РЕШЕНИЕ
№ 21873
гр. София, 29.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20241110122497 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковата молба на Б. А. В. против В. П. В., с която е
предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 3, вр. ал. 1 СК за прекратяване на
сключения между страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брачната връзка по вина на ответника В., съединен с небрачни
искове с правно основание чл. 53 СК относно фамилното име на ищцата и иск
по чл. 56 СК за предоставяне ползването на семейното жилище.
Ищцата твърди, че страните са сключили граждански брак на 19.10.1986
г., като от брака нямат ненавършили пълнолетие деца. Твърди се, че в
отношенията между страните е налице неразбирателство поради употребата
от страна на ответника на алкохол и агресивни прояви, като същият
упражнявал физическо насилие и вербална агресия спрямо ищцата. Прави се
искане бракът между страните да бъде прекратен поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство по вина на ответника, за запазване на брачното
фамилно име и за предоставяне ползването на семейното жилище на ищцата.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
назначения на ответника особен представител адв. П.. В съдебно заседание
1
ответникът редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С.,
преупълномощена от адв. П..
С протоколно определение от 05.11.2025 г. е допуснато изменение на
искането по претенцията с правно основание чл. 53 СК, а именно ищцата да
възстанови предбрачното си фамилно име „Владимирова“.
Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се по делото, че страните са сключили граждански брак на
19.10.1986 г. в гр. София, като при сключването му съпругата е променила
фамилното си име от Владимирова на В. /л. 8 - удостоверение за граждански
брак/. От служебно изготвените справки се установява, че страните от брака
си имат нямат ненавършили пълнолетие деца. С влязло в сила на 17.05.2024 г.
решение № 8488 от 10.05.2024 г. по гр. д. № 18106/2024 г. по описа на СРС на
ответника са наложени мерки по реда на Закона за защита от домашното
насилие, за извършени от същия актове на психическо и физическо домашно
насилие спрямо ищцата /л. 125-126/. По делото е разпита пълнолетната
дъщеря на страните – свидетелката Димитрина В.ова В., показанията на която,
преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира като обективни,
последователни и кореспондиращи с останалите по делото доказателства.
Свидетелката В. заявява, че родителите не живеят заедно от 29.03.2024 г.,
като причината е проявена от баща агресия спрямо майка , изразена във
физическо насилие – удари по лицето. Твърди да не е присъствала при самия
инцидент, но за случилото се узнала малко след него, след телефонно
обаждане от съсед, станал свидетел на случилото се на терасата. По думите на
свидетелката, баща често злоупотребявал с алкохол и през годините
упражнявал физическо и психическо насилие върху майка . Присъствала е
на такива ситуации през целия си съзнателен живот. Спомня си случка от
детските си години, варяло се мляко, което изкипяло. В същото време баща
бил пиян, започнал да обижда майка , ударил я с глава и счупил носа.
Свидетелката уточнява, че това е било отдавна и не може да конкретизира
месец или година. Според нея баща е удрял майка с шамари и я е блъскал.
Относно инцидента от 2024 г., свидетелката В. посочва, че отишла на адреса и
заварила майка си разстроена, разплакана и с насинено око. Не била
2
разговаряла с баща си за причините за действията му, не поддържа контакт с
него, не знае къде се намира и той не я е търсил. По думите злоупотребата с
алкохол провокирала ответника, същият употребявал алкохол всеки ден — на
обяд и вечер. Заявява, че баща й работел, макар да бил пенсионер, на график
два на два, като пиел както в работните, така и в почивните си дни.
Свидетелката подчертава, че майка не употребява алкохол. Допълва, че
когато пристигнала в дома им в деня на инцидента през миналата година, баща
бил там, но спял.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Относно иска за развод: Страните са съпрузи, като отношенията
помежду им са влошени и няма изгледи за тяхното възстановяване – страните
не поддържат помежду си контакти като съпрузи. При така установените
факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко
и непоправимо разстроен, доколкото в брачната връзка няма уважение,
доверие и разбирателство. Между съпрузите липсват съпружески чувства,
емоционална, духовна и физическа близост. Брачната връзка е невъзвратимо
изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това. По делото ищцата с исковата си молба е направила
искане за произнасяне по въпроса за вината, което поддържа и в съдебно
заседание. От събраните по делото доказателства съдът намира, че причината
довела до разстройство на брачните отношения на страните е поведението на
мъжа, който през време на брачния живот на страните трайно е
злоупотребявал с алкохол и е упражнявал психическо насилие върху
съпругата си. Събраха се доказателства и за физическо посегателство на
ответника спрямо съпругата. Това именно поражда у съда убеждение, че вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответникът.
Последният е нарушил задължението за уважение и разбирателство,
предписани от нормата на чл. 14 СК. По делото не се събраха никакви
доказателства за наличието на виновно поведение у жената. Или, доколкото по
делото се установява, че единствено ответникът с поведението си е
допринесъл за разстройството на брачната връзка, съдебният състав приема,
3
че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е
негова. При това положение, настоящата инстанция счита, че запазването на
този брак не е в интерес нито на семейството, нито на обществото, поради
което и следва да бъде прекратен по вина на мъжа.
Относно ползването на семейното жилище: Ищцата е отправила
претенция относно ползването на семейното жилище – апартамент № 23,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна 3“, бл. 329, вх. А, ет. 6.
Предоставянето на същото за ползване е последица от развода между страните
- елемент от имуществените последици на прекратяването на брака.
Безспорно се установи, че същото е собствено на ищцата, придобито по
дарение /л. 10 и л. 25/ и на основание чл. 22, ал. 1 СК е нейно лично
имущество. Между страните е налице фактическа раздяла, настъпила
вследствие на нетърпими отношения помежду им, обусловени от упражнявано
от ответника физическо и психическо насилие спрямо ищцата. Поради това
ответникът е напуснал жилището и не ползва имота, нито е установил
жилищна нужда от него, докато ищцата продължава да го обитава. С оглед на
това и при заявена претенция по чл. 56 СК, ползването на семейното жилище
следва да бъде предоставено на ищцата.
Относно фамилното име на съпругата: Ищцата прави искане за
възстановяване след развода на предбрачното й фамилно име. Съгласно чл. 53
СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този
брак. Искането на ищцата е основателно, като след развода тя следва да носи
предбрачното си фамилно име, което съгласно удостоверението за граждански
брак е Владимирова.
Относно разноските: С оглед изхода на делото относно вината на
основание чл. 329, ал.1, изр. 1 ГПК разноските по делото се възлагат върху
виновния или недобросъвестния съпруг. Ищцата не е претендирала
присъждане на заплатени такси и разноски по производството. По отношение
на окончателната държавна такса и установената вина на ответника, същият
следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 50,00 лв.,
представляваща окончателна държавна такса при решаване на делото по иска
за развод.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА, сключен на 19.10.1986 г. в гр. София,
за което е съставен акт за граждански брак № 322/19.10.1986 г. на
Димитровски районен Народен съвет, община София, гр. София /сега
Столична община, район „Красно село“/, между Б. А. В., ЕГН **********, и
В. П. В., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН, по вина на мъжа, на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 3 вр.
ал. 1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 1 СК ползването на
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, представляващо апартамент № 23, находящ се в
гр. София, ж.к. „Красна поляна 3“, бл. 329, вх. А, ет. 6, на съпругата Б. А. В.,
ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след прекратяване на брака Б.
А. В., ЕГН **********, да носи предбрачното си ФАМИЛНО ИМЕ -
ВЛАДИМИРОВА.
ОСЪЖДА В. П. В., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Софийския районен съд сумата от 50,00 лв. – окончателна държавна такса при
решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи на
ищцовата страна, чрез пълномощник и на ответника, чрез особения
представител – адв. Г. И. П..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5