№ 5627
гр. София, 09.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110170600 по описа за 2021 година
Предявени са искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу Р. Е. К., ЕГН:
**********, адрес: гр. София, *** и Д. П. К., ЕГН **********, адрес: гр. София, ***,
действащ лично и със съгласието на своята майка Р. Е. К., ЕГН: **********, по чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на всеки от
ответниците да заплати на ищеца следните суми, дължими за имот, находящ се в гр.
София, ***, абонатен № ***:
- сумата от 1162,30 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до
изплащане на вземането;
- мораторна лихва от 193,65 лв. за периода 15.09.2019 г. – 02.10.2021 г.;
- сумата от 20,52 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.12.2021г. до
изплащане на вземането;
- мораторна лихва от 4,57 лв. за периода 01.12.2018 г. – 02.11.2021 г.
Ищецът твърди, че ответниците по силата на наследствено правоприемство
придобили от Д. И. К. процесния недвижим имот и като собственици на същия дължат
незаплатени суми за топлинна енергия и дялово разпределение. Представя писмени
доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на трето лице-
помагач.
В срока за отговор ответниците оспорват предявените искове. Оспорват
твърдението, изложено в исковата молба, че имат качеството на потребители на
топлинна енергия. Твърдят, че не са собственици или ползватели на процесния имот.
Отделно от това оспорват наследодателят им да е бил собственик на същия. Правят
възражение за погасителна давност.
1
Третото лице помагач на страната на ищеца не взема становище по същество на
спора.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на исковете
С молба от 19.01.2022 г. ищецът е насочил претенцията си срещу Р. К. и Д. К. в
качеството им на наследници на П. К., който от своя страна бил брат на Д. К.. От
удостоверение за наследници от 20.01.2022 г. се установява, че Д. К. е починала на
23.01.2018 г. с единствен наследник нейният брат П. К., починал на 26.074.2020 г. и
оставил за свои наследници своята съпруга и син, а именно двамата ответници по
делото. С молба от 27.02.2023 г. същите ответници заявяват, че няма да се ползват от
дадената на Д. К. да посочи дали ще се ползва от възможността да приеме по опис
наследството на Д. К. съгласно Определение от 29.11.2022 г. и протоколно
определение от 13.02.2023г.
По основателността на исковете
Не се оспорва от ответниците и се установява от горното удостоверение за
наследници, че през исковия период квотите на ответниците в съсобствеността са
равни (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, чл. 30, ал. 3 ЗС).
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената
от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също
така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова
уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага
заключението, че страните по неформалното правоотношение са императивно уредени
– собственикът или титулярът на правото на собственост или на вещното право на
ползване.
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 15.06.2007 г. Д. К. е
придобила правото на собственост върху процесния имот и по силата на настъпилото
наследствено правоприемство, описано по-горе, ответниците се явяват собственици на
процесния имот за процесния период и при липса на други доказателства по делото се
приема, че същите са продължили да бъдат собственици на имота и през процесния
период, от което се извежда, че ответниците са клиенти на топлинна енергия.
По делото са приети заключения на съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и
съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), които съдът цени като компетентни и обективно
изготвени. Според заключението на ССЕ няма данни за извършени от абоната
плащания на процесни задължения, а според заключението на приетата по делото
2
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено, процесната сграда е с непрекъснато топлоснабдяване за процесния период,
а ищецът ежемесечно е извършвал отчети на общ топломер, преминал метрологичен
контрол, като са отчислявани технологични разходи за сметка на ищеца съгласно
одобрена методика в Наредбата за топлоснабдяване.
Топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот и на самия имот се установява от представените писмени
доказателства – договор за извършване на дялово разпределение, сключен между
етажната собственост на сградата и дружеството за дялово разпределение, както и от
заключението на съдебно-техническата експертиза и индивидуални справки от
изравнителни сметки и относими документи за отчет от третото лице-помагач за
отоплителните сезони, обхванати от процесния период.
Според заключението на СТЕ стойността на реално доставената топлинна
енергия в имота за процесния период след вземане предвид на сума за доплащане от
123,33 лв. по изравнителни сметки възлиза на сумата от 2 303,63 лв. (таблица 5 към
т. 3 от обстоятелствената част на СТЕ), който размер е по-нисък от заявения от ищеца
размер от 2 324,60 лв. Към дължимата цена за топлинна енергия следва да се добави
посочената в заключението на ССЕ сума от 41,04 лв. за дялово разпределение през
процесния период, извършено в съответствие с приложимата нормативна уредба
според заключението на СТЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и Общите условия (ОУ) за продажба
на топлинна енергия на „Топлофикация София“ ЕАД на битови клиенти в гр. София, в
сила от 12.08.2016 г. клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време, без да е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г.,
ОСГТК на ВКС). Поради това вземанията на „Топлофикация София” ЕАД към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок, който започва да
тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
С оглед на това и предвид датата на подаване на исковата молба, от който
момент давностният срок е прекъснат - 09.12.2021 г., в случая погасено по давност се
явява задължението за главница от 93,19 лв. за периода м.05-09.2018г. Така искът за
главница за топлинна енергия следва да се уважи за сумата от 2 210,44 лв. за периода
м. 10.2018 - 04.2020 г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
„Топлофикация София“ ЕАД на битови клиенти в гр. София, в сила от 12.08.2016 г.
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 от
Общите условия за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите
общи условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
3
срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по
окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в приложимите Общи условия от 2016 г.
(чл. 33, ал. 2), то не е необходима покана, за да бъде поставен ответникът в забава (арг.
чл. 84, ал. 1 ЗЗД).
В случая 45-дневният срок за плащане на задълженията по общата фактура от
31.07.2019 г. е изтекъл на 14.09.2019 г. Следователно ответникът е изпаднал в забава в
плащането на задължението си по тази обща фактура на 15.09.2019 г. и 3-годишният
давностен срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД не е изтекъл към датата на подаване на
процесното заявление на 09.12.2021 г., когато неговото течене е прекъснато на
основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Материалната легитимация на ищеца да получи стойността на услугата „дялово
разпределение“ следва от съдържанието на ОУ на ищцовото дружество, които
обвързват ответника. От представените по делото доказателства безспорно се
установява, че през исковия период индивидуалното отчитане в процесния имот е
извършвано от съответно дружество, което се потвърждава и от заключението на СТЕ.
Липсват данни по делото ответникът по някакъв начин да са е противопоставил на
извършваното от третото лице-помагач дялово разпределение. Освен това съгласно
трайната съдебна практика съществуването или несъществуването на договорни
отношения между потребителите на топлинна енергия и топлинния счетоводител не се
отразява на законосъобразното извършване на дяловото разпределение.
Така уредената суброгация овластява ищеца да получи стойността на
извършената услуга от третото лице-помагач. Според чл. 22, ал. 2 от общите условия
на ищцовото дружество от 2014 г. купувачите заплащат таксата за дялово
разпределение на топлинната енергия на продавача, тоест на ищеца. Аналогична е и
клаузата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. Следователно потребителите на
топлинна енергия са задължени да заплащат на „Топлофикация София“ ЕАД
възнаграждението за услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
независимо че услугата се извършва от трето лице. Поради това ищецът е легитимиран
да получи стойността на услугата дялово разпределение.
Ответниците не дължат лихва за забавено изпълнение на задължението за
заплащане на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е
предвиден срок за изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена
покана за заплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Предвид изложеното, следва уважаване на иска за главница за топлинна енергия
за сумата от 2 210,44 лв. за периода м. 10.2018 - 04.2020 г., като бъде отхвърлен до
пълния предявен размер за сумата от 93,19 лв. и за периода м.05-09.2018 г. поради
изтекла погасителна давност и за сумата от 20,97 лв. и за периода м. 10.2018-04.2020 г.
поради липса на доставка на топлинна енергия, уважаване на иска за мораторна лихва
върху същата главница, както и за главница за дялово разпределение и отхвърляне на
иска за мораторна лихва върху главницата за дялово за разпределение.
По разноските
Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
ищеца на 50 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
НЗПП, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните му
представители, както и липсата на фактическата и правна сложност на делото, както и
4
броя на проведените открити съдебни заседания с участието на ищцов представител.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца съразмерно на уважената част от исковете
разноски за исковото производство от 663,61 лв. за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и депозити за СТЕ и ССЕ.
Въпреки изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците
нямат право на разноски при липса на доказателства за тяхното извършване.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА съдът присъжда адвокатско възнаграждение в
минимален размер в исковото производство въз основа на представени договори за
правна помощ и съдействие с оглед материалния интерес по делото, схващан като сбор
от цената на отделните искове по делото.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение се прилага
разпоредбата на НМРАВ, действала към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие, с оглед материалноправния характер на нормите на наредбата
(Определение № 27 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4729/2019 г., IV г. о.;
Определение № 499 от 19.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3019/2018 г., II т. о.;
Определение № 17 от 26.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1193/2016 г., I т. о.; Определение
№ 782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3545/2014 г., II т. о.; Определение № 703 от
13.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2472/2014 г., I т. о.; Определение № 270 от
24.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7159/2013 г., IV г. о.; Определение № 189 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2014 г., IV г. о.).
При материален интерес по делото до 5 000 лв. минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 423,34 лв. за исковото производство съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 НМРАВ (изм. ДВ, бр. 68 от 2020 г.), а в случая представените два договора за
правна помощ и съдействие за процесуално представителство за исковото
производство са сключени преди изменението на същата разпоредба с ДВ, бр. 88 от
2022 г. от 04.11.2022 г.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА процесуалният
представител на ответниците има право на разноски съразмерно на отхвърлената част
от исковете от 18,90 лв. съответно по отношение на всеки ответник.
Относно искане по чл. 241 ГПК, обективирано в отговорите на исковата молба и
молба от 27.02.2023 г. на двамата ответници
В нормата на чл. 241, ал. 1 ГПК е предвидено, че при постановяване на
решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед
имотното състояние на страната или на други обстоятелства. Поначало съдът може да
отсрочи или разсрочи изпълнението само на съдебни решения, които подлежат на
изпълнение, т. е. на осъдителните съдебни решения (ТР № 129 от 01.11.1966 г. по гр. д.
№ 98/1966 г., ОСГК на ВС).
Видно от приложено към отговорите на исковата молба и неоспорено от ищеца
експертно решение от 11.06.2019 г. на ТЕЛК от „УСБАЛ по онкология“ ЕАД
ответницата К. е с 80 % трайно намалена работоспособност, която й е определена за
срок от 3 години до 01.06.2022 г. Макар и да липсват доказателства за последващо
определяне на съответен процент трайно намалена работоспособност на ответницата
след горната дата, с оглед относително високия процент на първоначално определена
неработоспособност въз основа на посочено в експертното решение злокачествено
5
заболяване, имайки предвид и твърденията на ответницата, че се грижи сама за
непълнолетния си син, а именно другия ответник по делото, който към момента на
постановяване на решението все още не е навършил пълнолетие и съответно не се
намира във възраст, която да му позволява да генерира постоянни доходи,
задоволяващи неговата издръжка, на което твърдение съдът дава вяра, следва да бъде
постановено разсрочено плащане на процесните суми, като съдът съобрази и размера
на несеквестируемия доход съгласно чл. 446 ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86
ЗЗД Р. Е. К., ЕГН: **********, адрес: гр. София, *** и Д. П. К., ЕГН **********,
адрес: гр. София, ***, действащ лично и със съгласието на своята майка Р. Е. К., ЕГН:
**********, да заплатят в условията на разделност, всеки от тях по ½ от следните
суми, дължими за имот, находящ се в гр. София, ***, абонатен № ***,
- сумата от 2 210,44 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода м. 10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до
изплащане на вземането;
- мораторна лихва от 387,30 лв. за периода 15.09.2019 г. – 02.10.2021 г.;
- сумата от 41,04 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.12.2021г. до
изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149
и сл. ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по:
- по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ - за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за сумата от 93,19 лв. и за периода м.05-09.2018г.
поради изтекла погасителна давност, както и за сумата от 20,97 лв. и за периода м.
10.2018-04.2020 г. поради липса на доставка на топлинна енергия, ведно със законната
лихва върху горните суми от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането;
- по чл. 86 ЗЗД – за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
от 9,14 лв. за периода 01.12.2018 г. – 02.11.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Е. К., ЕГН: **********, адрес: гр.
София, *** и Д. П. К., ЕГН **********, адрес: гр. София, ***, действащ лично и със
съгласието на своята майка Р. Е. К., да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата
от 663,61 лв. - разноски за исковото производство.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на задълженията
на Р. Е. К., ЕГН: **********, за заплащане на дължимите съгласно настоящото
решение суми, като
ПОСТАНОВЯВА Р. Е. К., ЕГН: ********** да заплаща на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 100 лв. ежемесечно до съответното последно
число на съответния месец считано от влизане в сила на решението до пълното
6
изплащане на дълга.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на задълженията
на Д. П. К., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Р. Е.
К., ЕГН: **********, за заплащане на дължимите съгласно настоящото решение суми,
като
ПОСТАНОВЯВА Д. П. К., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието
на своята майка Р. Е. К., ЕГН: **********, да заплаща на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК: *********, сумата от 50 лв. ежемесечно до съответното последно число на
съответния месец считано от влизане в сила на решението до пълното изплащане на
дълга.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. К. П. Г.-Б., личен №
***, адрес: гр. София, ***, следните суми за адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство по делото:
на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА и по отношение на ответницата Р. Е.
К. - сумата от 18,90 лв.;
на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗА и по отношение на ответника Д. П. К. –
сумата от 18,90 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца - „Нелбо“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването, а в частта относно разсрочване изпълнението на дължимите суми с
характер на определение подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването (арг. чл. 244 ГПК относно вида на акта и срока за
неговото обжалване).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7