№ 1094
гр. П***, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220100947 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД чрез юрисконсулт А.
твърди, че ответникът ЕВ. Д. Ж. му дължи стойността на консумираната
електрическа енергия за периода от 16.12.2019 г. до 15.02.2020 г. в размер на
855.34 лв. за обект в гр. П***, ул. „С*** К***“ № *** с ИТН *** и лихва за
забава за периода от 05.02.2020 г. до 16.11.2020 г. в размер на 58.28 лв., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.11.2020 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 3212/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Тъй
като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, предявява искове за установяване на вземанията и присъждане на
разноските в исковото и заповедното производство. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ЕВ. Д. Ж. чрез особения си
представител адвокат К. намира исковата молба за нередовна поради
непосочване на електроснабдения обект, непосочване на точката на достъп на
абоната и средството за търговско измерване, включително ИТН, предявяване
на иска от ненадлежна страна, липса на доказателства за представителната
власт на лицето, подписало исковата молба. По същество прави възражение
за погасяване по давност на претендираните вземания. Оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва представителната власт и упълномощаването на
лицето, подписало искането за сключване на договор за присъединяване
обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа. Оспорва
1
автентичността му, както и автентичността на искането за проучване с
твърдението, че подписът не е положен от лицето, посочено в тях. Оспорва
съдържанието и датата им. Оспорва автентичността и представителната власт
на лицата, подписали приложената към исковата молба декларация, с
твърдението, че подписите на деклараторите не са положени от тях, а
подписът е положен от едно и също лице, без да е налице упълномощаване и
представителна власт за това. Оспорва автентичността, истинността,
съдържанието, датата и мястото на полагане на подписите. Оспорва
автентичността и истинността на заявление-декларация и декларация за
достъп до мрежата с твърдението, че липсва упълномощаване и
представителна власт и че подписите не са на лицата, посочени в тях.
Оспорва автентичността на подписите и представителната власт на лицата,
подписали договор за присъединяване обекти на клиенти към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“
ЕАД. Оспорва истинността и съдържанието, датата и мястото на издаване на
представените по делото фактури. Оспорва като неравноправни общите
условия за присъединяване и търговските условия на договорите за
присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа на
„ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД. Не сочи доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Установява се от приетите по делото писмени доказателства –
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том III, рег.
№ 6134, нот.д. № 374/2012 г. от 27.09.2012 г. и нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 158, том III, рег. № 6143, дело № 377/2012 г. от 27.09.2012
г., че ЕВ. Д. Ж. и Мануела Данчева Ж. са съсобственици на поземлен имот с
идентификатор 55***.502.411, находящ се в гр. П***, ул. „С*** К***“ № ***,
ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор
55***.502.411.1, търговски обект с идентификатор 55***.502.411.3 и гараж с
идентификатор 55***.502.411.4, при запазено право на пожизнено и
безвъзмездно ползване на праводателите В*** Е*** Ж. и Д*** М*** Ж***.
Имот с идентификатор 55***.502.411.1, представляващ жилищна
сграда, е присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
България Електроразпределение“ ЕАД на основание договор от 20.01.2017 г.
Правата и задълженията на клиент към електроснабдителното
дружество се упражняват от ЕВ. Д. Ж. съгласно представената по делото
декларация на съсобствениците и носителите на вещно право на ползване на
имота.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза, прието по
делото, за процесния период от 16.12.2019 г. до 15.02.2020 г. до обект с ИТН
*** с монтиран електромер фабричен № *** на адрес: гр. П***, ул. „С***
К***” № ***, клиентски № ***, титуляр Е*** Д*** Ж. е доставена ел.енергия
в размер на 4 495 KWh, от които дневна 2 992 KWh и нощна 1 503 KWh.
2
Електромерът е отчитан дистанционно ежедневно от дистанционната система
на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. П***. Отчетените показания на
електромер с фабричен № *** съвпадат със записаните показания в
издадените фактури от Билинг-системата на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД. Монтираният електромер на обекта с фабричен №
*** през процесния период от 16.12.2019 г. до 15.02.2020 г. е бил годен и е
преминал изискуемите проверки съгласно Закона за измерванията и Заповед
№ А-333 от 29.05.2014 г. на председателя на ДАМТН и е имал необходимите
стикери, пломби и знаци за това. Електромерът е произведен през месец май
2017 г. и е годен до месец май 2023 г. – 6 години, съгласно Заповед № А-
333/29.05.2014 г. на председателя на ДАМТН.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебносчетоводната
експертиза за периода от 16.12.2019 г. до 15.02.2020 г. „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД е издал фактури за консумирана ел.енергия на ЕВ.
Д. Ж. с клиентски номер *** на обща стойност 855.34 лв. с ДДС, както
следва: фактура № **********/23.01.2020 г. на стойност 450.34 лв. с ДДС и
фактура № *********/23.02.2020 г. на стойност 405.00 лв. с ДДС. „ЕВН
„България Електроснабдяване“ ЕАД има одобрен сметкоплан в съответствие
с изискванията на ЗЕ, ЗСч и счетоводната политика. Всички вземания за
електрическа енергия се осчетоводяват по счетоводните сметки 411ххх, като
съответно се отчита приход по операцията, както следва: сметка Дт 411ххх
„Вземания от клиенти”, сметка Кт 701ххх „Приходи от продажба на
продукция”, сметка Кт 453002 „Начислен данък /ДДС/ на продажбите“.
Посочените по-горе фактури са осчетоводени по същите счетоводни сметки.
Финансовите отчети с общо предназначение на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, за периоди след 2007 г. се изготвят при спазване
изискванията на Международните стандарти за финансово отчитане, приети
за прилагане от Европейския Съюз. Съгласно чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС за
доставките, за които на основание чл. 113, ал. 3, т. 1 от З ДДС не се издава
фактура – то доставчикът, регистрирано лице по този закон, съставя отчет за
извършените продажби и с документ тип 81 отразява в дневник „Продажби“.
Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС фактура може да не се издава за
доставки, по които получателят е данъчно незадължено физически лице. Това
са основанията за отразяване на продажбите извършени към физически лица с
един ред в дневник „Продажби“. Главницата по фактура №
**********/23.01.2020 г. е в размер на 450.34 лв. и е с падеж 04.02.2020 г.
Дължимите законни лихви върху неплатената главница за периода от
05.02.2020 г. до 16.11.2020 г. са в размер на 32.40 лв. Главницата по фактура
№ **********/23.02.2020 г. е в размер на 405.00 лв. и е с падеж 04.03.2020 г.
Дължимите законни лихви върху неплатената главница за периода от
05.03.2020 г. до 16.11.2020 г. са в размер на 25.88 лв. Дължимите законни
лихви върху неплатената главница за периода от 17.11.2020 г. до 17.05.2021 г.
са в размер на 43.24 лв. Съгласно предоставените данни от „ЕВН България
Електроснабдяване“ АД на 17.05.2021 г. ЕВ. Д. Ж. е извършила касово
3
плащане, с което е погасила главниците по двете фактури и начислените към
датата на плащането законни лихви. Разноски по ч.гр.д. № 3212/2020 г. и гр.д.
№ 947/2021 г. и двете по описа на Районен съд – Пазарджик не са плащани.
Размерът на дължимата сума за предоставени услуги от „ЕВН България
Електроразпределение“ АД по издадените фактури са определени съгласно
Решение № Ц-19 от 01.07.2019 г. на КЕВР за определяне на цените на
електрическата енергия за битовите клиенти, както следва: дневна – 0.13333
лв./KWh, нощна – 0.05331 лв./KWh, цена за пренос и достъп до ел.преносната
мрежа – 0.01024 лв./KWh, цена за пренос на ел.енергия през разпределителна
мрежа на ниско напрежение – 0.03576 лв./KWh, цена за достъп до
разпределителната мрежа битови клиенти – 0.00599 лв./KWh. Цените на
дължимата ел.енергия в издадените от „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД фактури са определени съгласно изискванията на Решение № Ц-19 от
1.07.2019 г. на КЕВР.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
е предявен от лице, в полза на което е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и
отговаря на изискванията за редовност съгласно чл. 127, ал. 1 от ГПК.
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване
на вземане за стойността на доставена и потребена от ответника
електроенергия и лихва за забава.
Основателността на исковете предполага съществуване между страните
на валидно облигационно правоотношение по доставка на електроенергия,
изпълнение на задължението на ищеца да достави електроенергия до обекта
на ответника и изтичане на срока за плащане. Тези обстоятелства следва да се
установяват от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Ответникът чрез особения си представител е направил възражение за
погасяване по давност на вземанията, което е с правно основание чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД, както и възражение за неравноправност на общите условия и
търговските условия на договорите за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа, което е с правно основание чл. 146, ал. 1
във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ ищецът в качеството на краен снабдител
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Според чл. 1, т. 4 от действащите през исковия период Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ АД, потребител на електрическа енергия за
4
битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
Електроразпределение“ АД съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си. Следователно
облигационното правоотношение по продажба на електрическа енергия
възниква по силата на чл. 1, т. 4 от Общите условия във връзка с чл. 98а, ал. 1
от ЗЕ между търговеца-краен снабдител и собственика или ползвателя на
електроснабден недвижим имот. В чл. 11, т. 1 от Общите условия е
предвидено, че клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната
в обекта електрическа енергия, а в чл. 18, ал. 1 от Общите условия – че
потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната
електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази
енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от
ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Срокът за плащане на
възникналото задължение съгласно чл. 18, ал. 2 от Общите условия е 10-
дневен за всички фактури, които се издават ежемесечно – по аргумент от чл.
17, ал. 1 от Общите условия.
Обстоятелството, че ответникът е собственик на електроснабден имот и
ползва електрическа енергия за домакинството, го прави потребител на
електрическа енергия за битови нужди по смисъла на чл. 1, т. 4 от Общите
условия във връзка с чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ. В тази връзка между страните по
делото е сключен и договор за присъединяване към
електроразпределителната мрежа. Ето защо следва да се приеме, че страните
са обвързани от валидно възникнало между тях облигационно
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия,
регламентиран от публично известни общи условия.
Относно оспорването на автентичността на подписите и
представителната власт на лицата, подписали договора, следва да се има
предвид, че направеното след завеждане на исковата молба плащане от
ответника, което се установява от заключението на съдебносчетоводната
експертиза, представлява извънсъдебно признание за наличие на
облигационна връзка между страните по делото и за съществуване на
претендираните от ищеца вземания.
Приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза
установява, че през исковия период „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД е
изпълнил задължението си да достави до обекта на ответника в гр. П*** с
ИТН *** електрическа енергия в общ размер на 4 495 KWh, а монтираният в
обекта електромер с фабричен № *** е бил изправен и е отчел коректно
консумираното количество електроенергия.
Стойността на потребената електрическа енергия по издадените от
крайния снабдител фактури в общ размер на 855.34 лв. с ДДС съгласно
заключението на съдебносчетоводната експертиза е определена в
съответствие с Решение № Ц-19 от 01.07.2019 г. на КЕВР за определяне на
5
цените на електрическата енергия за битовите клиенти, при редовно водено
счетоводство съгласно изискванията на ЗЕ, ЗСч и Международните стандарти
за финансово отчитане.
С оглед установения по делото факт, че през исковия период ищецът е
доставил до имота на ответника електроенергия в заявените в исковата молба
и установени от експертните заключения количества и стойност, съдът
намира, че за ответника в качеството му на потребител на електрическа
енергия е възникнало насрещното задължение да заплати консумираната
електрическа енергия. Задължението е в тежест на ответника, тъй като
съгласно представената по делото декларация същият упражнява правата и
задълженията на клиент на електроснабдителното дружество.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебносчетоводната експертиза, ценено от съда като компетентно,
обективно и обосновано, на 17.05.2021 г. ответникът е заплатил изцяло
главниците по процесните фактури и начислените към датата на плащането
законни лихви.
На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът следва да вземе предвид
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Извършеното от ответника плащане на търсените суми в
хода на процеса е факт с правно значение, който следва да бъде отчетен като
погасяващ спорното право съгласно т. 11в от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Поради това предявените искове за съществуване на вземане за
стойността на консумираната електроенергия и на лихва за забава следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни, без необходимост от обсъждане на
наведеното от особения представител на ответника възражение за погасяване
по давност на вземанията.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по делото, в т.ч. тези в
заповедното производство, следва да бъдат възложени в тежест на ответника,
въпреки отхвърляне на исковата претенция, тъй като плащането е извършено
в хода на процеса и ответникът е дал повод за завеждане на делото като не е
заплатил дължимите суми в указаните за това срокове.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по правилата
на чл. *** от ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в минимален размер с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК 1235***, седалище и адрес на управление: гр. П***, ул. „Х*** Г. Д***“
№ *** против ЕВ. Д. Ж., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „С*** К***“ № ***
6
по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за съществуване на вземане в размер на 855.34 лв., представляващо
стойността на консумираната електрическа енергия за периода от 16.12.2019
г. до 15.02.2020 г. за обект в гр. П***, ул. „С*** К***“ № *** с ИТН ***, и на
лихва за забава за периода от 05.02.2020 г. до 16.11.2020 г. в размер на 58.28
лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.11.2020 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3212/2020 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик.
ОСЪЖДА ЕВ. Д. Ж., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „С*** К***“ №
*** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 1235***,
седалище и адрес на управление: гр. П***, ул. „Х*** Г. Д***“ № ***
разноски в исковото производство, от които държавна такса в размер на 75
лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., възнаграждение за
особен представител в размер на 300 лв. и възнаграждение на вещи лица в
размер на 350 лв., и разноски в заповедното производство в размер на 25 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7