№ 14809
гр. София, 28.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110110808 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. №
86006/11.03.2025 г., на адв. К. П., в качеството му на особен представител на
ответника В. И. К., с която се иска увеличение на възнаграждението му от 200
лв. на 400 лв. Изложени са съображения за несъобразяване на определеното
възнаграждение с Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и с възнаграждението на вещите лица по експертизите
по делото.
Ответната страна по молбата “Топлофикация София” ЕАД намира молбата
за неоснователна и счита, че съдът правилно е определил разноските по
делото. Излага съображения, че делото е с ниска фактическа и правна
сложност и възнаграждението на процесуалния представител е определено
правилно.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира следното.
Съдът намира молбата, за допустима, като подадена в срок и от лице с
правен интерес, но разгледана по същество за неоснователна, по следните
съображения.
В мотивите на постановеното по делото решение № 2780/19.02.2025 г. съдът
е изложил съображения, че не са налице основания за увеличаване на
възнаграждението на особения представител на ответника, тъй като по делото
е проведено едно открито съдебно заседание, а по останалите основания в
искането съдът се е произнесъл с разпореждане № 102357/18.07.2024 г.,
1
потвърдено по реда на инстанционния контрол с определение №
13088/23.08.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 9378/2024 г. по описа на СГС,
ЧЖ-II-Г състав. Този извод на съда не се оборва и в хода на настоящото
разглеждане на молбата по чл. 248 от ГПК, тъй като претенцията на особения
представител не бяха посочени нови аргументи.
За пълнота на изложението съдът намира, че възнаграждението на особения
представител е съобразено от една страна с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/предвиждащ възнаграждение съобразно материалния интерес по делото,
който в случая е 28.39 лв., т.е. 400 лв./, а от друга страна съобразно
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, който допуска възможност за намаление
с до 1/2 от възнаграждението по наредбата, т.е. в случая до 200 лв., при липса
на фактическа и правна сложност на делото. Това означава, че съдът е
определил възнаграждението съобразно наредбата и процесуалния закон и не
е определил възнаграждение в по - нисък размер, какъвто би могъл и да бъде
определен, според актуалната практика на СЕС. На следващо място съдът
намира, че делото не представлява фактическа и правна сложност, тъй като
касае претенция за топлинна енергия за един месец, а именно м.05.2020 г.,
като общия размер на вземането за главница и лихви е изключително нисък -
28.39 лв. Следва да се има предвид и че макар преценката за допускането на
експертизи по делото да е винаги конкретна по всяко дело, с оглед естеството
на оспорванията на твърденията на ищеца, следва да се има предвид, че
размера на възнагражденията на вещите лица, за който няма изискване на
закона за съобразяване с материалния интерес на делото или фактическата и
правна сложност на делото.
Във връзка с гореизложеното съдът намира подадената молба за
неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 86006/11.03.2025 г. на адв. К. П.,
в качеството му на особен представител на ответника В. И. К., за изменение на
постановеното по делото решение № 2780/19.02.2025 г. в частта за разноските,
с която се иска увеличение на възнаграждението му от 200 лв. на 400 лв.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
2
на страните пред Софийски ГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3