РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Бургас, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Х. Диамандиева
Членове:Росица Ж. Темелкова
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252000500188 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 169/07.03.2025 год. по гр.д. № 754/2023 год. по описа на
Бургаския окръжен съд е осъдено Застрахователна компания „Лев инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление бул.
„Симеоновско шосе“ № 67а, представлявано от Мария Стоянова Масларова-
Гъркова и Павел Валериев Д., да заплати на Д. Р. Х., ЕГН **********, от град
Б., ж. к. „М. р.“ № ***, вх. *, ап. *, ет. *, със съдебен адрес
*******************, по банкова сметка
*********************************, сума в размер на 30 000 /тридесет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени й от настъпило на 11.12.2022 година пътно транспортно
произшествие - самокатастрофа с ППС - автобус с рег. № А 1525 МВ, марка
„Бова“, модел „ФХД 12 370 А“, собственост на „ДС Травел“ ЕООД и
управляван от Т. Д. И., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
13.01.2023 г. до окончателното изплащане и сумата в размер на 171,23 /сто
седемдесет и един 0.23/ лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди от същото произшествие, изразяващи се в заплатени разходи за лечение
и медикаменти, ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.01.2023
1
год. до окончателното изплащане, като претенциите в останалата част до
предявените размери са отхвърлени. Осъдено е Застрахователна компания
„Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, представлявано от Мария
Стоянова Масларова-Гъркова и Павел Валериев Д., да заплати на адв.Н. Д.
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на Д. Р. при
условията на чл.38 от ЗА по гр.д.№754/23 год. в размер на 3 105 лв. с ДДС.
Осъдена е Д. Р. Х., ЕГН **********, от град Б., ж. к. „М. р.“ № ***, вх. *, ап. *,
ет. *, със съдебен адрес **************************************, да
заплати на Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище град София и адрес на управление бул. „Симеоновско шосе“ № 67а,
представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Павел Валериев Д.
разноски съразмерно на отхвърлената част от претенциите в размер на 3
225,33 лв. Осъдено е Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление бул.
„Симеоновско шосе“ №67а, представлявано от Мария Стоянова Масларова-
Гъркова и Павел Валериев Д., да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметката на Окръжен съд Бургас, държавна такса в размер на 1 206,84
лв. и разноски за експертизи в размер на 374 лв. Посочено е, че решението е
постановено при участието на третите лица „ДС травел“ ЕООД и Агенция
„Пътна инфраструктура“.
Постъпила е въззивна жалба от Д. Р. Х., ЕГН ********** чрез
процесуален представител адв. Н. Д. - *АК, срещу решението в частите, с
които са отхвърлени исковите претенции на ищцата Д. Р. Х. за сумата над 30
000 лв. до претендираните 100 000 лв.- т.е. за разликата от 70 000лв. по
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, и психически проблеми, в резултат на
настъпило ПТП на 11.12.2022 г., ведно със законната лихва върху разликата от
70 000 лв. считано от 13.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата,
както и за сумата над 171,23 лв. до претендираните 906,23 лв. – т.е. за
разликата от 735 лв., по претенцията за обезщетение за имуществени вреди от
същото произшествие, изразяващи се в заплатени разходи за лечение и
медикаменти, ведно със законната лихва върху разликата от 735 лв., считано
от 13.01.2023 год., до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваните части решението е
неправилно като постановено в нарушение на материалния закон,
необосновано и в противоречие със съдебната практика на ВКС. Твърди се, че
при определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени
вреди е допуснато нарушение на чл. 52 от ЗЗД, тъй като не е отчетен
действителния размер на моралните вреди претърпени от ищцата Д. Х. с оглед
2
характера, тежестта, интензитета й продължителността на болките и
страданията, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
деликта. Твърди се, че макар в мотивите си окръжният съд да се е позовал на
критериите на ППВС № 4/1968г., не е изследвал задълбочено и не е оценил в
достатъчна степен всички доказани по делото факти, поради което
присъденото обезщетение от 30 000 лв. е в занижен размер. След описание на
физическите увреждания на ищцата от процесното ПТП и проведеното по
отношение на нея лечение, се твърди, че уврежданията тя би получила и при
поставен обезопасителен колан, а процесът на възстановяване при нея досега
не е приключил, като е наложително продължаване с физиотерапевтично и
рехабилитационно лечение. Твърди се, че окръжният съд не е взел под
внимание интензивността и характера на преживените от ищцата болки и
страдания, тежкото увреждане на гръбнака, продължителният
възстановителен период през който тя е страдала, невъзможността за
самостоятелно обслужване и преобърнатия начин на живот на ищцата, която
преди това е имала активен социален и трудов живот като работеща
медицинска сестра. Твърди се, че показанията на Д. Х. не са обсъдени с
нужната задълбоченост относно сочената от свидетелката промяна във
физиката и психиката на ищцата след процесното ПТП, като не е взета
предвид и сочената от приетата психологична експертиза поведенческа
промяна. Твърди се, че окръжният съд не е приложил правилно критериите за
определяне на справедливо обезщетение, тъй като не са обсъдени и
анализирани задълбочено всички налични доказателства за търпените болки и
страдания вследствие на процесното ПТП. Твърди се, че нанесената на ищцата
неимуществена вреда, освен че е непоправима, неминуемо води след себе си и
до нервно-психически стрес, негативни изживявания от емоционално естество
и неочаквана промяна в стереотипа на изградения начин на живот на ищцата,
като всички обстоятелства в съвкупност водят до извод за присъждане на по-
висок размер на обезщетение. Сочи се, че не е извършено отчитане на
съответните нива на застрахователно покритие като ориентир за конкретните
икономически условия, лимитите на застрахователната отговорност,
конкретните икономически условия към релевантния момент и
инфлационните процеси, а решението в обжалваните части е в противоречие с
практиката на ВКС за справедлив размер на обезщетяване на неимуществени
вреди. Сочи се като несправедливо и неприсъждането в цялост на направените
разходи по претенцията за имуществени вреди, въпреки представените
разходно-оправдателни документи за извършването им.
Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за
разрешаване на спора по същество, чрез определяне на справедлив размер на
обезщетенията: - за неимуществени вреди с присъждане допълнително на
3
сумата от 70 000 лв., ведно със законната лихва, - за цялостно уважаване на
претенцията за обезщетение за имуществени вреди, с допълнително
присъждане на разликата от 735 лв., ведно със законната лихва, както и за
определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Н. Д.
по чл.32, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
Застрахователна компания „Лев инс“ АД, чрез процесуален представител адв.
П. В. - *АК, в който са изложени съображения за нейната неоснователност.
Сочи се, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е
справедлив и съобразен с критериите по чл. 52 от ЗЗД, които са правилно
приложени от съда и в съответствие с ангажираните по делото доказателства.
Сочи се, че ищцата е била пътник в автобус, който е бил оборудван с
предпазен колан за всяка седалка, но към момента на ПТП тя е била без
поставен такъв, поради което е паднала от седалката. Сочи се, че самите
твърдения на ищцата за това как е получила нараняванията са противоречиви,
като тя не е доказала при условията на пълно и главно доказване механизма на
уврежданията. Твърди се, че доказателствата по делото опровергават ищцата
да е била затисната часове между седалките, след като ПТП е настъпило в 18
и 10 ч., а на нея й е оказана медицинска помощ в 18 и 55 ч. Сочи се, че ищцата
е отказала лечение в най-близката болница, като е била транспортирана до
избрана от нея болница, където не е била проведена същинска операция, а без
усложнения е поставен т.н. костен цимент. За рехабилитационните процедури
са налице само недоказани твърдения на ищцата, а свидетелските показания
на дъщерята на ищцата са преразказ на казаното от нейната майка, поради
което не установяват сочените факти. Сочи се, че твърденията на ищцата, че е
ползвала памперси не са установени, а и получените при ПТП уврежданията
не предполагат ползване на такива. Поддържано е направеното с отговора на
исковата молба възражение за съпричиняване от страна на ищцата на
вредоносния за нея резултат поради непоставен от нея обезопасителен колан,
както и заради предприето след получаване на уврежданията самоволно
транспортиране и самолечение. Направено е искане за потвърждаване на
решението в обжалваните части.
Третите лица - помагачи на ответника „ДС травел“ ЕООД и Агенция
„Пътна инфраструктура“, не са депозирали отговори на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано за обжалване
лице, срещу акт на окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване пред
настоящия съд, поради което е ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваните части Бургаският окръжен съд се е
произнесъл по обективно съединени искове за обезщетения за неимуществени
и имуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и по претенции
4
за законни лихви.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в осъдителните му части.
В открито съдебно заседание на въззивния съд, въззивниците с писмени
становища, а въззиваемата - чрез явилия се процесуален представител,
поддържат изявленията си по същество на спора и исканията за присъждане
на съдебни разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
По предявения иск от ищцата Д. Р. Х., ЕГН ********** срещу
Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, въззивният съд е
сезиран да се произнесе по претенциите на ищцата за заплащане от ответника
на обезщетения за претърпени вреди, причинени от настъпило на 11.12.2022
година ПТП - самокатастрофа с ППС - автобус с рег. № А 1525 МВ, марка
„Бова“, модел „ФХД 12 370 А“, собственост на „ДС Травел“ ЕООД,
управляван от Т. Д. И., чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, за сумата над 30 000 лв. до размера от 100 000 лв. за
неимуществените вреди и за сумата над 171,23 лв. до размера от 906,23 лв. за
имуществените вреди, ведно със законните лихви върху сумите, считано от
13.01.2023 г. до окончателното им изплащане и за присъждане на съответните
разноски.
По съображенията сочени в исковата молба и съгласно възраженията по
въззивната жалба, ищцата поддържа твърденията си, че справедлив размер на
обезщетението за претърпените от нея болки и страдания е сумата от 100 000
лв., а сумата от 906,23 лв. следва да се присъди за обезщетяване на вредите,
които е претърпяла за заплащане на медицински изделия, медикаменти и
разходи по лечението съгласно фактури и касови бележки. Извършено е
позоваване на събраните пред окръжния съд доказателства, поддържано е
искането за присъждане на съдебни разноски.
От възраженията направени с отговора на исковата молба ответникът
поддържа тази изложени в отговора на въззивната жалба относно
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата и за
прекомерност на претендирания размер на обезщетение. Не оспорва, че са
налице елементите по чл.45 от ЗЗД, както и обстоятелствата по чл.432, ал.1 от
КЗ за ангажиране на неговата отговорност за заплащане на доказаните вреди
претърпени от ищцата в резултат на процесното ПТП, като счита, че техният
размер, е този определен от окръжния съд.
Третите лица - помагачи на ответника „ДС травел“ ЕООД и Агенция
„Пътна инфраструктура“ не са депозирали отговори по исковите претенции на
5
ищцата.
Пред въззивния съд страните не спорят, че на 11.12.2022 год. около 18.10
часа, на път II - 55, е настъпило пътно-транспортно произшествие -
самокатастрофа с ППС автобус с рег. № А 1525 МВ, марка „Бова“, модел
„ФХД 12 370 А“, собственост на „ДС Травел“ ЕООД по вина на управлявалия
автобуса Тодор Д. Илиев, в резултат на което са пострадали множество лица –
пътници в автобуса между които и ищцата. Образувано е било досъдебно
производство № 125/2022г. по описа на ОСлО при ОП Хасково, пр.пр. 2263/22
год. по описа на ОП - Хасково, за което няма данни да е приключило.
Механизмът на ПТП е описан от вещо лице У. по основното и
допълнително заключение прието от окръжния съд. ПТП е настъпило
самостоятелно, в зоната на ляв завой. Автобусът управляван от водача И. се е
движил със скорост, близка до критичната за завоя, при което водачът е
допуснал превозното средство да продължи движението си направо по
направление на тангенциалната ос в началото на завоя и да напусне пътното
платно. При напускане на завоя автобусът е преминал и е деформирал
намиращата се върху десния банкет мантинела и след това е навлязъл в ската,
където е извършил полет и падане в най-ниската част, а след това се наклонил
върху дясната си странична повърхност. Преди зоната на завоя имало
предупредителен знак за опасен завой наляво, както и ограничение на
скоростта от 40 км/ч., но навлизайки в завоя автобусът се е движел със скорост
от около 77 км/ч, при критична скорост от 82 км/ч. След като възприел
опасността, водачът задействал спирачната система, но превозното средство
продължило движението си под действието на центробежната инерционна
сила и напуснало платното за движение със скорост от 36 км/ч., като
причините за настъпване на произшествието са изцяло в поведението на
водача, който е подбрал скорост на движение над разрешената и технически
несъобразена с радиуса на завоя. Водачът е имал възможност да намали
скоростта под границата на критичната преди завоя на достатъчно голямо
разстояние и да предотврати ПТП, като запази движението по дясната пътна
лента, но не го е сторил. Установено е от вещото лице също, че мантинелата
на мястото на ПТП е била деформирана от предишно произшествие и не е
била подновена. Вещото лице сочи, че изправната мантинела на този участък
би удържала автобуса да не полети. При изправна мантинела автобусът само
би се спуснал по ската, което би минимизирало щетите.
От съставения за процесното ПТП констативен протокол приложен на
л.14 и следващите се установява, че ищцата е била пътник в
самокатастрофиралия автобус заедно с още 39 лица, като за нея е посочено, че
е с фрактура на първи поясен прешлен без опасност за живота и е настанена в
МБАЛ-Свиленград.
6
Видно от приложената декларация на л.32, собственоръчно попълнена и
подписана от ищцата, тя е отказала прием в МБАЛ-Свиленград, а от
свидетелските показания на свидетеля Д. - шофьор на автобуса, става ясно, че
веднага след това ищцата е била транспортирана от дъщерята на свидетеля, по
нейно желание, до УМБАЛ - Бургас, където е работела като старша
медицинска сестра в отделение Гастроентерология и е била настанена в
Неврохирургично отделение.
По твърдение на ищцата, към момента на ПТП тя е седяла на седалка №
3 отдясно зад екскурзовода. Вещото лице У. е посочило в допълнителното си
заключение, че седалките в автобуса са били оборудвани с предпазни
двуточкови колани, които имат само поясна част. При извършен оглед на
автобуса след ПТП, вещото лице е констатирало, че десният ред пасажерски
седалки е претърпял конструктивни деформации, настъпили поради силен
натиск отзад напред под въздействие на инерционните сили и последователен
натиск на пътниците. Деформациите се изразяват в отчетливо огънати
облегалки и нарушено закрепване на облегалките върху пода, което сочи за
значителни натоварвания по време на удара. Вещото лице е уточнило при
разпита, че поради приложен силен натиск от телата на пътниците в резултат
на инерционните сили при рязкото спиране и удара, би могло да се получи
притискане на телата на пътниците в автобуса. Деформациите по облегалките
и нарушеното закрепване на седалките са създали условия за нараняване на
пътниците вследствие на инерционните сили, възникнали при удара.
Седалката на която твърди, че е пътувала пострадалата е деформирана, като
върху гърба е приложен силен натиск от задностоящия, но не е изпаднала
извън релсата и мястото си.
От свидетелските показания на свидетеля Т. И. - водач на процесния
автобус към момента на ПТП става ясно, че той познава лично ищцата от
предходни екскурзионни пътувания, на които тя е присъствала. Преди ПТП се
връщали от екскурзия в Гърция, времето било лошо, валял дъжд и видимостта
била намалена. На завоя, въпреки дългогодишния си опит като шофьор на
автобус, свидетелят не успял да го овладее. Непосредствено след ПТП, както
пътниците, така и той били в шок, но сочи, че бил в съзнание, съвзел се и
направил всичко възможно да помогне на хората. От последния удар, който
бил в тревата и бил най-силен, се напукал предния прозорец и свидетелят го
счупил, като казал на хората да излизат през него. Тези, които били по-назад, с
чукчета счупили страничните стъкла и излезли оттам. Нямало смачкани хора и
такива един върху друг. Единственият затиснат човек от предната греда на
автобуса била екскурзоводката, като само нейното изваждане от автобуса се
забавило, тъй като се наложило гражданска защита с крик да отстрани
гредата. Свидетелят сочи, че той последен е напуснал автобуса след като в
7
него нямало вече никой. Нямало хора, който да са стояли два часа след ПТП
затиснати в автобуса.
На базата на изложеното по-горе става ясно, че в исковата молба не е
описан точния механизъм на ПТП и последиците непосредствено след ПТП за
ищцата, тъй като от една страна не е потвърдено соченото от нея, че при ПТП
е имало преобръщане на автобуса, а от друга, че непосредствено след ПТП
седалки и хора са се струпали върху нея и тя е била притисната между две
седалки в продължение на часове. Показателно в това отношение е
обстоятелството, че при ПТП, което е настъпило около 18 и 10 ч., след
посещение на МБАЛ - Свиленград и след транспортиране до УМБАЛ-Бургас,
в последното болнично заведение е извършен преглед на ищцата в 21 и 55 ч. -
т.е. по-малко от четири часа след ПТП, през което време, значителна част е
отнело транспортирането на ищцата, първо до Свиленград, а след това до
Бургас.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът следва да определи
размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди
по справедливост. С Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, т.1, е
прието, че на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще
настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане. В раздел 2-ри от същото постановление е разяснено, че понятието
„справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. В съдебната практика се приема, че следва да се
направи комплексна оценка на вида, броя и характера на уврежданията на
здравето, продължителността на лечението и възстановителния период и
резултата от тях относно възможностите за пълно възстановяване, настъпили
усложнения, интензивността на болките и страданията и тяхната
продължителност, момента на настъпване на застрахователното събитие,
съотнесен към конкретните икономически условия, нормативно определените
лимити за отговорността на застрахователите, възрастта и личността на
пострадалия и отражението на деликта върху неговия битов и социален живот,
както и всички други специфични, конкретно сочени и установени значими
факти и обстоятелства. Икономическите условия и лимитите на
застрахователна отговорност не са определящи, а помощни критерии. В този
смисъл съдът съобрази, че лимитът на застрахователна отговорност към
момента на ПТП за неимуществени вреди е 10 420 000 лв. Показател за
икономическите условия с страната е размерът на минималната работна
заплата, която към момента на ПТП е била 710 лв..
Към момента на ПТП ищцата е била на ** години, работела е като
8
старша сестра в Гастроентерологично отделение на МБАЛ-Бургас. Имала е
съпътстващи заболявания – стеатоза на черния дроб и жлъчно-каменна
болест, както и дегенеративни изменения в опорно-двигателния апарат. От
заключението на вещите лица по приетата от окръжния съд комплексна
съдебно-медицинска експертиза, извършено на базата на приложените по
делото медицински и други документи, заключението на вещо лице У. и
свидетелските показания, както и от обясненията на вещите лица пред съда се
установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила
компресионно счупване на първи поясен прешлен с малък откършек предно-
горната повърхност на тялото му /без отворени рани/, кръвонасядане в
областта на дясна предмишница, кръвонасядане в областта на двете бедра и
кръвонасядане в областта на седалището двустранно. Уврежданията са
травматични, като най-тежката травма при ищцата – тази на гръбначния
стълб, е получена по индиректен механизъм. Счупването на тялото на първи
поясен прешлен е причинено от сила по хода на гръбначния стълб, предадена
чрез седалката, с посока от седалището към главата, като дори облегалката на
седалката да не е поддала и да не се е деформирала напред, инерционния
момент сгъва тялото на ищцата по същия начин и тя ще е подложена на
същата разрушителна сила с посока отдолу нагоре и при сгъването отзад
напред. Кръвонасяданията са получени по директен механизъм от удар с
твърд или върху твърд тъп предмет, като елементи от седалките и
облегалките. На базата на описаната динамика на удара, вещите лица са
обосновали извод, че е възможно физическите увреждания при ищцата да
настъпят с или без поставен предпазен колан.
Компресионното счупване на първи поясен прешлен се лекува по
преценка на лекуващия екип по два начина според вида и симптоматиката.
Единият е консервативен - чрез имобилизация и медикаменти, а другият -
оперативен с медикаменти, като вторият е по- ефикасен. Обичайното
възстановяване е за 9-12 месеца до степен годност за физически труд, през
който период са налице трайни затруднения на движението на снагата, а
кръвонасяданията отзвучават за 2-3 седмици.
От приложената медицинска документация се установява, че ищцата е
постъпила в Неврохирургично отделение на УМБАЛ - Бургас на 12.12.2022 г.
и е изписана на 21.12.2022 г. На 14.12.2022 год. е претърпяла оперативна
интервенция при интубационна анестезия, като са поставени игли за
вертебропластика /минимално инваззивна медицинска процедура/
траспедикуларно на Л1 прешлен и чрез тях е въведен костен цимент, като е
постигнат добър пълнеж без усложнение /данни от епикризата по делото и
оперативния протокол/. Видно от представените амбулаторни листи в периода
20.01.2023 год. до 24.03.2023 год., на ищцата пет пъти са провеждани
9
прегледи, а след 04.02.2023 г. до 09.02.2023 год. е провела рехабилитация. От
21.12.2022 г. до 20.04.2023 год. ищцата е била в отпуск по болест, след което се
е върнала на работа. Горното сочи, че при ищцата основният възстановителен
период е продължил 4 месеца, след което тя е била годна да полага труд по
професията си на медицинска сестра.
Вещите лица дават благоприятни прогнози за ищцата-счупването е
възстановено и фрагментите са зараснали. Проведеното оперативно лечение е
имало за цел стабилизиране без допускане на разместване и това е постигнато,
като може да има нужда от провеждане на последващи физиотерапевтични
процедури за повлияване на болките.
Вещите лица са посочили, че при интензивното сътресение на организма
при процесното ПТП е възможно да се получи обостряне на съществуваща
симптоматика на съпътстващите заболявания, които е имала ищцата –
стеатоза на черния дроб и жлъчно-каменна болест, но тези предположения без
установена прака причинно – следствена връзка, съдът намира за
недостатъчни за да се приемат за доказани твърденията на ищцата, че в
резултат на процесното ПТП и като усложнение от него е получила увреждане
на вътрешни органи, наложили последващ прием за лечение в
Гастроентерологично отделение, поради което при определяне на
обезщетението не взема предвид евентуалните вреди при престоя и лечението
на ищцата в Гастроентерологично отделение на УМБАЛ-Бургас за периода от
21.12.2022 год. до 28.12.2022 год. Ето защо са неоснователни възраженията на
ищцата изложени във въззивната жалба, че усложнения настъпили във връзка
с предхождащи заболявания на вътрешни органи на ищцата, следва да се
отчетат при определяне на размера на обезщетенията. Както вече беше
посочено, към момента в който е поучила травмата на гръбначен стълб,
ищцата е имала и съществуващи дегенеративни изменения в опорно-
двигателния апарат, в частност - в гръбначния стълб, които не са затруднявали
функцията, но са показателни за съществуваща болкова симптоматика в тази
област и преди ПТП, което също следва да бъде взето предвид при определяне
на размера на дължимите обезщетения.
Вещите лица са констатирали, че към момента на извършване на
експертизата травматичните увреждания получени от ищцата от процесното
ПТП са възстановени и няма данни за настъпили усложнения. Няма
установени белези и остатъчни явления за опорно - двигателния апарат. През
острия период на травмата по време на лечението, болката при ищцата е била
по-силна, но после е намаляла, като е възможно при промяна в атмосферните
условия ищцата все още да изпитва болка, а при продължителен престой
права, физическо натоварване, студ и влага да се появят болки в кръста и
слабост, които не налагат оперативно лечение, а се повлияват от
10
продължително симптоматично медикаментозно лечение, физио и балнео
лечение.
От заключението на вещото лице по съдебно-психологическата
експертиза не се установяват твърденията на ищцата по исковата молба
относно съществено влошено емоционално и психическо страдание в резултат
на ПТП. Вещото лице - психолог сочи, че при ищцата по време на
обследването за целите на експертизата не се наблюдава продукция на
психотична патология. Психичните процеси при ищцата са съпроводени с
фрагменти на разстройство на настроението, както и в поведенчески проблем
изразяващ се в избягване на определени дейности. Не е налице клинична
картина, която да изисква медикаментозно лечение. При прегледа не са
констатирали признаци на психогенна патология. Поради ограниченията в
двигателната активност, които ищцата е съобщила на вещото лице / не може
да играе с внучето както преди и да вдига тежки предмети, търси помощ при
изпълнение и на служебните си задължения/, е посочено, че се наблюдава
отражение върху самочувствието й, като връщането към нормален живот е
свързано с отпадане на сочените двигателни ограничения. Посочено е, че
психическото и емоционално състояние при ищцата към момента на
обследването не са в резултат на психично заболяване и патология, а
представляват последица от осъзнатата уязвимост на организма и неговата
склонност да отговаря с психопатологични симптоми при експозиция и
травма. Нарушенията в съня и шока, който ищцата е преживяла в резултат на
ПТП не сочат клинична картина на психично разстройство. При ищцата е
налице тревожност поради напрегнатото очакване на възможните промени в
здравословното й състояние и уязвимостта от рецидив.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Х. - дъщеря на ищцата,
доколкото същите не противоречат на обстоятелствата установени от вещите
лица по приетите по делото експертизи. Свидетелката сочи, че
непосредствено след процесното ПТП и след като майка й е дошла в УМБАЛ -
Бургас я е посетила. Ищцата била в шок, изплашена и вече не била същия
човек, както преди катастрофата. Свидетелката сочи, че престоят на майка й в
болницата е бил около месец, през които период не е можела да става и да се
обслужва сама, поради което свидетелката я посещавала всеки ден, хранела я
и сменяла памперси. /свидетелката включва и периода на лечение в
Гастроентерологията/ Необходимостта от чужда помощ повлияла на
психиката на ищцата, която била независима жена преди това, а след ПТП се
чувствала неудобно заради нуждата от чужда помощ и от колегите, тъй като
работното й място е в същата болница. След изписването от болницата,
свидетелката и нейният баща – съпруга на ищцата, около месец продължили
да се грижат за храненето, обличането и тоалета на ищцата, като свидетелката
11
твърди, че в този период тя е била зависима от чужда помощ за всичко.
Свидетелката сочи, че през времето, през което майка и е била в болнични /не
шест месеца както сочи свидетелката, а четири съобразно представените
документи/ тя се сринала психически, споделяла, че сънува катастрофата.
Преди това ищцата пътувала често, но след произшествието изпитвала страх
от автобус, а когато се придвижвала с градския транспорт, се качвала по-
назад, като казвала, че колкото си по -напред, толкова е по-страшно.
Свидетелката сочи, че след ПТП и към момента майка й е променена - има
страхове, физическа болка в гръбнака, не може да вдига тежко, не е социално
активна и вече не излиза с приятелки, а от работа се прибира вкъщи, изморява
се бързо. Свидетелката сочи, че и към момента майка й приема медикаменти и
ходи на работа, включително на нощни смени, но когато има силни болки си
взема ден отпуск.
Предвид, че престоят на ищцата в Гастроентерологично отделение след
21.12.2022 г. до 28.12.2022 год., както вече беше посочено, не е установено да
е в пряка връзка с травмите от процесното ПТП, съдът отчита като
неотносими към предмета на спора сочените от свидетелката грижи, които са
полагани от близките на ищцата във връзка с други нейни здравословни
проблеми, извън тези установени като получени от процесното ПТП. Не е
установено по делото, че в пряка връзка с травмите при ПТП, в периода след
изписване на ищцата от Неврохирургично отделение, тя е била дотолкова
неподвижна, че е било наложително ползването на памперси, които да бъдат
сменяни от нейните близки.
Предвид горното съдът споделя изводите на окръжния съд относно вида
и характера на претърпените от ищцата душевни, психологични и
емоционални болки и страдания, това, че в случая те са нормалните физически
и психически страдания при телесно нараняване, които всеки би изпитал.
Физическите и душевни болки при ищцата са били по-силни и изразени
непосредствено след ПТП, и за около месец след болничното лечение, но към
момента физическите травми са изцяло излекувани, като е налице само
остатъчна болка при по-продължително стоене на ищцата права или при
натоварване. Ищцата не е развила психично заболяване, а цялостното й
психологическо възстановяване ще настъпи с отпадането на болковия
синдром. Успешното оперативното лечение при ищцата, което не е било
свързано с усложнения, както и последвалата рехабилитация са способствали
за по-бързото физическо възстановяване, което при нея е протекло за по-
кратък възстановителен период от обичайния.
При комплексен анализ на всичко изложеното, включително по
отношение на доказаните и недоказани твърдения на ищцата, настоящият съд
споделя извода на окръжния съд по обжалваното решение, че при отчитане на
12
посочените по-горе релевантни критерии по чл. 52 от ЗЗД, справедлив размер
на обезщетението за неимуществени вреди е сумата от 30 000 лв. Ето защо в
полза на ищцата е дължимо обезщетение за неимуществени вреди в размер на
30 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
уведомяване на ответника -13.01.2023 год., до окончателното плащане, а в
останалата част до претендирания размер от 100 000 лв., ведно със законната
лихва, претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена от съда.
Поддържаното и пред въззивния съд възражение от ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, съдът намира за
неоснователно. Не е констатирано поведение на ищцата, което обективно да е
допринесло за негативния за нея резултат. Съгласно изложеното по-горе, от
заключението на комплексната медицинска експертиза се установява, че
ищцата би получила травматичните увреждания и при поставен
обезопасителен колан, а по делото липсват данни извършеното по нейно
желание лечение в гр. Бургас да е повлияло негативно на лечебния и
възстановителен процес.
Неоснователни са възраженията на ищцата по отношение на
основанията за отхвърляне на претенцията за имуществени вреди за 450 лв. -
направени разходи по фактура за изготвяне на психологическо становище по
искане на ищцата преди предявяване на иска /л.180/ и 285 лв. за заплатена
такса по фактура от адв. Д. за извършено копиране на медицински документи
/л. 173/, преди предявяване на иска, тъй като това не са разходи направени в
пряка причинно-следствена връзка с необходимото лечение и възстановяване
на ищцата от уврежданията при процесното ПТП. Ето защо претенцията на
ищцата е основателна само относно представените доказателства за
извършени разходи в пряка връзка с лечението, които са на стойност общо
171,23 лв. ведно със законната лихва считано от 13.01.2023 год., до
окончателното плащане на сумата, а в останалата част над този, до
претендирания размер, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Като е стигнал до идентични правни изводи, Бургаският окръжен съд е
постановил правилно решение в обжалваните части, което следва да бъде
потвърдено в тези части.
Въззиваемият не е представил доказателства за направени пред
въззивния съд разноски, поради което такива не му се присъждат.
На осн. чл. 78, ал. 10 от ГПК, въпреки направеното искане от третото
лице помагач на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ - София,
разноски в полза на третото лице също не се присъждат.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 169/07.03.2025 год. по гр.д. № 754/2023
год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
В частта, с която обжалваното решение е потвърдено в обжалваните части
относно предявения иск за имуществени вреди, настоящото решение не
подлежи на обжалване. В останалите части решението може да бъде
обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба, в
едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14