Решение по дело №754/2024 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 50
Дата: 24 февруари 2025 г. (в сила от 24 февруари 2025 г.)
Съдия: Калин Трифонов Тодоров
Дело: 20241400500754
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Враца, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следН. състав:
Председател:ЕвгеН. Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20241400500754 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 9167 от 12.12.2024г., подадена от К. Л. К. с ЕГН ********** от гр.***, чрез
пълномощника й адвокат Р. С. от АК-Враца, против решение №
609/01.10.2024г. постановено по гр.д. № 1043/2024г. по описана Районен съд
Враца, в частите, с които съда е признал за установено, че К. Л. К. дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, сумата 1260.32 лева, представляваща главница
за доставена, но неизплатена топлинна енергия и БГВ за периода от 21.11.2020
г. до 30.04.2022 г.; сумата 326.71 лева, представляваща лихва за забавено
плащане на главницата за периода от 15.09.2021г. до 09.11.2023г.; сумата 14.04
лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода
01.09.2021г. до 30.04.2022г.; сумата 2.91 лева, представляваща лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 09.11.2023
г., ведно със законната лихва върху главниците за периода от датата на
завеждане на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 21.11.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и в частта, с която е присъдил
1
деловодни разноски.
Жалбоподателката твърди, че в обжалваните части решението е
незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на
материалноправни разпоредби и при допуснати процесуални нарушеН..
Поддържа, че съда се е произнесъл по недопустими искови претенции, тъй
като, въпреки уточнеН.та, не са формулирани от ищеца ликвидни и изискуеми
вземаН.; ищеца не е посочил отделните компоненти на доставената според
него в жилището й топлинна енергия, т.е. не е уточнил вземаН.та си дали са за
топла вода, за такса мощност, за отопление и топлоенергия отдадена от
сградна инсталация в етажна собственост и да индивидуализира всяко едно
вземане по основание и размер; не е уточнил вземаН.та си по периоди,
включително и падежите на претендираните лихви. Счита, че като е приел за
разглеждане ищцовите искове съда е допуснал процесуално нарушение.
Посочва също, че не живее в жилището от момента, в който го е закупила през
2002г. и не е ползвала топлинната енергия, която ищеца твърди, че е доставил
до същото, че не са отчитани индивидуални уреди в жилището, тъй като
никога не е поставяла такива, нито са й връчвани изравнителни сметки за
процесН. период или на представляващия етажната собственост, съгласно
императивните разпоредби на чл.70, ал.5. Счита, че са нарушени правата й
като потребител, тъй като не й е дадена възможност да се запознае с
начислените суми и да възрази като евентуално поиска корекцията им, в
нарушение на чл. 28 от Общите условия на Топлофикация София. Изтъква, че
в нарушение на процесуалните правила съда допуснал привличане на трето
лице помагач, без да са представени доказателства за правнооблигационна
връзка между това лице и страните по делото, въпреки дадените с
Определение №1151/02.07.2024г. от съда указаН. към ищеца да представи
доказателства за сключен договор с „Елвеко“ ООД като топлинен
счетоводител и правоприемство между ЕТ „Аквабилд“ и „Елвеко“ ООД.
Счита, че в сградата, в която се намира процесното жилище, не се извършва
топлинно счетоводство или ако се извършва такова, то се осъществява без
съгласието на етажната собственост, че ЕТ „Аква Билдинг“ няма лиценз за
извършване на топлинно счетоводство, както и че „MX Елвеко“ ООД не е
правоприемник на ЕТ „Аква Билдинг“, че ищеца няма действащ договор с
„MX Елвеко“ ООД за извършване топлинно счетоводство, поради което
дяловото разпределение не е извършено от оторизирано лице по смисъла на
2
чл.61 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. на МИЕ за топлоснабдяването.
Поради това счита, че претендираните от ищцовото дружество суми, съгласно
представената с исковата молба справка, са произволно начислени и съда е
основал своите изводи на експертиза, изготвена въз основа на неистински
документи. Наред с това твърди, че в нарушение на процесуалните правила
съда не е уважил искането й за задължаване на ищцовото дружество да
представи в оригинал приложените към експертизата на вещото лице
Антонова отчети от 03.06.2021г. и 18.05.2022г. и за откриване на производство
за оспорването им по реда на чл.193, ал.1 от ГПК и заявява, че оспорва тези
документи. Твърди, че не е подписвала тези отчети и положените в тях
подписи не са нейни. Счита за нереално отчетеното от водомера потребление
на топла вода през процесН. период и че отчетените стойности са написани
напълно произволно. Посочва, че извършените по делото експертизи са
сугестивни и базирани на неистински доказателства, а не на реално потребена
от нея топлоенергия. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните му части и отхвърли като неоснователни исковете на
„Топлофикация София” ЕАД.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ***, чрез пълномощника й юрк. Н. С., е постъпил писмен
отговор, с който оспорва като неоснователна и недоказана въззивната жалба и
счита процесното решение за обосновано, правилно и законосъобразно.
Поддържа, че твърдеН.та на въззивницата за неправилното решение на правН.
спор произлизат от тълкуване разширително и по аналогия на материалното
право и се явяват несъществени и необосновани. Счита, че дружеството, след
проведеното съдебно дирене, е установило в условията на пълно и главно
доказване правотата на исковата си претенция. Моли съда да остави в сила
първоинстанционното съдебно решение, като отхвърли въззивната жалба,
като неоснователна и да й присъди направените разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт, в размер 200,00 лв.
Третото лице-помагач „МХ Елвеко“ ООД, не е подало отговор на
въззивната жалба.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивН.т съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основаН. в
жалбата.
3
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната
му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес
от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно
начало предмет на спора.
Неоснователни са възражеН.та на жалбоподателката за недопустимост
на първоинстанционното решение поради произнасяне на съда по
недопустими искови претенции. С допълнителна молба от 14.06.2024г.
ищцовото дружество е уточнило претенциите си по отношение на периода, за
който са начислени претендираните суми, на отделните компоненти на
доставената в жилището на ответницата топлинна енергия с посочени
съответно стойности за двата отчетни периода, както и претенцията си за
мораторна лихва върху главницата по периоди, с което е отстранило
нередовностите на исковата молба.
Решението на районН. съд е и правилно.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивН.т съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с изтъкнатите доводи от жалбоподателката,
при което приема за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на подадено на 21.11.2023г. от „Топлофикация-София“ ЕАД,
гр. София, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в
СРС е образувано ч.гр.д. № 63927/2023 г. по описа на съда, което е прекратено
с определение № 43812/07.12.2023г. и делото е изпратено по подсъдност на
РС-Враца, където е образувано под № 333/2024г. По това дело съдът е издал
заповед за изпълнение на парично задължение № 226 от 05.02.2024г., по
силата на която длъжникът К. Л. К., ЕГН - **********, от гр.Враца, е осъдена
да заплати на заявителя сумите: 1673.28 лева, представляваща главница за
доставена, но неизплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м.
04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ***, 369.90 лева,
представляваща лихва за забавено плащане на главницата за периода от
15.09.2021г. до 09.11.2023г.; 14.04 лева, представляваща главница за дялово
разпределение за периода м.09.2021г. - м.04.2022г.; 2.91 лева, представляваща
4
лихва за периода от 01.09.2021 г. до 09.11.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата за периода от датата на завеждане на заявлението по чл.410
ГПК в съда - 21.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата 41,20 лева - разноски за държавна такса и 50, 00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на
19.02.2024г. и в предвидеН. едномесечен срок същият, чрез пълномощника си
адв. Р. С. от АК-Монтана, е подал възражение по чл.414 ГПК, поради което по
указаН. на съда, в предвидеН. в чл. 415, ал. 4 от ГПК едномесечен срок,
заявителят е предявил установителни искове за съществуване на вземаН.та си
по издадената заповед за изпълнение против длъжника по делото.
В исковата молба, с която са предявени тези искове, ищецът твърди, че
ответницата, като собственик на имот, находящ се в гр.София, е клиент на ТЕ
за процесН. период по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Посочва, че ответницата
не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ) и
спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия
от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в-к
"Монитор". Поддържа, че съгласно чл.31 от ОУ ответницата е била длъжна да
заплаща дължимите суми за топлинна енергия в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. Изтъква, че
ответницата е използвала доставяната от дружеството ТЕ през процесН.
период и към момента на подаване на исковата молба не е погасила
задължеН.та си. Твърди също, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от
ЗЕ, собствениците в сградата-етажна собственост, в която се намира
топлоснабдеН. имот на ответницата, са сключили договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „МХ Елвеко" ООД, гр.
София. Твърди също, че съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за
топлоснабдеН. имот са начислявани от „Топлофикация София" ЕАД по
прогнозни месечни вноски, като след кР. на отоплителН. период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата - „МХ Елвеко" ООД, гр. София, на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от
24.04.2007г.). Иска от съда да приеме за установено в отношеН.та между
5
страните, че ответницата му дължи сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение № 226 от 05.02.2024г., издадена по ч.гр.д. № 333/2024г.
по описа на РС-Враца, както и да му присъди разноски както по заповедното,
така и по исковото производство.
По указаН. на съда с допълнителна молба от 14.06.2024г. ищцовото
дружество е уточнило претенциите си като е заявило, че периодът, за който са
начислени претендираните суми е от 01.05.2020г. до м.04.2022г., както и че
сумата за топлинна енергия, претендирана за този период е формирана от две
задължеН.: за отопление и за битово горещо водоснабдяване (БГВ) с посочени
съответно стойности за двата отчетни периода и общо дължима сума по
издадени две фактури. Уточнена е също и претенцията за мораторна лихва
върху главницата по периоди.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата К. Л. К.,
чрез процесуалН. й представител адв. Р. С. от АК-Монтана, с който е оспорила
исковете по основание и размер по подробно изложени съображеН.. Поискала
е отхвърляне на исковите претенции като изцяло неоснователни.
Третото лице-помагат на ищеца „МХ Елвеко” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ***, не е ангажирало становище в
дадеН.т му срок.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
първоинстанционното производство доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищцовото дружество „Топлофикация София"
ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си качество доставя топлинна
енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване на
потребителите на територията на гр. София при публично известни Общи
условия.
Видно от нотариален акт № 49, т. I, дело № 42/2002 г. на К. К. - нотариус
с район на действие СРС, ответницата К. Л. К. е закупила следН. недвижим
имот: апартамент ***, находящ се в гр.София, ***.
От представените ответницата служебна бележка от 02.09.2024г.,
издадена от в-к „Слово плюс“, гр.Монтана и удостовереН. за постоянен адрес
се установява, че К. Л. К. работи в посочената медия от 2018г. до датата на
издаване на служебната бележка и има постоянен адрес в гр.Враца.
Установява се също, че сградата, в която се намира процесН.т
апартамент, е топлоснабдявана през целия исков период. Това се потвърждава
6
от приложените по делото в заверен препис Протокол от 23.05.2002г., с който
общото събрание на етажната собственост на ж.к. “Света Троица“ бл. 203, е
взело решение да сключи договор с ЕТ „Аква Билдинг”, гр.София, за
извършване на услугата „топлинно счетоводство” и Договор №
016/23.07.2002г. за извършване на посочената услуга между ЕТ „Аква
Билдинг” и упълномощени представители на етажната собственост.
Представени са също така и доказателства за прехвърляне на клиентите на
ФДР „Аква билдинг сървиз” ЕООД към ФДР консорциум „Сименс и Елвеко
България“ (писмо рег. инд. № 6321/15.03.2005г.) и за вписване в ТР на
промени по партидата на „МХ Елвеко“ ООД, а именно – вписване като
съдружник „Аква билдинг сървиз” ЕООД (решение № 4/28.02.2005г. по ф.д. №
5208/2001г. на СГС).
От представените с исковата молба писмени доказателства (молба-
декларация от 15.07.2002г. на ответницата до ищцовото дружество), както и от
заключението на съдебно-техническата експертиза по делото се установява, че
на името на ответницата К. Л. К., за апартамент ***, находящ се в гр.София,
***., е открита партида в „Топлофикация София” ЕАД с абонатен № ***,
инсталация № **********.
С договор № Д 0-74/09.06.2020г., сключен между ищеца „Топлофикация
София” ЕАД, като възложител, и МХ „Елвеко” ООД, като изпълнител,
възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради
етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.София, при
спазване изискваН.та на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-
024 от 10.08.2007г.
С оглед на тези доказателства неоснователно се явява възражението на
жалбоподателката за нарушение на процесуалните правила от
първоинстанционН. съд, изразяващо се в конституиране на топлинН.
счетоводител „МХ Елвеко” ООД като трето лице помагач, както и
възражеН.та й, че в сградата, в която се намира процесното жилище, не се
извършва топлинно счетоводство или ако се извършва такова, то се
осъществява без съгласието на етажната собственост, и че дяловото
разпределение не е извършено от оторизирано лице по смисъла на чл.61 от
Наредба № 16-334/06.04.2007г. на МИЕ за топлоснабдяването.
7
За установяване правата и задължеН.та на страните по делото са
приложени относимите за процесН. период Общи условия (ОУ) за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на
клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във в-к "Монитор" от 11.07.2016г.
Приложени са също два броя съобщеН. към издадени данъчни фактури,
съответно от 31.07.2021г. за отчетен период 01.05.2020г. – 30.04.2021г. и от
31.07.2022г. за отчетен период 01.05.2021г. – 30.04.2022г., включващи
начислени суми за топлоенергия по компоненти, и издадени кредитни
известия към фактури за прогнозно начислена топлинна енергия, касаещи
процесН. имот за процесН. период.
В първоинстанционното производство са назначени и изпълнени
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, заключеН.та на които
съда цени като обосновани, обективни и професионални, изготвени въз основа
на събраните по делото доказателства, след справка със счетоводството на
ищеца и на топлинН. счетоводител.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
се установява, че в процесН. период от ищцовото дружество редовно и
ежемесечно е доставяна топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в
която се намира имота на ответницата; че отчетените показаН. по общия
топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и отразявани за
осчетоводяване; че между абонатите в етажната собственост е разпределена
нетна енергия, която съвпада с отразената в изравнителните сметки, както и че
топломера в АС е минал последващи проверки – метрологичен контрол. От
заключението се установява също, че в имота на ответницата в процесН.
период е начислявана месечно прогнозно топлинна енергия, въз основа на
отчетени количества ТЕ от предходН. отоплителен сезон и прогнозно
определени дялове ТЕ за фактуриране през следващия отоплителен сезон – ТЕ
за отопление, ТЕ за битово горещо водоснабдяване, ТЕ за общи разходи,
сградна инсталация. В таблици в заключението прегледно са посочени
отчетеН. разход на ТЕ в имота и изравнителните сметки за двата процесни
отоплителни сезона. Според заключението фактурираните суми за ТЕ за
процесН. период 21.11.2020г. – 30.04.2022г. общо в имота на ответницата са в
размер 1543, 97 лв.
За изготвяне на експертното заключение по съдебно-техническата
8
експертиза са ползвани както документите, представени от ищеца с исковата
молба, така и изготвени от топлинН. счетоводител формуляри за годишен
отчет, констативни протоколи за отчитане на топлинна енергия за процесН.
период и индивидуални справки за използвана топлинна енергия, представени
на вещото лице и приложени към заключението.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
сумите за топлинна енергия, касаещи процесН. период са платени частично от
ответницата – по двете издадени фактури (ф-ра № ********** от 31.07.2021г.
и ф-ра № ********** от 31.07.2022г.), съответно за двата отчетни периода, са
заплатени общо 1747, 77 лева и остатъка за плащане е 1543, 97 лв. Според
заключението размера на дължимата мораторна лихва върху посочената
главница, считано от датата на изпадане в забава до 09.11.2023г. е общо 387,75
лв. След извършените плащаН. по фактурите в размер 1747, 77 лв. дължимата
сума за периода от 21.11.2020г. до 30.04.2022г. е в размер 1260, 32 лв., а
дължимата лихва за забавено плащане върху тази главница за периода
15.09.2021г. – 09.11.2023г. е в размер 326, 71 лв.
Въз основа на така събраните доказателства с обжалваното решение, от
правна страна първоинстанционН. съд е приел, че ответницата е собственик
на процесН. апартамент и има качеството потребител (клиент) на топлинна
енергия за битови нужди, поради което дължи на ищеца претендираните суми.
Съдът е приел също за основателни направените от ответната страна
възражеН. за изтекла три годишна погасителна давност по отношение на
вземаН.та на осн. чл.111, б. „в“ ЗЗД, както и че за периода до 22.11.2020г.
вземаН.та са погасени по давност по отношение на претендираните главници
и лихви за забава. Като е отчел направените плащаН. и погасителната давност,
въз основа на заключението на СЧЕ съдът е приел, че следва да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищеца сумите: 1260.32 лева, представляваща
главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия и БГВ за периода от
21.11.2020 г. до 30.04.2022 г.; 326.71 лева, представляваща лихва за забавено
плащане на главницата за периода от 15.09.2021г. до 09.11.2023г.; 14.04 лева,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.09.2021г.
до 30.04.2022г.; 2.91 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 09.11.2023 г., ведно със законната
лихва върху главниците за периода от датата на завеждане на заявлението по
чл.410 ГПК в съда - 21.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, а
9
в останалата част исковите претенции следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86 от
ЗЗД. С иска по чл. 422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение,
която да послужи като титул за принудително събиране на вземането. В това
исково производство задължение на ищеца е да установи основанието и
размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу
ответника – длъжник, който от своя страна следва да докаже, че е погасил
задължеН.та си към ищеца.
През процесН. период отношеН.та между страните във връзка с
доставката, отчитането и разпределението на топлинна енергия се регулират
от действащите ЗЕ /ДВ, бр. 107/ 09.12.2003 г./, приетите въз основа на закона
/чл. 125 и сл. от ЗЕ/ Общи условия на "Топлофикация София" ЕАД, одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, както и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят:
правата и задължеН.та на топлопреносното предприятие и на потребителите,
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия, отговорността при неизпълнение на задължеН.та,
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособлеН., редът
и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на
индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин,
удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в
ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от
10
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумеН.. По делото не са ангажирани доказателства за
постигнати различни условия между страните, поради което съдът приема, че
общите условия са приложими в отношеН.та между същите.
В конкретН. случай по делото е безспорно установено, а и от събраните
по делото доказателства, се установи, че ответницата е собственик на
процесН. недвижим имот, респ. че тя е титуляр на задължението. ВъззивН.т
съд приема, че въззиваемото дружество е доказало в първоинстанционното
производство, че ответницата има качеството потребител на топлинна енергия
по смисъла на ЗЕ. В него е посочено, че потребител на енергия или природен
газ за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. По делото са представени доказателства - нотариален
акт № 49, т. I, дело № 42/2002 г. на К. К. - нотариус с район на действие СРС, и
молба-декларация от 15.07.2002г. на К. Л. К. до ищцовото дружество, от които
се установява, че ответницата е собственик на процесН. имот.
Установи се също, че апартаментът се намира в сграда-етажна
собственост, включена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация
София” ЕАД и обслужвана от абонатна станция, поради което, съгласно чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, ответницата е потребител/клиент на
ТЕ и по отношение на нея е налице пасивна материална легитимация по иска.
ВъзражеН.та на въззивницата, че не живее в процесН. имот, респ. че не е
ползвала доставяната от въззиваемото дружество ТЕ, не могат да обусловят
отпадане на качеството й на потребител на топлинна енергия по смисъла на
ЗЕ. Видно е, от събраните писмени доказателства и от заключеН.та на
изпълнените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, че имота
на въззивницата е бил топлоснабден и в същия въззиваемото дружество е
доставяло ТЕ в процесН. период.
По делото не са ангажирани доказателства ответницата да е упражнила
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, поради което съдът приема, че в отношеН.та
между страните са приложими действащите за процесН. период ОУ на
"Топлофикация София" ЕАД от 2016 г. Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношеН.та между страните относно продажбата на топлинна енергия
за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост "продавач"
11
и всички потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
наричани за краткост "клиенти", присъединени към топлоснабдителната
мрежа на територията на гр.София и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ.
Предвид изложеното следва да се приеме, че по силата на закона между
страните е налице облигационно правоотношение, възникнало от неформален
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, чието съдържание
е установено в Общите условия, като отношеН.та им в процесН. период се
регулират от ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
При установеното наличие на облигационно правоотношение между
страните за процесН. период следва да бъде установено наличието или
липсата на доставяна до имота на ответницата топлинна енергия и нейната
стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.140а от ЗЕ общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена
към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се
разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Според на чл. 142, ал. 2
от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите, като топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и тази за
отопление на общите части, се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект (чл. 143,
ал. 5 и чл. 145, ал. 3 ЗЕ). Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ,
"отопляем обем на имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани
от абоната помещеН. и съответните припадащи се части от общите части на
сградата, предвидени за отопление по проект.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а
от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната
инсталация и др. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост -
чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само
индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани и
пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в
цялата сграда. Ето защо всички собственици на имоти, находящи се в сграда -
етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от
12
сградната инсталация топлинна енергия, която се явява реално енергийно
потребление и да заплащат същата съразмерно на отопляемите обекти по
проект. В случаите на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, в които потребители (клиенти) в
сграда - етажна собственост прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, същите остават потребители (клиенти) на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. В този смисъл е и решение № 5 от 22.04.2010 г. по
конституционно дело № 15/2009 г. на КС /обн. ДВ, бр.34 от 04.05.2010 г./.
В настоящия случай, видно от заключението на съдебно-техническата
експертиза, за процесН. период на ответницата е начислявана топлинна
енергия, включваща енергия за отопление, енергия за битово горещо
водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
поради което за съответН. период ответницата дължи суми за тази ТЕ.
В тази насока съдът, анализирайки представените по делото писмени
доказателства и въз основа на заключението по изпълнената съдебно-
техническа експертиза, установява, че ищецът е изпълнявал точно
задължеН.та си и за процесН. период редовно и ежемесечно е доставял
топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване в
жилището на ответницата, както и е доставял топлинна енергия в сградата
етажна собственост, в която се намира жилището й. Стойността на
доставената топлинна енергия за отопление и за битово горещо
водоснабдяване в жилището на ответницата, както и за общи разходи за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022 г. е 1543, 97 лева /главница/, съгласно
заключението по съдебно-счетоводната експертиза. От заключението се
установява също, че начислената на ответницата сума е правилно определена,
в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката и
при ползване на информацията от дружеството за топлинно счетоводство -
спазени са редът, техническите условия за топлоснабдяване и прилагането на
дяловото разпределение на ТЕ в сградата – етажна собственост.
В раздел IX от ОУ от 2016г. - „Заплащане на топлинната енергия и
услугата дялово разпределение” е определен редът и срокът, по който
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия: по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски
и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна
13
консумация (чл.31, ал.1) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят (чл.33, ал.1). По делото липсват доказателства за извънсъдебно
направени възражеН. от ответницата срещу начислените й от ищеца суми за
плащане, липсват и доказателства за направен отказ от нейна страна от
ползване на топлоенергия.
При съвкупН. анализ на представените по делото счетоводни документи
и заключеН.та по изпълнените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи се стига до извод, че задължението на ответницата към
топлопреносното предприятие за заплащане на количеството топлинна
енергия за отопление и за БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация е установено по основание и по размер. В полза на ищеца е
възникнало вземане за плащане на цена за топлинна енергия за процесН.
период и в размера, посочен в заключението на приетата съдебно-счетоводна
експертиза, съвпадащ с исковата претенция.
С писмеН. отговор ответницата формално е оспорила съдържанието на
представените с исковата молба писмени доказателства, което оспорване се
поддържа и във въззивната жалба. Действително, представените от ищцовото
дружество съобщеН. към издадени данъчни фактури по месеци, включващи
начислени суми за топлоенергия по компоненти, и издадени кредитни
известия към фактури за прогнозно начислена топлинна енергия, както и
приложените към заключението по съдебно-техническата експертиза отчети
от 03.06.2021г. и от 18.05.2022г., по своя характер са частни свидетелстващи
документи, но от приетите по делото заключеН. на съдебно-техническата и
съдебно-счетоводна експертизи се установява, че начислените на ответницата
суми са правилно определени, при съобразяване на действащите нормативни
изискваН., поради което настоящия състав намира, че на същите следва да се
даде вяра. Следва да се има предвид още, че след като е установена доставката
на топлоенергия, ответницата дължи заплащането й, без значение дали
ищцовото дружество е издало фактури за тези доставки, доколкото вземаН.та
на ищеца не са доказани само чрез счетоводните му записваН.. Без значение е
и обстоятелството дали ответната страна е получавала издаваните от ищеца
фактури, тъй като задължението за плащане на топлинната енергия произтича
от доставката й до топлоснабдеН. имот, а не от фактурирането й.
С предявеН. иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса
на плащане по договора за процесН. период, който не подлежи на доказване от
14
същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства,
удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане
само с писмени такива. По делото не се твърди от ответницата и не са
представени документи, доказващи плащане от нейна страна на дължимата
сума, поради което съдът приема, че е налице неизпълнение на задължението
й за плащане, което е във формата на пълно неизпълнение - непрестиране на
сумата 1543, 97 лева, представляваща стойността на консумираната в имота на
ответницата топлинна енергия за отопление и за битово-горещо
водоснабдяване, включваща и стойността на консумираната в имота на
ответницата топлинна енергия за сградна инсталация в размер 14, 04 лева, за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022 г.
От страна на ответницата е направено възражение за погасяване на
вземаН.та на ищцовото дружество за неизплатена топлинна енергия по
давност, което съдът намира за частично основателно по следните
съображеН.:
По отношение на вземаН.та за неизплатена топлинна енергия е
приложима кратката 3 - годишна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.
"в" от ЗЗД, вземаН.та за наем, за лихви и за други периодични плащаН. се
погасяват с изтичането на тригодишна давност. Периодични задължеН.
съществуват, когато са налице повтарящи се еднородни задължеН. през
определени периоди от време, като с оглед спецификата на продаваната от
топлофикационните дружества стока, насрещните престации на абонатите им
имат характер на периодични плащаН.. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3/2012 г. на
ОСГТК по т.д. № 3/2011 г.
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като при срочните задължеН. /каквито са
процесните за главници/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. В частност задължеН.та на ответницата за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни. Следователно
за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи
процесН. период, тригодишН.т давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното заплащане. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "б"
от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. Разпоредбата на чл. 422,
15
ал. 1 от ГПК предвижда, че искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК за депозиране на
възражението. Исковата молба по чл. 422 от ГПК има правните последици на
прекъсване на погасителната давност на основание чл. 116, б. "б" от ЗЗД. По
силата на чл. 422, ал. 1 от ГПК погасителната давност се счита прекъсната от
датата на подаване на заявлението в заповедното производство – така т. 9 от
ТР от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от действалите в процесН. период ОУ/2016
г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
С оглед на това, с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК на 21.11.2023 г., на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, е прекъсната давността на всички задължеН. на ответницата за исковия
период, които са с падеж на плащане след 21.11.2020г. Това налага извода, че
за периода от 01.05.2020 г. до 21.11.2020г., вземаН.та на ищеца за топлинна
енергия са погасени по давност. Видно от заключението на вещото лице по
изпълнената съдебно-счетоводна експертиза за периода от 21.11.2020г. до
30.04.2022г. от ответницата дължима остава сумата 1260, 32 лв. за топлинна
енергия.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеН. установителен иск за
топлинна енергия следва да се уважи до размера 1260, 32 лв. и за периода от
21.11.2020г. до 30.04.2022г., а за разликата до пълН. предявен размер от
1673,28 лв. и за периода от 01.05.2020 г. до 21.11.2020 г. да се отхвърли поради
погасяване на сумата по давност.
Като законна последица от това, върху приетия за основателен размер на
главницата, следва да се присъди законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
до окончателното плащане на дължимото.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД настоящият съдебен състав намира следното:
Основателността на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите
16
условия на ищеца от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок
от изтичане на месеца, за който се отнасят, като след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетН. период кредитни известия за
стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетН. период, определено на
база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетН. период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4
от ОУ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
само ако задължеН.та не са платени в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
От изложеното следва, че в случая, с оглед установеното неизпълнение
на задължението за заплащане на главН. дълг, ответницата дължи мораторна
лихва върху незаплатените суми за главници, чиито размер е изчислен в
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, както следва: 326,71 лв.
обезщетение за забава върху главницата от 1260, 32 лева за периода от
15.09.2021г. до 09.11.2023г. и 2,91 лв. обезщетение за забава върху главницата
от 14, 04 лева за периода от 01.09.2021г. до 09.11.2023г.
Поради изложеното, съдът счита, че предявените установителни искове
по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД са доказани за
претендираните суми от 326,71 лв. обезщетение за забава върху главницата от
1260, 32 лева за периода от 15.09.2021г. до 09.11.2023г. и 2,91 лв. обезщетение
за забава върху главницата от 14, 04 лева за периода от 01.09.2021г. до
09.11.2023г., и са основателни в този размер.
Предвид така изложените съображеН., законосъобразно районН.т съд е
уважил предявените установителни искове, както и акцесорните претенции за
обезщетение за забава, в размерите и за периодите, както е посочено по-горе,
поради което настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваните части като правилно и
законосъобразно, включително и в частта му за разноските.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна.
17
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 273 ГПК
и предвид изричното искане в полза на въззиваемото дружество следва да се
присъдят сторените по делото разноски, чиито размер съдът определя на
100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК,
във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззивницата не се
следват разноски за въззивното производство.
С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид гореизложеното, на основание чл.272 ГПК, Врачанският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 609/01.10.2024г. постановено по гр.д. №
1043/2024г. по описана Районен съд Враца, в обжалваните части.
ОСЪЖДА К. Л. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес и управление гр.София, ***, юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство в размер 100.00 лв.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице – помагач „МХ Елвеко” ООД, ЕИК ***.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18