от внасяне на авансови разноски, но
няма данни съобщението да е връчено на взискателя.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 13.11.2015 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 14.11.2017 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а
новата давност за вземането е започнала да тече от налагането на запор на 18.01.2016 г. – от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие (ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС), т.е. извършено преди да са били налице предпоставките по чл. 433, т. 8
ГПК.
На 28.03.2018 г., т.е. след настъпване на перемпцията, взискателят е депозирал до
ЧСИ Е.Д. молба за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. ЧСИ Д. е
изпратила съобщение до взискателя за необходимостта да бъдат внесени авансови такси, но
няма данни същото реално да е било получено от взискателя. Трайна е установената
практика на ВКС, че принципът на служебното начало в процеса задължава съда да
подпомага страните при упражняването на процесуалните им права. Този принцип е
конкретизиран в правилото на чл. 129, ал. 2 ГПК, според което съдът, подпомагайки ищеца
следва да му укаже в какво се състои нередовността на исковата молба и как следва да я
отстрани. В този смисъл, доколкото служебното начало е общ принцип на гражданския
процес, приложим и в изпълнителното производство с оглед правомощието на съдебния
изпълнител да следи за редовността на действията, извършвани в рамките на изпълнителния
процес и неговата допустимост, съдебният изпълнител е бил длъжен да даде надлежни
указания и реално да уведоми взискателя за необходимостта от отстраняване на
констатираните нередовности.
В Решение № 37/24.02.2021 г. по дело № 1747/2020 г. на ВКС е прието, че когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Не е
необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на искания
изпълнителен способ да е задължително успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със
сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г. на ОСТК
на ВКС/, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на
употребеното в чл. 116 б. "в" ЗЗД понятие "с предприемане" на изпълнителни действия, а не
с извършване. В ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС също се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи /в този
3
смисъл и Решение № 61/01.03.2021 г. по в. гр. д. № 714/2020 г. на ОС-П. и Решение №
248/08.07.2021 г. по в. гр. д. № 268/2021 г. на ОС-П./.
Поради това молбата от 28.03.2018 г. с искане да бъде наложен запор е прекъснала
давността, независимо че искането е предприето в условията на прекратено изпълнително
производство, след като ЧСИ не е изпълнил служебните си задължения реално връчи на
взискателя съобщението с указания за необходимостта от отстраняване на нередовности
(внасяне на авансови такси, съгласно ТТРЗЧСИ).
С постановление от 14.01.2020 г. ЧСИ е констатирал, че са налице предпоставките по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Отбелязването върху гърба на изпълнителния титул, че делото е
прекратено на 14.01.2020 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при
бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т.
нар. „перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР №
2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), т.е. без да е необходим
допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител единствено
констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни
действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950
г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното
производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за
изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата
бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г
ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на
процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237
ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен
лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290
ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила
4
решения.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение
срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото
вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е
подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното
поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение №
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено:
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение №
480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.).
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай.
В настоящия случай от прекъсването на давността с молбата от 28.03.2018 г. до
образуване на второто по ред изпълнително дело № 5212/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. по
молба на взискателя от 27.08.2021 г., 5-годишният давностен срок за вземанията не е
изтекъл. По тази причина съдът формира извод, че предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
направените разноски, които съобразно представения списък са в размер на 158 лв., от които
48 лв. – платена такса за заверен препис от изпълнително дело, 10 лв. – такси за съдебни
удостоверения, и 100, 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
НЗПП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П.А.. Т., ЕГН ********** с адрес
гр. П., ул. „**, ап. 70, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че в полза на
„Топлофикация П.“ АД не съществува изпълняемо право (право на принудително
изпълнение) спрямо П.А.. Т. за сумата в размер на 7313,28 лева – главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за апартамент № 70, находящ се в гр. П., ул. „**, с
аб.№ ********** за периода от 01.09.2011 г. до 30.04.2014 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 09.06.2015 г. до окончателното и изплащане, сумата от 1701,85 лева
5
– законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.10.2011 г. до 20.05.2015
г., както и сумата от 280,30 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
18.09.2015 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3605/2015 г. по
описа на РС-П., и е образувано изпълнително дело № 2605/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б.,
поради изтекла погасителна давност за вземанията.
ОСЪЖДА П.А.. Т., ЕГН ********** да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 158,00 лева – разноски пред
Районен съд П..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6