Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 08.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на осемнадесети април, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 11581 по описа за 2018г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 421780/04.06.2018г. по гр.д.№ 75400 по описа за 2016г. на
Софийски районен съд, 118-ти състав е
признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че А.А.К., ЕГН
********** и М.А.И., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ********, с адрес на управление:*** заплащане на сумите, както следва: сумата от по 1197,70лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението -15.09.2016г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия и възнаграждение за дялово разпределение на енергията в апартамент
№ 3 в гр.София, ж.к. „********за периода от 01.08.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от по 196,23лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата за периода от 15.09.2013г. до
29.08.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по заповедно дело № 52049/2016г. на Софийски районен съд, като неоснователни са отхвърлени исковете за
главници за горница над 1197,70лв. до предявен размер от по 1740,52лв. и за периода от
01.12.2011г. до 31.07.2013г. , както
и за лихва за горница над 196,23лв. до сумата от по 377,04лв. и за периода от
31.01.2012г. до 14.09.2013г.; ответниците са осъдени да заплатят на ищеца съдебни
разноски от по 44,33лв. по заповедно дело и от по 222,01лв. по исковото дело, ищецът е осъден да заплати на всеки
ответник съдебни разноски от по 68,35лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5108745/27.06.2018г. по регистъра на СРС от
ищеца „Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения,
че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочил е, че изравнителните сметки и заключението
по техническата експертиза установявали потребление съобразно показанията на
водомера, отчетен реално, изравнителните сметки не били оспорени и исковете
били доказани. Претендирало е разноски.
Въззиваемите- ответници по исковете – А.А.К., ЕГН **********
с адрес за призоваване: гр. София, ж.к. „********, ап. 11 и М.А.И., ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр. София, ж.к. „********са
оспорили жалбата. Посочили са, че решението в обжалваната част е правилно.
Вземанията били периодични и правилно районният съд бил приел, че погасени по
давност са сумите, за които исковете са отхвърлени. Правилно районният съд
съобразил и установеното по делото плащане на част от сумите съобразно
заключението по счетоводната експертиза.
Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – „Б.Б.”ООД , ЕИК ********не е изразило
становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 8027150/23.12.2016г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** срещу
А.А.К., ЕГН ********** и М.А.И., ЕГН
**********, с която е поискало от съда да признае за установено на основание на
чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД съществуването
на вземанията му срещу всеки ответник
заплащане на сумите , както следва:
сумата от по 1730,03лв, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -15.09.2016г. до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 3 в гр.София, ж.к. „********за периода
от 01.12.2011г. до 30.04.2015г.; сумата
от по 375,84лв., представляващи
лихва за забава за плащането на главницата за периода от 31.01.2012г. до 29.08.2016г., сумата от по 10,50лв., ведно с лихва от 15.09.2016г. до изплащането й ,
представляващи възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода и
сумата от по 1,21лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на 10,50лв. за периода от 31.01.2012г. до
29.08.2016г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 52049/2016г. на
Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответниците са потребител на топлинна
енергия, потребили енергия в имота за
процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, страните
били обвързани от договор при Общи условия, дължали и плащане на
възнаграждението за дялово разпределение на енергията, за която се суброгирал в
правата на третото лице-помагач. Претендирал е разноски.
Ответниците А.А.К., ЕГН ********** и М.А.И.,
ЕГН **********, в срока за
отговор са оспорили исковете. Навели са твърдения, че задълженията до 01.12.2014г. са
погасени по давност, а тези за периода от 01.01.2015г. до 30.04.3015г. били
погасени чрез плащане. Не били потребили енергия в количества и на стойност, за
които са предявени исковете. Претендирали са разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца –„Б.Б.”ООД, ЕИК ********не е изразило
становище по исковете.
По делото е приложено заповедно
дело № 52049/2016г. по описа на СРС, 118-ти
състав, съгласно което същото е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3060612/15.09.2016г, със заповед от
от 03.10.2016г. районният съд е разпоредил А.А.К., ЕГН ********** и М.А.И.,
ЕГН ********** да заплатят на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******** сумите от по 1730,03лв,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението -15.09.2016г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 3 в гр.София,
ж.к. „********за периода от 01.12.2011г.
до 30.04.2015г.; сумата от по
375,84лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за
периода от 31.01.2012г. до 29.08.2016г.,
сумата от по 10,50лв., ведно с лихва
от 15.09.2016г. до изплащането й , представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на енергията за периода и сумата от по 1,21лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
10,50лв. за периода от 31.01.2012г. до 29.08.2016г., длъжниците са уведомени за заповедта на
25.10.2016г., на 02.11.2016г. са подали
възражение срещу издадената заповед, на 28.11.2016г. заявителят е
уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и
такива е представил на 23.12.2016г.
По делото са приети договор от 30.07.2002., протокол от 3011.07.2002г. на ОС на ЕС, в която е процесния имот, съгласно които ОС на ЕС е избрало и възложило на Б.Б.”ООД да
извършва дялово разпределение на топлинна енергията в сградата.
Приети са общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди публкувани в ежедневник на 14.01. 2008г., одобрени от ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г. , както и Общи условия,
одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014г.
Прието е извлечение от сметки на
ищеца съгласно които на ответниците са начислени процесните суми.
Приети са протоколи за отчет на
уредите, носемщи подпис за потребител, съгласно които реален отчет на уредите в
имота е извършен на 16.06.2015г., на 18.06.2014г., на 24.06.2013г. и на
18.06.2012г., установено е потребление на топлинна енергия за горещо водоснабдяване,
отчитана по водомер, както и такава за отопление с радиатори с уреди и с
щранг-лири без уреди.
Приети са неоспорени от страните
изравнителни сметки, съгласно които за периода май 2011г.-април 2012г. реално
потребление е 1106,47лв; за периода май 2012г.-април 2013г. – реално
потребление е 467,94лв; за периода май 2013г.-април 2014г. реално потребление е 1403,51лв; за периода май 2014г.-април
2015г. реално потребление е 1412,47лв.
По делото са приети неоспорени от
страните фискални бонове, съгласно които по фактури за процесния период са
платени 42,84лв. за дялово разпределение, както и лихва за забава на тази сума
от 6,72лв., както и 676,77лв. за топлинна енергия.
С приетото по делото неоспорено от страните заключение съдебно-техническата
експертиза, вещото лице е посочило, че за процесния период в сградата, в
която е процесния имот, се потребява енергия за отопление и за горещо битово
водоснабдяване, в процесния имот се
потребява енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, за целия процесен
период стойност на потребление на енергия в имота е 4046,91лв., дялово разпределение било извършено коректно при
съобразяване с показания на уредите, обем на имота, коректно отчисляване на
технологични разходи. При ищеца били начислени и 21лв. за възнаграждение за дялово разпределение.
По делото е прието неоспорено от страните заключение съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е посочило, че ищецът е начислявал суми по прогнозни
стойности, след края на отчетния период
и изготвяне на изравнителни сметки със сумите за връщане са приспадани суми
извън процесния период. Посочило е, че за периода от октомври 2012г. до март
2015г. за имота са платени общо 675,67лв. главница и 17,80лв. лихви, при ищеца
начисленията за неплатени суми били в размер на 3417,13лв. главница за топлинна
енергия и 21лв. за дялово разпределение, лихва за забава била съответно от
720,05лв. и 2,49лв. Посочило е, че с тези плащания са погасени задължения за
периода след 01.08.2013г. за главница в размер на общо 418,27лв.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на
вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди,
за имот в сграда - етажна собственост,
отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с
действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./,
поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото,
като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и ответникът е осъден да му заплати стойност на потребена топлинна енергия за процесния имот за процесния период в
размерите на процесните суми, за които е предявен иска за топлинна енергия и за лихва върху нея, възражение срещу заповедта е депозирано в
срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че
ответниците са потребители на топлинна енергия в имота и отговарят пред ищеца
за заплащане на стойността на същата при равни квоти. За това обстоятелство съдът
съобрази силата на пресъдено нещо на решението на СРС в необжалваната му част.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства вкл. и от заключението на съдебно-техническата експертиза, която
съдът изцяло кредитира като вярно,
задълбочено и неопровергано от
другите събрани по делото доказателства, неоспорена от страните, по делото е установено, че през процесния период за имота потребената енергия е на стойност от общо 4064,91лв., поради което и съдът приема, че за тази сума е
установено валидно възникнало задължение на ответниците при равни квоти за
заплащането й на ищеца. Тази стойност включва енергия за енергия за битово
горещо водоснабдяване и за отопление,
както и за сградна инсталация.
Силата на пресъдено нещо на
решението на СРС в необжалваната му част обвързва страните и съда и в частта за
дължимост на възнаграждението за дялово разпределение на енергията.
Правилно районният съд е приел,
че задълженията за периода преди 01.08.2013г. са погасени по давност.
Заявлението е подадено на 15.09.2016г., задълженията са периодични и са погасяват
с краткатата 3-годишна давност, възражение за което своевременно е направено от
ответниците. При така възприето и като съобрази заключението на вещото лице по
техническата експертиза, приети по делото изравнителни сметки, то съдът приема,
че реалното потребление на топлинна енергия в имота за периода от 01.08.2013г.
до 30.04.2015г. не е по-малка от приетата от СРС сума в размер на 2792,67лв.,
съответно и размер на възнаграждение за дялово разпределение е 21лв. за
възнаграждение за дялово разпределение.
Решението не е обжалвано от ответниците и въззивният съд не разполага с
правомощие да обосновава извод за недължимост на част от тази сума. Правилно
районният съд е приел, че тази сума следва да се намали със сумата от 418,27лв.
Тази сума по делото е установено, че е погасена чрез плащане от ответниците,
като това плащане е било за суми, начислени след 01.08.2013г. Това се
установява от приетите по делото фискални бонове, заключението по счетоводната
експертиза , което съдът кредитира като неопровергано от другите доказателства
по делото. При така възприето съдът приема, че решението на СРС в частта,в
която исковете за главници са отхвърлени за горница над 2395,40лв. общо за
двамата ответници е правилно.
Въззивникът не е изложил
конкретни оплаквания срещу решението на СРС в частта за лихвата за забава, при
обосноваване на изводите по този иск не е нарушена императивна
материално-правна норма от районния съд, поради което и при съобразяване на
ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът приема, че решението на СРС и в тази час
следва да бъде потвърдено.
При така възприето и поради
съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд то
решението на СРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски по исково дело пред въззивния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника , въззиваемите не са претнедирали разноски и
такива не им се следват.
На третото лице помагач не се
следват разноски.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 421780/04.06.2018г. по гр.д.№ 75400 по описа за
2016г. на
Софийски районен съд, 118-ти състав в
обжалваната част.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Б.Б.”ООД , ЕИК **********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.