Решение по дело №2430/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 1391
Дата: 17 декември 2019 г. (в сила от 22 февруари 2020 г.)
Съдия: Анна Великова
Дело: 20193230102430
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

Град Добрич, 17.12.2019 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д  А

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ на десети декември две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА

 

            секретар Геновева Димитрова

            разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 2430 по описа за 2019г. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Търговско дружество „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, е предявило против М.Х.С. ЕГН **********,***, по реда на чл. 415 от ГПК искове за установяване на вземанията, за които е издадена заповед № 651 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.04.2019г. по ч.гр.д.№ 1210 по описа на ДРС за 2019г., а именно:

- сумата от 464,93 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********* от 28.11.2016г., сключен между длъжника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, като в последствие вземането по договора е прехвърлено от страна на кредитора в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с договор за цесия от 01.07.2017г., както и по-късно – в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД на основание чл. 99 от ЗЗД по силата на приложение 1 от 01.03.2018г. към допълнително споразумение от 01.11.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 01.04.2019 г. до окончателното плащане;

- сумата от 83,80 лева, представляваща договорна лихва за периода от 11.01.2017г. до 24.01.2018г.;

- сумата от 22,90 лева, представляваща такса за оценка на досие за периода от 11.01.2017г. до 24.01.2018г.;

- сумата от 117,30 лева, представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 04.01.2017г. до 24.01.2018г.;

- сумата от 273,19 лева, представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 11.01.2017г. до 24.01.2018г.;

- сумата от 77,20 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.01.2017г. до 01.04.2019г. (датата на подаване на заявлението).

Претендират се разноските.

Исковете се основават на следните обстоятелства: сключен е договор за потребителски кредит № ********* от 28.11.2016г. между длъжника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, като в последствие вземането по договора е прехвърлено от страна на кредитора в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с договор за цесия от 01.07.2017г., както и по-късно – в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД на основание чл. 99 от ЗЗД по силата на приложение 1 от 01.03.2018г. към допълнително споразумение от 01.11.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. Длъжникът е уведомен за цесията. Неплатени по договора са следните суми: 83,80 лева договорна лихва за периода от 11.01.2017г. до 24.01.2018г.; 22,90 лева такса за оценка на досие за периода от 11.01.2017г. до 24.01.2018г.; 117,30 лева такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 04.01.2017г. до 24.01.2018г.; 273,19 лева такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 11.01.2017г. до 24.01.2018г.; 77,20 лева обезщетение за забава за периода от 12.01.2017г. до 01.04.2019г. (датата на подаване на заявлението).

Ответникът не представя отговор.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 1210/2019г. по описа на ДРС. С разпореждане от 03.04.2019г. е издадена заповед № 651 от същата дата, с която е разпоредено Длъжникът М.Х.С. ЕГН **********,*** да заплати на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт ет. 2, офис 4, следните суми: - сумата от 464,93 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********* от 28.11.2016 г., сключен между длъжника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, като в последствие вземането по договора е прехвърлено от страна на кредитора в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с договор за цесия от 01.07.2017 г., както и по-късно – в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД на основание чл. 99 от ЗЗД по силата на приложение 1 от 01.03.2018 г. към допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 01.04.2019 г. до окончателното плащане; - сумата от 83,80 лева, представляваща договорна лихва за периода от 11.01.2017г. до 24.01.2018г.; - сумата от 22,90 лева, представляваща такса за оценка на досие за периода от 11.01.2017г. до 24.01.2018г.; - сумата от 117,30 лева, представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 04.01.2017г. до 24.01.2018г.; - сумата от 273,19 лева, представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 11.01.2017г. до 24.01.2018г.; - сумата от 77,20 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.01.2017г. до 01.04.2019 г. (датата на подаване на заявлението); - сумата от 25 лева – държавна такса и сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски в заповедното производство.  Съобщението е връчено на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, следствие на което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя е дадено указание да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземанията си. Съобщението е връчено на 07.06.2019г. Исковата молба е постъпила в съда на дата 08.07.2019г., предадена на куриер на 05.07.2019г., поради което като допустими, исковете подлежат на преценка по основателност.

Предявените искове черпят  правното си  основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 и сл. от ЗЗД. Приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Предявени са като установителни в срока по чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Вземанията, присъдени със заповедта за изпълнение, издадена в заповедното производство, чието съществуване подлежи на установяване в настоящия исковия процес, са с произход договор за потребителски кредит № ********* от 28.11.2016г., сключен между длъжника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, представени от ищеца като писмени доказателства. Възникналите от сключването му права и задължения са установени  по делото. Договорът е сключен за сумата от 500 лева (получени, съгласно чл. 27 от договора при подписването му), при 31,82% годишна лихва (98,63 лева) и такса за оценка на досие в размер на 25 лева. Всяко от задълженията се дължи на равни седмични вноски. Годишният процент на разходите е 48,10%. Страните са договорили допълнителна услуга „Кредит у дома“, изразяваща се в домашна доставка на заемна сума в брой по местоживеене и седмично домашно събиране на вноските по кредита. Възнаграждението за тази услуга е в размер на 426,49 лева ие фиксирано за целия период на договора. Тази такса/комисионна е разпределена поравно и е добавена към седмичните погасителни вноски. От нея 30% е равностойността на разходите, свързани с организацията на допълнителната услуга и своевременната доставка на заетата сума в брой в дома на клиента, като тя се дължи при подписване на договора, но е включена поравно в седмичните вноски като улеснение на клиента. Останалата част от таксата представлява разходите по събирането на седмичните погасителни вноски в дома на клиента и се дължи за договорения период, като също е включена поравно в седмичните плащания. Така общата сума за плащане от кредитополучателя възлиза на 1050,12 лева (заемна сума, такса оценка на досие, фиксирана лихва, такса за допълнителна услуга). Срокът на договора е 60 седмици, вноските са в размер на 17,51 лева и последна в размер на 17,03 лева. Първото седмично плащане е определено на 07.12.2016г., а всяко следващо – в съответния петък. При сключване на договора е изготвен погасителен план, в който са посочени падежните дати, размера на вноската, салдото по кредита след съответната вноска.

На 01.07.2017г. е сключен договор за цесия между „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който вземането, произтичащо от процесния договор, е прехвърлено на нов кредитор, който е упълномощения от стария да извърши уведомяване на длъжника. На 01.03.2018г. е подписано Приложение № 1 към Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, както и новият кредитор е упълномощен да уведоми длъжника за цесията. По делото са представени две изпратени до ответницата уведомления, които не са й връчени преди образуване на делото. С факта на получаване на исковата молба и приложенията към нея, ответницата следва да се счита уведомена за смяната на страната на кредитора по правоотношението. Връчването на уведомлението обаче, заедно с пълномощното от стария кредитор, ведно с преписа от исковата молба по настоящото дело, следва да се възприеме като надлежно уведомяване, извършено в хода на производството, което съдът следва да вземе предвид, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК (в този смисъл решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на I т.о. на ВКС и решение № 123/24.06.2009г по т.д. № 12/2009г. на II т.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК). Ответницата не е оспорила прехвърлянията на вземанията, не е възразила да е платила на предишните кредитори преди получаване на съдебните книжа.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответницата е платила в изпълнение на задълженията си по договора сумата от 88 лева – три пъти по 20 лева (на 03.12.2016г., на 11.12.2016г. и на 19.12.2016г.) и веднъж 28 лева на 16.01.2017г. Погасени са първите пет вноски и част от шестата, като са платени 35,07 лева главница, 14,83 лева лихва, 2,10 лева такса за оценка на досие, 36 лева такса за услуга кредит у дома. Остатъкът по кредита е, както следва: 464,93 лева главница, 83,80 лева договорна лихва, 22,90 лева такса за оценка на досие, 390,49 лева такса за услуга кредит у дома. Размерът на законната лихва върху неплатената главница от 12.01.2017г. до 03.04.2019г. е 104,87 лева, а върху неплатената договорна лихва е 18,89 лева (общо 123,76 лева). Дължимите по договора суми не са платени от ответника (противното не се твърди по делото).

С оглед установеното, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, а и към датата на експертното изследване, длъжникът не е изпълнил задължението си да върне главница в размер на 464,93 лева, както и договорна лихва в размер на 83,80 лева, исковете за установяване на тяхната дължимост са основателни. Основателен и доказан е и искът за обезщетение за забава върху неплатената главница в размер на 77,20 лева (установеният от вещото лице размер на това обезщетение е по-голям). Съответно дължими са и законните лихви върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

Клаузите за дължими от ответника такси „кредит у дома“ и такса за оценка на досие за нищожни на основание чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗПК. Начислени са такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя  и такса услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, което е недопустимо по разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 вр. чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като с тях се оскъпява кредита и това води до неоснователно обогатяване. Тези дейности нямат характера на „допълнителни услуги” в полза на потребителя, а са разходи, които не попадат в изброените услуги в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Освен това не са ангажирани доказателства за изпълнението на услугата „Кредит у дома“ от страна на ищеца, който по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК следва чрез пълно и главно доказване да установи това обстоятелство, за да обоснове възникването на задължението на ответника да заплати нейната стойност. По отношение на таксата за оценка на досие, която по своята правна същност представлява дейност на кредитора по проучване платежоспособността на кредитополучателя, съдът намира, че същата противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

По изложените съображение от предявените искове основателни са само тези за главница, договорна лихва и обезщетение за забава. На отхвърляне подлежат другите предявени искове – за сумата от 22,90 лева, представляваща такса за оценка на досие за периода от 11.01.2017г. до 24.01.2018г.; за сумата от 117,30 лева, представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 04.01.2017г. до 24.01.2018г.; за сумата от 273,19 лева, представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 11.01.2017г. до 24.01.2018г..

По разноските:

Съответно на изхода от спора ищецът има право на част от разноските, направени в заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете – 15,05 лева държавна такса и 30,10 лева юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право и на съответната част от разноските в исковото производство – 45,16 лева държавна такса, 108,40 лева възнаграждение за вещо лице. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от НЗПМ в полза на ищеца следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер на 60,22 лева, съразмерно на уважената част от иска.

Водим от гореизложеното, Добричкият районен съд

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че М.Х.С. ЕГН **********,***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми, за които е издадена заповед № 651 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.04.2019г. по ч.гр.д.№ 1210 по описа на ДРС за 2019г., а именно:

- сумата от 464,93 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********* от 28.11.2016г., сключен между длъжника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, като в последствие вземането по договора е прехвърлено от страна на кредитора в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с договор за цесия от 01.07.2017г., както и по-късно – в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД на основание чл. 99 от ЗЗД по силата на приложение 1 от 01.03.2018г. към допълнително споразумение от 01.11.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 01.04.2019 г. до окончателното плащане;

- сумата от 83,80 лева, представляваща договорна лихва за периода от 11.01.2017г. до 24.01.2018г.;

- сумата от 77,20 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.01.2017г. до 01.04.2019г. (датата на подаване на заявлението).

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, е предявило против М.Х.С. ЕГН **********,***, по реда на чл. 415 от ГПК искове за установяване на вземанията, за които е издадена заповед № 651 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.04.2019г. по ч.гр.д.№ 1210 по описа на ДРС за 2019г., а именно:

- сумата от 22,90 лева, представляваща такса за оценка на досие за периода от 11.01.2017г. до 24.01.2018г.;

- сумата от 117,30 лева, представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 04.01.2017г. до 24.01.2018г.;

- сумата от 273,19 лева, представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 11.01.2017г. до 24.01.2018г.;

ОСЪЖДА М.Х.С. ЕГН **********,***, да плати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, разноски в заповедното производство – 15,05 лева държавна такса и 30,10 лева юрисконсултско възнаграждение; разноски в исковото производство – 45,16 лева държавна такса, 108,40 лева възнаграждение за вещо лице, 60,22 лева възнаграждение за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му  на  страните.

 

                                                                                                        

 СЪДИЯ :