Р Е
Ш Е Н И Е
№ 121
гр.
Севлиево, 13.12.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на тринадесети
ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря Рефузе
Османова
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова А.Н. дело № 372 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Жалбоподателят А.Х.П. *** е обжалвал Наказателно
постановление № 19-0341-000441 от 27.08.2019 година на Началник Сектор към ОДМВР
Габрово, РУ Севлиево, с което на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение второ от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 10,00 лева за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП. В жалбата се прави искане за отмяна на наказателното
постановление.
По делото не се явява представител на РУ на МВР - Севлиево. В писмото,
придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да
се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 27.09.2019 година. Жалбата е подадена на същата дата, т.е. в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от
съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 05.07.2019 година около 15:38 часа, на път I-4, км. 89+874 в
землището на Община Севлиево, свидетелите Ц.Г. и М.Г. – служители в РУ на МВР -
Севлиево, спрели за проверка лек автомобил „Деу Есперо“ с рег. № ВТ *** КМ,
управляван от жалбоподателя А.П. и собственост на М.И.М.. По време на
проверката се установило, че управляваният от жалбоподателя автомобил е с
прекратена регистрация поради непрехвърлянето му в законоустановения срок.
Свидетелите установили също и че жалбоподателят не може да представи контролен
талон към СУМПС. За констатирането на тези обстоятелство бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ с Бл. № 26155 от 04.08.2018
година. Актосъставителят квалифицирал първото деяние на жалбоподателя като
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а второто като нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП. След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя
да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има
такива. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят П. е подписал акта,
без да впише възражения срещу отразените в него констатации. Писмени възражения
срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са
депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление, в обстоятелствената част на
което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от
актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна
страна за нарушенията, въз основа на което и на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо
от ЗДвП е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 200,00 лева и го
е лишил от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложил
наказание глоба в размер на 10,00 лева. В наказателното постановление е
отразено, че наказанието по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП се налага на основание
Постановление на РП – Севлиево за отказ да се образува досъдебно производство
от 01.08.2019 година. По делото е приложен заверен препис от това
постановление. От него е видно, че прокурорът е приел, че липсва субективния
елемент от състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели Ц.Г. и М.Г.
потвърдиха пред съда вписаните от тях констатации в АУАН.
Жалбоподателят представи в хода на съдебното производство СУМПС, от което е
видно, че същият е професионален шофьор, както и Договор за покупко – продажба
на МПС от 28.02.2019 година, от който е видно, че управляваният от
жалбоподателят автомобил на инкриминираната дата не е негова собственост.
Въз основа на така описаните фактически обстоятелства съдът прави следните
правни изводи:
На първо място съдът следва да отбележи, че както АУАН, така и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентни органи, което е видно от
приложената по делото Заповед Рег. №
81218-515 от 14.05.2018 година на министъра на вътрешните работи.
За нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП:
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. За нарушение на този текст
административнонаказателната отговорност на А.П. е ангажирана на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 05.07.2019 година жалбоподателят е управлявал
лек автомобил "Деу Есперо“ с рег. № ВТ ***КМ, собственост на друго лице,
и че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно поради
нерегистрирането му в законоустановения срок след промяна на собствеността му.
Това означава, че
към момента на управлението и проверката превозното средство не е било
регистрирано по съответния ред. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната
страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна
процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за
обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена
регистрация.
Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се
събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е чужда
собственост, и не се
ангажираха доказателства лицето да е било уведомено, че автомобилът е с регистрационни
табели с изтекъл срок. Безспорно се установи по делото, че А.П. само е ползвал
автомобила на посочената в НП дата и че не е знаел, че новият собственик на
автомобила не го е пререристрирал в законоустановения срок в КАТ. Липсата на субективната страна
от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно. Ето
защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват
каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието
виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на така изяснената
фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да
бъде отменено.
Предвид изложеното по – горе за липсата на субективната
страна на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и неговата
несъставомерност поради тази причина, съдът намира, че наказателното
постановление следва да се отмени, като незаконосъобразно.
За деянието по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Посочената разпоредба предвижда, че водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него. За нарушение на този текст административнонаказателната
отговорност на А.П. е
ангажирана на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2- ро от ЗДвП. Според тази разпоредба на
закона с
глоба от 10 лева се наказва водач, който не носи определените документи –
свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство. По делото не се спори, че на
инкриминираната дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил, без да носи
контролния талон към СУМПС. Това обстоятелство не се оспорва от него. Същото се
потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства.
При това положение следва да се приеме, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно в тази си част и следва
да се потвърди като такова.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0341-000441 от 27.08.2019 на
Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, в ЧАСТТА, с която на А.Х. ***,
ЕГН: **********, на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200,00лв. /двеста/ лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0341-000441 от 27.08.2019 на
Началник Сектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: