Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3920 Година 18.10.2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХIII граждански състав На двадесет
и четвърти септември две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 627
по описа за 2019 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А. В. Г. – ***, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен" № 15, ет. 7, чрез ***
К. П., съдебен адрес:***, против В.Т.Т.
ЕГН **********,***, с който се иска от съда да признае за
установено, съществуването на вземането на сумата в размер на 479.35 лева, от
които:
342.94 лева главница, ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно
изплащане на вземането;
62.24 лева договорна
възнаградителна лихва за периода 23.06.2016 г. до 15.10.2016 г.;
74.17 лева - лихва за забава за
периода от 24.06.2016 г. до 23.08.2018 г.
Претендира разноски в настоящото
производство и такива направени в заповедното производство.
С исковата си молба ищецът твърди, че ответникът е сключил с „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК:
*********, договор за кредит № ***., с което между страните възникнала
облигационна връзка, регулирана от посочения договор и общите условия към него.
Основното задължение на дружеството било да предостави паричната сума в размер
на 565.06 лева. Кредитополучателят удостоверил с подписа си в поле
„Удостоверяване на изпълнението", че е получил сумата по заема, от което
следвало, че кредиторът е изпълнил договорните си задължения.
Твърди, че заемателят
от своя страна се задължил да заплати на кредитора 12 месечни погасителни
вноски, включващи главница и добавка, съставляващи печалбата на заемодателя
(договорна възнаградителна лихва) съгласно раздел 3 от Общите условия по
договора за заем и посочени в Погасителния план от договора. По причини,
ирелевантни към спора, длъжникът преустановил обслужване на заема, като падежът
на първата непогасена вносна настъпил на 23.06.2016 г. Според раздел 6 от ОУ на
Договора при забава на погасителните вноски се дължало обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва. На 15.10.2016 г. настъпил падежът на
цялото задължение, с което ставал изискуем целият неизплатен остатък от заема.
Твърди, че на 19.10.2016 г. между „БАНКА
ДСК" ЕАД, ЕИК: *********, и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********
било сключено Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков
договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата ***. По силата на
договора и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за
паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, станало
второто дружество.
В изпълнение на
задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК: *********,
упълномощила „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД
да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което бил направен
опит чрез изпращане на писмено уведомление до същия чрез „Български пощи"
ЕАД, но пратката се върнала в цялост. В настоящото производство предстои да
бъде направено с приложеното към исковата молба уведомление (в този смисъл
Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС пот. д.№ 12/2009г.,И т.о.,ТК).
Поради неизпълнение
от страна на заемателя на договорните му задължения ищецът, в качеството си на
цесионер по договора за заем, предявил претенцията си по съдебен ред и подал
заявление по чл. 410 от ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 14127/2018г. по опис на 18-ти състав при PC Пловдив имало издадена заповед
за изпълнение, препис от която е връчен на длъжника и същият подал възражение.
С писмена молба от
20.09.2019 г. ищецът е оттеглил исковите си претенции предявени с исковата
молба за главница, договорна възнаградителна лихва и разноски и съдът с
определение в открито съдебно заседание от 24.09.2019 г., влязло в сила на
02.010.2019 г. е прекратил производството по делото в тази му част.
ОТВЕТНИКЪТ
В.Т.Т., не взема становище по предявения иск.
От
събраните по делото доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е
заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до
заявителя по заповедното производство „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, че длъжникът
В.Т.Т. не е открит за връчване на
издадената заповед за изпълнение и връчването е по реда на чл.47 от ГПК.
В
хода образуваното производство по чл.422 от ГПК, по делото е постъпила молба от
02.07.2019 г. от ищеца, с която се заявява, че ответникът В.Т. е внесъл по
сметка на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, сума в размер на 555,00 лева, като преводът е постъпил
в дружеството ищец на 23.04.2019 г. Предствя се като доказателство заверен
препис от дневно извлечение № *** за извършеното плащане.
Твърди се от ищеца, че с
извършеното плащане са погасени задълженията за главница, лихви и разноски по
издадената заповед по чл.410 от ГПК.
Претендират се направените по
настоящото производство разноски в размер на 125,00 лева за държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, за което се представя списък по чл.80 от ГПК.
Въз основа на така установената
и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна страна:
Предвид представените от ищцовата страна доказателства за настъпило
плащане по издадената Заповед №8089 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 03.09.2018 г. от ответника В.Т.Т., съдът намира, че ответника
е признал основателността и размера на претендираните от ищеца суми.
По отношение
на разноските:
С оглед установеното по делото, че
ответника е дал повод на ищеца за предявяване на иска по чл.422 от ГПК, съдът
намира, че не са налице предпоставките по чл.78 ал.2 от ГПК и следва да понесе
разноските сторени по образуваното производство в общ размер на 225,00 лева, от
които 125,00 лева за държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА В.Т.Т. ЕГН **********,***, да заплати
на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.
В. Г. - ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик
Ибсен" № 15, ет. 7, чрез К. П., съдебен
адрес:***, сумата от 225,00(двеста
двадесет и пет) лева разноски направени в хода на настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ