Решение по дело №949/2021 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  261119 / 05.10.2021 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                                     ХXXVIІ – ми граждански състав

на двадесет и седми септември                                    две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание, в състав

                                                                                              Районен съдия: Асен Радев

 

                                     при секретаря К.Киркова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 949 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                    

                                     Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД за установяване със сила на пресъдено нещо, че К.С.Й. дължи на ищцовото дружество сумата от 49.95 лв. – договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 21.04.2017 год., сключен между ответницата и “Българска телекомуникационна компания” ЕАД, което вземане е прехвърлено в полза на «ЮБЦ» ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 год. и за което по ч.гр.д. № 4518/2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

                                     Така предявеният иск следва реда по чл.124, ал.1 вр. с чл.422 от ГПК, а материалноправното му основание е в чл.92, ал.1 от ЗЗД.   

                                     Ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният представител на същото, с нарочна молба поддържа иска.

                                     Особеният представител на ответницата оспорва исковата претенция по съображения, изложени в отговора по чл.131 от ГПК.

                                     Бургаският районен съд, след анализ на събраните по делото доказателства, намира за установени следните факти, относими към правилното решаване на спора:

                         На 21.04.2017 год., между „Българска телекомуникационна компания“ АД - доставчик и Й. - абонат, е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга по тарифен план “Vivacоm Smart Net  L”.

                         На 16.10.2018 год. между „Българска телекомуникационна компания“ АД - цедент и „С.Г.Груп“ ООД - цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания, посочени в приложение № 1, неналично по делото.

                         С договор за цесия от 01.10.2019 год., „С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД вземания, придобити от трети лица, в т.ч. от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД по силата на договора за цесия от 16.10.2018 год. и описани в приложение № 1, също неналично по делото.

                         Представен е и документ, носещ дата 21.01.2021 год. и изходящ от Ю.Б.Ц., в качеството му на управител на цедента „С.Г.Груп“ ООД (който още от 2009 год. не е управител на това дружество, заличено през 2019 год., а впрочем е настоящ управител на цесионера - ищец „ЮБЦ“ ЕООД), озаглавен „Извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 год.“, съдържащ и елементи на потвърждение за станалата цесия, в който са вписани имената на ответницата и вземане към нея, произтичащо от „договори за мобилни услуги“, в размер на 50.72 лв.

                         Подобен документ, без дата, със сканиран върху него подпис на неизвестен автор „За и от името на БТК:“ и съдържащ елементи на потвърждение за цесията от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД към „С.Г.Груп“ ООД по отношение на горното вземане, също е приет по делото.

                         Налични са и 5 бр. неподписани месечни сметки, издадени от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД - доставчик и К.Й. - получател.

                         Въз основа на така установените факти, настоящият състав счита предявеният иск за недоказан, а оттам - за неоснователен.

                         Очевидно е, че „Българска телекомуникационна компания“ АД и Й. са били в облигационно правоотношение по повод предоставяне на далекосъобщителни услуги.

                           Но при изначално възложената й доказателствена тежест, ищцовата страна не проведе пълно и главно доказване на твърдението си, че мобилният оператор е бил изправна страна, което е обуславящо за дължимостта на исковата сума за неустойка. В този смисъл липсват доказателства, годни да установят предоставянето на услугите, респ. осигуряването на достъп до мрежата за срока на договора. Изходящите от доставчика-праводател на ищцовата страна месечни сметки за потребление, са неподписани от ответницата, поради което не разполагат с материална доказателствена сила, относно доставката на посочената в тях услуга. Не се доказа и договорът да е прекратен/развален по предвидения в чл.87, ал.1 от ЗЗД ред.

                           Но не само -  извършвайки служебна преценка за валидност на неустоечните клаузи (ТР № 1/2009 год., ОСТК), на която ищецът обляга претенцията си, съдът намира същите за нищожни, по съображенията, изложени по-долу.

                          Ответникът е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, комуто е предоставяна мобилна услуга, а договорът е бланков, сключен при изначално и едностранно поставени условия от страна на оператора - ищец. Поради това потребителят-ответник не е имал възможност да влияе върху съдържанието му - ал.2 на чл.146 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. А всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и потребителя, е „неравноправна клауза“ - чл. 143 от ЗЗП.

                         Впрочем, дори да се приеме обратното, недоказано е и твърдението, че тъкмо вземането на „Българска телекомуникационна компания“ АД от ответницата, почиващо на твърдяното основание и произтичащо от договора за далекосъобщителни услуги, е било предмет на договора за цесия, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД на 16.10.2018 год., съотв. на договора за цесия от 01.10.2019 год., сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД.

                         Както се каза, с договорите за цесия са прехвърляни множество вземания, които е следвало да са описани в приложения. Такива приложения, съдържащи всички вземания, в т.ч. и процесното, както и волеизявленията на съдоговорителите за тяхната индивидуализация и прехвърляне, не фигурират сред доказателствата по делото. Липсата на приложенията не може да се преодолее и с „извлеченията“, изходящи от управителя на ищцовото „ЮБЦ“ ЕООД и от неизвестно лице, действащо за „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.

                         Ето защо, предявеният иск следва да се отхвърли.

                         Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

                            

                             ОТХВЪРЛЯ иска на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Ц., предявен против К.С.Й. ***, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 49.95 лв. – договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 21.04.2017 год., сключен между ответницата и “Българска телекомуникационна компания” ЕАД, което вземане е прехвърлено в полза на «ЮБЦ» ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 год. и за което по ч.гр.д. № 4518/2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

                                     Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                              Съдия: А. Радев

Вярно с оригинала!

С. Добрева