Определение по дело №2654/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 103
Дата: 11 януари 2023 г. (в сила от 11 януари 2023 г.)
Съдия: Мл.С. Симона Радославова Донева
Дело: 20223100502654
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 103
гр. Варна, 11.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100502654 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 62848 от
14.09.2022 г., депозирана от П. Й. Л., чрез адв. Б. Б. срещу Решение № 2606
от 3.08.2022 г., постановено по гр. д. № 5127/2021 г. по описа на Районен съд
– Варна, В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете на жалбоподателя за
осъждане на „Миген“ ЕООД да му заплати сумата за разликата над
присъдените 20 000 лева до претендираните 80 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, получени от трудова злополука,
настъпила на 22.01.2020 г. в гр. Волклинген, Германия, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от травматични увреждания и неудобства в
ежедневието, на основание чл. 200 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД, както и за сумата над
присъдените 20 685.93 лева до претендираните 41 280.69 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, получени от трудова
злополука, настъпила на 22.01.2020 г. в гр. Волклинген, Германия, която сума
е разликата между сумите, които ищецът е получил за обезщетения за
временна неработоспособност и сумите, които би получил за трудово
възнаграждение и за дневни командировъчни разходи за периода 22.01.2020
г. – 14.02.2021 г., на основание чл. 200 КТ.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба от насрещната страна – „Миген“ ЕООД, чрез
адв. В. Д..

В производството е депозирана и въззивна жалба с вх. № 63894 от
19.09.2022 г. от „Миген“ ЕООД, чрез адв. В. Д. срещу Решение № 2606 от
1
3.08.2022 г., постановено по гр. д. № 5127/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, В ЧАСТИТЕ, с които жалбоподателят е осъден да заплати на П. Й. Л.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, получени от
трудова злополука, настъпила на 22.01.2020 г. в гр. Волклинген, Германия,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматични увреждания и
неудобства в ежедневието, както и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 20 685.93 лева, която сума е разликата между сумите, които ищецът
е получил за обезщетения за временна неработоспособност и сумите, които
би получил за трудово възнаграждение и за дневни командировъчни разходи
за периода 22.01.2020 г. – 14.02.2021 г., на основание чл. 200 КТ.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба от страна на П. Й. Л., чрез адв. Б. Б..

I. По доклада на въззивните жалби и отговорите към тях:
В депозираната въззивна жалба от страна на П. Й. Л. се излагат
доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните
отхвърлителни части. Жалбоподателят намира, че от заключението по
съдебно-медицинската експертиза се установява, че следствие на трудовата
злополука е претърпял счупване на дясната бедрена кост, което е обусловило
затруднение на движението на крайника за период повече от пет месеца,
както и контузия на лумбалния отдел на гръбначния стълб, голям пресен
възел на Шморл, както и пролапс. Счита, че при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди не са взети предвид трите средни
телесни повреди, свидетелските показания, ограничаването при
упражняването на трудова дейност, както и липсата на премахването на
болката за в бъдеще.
По повод на иска за имуществени вреди излага доводи за неправилност
на решението в отхвърлителните части. Позовавайки се на заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза счита, че размерът на
пропусната полза, представляваща разлика между полученото обезщетение за
временна неработоспособност и това, което би получил като трудово
възнаграждение и командировъчни за периода от 22.01.2020 г. до 14.02.2021
г. възлиза в общ размер на 41 280.69 лева. Счита, че доколкото служителят е
назначен на длъжността „международен шофьор“, то получаваните от него
ежедневни командировъчни средства имат постоянен характер.
Моли за отмяна на решението в обжалваните части, както и за
уважаване на исковете в пълните заявени размери. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба от страна на „Миген“ ЕООД, чрез адв. Д., в
който се излагат доводи за неоснователността на жалбата. Сочи, че
служителят е съпричинил настъпването на вредоносния резултат доколкото
инцидентът е настъпил поради невниманието му и липсата на използване на
предпазни обувки. Сочи, че в първоначалните документи, изготвени в
2
немската болница не е записано, че счупването, както и пролапсът са резултат
от падането. Твърди, че служителят е имал предходни здравословни
проблеми с кръста, като е ходил на нагревки и е използвал неплатен отпуск.
Позовавайки се на свидетелските показания намира, че служителят при
престоя си в болничното заведение, както и впоследствие при прибирането си
в страната се е обслужвал сам. За безспорно посочва и обстоятелството, че е
започнал работа при друг работодател на същата трудова дейност. Намира, че
свидетелските показания на свидетеля Л. не следва да се кредитират поради
вероятната му предубеденост и заинтересованост от изхода на спора. Счита,
че е налице нередовност на исковата молба, доколкото в петитума не е
направено разграничение каква изрична част от общата сума от 80 000 лева се
претендира поотделно за претърпените болки, страдания и неудобство.
Във връзка с иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
се позовава на разпоредбата на чл. 3 от НСОРЗ, според която брутното
трудово възнаграждение обхваща основната трудова заплата, както и
допълнителните трудови възнаграждения, определени в КТ, в друг
нормативен акт или в колективния трудов договор. Счита, че плащанията на
командировъчни суми имат характер на обезщетение, а не на допълнителното
възнаграждение с постоянен характер. В допълнение на горното, посочва и
ограничения срок на заповедта за командироване от три месеца. Позовава се
на ППВС № 4/1968 г., според което имуществените вреди от трудова
злополука се изразяват във възможността да се полага труд и да се получава
трудово възнаграждение. Сочи, че вещото лице при изготвяне на
заключението по съдебно-счетоводната експертиза е посочило, че
командировъчните разходи не представляват възнаграждение съобразно
Наредбата за командироването, като изчисленият им размер е само
евентуално и хипотетично определен. Излага доводи, че командировичните
средства са свързани с направата на разходи за храна, престой и други, а не
представляват възнаграждение за положен труд. В условията на евентуалност
посочва, че дори командировъчните средства да трябва да бъдат включени
към имуществените вреди, то това следва да бъде единствено за времето на
командироването от три месеца.
Моли за въззивната жалба, депозирана от насрещната страна да бъде
оставена без уважение. Претендира разноски.

В депозираната въззивна жалба от страна на „Миген“ ЕООД, чрез
адв. Данов се излагат доводи за недопустимостта, евентуално за
неправилността на първоинстанционното решение в частите, в които са
уважени двата иска. Решението в частта за присъденото обезщетение за
имуществени вреди намира за необосновано, доколкото е базирано на
направено предположение относно продължителността на командироването,
без да са представени доказателства за командироването за целия период от
м. февруари 2020 г. до м. март 2021 г. Оспорва и размера на определеното
3
възнаграждение за неимуществени вреди, доколкото в същото са взети
предвид и болки, които пострадалият би изпитвал за в бъдеще при студено
време и физическо натоварване. Излага доводи за недопустимост на
решението, доколкото е налице произнасяне свръх петитум предвид
разширяването на началния момент на претендираното обезщетение за
имуществено вреди от 21.01.2020 г., а не от м. февруари 2020 г., както е
заявено в исковата молба. Сочи, че в исковата молба не е направено
разграничение на обезщетението за неимуществени вреди по стойности за
болките, страданията и неудобствата, откъдето извежда извод за
възпрепятстване на защитата на ответника.
Излага доводи за допусната неточност в доклада на
първоинстанционния съд, доколкото не е разпределена доказателствената
тежест за подлежащите на доказване факти, във връзка с основанието на
наведеното от страната в отговора на исковата молба възражение за
прихващане на сумата от 400 евро с претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. Навежда аргументи, че съдът неправилно не е
кредитирал изложеното от свидетелката Стоянова, че основанието за
предаване на сумата от 400 евро е аванс във връзка с командировъчните
разходи по повод на заповедта за командироване. Сочи, че в първоначалната
медицинска документация не е посочено, че счупването и пролапсът са във
връзка с падането. Позовавайки се на заключението на вещото лице намира,
че уврежданията не пречат на пострадалия да се обслужва сам. От
свидетелските показания на брата на ищеца счита за установено, че
последният е имал предходни здравословни проблеми с кръста. Твърди, че
при болничния си престой, при прибирането си в страна Л., както и
впоследствие не е използвал помощ, откъдето извежда доводи за
недостоверността на свидетелските показания, дадени при разпит на брат му.
Като процесуално нарушение сочи обсъждането на писмени доказателства за
здравословното състояние на пострадалия, които не са били представени в
оригинал, въпреки дадените указания.
Позовавайки се на съдебна практика, намира, че неправилно при
определяне на обезщетението за имуществени вреди са били включени и суми
за командировъчни. Излага доводи, че командировъчните суми не
представляват допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер,
което да бъде включено наред с основната трудова заплата при определяне на
брутното трудово възнаграждение. Сочи, че дори да се приемат за дължими,
то това следва да е обвързано със срока на заповедта за командироване от три
месеца. Излага подробни доводи за необсъждане на всички възражение,
релевирани в отговора на исковата молба.
Счита, че инцидентът е настъпил поради невнимание на пострадалия и
опит за качване на рампата не по стълбата. Сочи, че ако ищецът бе използвал
предпазните си обувки, не би се подхлъзнал и паднал. Излага, че проявената
груба небрежност е единствената причина за възникване на инцидента. Сочи,
че пострадалият е получил увреждане на крака, но не и останалите
4
увреждания, описани в исковата молба. За неправилен намира извода на съда,
че са понесени болки в дълъг период от време.
Моли за обезсилване на решение, евентуално за отмяната му и връщане
на делото на първоинстанционния съд, евентуално за отмяната му и
отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прави доказателствени
искания.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен
отговор от страна на П. Й. Л., чрез адв. Б., в който се излагат доводи за
неоснователността на въззивната жалба на насрещната страна. За
неоснователни намира оплакванията за недопустимост на съдебното решение.
За преклудирано счита твърдението за липсата на разграничаване на
неимуществените вреди по пера и стойност като такива за болки, страдания и
неудобство. Твърди, че не са осъществени процесуални пропуски във връзка с
изготвянето на доклада от страна на първоинстанционния съд. Позовавайки се
на заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза намира, че
пострадалият е получил счупване на дясната бедрена кост, обусловило
затруднение на крайника за 5 месеца, контузия на лумбалния отдел на
гръбначния стълб, голям пресен възел на Шморл, както и пролапс, като
болките в кръста не са отшумели и към настоящия момент. Сочи, че
претърпените болки и страдания са установени със свидетелските показания
на свидетеля Л.. За неоснователни намира доводите за наличие на проявена
груба небрежност от страна на служителя, доколкото не е доказана липса на
елементарно старание и внимание или пренебрегване на основни
технологични правила. Счита, че Л. не е могъл да предотврати настъпването
на увреждането. Сочи, че от представения РКО от 20.01.2020 г. не се
установява кой и на какво основание е дал сумата от 400 евро на Л.. Счита, че
в производството не са събрани доказателства, че основанието за даването на
сумата е именно соченото такова от работодателя – аванс. Твърди, че
доколкото Л. е бил назначен на длъжността „международен шофьор“, то
последният е командирован ежедневно, откъдето извежда извод за
претърпяване на имуществени вреди в размер на 41 280.69 лева за периода от
22.01.2020 г. до 14.02.2021 г.
Доказателствените искания на „Миген“ ЕООД счита за неоснователни,
доколкото от снимките не би могло да се установи фактическата обстановка
към датата на инцидента, а искането за допускане на свидетел за установяване
на горепосочените факти счита за преклудирано. Моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение. Претендира заплащането на съдебно-деловодни
разноски.

ІІ. По допустимостта на въззивното производство:
Настоящият съдебен състав, при проверка на допустимостта и
редовността на производството, констатира следното:
В диспозитива на първоинстанционното решение е посочено, че:
5
ОСЪЖДА „Миген“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с. Черковна, общ. Провадия да заплати на П. Й. Л. с ЕГН
********** сумата 20685.93 /двадесет хиляди шестстотин осемдесет и пет
лева и 93 ст./ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
получени от трудова злополука, настъпила на 22.01.2020 г. в гр. Волклинген,
Германия, която сума е разликата между сумите, които ищецът е получил за
обезщетения за временна неработоспособност и сумите, които би получил за
трудово възнаграждение и за дневни командировъчни разходи за периода
22.01.2020 г. – 14.02.2021 г. на основание чл. 200 КТ, вр.чл. 162 ГПК, ведно
със законната лихва, считано от подаване на молбата - 09.04.2021 г. до
окончателното изплащане на главницата и сумата 2545.52 /две хиляди
петстотин четиридесет и пет лева и 52 ст./ лева, представляваща обезщетение
за забава върху 20685.93 лева, считано от датата на увреждането 22.01.2020 г.
до деня, предхождащ подаването на молбата – 8.04.2021 г., на основание чл.
84, ал. 3, вр. чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за
горницата над 20685.93 лева до претендираната сума 41280.69 лева
Съдът констатира, че в исковата молба от страна на ищеца е посочен
период на обезщетението за имуществени вреди от м. февруари 2020 г. до
31.03.2021 г., именно този период е посочен и в мотивите на
първоинстанционното решение при доклада на твърденията в исковата молба.
В депозираната въззивна жалба от страна на „Миген“ ЕООД са изложени
доводи за недопустимост на първоинстанционното решение в частта за
допуснатото разширяване на търсената от ищеца защита /л. 23 от делото на
ВОС/. Затова и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за
преценка за евентуалното наличие на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на съдебното решение, както и за последващо предприемане на
действия по отстраняването й.
С оглед на горното, настоящото производство, не е надлежно
инициирано, поради което същото следва да се прекрати, като делото се
върне на Районен съд – Варна за изпълнение на горните указания.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д № 2654/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за изпълнение на горните
указания, след което делото да се изпрати на Окръжен съд - Варна за
произнасяне по компетентност.

Определението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7