Р Е Ш Е Н И Е
№ 1905 03.08.2020г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд ХVІ –ти граждански състав
на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретар Марина Димова,
като разгледа докладваното от
съдия Петрова
гражданско дело № 8849 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 против Ю.Б.Е., ЕГН **********,***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 103.13 лева, представляваща сбор от стойността на предоставени мобилни услуги и абонаментни такси, дължими по договор за мобилни услуги № *********/29.03.2017 год. за мобилен номер **********, за които са съставени фактури с №№ **********/25.04.2017 год. и **********/25.05.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението – 31.07.2019г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.
Твърди се в исковата молба, че страните са свързани с облигационни правоотношения, по които ответникът не е изпълнил задълженията си. Неизпълнените парични задължения на ответника, произтичат от договор за мобилни услуги № *********/29.03.2017 год. за мобилен номер **********, сключен между Ю.Б.Е. и „Теленор България“ ЕАД. Неудовлетворените вземания на ищеца са индивидуализирани по размер и основание в издадени от него фактури с №№ **********/25.04.2017 год. и **********/25.05.2017 год., като включват задължения за месечни абонаментни такси и ползвани услуги. Моли исковете да се уважат.
Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът, чрез назначения особен представител е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен с подробни съображения, които касаят съществото на спора. Счита, че липсва валидно сключен договор. Към датата на сключването на договора, ответникът е бил непълнолетно лице и е трябвало да действа със съгласието на свой родител, но договорът е подписан само от едно лице. Декларациите също са подписани от лице, без яснота за качеството му. Оспорва автентичността на договора за мобилна услуга и приложенията към него. Прави възражение за унищожаемост на процесния договор. На следващо място оспорва получаването на услугата от ответника. Оспорва и претендираните разноски. Моли за отхвърляне на иска.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Исковете са частично основателни.
Доказва се облигационното правоотношение между страните. Представен е договор за мобилни услуги, сключен между Теленор и Ю.Б.Е. на 29.03.2017г., както и декларация-съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице на неговата майка П.А.А.. Видно от представеното удостоверение за раждане лицето П.А., подписала декларациите-съгласие е майка на Ю.Б.Е.. Договорът е надлежно подписан от ответника, поради което обвързва съдоговорителите и се налага извод, че между тях е възникнала правна връзка по повод предоставяне на далекосъобщителни услуги. Неоснователно се явява възражението на ответната страна, че договорът страда от пороци. Мобилният оператор е издал общо две процесни фактури, представени по делото, от чието съдържание се установява какви точно суми и на какви основания са начислени за плащане. Това са фактура № **********/25.04.2017 год. и фактура № **********/25.05.2017 год. на обща стойност 109.18 лева, от които след като се приспадне надвнесено плащане от 6.05 лева от предходен отчетен период, претендираните задължения възлизат на 103.13 лева. Не е спорно, че двете фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца. Не са ангажирани доказателства за извършени от ответника плащания по тях. По фактура № **********/25.04.2017 год. са начислени абонаментна такса и услуги, а по фактура № **********/25.05.2017 год. - абонаментна такса. Назначеният особен представител е оспорил получаване на услугите от ответника. Фактурите са оспорени по съдържание, като оспорването е своевременно, с подаване на отговора на исковата молба. След като съдържанието на фактурите е спорно, БРС намира, че се доказват само вземанията за такси, тъй като размерите на таксите са установени отнапред в договора и тези вземания се дължат по силата на изтекъл период от време. Що се отнася до претендираната цена за услуги, потреблението на тези услуги не се доказва по делото, тъй като няма ангажирана техническа експертиза, а фактурите, като частен документ, оспорен от насрещната страна, не доказват реалното използване на услугите. Ето защо БРС намира, че за тези суми искът не се доказва по основание и размер. Налага се извод, че по посочените фактури се дължи сумата от 38.25 лева без ДДС или 45.90 лева с ДДС, сбор от такси.
По изложените съображения исковете са частично основателни. По фактура фактура № **********/25.04.2017 год. се дължат 24.93 лева без ДДС, а по фактура № **********/25.05.2017 год. се дължат 13.32 лева без ДДС. Следователно се дължат общо 38.25 лева без ДДС или 45.90 лева с ДДС, сбор от сумите по двете фактури, като за толкова е основателен и предявеният иск по чл.422 ГПК. Следва решение, с което се приеме за установено, че ответникът дължи 45.90 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането. В останалата си част искът подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски от 316 лева в исковото производство и в заповедното дело.
Така мотивиран Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.Б.Е., ЕГН **********,***, че дължи на “Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг сумата от 45.90 лева /четиридесет и пет лева и деветдесет стотинки/ главница с ДДС, дължима по фактури с №№ **********/25.04.2017 год. и **********/25.05.2017 год. за ползвани мобилни услуги по договор за мобилни услуги № *********/29.03.2017 год. за мобилен номер **********, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението – 31.07.2019г. до изплащане на вземането, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № 2910/01.08.2019г. на БРС по ч.гр.дело № 6229/2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 45.90 лева до целия претендиран размер от 103.13 лева.
ОСЪЖДА Ю.Б.Е., ЕГН **********,*** да заплати на “Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг сумата от 316 лева /триста и шестнадесет лева/ разноски в исковото производство и в заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД