Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 06.04.2021 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9004/2020 год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от "В.и к." ООД ***, ЕИК ****представлявано от ****-Управител чрез пълномощник юрисконсулт ****, против Д.Н.Ц. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено по отношение на ответника, в качеството му на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ****, че дължи на „В.и к." ООД сума в общ размер на 537,64лв. (петстотин тридесет и седем лева и 64ст.), представляваща остатък от сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 16.05.2017г. до 18.01.2020г. на адрес гр.Варна, ул.****, вх.Ж, ап.27; сума в общ размер на 55,94лв. (петдесет и пет лева и 94ст.), представляваща остатък от сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 22.07.2017г. до 20.02.2020г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-27.02.2020г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед от 28.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2857/2020г. по описа на ВРС.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените
по заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 1203 от 28.02.2020г.,
а именно: заплатена държавна такса в размер на от 25.00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.
Ищецът
основава исковата си молба на следните фактически твърдения: Твърди се, че „В.и
к." ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К
услуги на Д.Н.Ц. за имот на адрес ***, който е собственик на същия. Ползваните
В и К услуги на този адрес се отчитат по партида с абонатен номер ****. Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от
Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор „В.и к." ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К
услуги в срок, което длъжникът не е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите
условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок
той изпада в забава.
Твърди се, че на 27.02.2020г. В и К операторът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски
районен съд срещу Ц., въз основа на което било образувано ЧГД № 2857/2020г. по
описа на ВРС, ГК-33 състав. Твърди
се, че на 28.02.2020г. съдът издал заповед № 1203
за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Ц. да
заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 573,22лв., представляваща стойност
на ползвани и незаплатени В и К услуги, за които има издадени фактури за
периода от 18.11.2016г. до 17.01.2020г.; сумата от 67,39лв., представляваща
лихва за забава върху тази главница за периода от 18.12.2016г. до 20.02.2020г.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда-27.02.2020г. до окончателното плащане, както и сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса
в размер на 25лв. и юрисконсултеко възнаграждение в
размер на 50лв.
Твърди се, че на 25.06.2020г. ответникът депозирал
възражение срещу заповедта за изпълнение на основание чл.414, ал.1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител е депозирал в съда писмен отговор по предявения срещу него иск. Оспорва предявените искови претенции. Твърди, че своевременно е заплатил претендираното задължение. Оспорва наличие на облигационна обвързаност между страните, като твърди, че договор с ищцовото дружество е сключвал неговия баща.
В проведено открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа иска.
Ответникът се представлява от упълномощен представител, който оспорва исковите претенции.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна
следното:
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
От предоставената по делото справка за недобора се установява, че титуляр на по партида с абонатен номер **** на водомер и обект на потребление гр.Варна, ул.****, вх.Ж, ап.27, е Д.Н.Ц..
Представени са като доказателство по делото карнети за отчитане на потреблението на ВИК услуги по партидата на частен абонат **** за периода 08.06.2015г. до 14.03.2019г., за имот на адрес с адрес: гр.Варна, ул.****, вх.Ж, ап.27. От приложени карнети за отчитане на потребени ВиК услуги се установява, че титуляр фигурира лицето **** – баща на ответника. Той е присъствал при отчитането на голяма част от периодите и е полагал подпис под отчетите, включително и през част от процесния период.
От приложена по делото справка по лице от Служба по вписвания при ВРС се установява, че на 06.04.1995г. родителите на ответника – **** и ****, са му прехвърлили чрез дарение собствеността на процесния недвижим имот.
От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че са налице доказателства за извършвани по процесната партида плащания, като установения от вещото лице размер на задълженията е както следва: общото задължение за главници за процесния период 16.05.2017г. до 18.01.2020г. възлиза на 533,63 лв с ДДС, а размерът на дължимите лихвите за забава към 20.02.2020 г. възлиза на 69,18 лв.
При така установените факти и обстоятелства
по делото, съдът възприе следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По конкретно предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на ищеца бе да докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си на изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че през процесния период собственик на водоснабдения обект е ответникът по делото, от което следва да се приеме, че същият има качеството на ползвател на ВиК услуги за процесния обект находящ се в гр.Варна, ул.****, вх.Ж, ап.27. Между страните не се спори и че имотът е присъединен към водопреносната мрежа.
Възражението на ответника, че не е страна по договор за предоставяне на ВиК услуги, тъй като не е титуляр на партидата и с него не е сключен индивидуален договор, е неоснователно. Процесният договор е от категорията на неформалните, т.е. за действителността на същия не е необходимо той да се сключва при спазване на определена форма. С присъединяване на процесния имот към водопреносната и канализационна мрежи, между страните е възникнала валидна облигационна връзка. Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения между страните ”ex lege” в едномесечен срок от публикуването им. Видно от приложените разпечатки от страници на печатни издания, Общите условия на ВиК са надлежно публикувани, което обстоятелство е ноторно и служебно известно на съда. Следователно същите са влезли в сила по отношение на всички потребители на вода и ВиК услуги, включително спрямо ответника. С влизане в сила на ОУ на 26.07.2006г. и с оглед липсата на твърдения и доказателства, че ответникът се е възползвал от правата по чл.69, ал.2 от ОУ, същите са станали част от договорните им отношения.
Гореизложеното обуславя извода,
че бе установено съществуването на облигационно правоотношение, по силата, на
което ответникът се е задължил да заплаща потребеното
количество вода. Същият е страна по договора и негово е задължението да заплаща
доставеното и потребено количество на ВиК услуги.
Спорен е въпросът дали срещу
абоната – ответник е налице възникнало изискуемо задължение, дължимо към
дружеството – ищец в резултат на реално доставени му и потребени
от него ВиК услуги.
На първо място ищецът следваше
да установи, че претендираният обем на ВиК услуги е реално доставен и съответно отчетен
посредством техническо средство, което е изправно и сертифицирано.
По делото не се спори, че към
имота е налице монтиран работещ водомер за отчитане на консумираните количества
вода, като спорът повдигнат от страна на ответника е дали този водомер е
сертифициран и изправен и е в състояние да измерва точно потребените
количества ВИК услуги. При неизправен водомер, за който потребителя е знаел, за
него възниква задължение за отстраняване на повредата и за уведомяване на
оператора и осигуряване на достъп до водомера, съобразно общите условия или
договора за извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра (така чл.33 от НАРЕДБА №4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи). По делото липсват данни въпросът
за изправността на отчитащото средство да е бил повдиган от ответника по реда
на чл. 17, ал. 4 ОУ, преди датата на начисляването на количествата ВИК услуги.
Съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от ОУ, при сгради в режим на етажна собственост
и при водоснабдени обекти с повече от един потребител, всеки от тях поставя
индивидуални водомери, което означава, че средствата за измерване са
собственост на индивидуалните потребители, включително и на ответника като
такъв. При положение, че ответникът не е повдигал въпроса за изправността на
водомера пред ВиК оператора преди отчета и в случай,
че твърди неговата неизправност, като не е предприел действия за смяната му, не
може да се приложи като неблагоприятна за ищцовото
дружество последица от обстоятелството
че отчитането евентуално се е извършвало с неизправно техническо средство. В
чл. 39, ал. 8 от Наредба №4/2004г. е предвидено при кражба или повреждане на
водомер на водопроводното отклонение служебно да се начислява количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно
отчетените съответни периоди на предходната година. Приема се, че служебно
начислената консумация представлява компенсация за оператора за неотчетеното
количество ВиК услуги. От страна на ответнника не бяха представени доказателства да е отправял
до ищцовото дружество предложение във връзка с 35,
ал.4 от Наредба №4/14.09.2004г. за уточняване на удобно време, в което да бъде
извършено отчитане на СТИ. Въпреки това от приложените карнети
се установява, че през процесния период, а именно на
13.07.2017г., 16.08.2017г., 09.11.2017г., 11.12.2017г., 16.01.2018г.,
11.07.2018г., 12.09.2018г. са извършени реални отчети на показанията на СТИ,
като срещу вписаните количества е положен подпис на потребителя.
Предвид установеното служебно начисляване на
количеството потребена вода за част от отчетните
периоди, възражението за неправилното отчитане показанията на водомера поради
отсъствие на потребителя са неоснователни.
Неоснователни са доводите на ответника, че през процесния период ищецът не му е предявявал фактури за плащане. Следва да се посочи, че по силата на чл.68, б.”а” от ЗЗД паричните задължения са търсими, а не носими, поради което задължение на длъжника е да предложи изпълнение. Задължението на потребителя за заплащане на услугата не произтича от фактурата, а от сключения с конклудентни действия договор за предоставяне на ВиК услуги. На основание чл.113, ал. 3, т.1 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. В тази връзка следва да се приеме, че по силата на законова делегация счетоводството на ищцовото дружество е организирано така, че фактурите съществуват в системата в електронен вид и се генерират на хартиен носител едва при заплащане на начислените суми, каквото плащане през процесния период ответникът не доказа. Задължението се счита фактурирано на деня, в който е въведено в програмния продукт „Инкасо” като номер на документ.
По делото бе установено и че осчетоводените от ищеца количества на ВИК услуги са реално доставени в обекта на потребление. Действително са налице дзоказателства, че е налице преразпределяне на разликата между показанията на общия на сградата водомер и показанията на индивидуалните СТИ между индивидуалните потребители, посредством определен коефициент. Съдът приема, че обстоятелството, че в различни периоди това преразпределяне е изготвяно между различни на брой ползватели се дължи на обстоятелството, че през тези периоди съответните имоти не са ползвани, т.е. в тях не е ползвана вода, поради което те не формират разлика в показанията. Установено бе, от заключението по ССЕ, че претендираните количества на ВИК услуги са надлежно осчетоводени в счетоводството на дружеството, които са в резултат на редовно отчитане на монтирания в имота водомер. В тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че е извършвал заплащане на претендираните от ищеца суми. Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което съдът намира, че ответникът дължи част от претендираната сума на главното задължение, съгласно заключението на вещото лице, а именно сумата от 533,63 лева.
Предвид това съдът намира, че в
качеството му на потребител, за ответника е възникнало задължението да заплаща
стойността на потребената вода и на количествата
отведени и пречистени отпадъчни води, изчислени съобразно събраните данни и
предвидените компенсаторни механизми.
По изложените съображения съдът намира иска за доказан по основание и до размер от 533,63 лева.
Поради липса на заплащане на дължимите суми в сроковете по чл.31, ал.2 от Общите условия ответникът дължи и заплащане и на мораторна лихва за забава върху всяко месечно плащане считано от съответния падеж до 20.02.2020г. в размер на 69,18лв., но доколкото ищецът предявява сумата от 55,94лв., то съдът приема, че именно до този размер следва да бъде уважен.
Ответникът дължи и законната лихва върху съдебно признатото вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 27.02.2020г., до окончателното му изплащане.
По изложените съображения възникването на спорното вземане на ищеца срещу ответника следва да се приеме за доказано, поради което предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД се явяват частично основателни и следва да бъдат уважени както следва: за сумата от 533,63 лева, като за горницата до предявение иск от 537,64 лева следва да бъде отхвърлен, като по отношение на обезщетението за забава искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски в хода на производството, съразмерно с уважената/отхвърлена част от иска. Ищцовото дружество е представило списък с разноски както следва: в общ размер от 450лв., от които 75лв. за заплатената държавна такса, в размер на 200 лв. за възнаграждение на вещо лице и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение съобразно представените писмени доказателства, което следва да бъде определено съобразно уважената част от исковете предвид разпоредбата на чл.78, ал. 1 от ГПК, т.е. сумата от 372,20 лева. Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., т. 12, които разноски следва да бъдат присъдени съобразно размера до който вземанията по издадената заповед за изпълнение са установени, а именно 74,44лв.
Предвид отхвърлителната част, на ответника също се следват разноски, поради което съдът намира, че ищецът следва да му заплати сумата от 2,34 лв.-адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Д.Н.Ц. ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и
К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ****, дължи на „В.и к." ООД сума в общ
размер на 533,63 лева (петстотин
тридесет и три лева и 63ст.), представляваща остатък от сбор от главници за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 16.05.2017г. до 18.01.2020г.
на адрес гр.Варна, ул.****, вх.Ж, ап.27, законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-27.02.2020г. до
окончателното им плащане, както и сума в общ размер на 55,94лв. (петдесет и пет лева и 94ст.), представляваща остатък от
сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 22.07.2017г. до
20.02.2020г., за които суми е издадена заповед № 1203 от 28.02.2020г. за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2857/2020г. по описа на ВРС, на
основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като отхвърля предявения иск за главница с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, за разликата над 533,63 лева
до претендираните 537.64 лева.
ОСЪЖДА Д.Н.Ц. ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на
„****” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 372.20 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски в исковото производство, както и сумата от 74,44 лева в производството по ЧГД № 2857/2020г.
по описа
на ВРС, съобразно
уважената част от претенциите, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „****” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Ц. ЕГН **********, сумата от 2,34 лева, представляваща
направени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: