№ 3735
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЮ ХР. ЗГУРОВ
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от СТОЮ ХР. ЗГУРОВ Гражданско дело №
20211110125651 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото, след връщането му за ново разглеждане, са
предявените от „*** срещу ИР. Г. К., обективно и кумулативно съединени
искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД, относно признаването за установени на част от вземанията предмет на
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
26.10.2017г. по ч.гр.д.№68321/2017г., в размер на 72,45 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в
гр.София, кв.***, в периода от м.10.2014г. до м.04.2017г., ведно със законната
лихва от 28.09.2017г., с която ответникът неоснователно се е обогатила за
сметка на ищцовото дружество.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото
е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която
длъжникът е подала възражение, поради което на заявителя и ищец в
настоящото производството е указано от съда да предяви срещу него
настоящите искове за установяване на вземанията. Ищцовото дружество сочи,
че е доставяло топлинна енергия до процесния имот, който се използва за
стопански нужди, но между него и собственикът му не е бил сключен договор
за подобна доставка, поради което предвид ползването на топлинната енергия
от ответника, последната неоснователно се е обогатила за сметка на
дружество, предвид което дължи плащането на стойността на енергията която
е получила без основание.
От страна на ответника в законоустановения срок, постъпи отговор на
исковата молба, с който предявените искове се оспорват с възраженията, че в
1
процесния имот не е ползвана топлинна енергия, има отделен вход и през
него не преминават тръби представляващи част от сградната инсталация.
В съдебното заседание ищцовото дружество не изпрати представител.
Ответникът също се яви лично, като изрази становище, че оспорва
предявения иск, моли съда да го отхвърли и претендира за разноски по
делото.
Третото лице-помагач не изпрати представител в съдебното заседание.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът обяви за безспорни в отношенията между
страните и ненуждаещи се от доказване в процеса фактите касаещи реалната
доставка на топлинна енергия до процесния имот, правилният начин на
определяне и изчисляване на дължимата цена, размерът на начислените и
претендирани вземания, обстоятелството, че те не са заплатени, че
ответникът е собственик на топлоснабдения имот –офис и липсата на
облигационна връзка между тях по покупко-продажба и доставка на топлинна
енергия до него.
Съгласно заключенията на в.л.Ж. по приетата СТЕ при разглеждането
на делото от предходния състав на СРС и от представеното от него
допълнение към нея се установява, че топлинна енергия за отопление на
самия имот не е консумирана, а е начислена само такава за сградна
инсталация, като задължението на ответника би следвало да е в размер на
47,72 лв.
От заключението на вещото лице В.-Т. по приетата от настоящия съд
при повторното разглеждане на делото съдебно-техническа експертиза и
отговорите на поставените й в съдебното заседание въпроси се установи, че в
процесната сграда инсталацията е хоризонтална, и във входа на сградата има
една тръба, от която се отделят разклонения към всеки един отделен имот. В
процесния офис няма тръби на сградната инсталация.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Претендираните вземания не се основават на наличието на договорно
правоотношение между страните, а на института на неоснователното
обогатяване. Поради това, ищцовото дружество следваше да установи при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът е потребил отдадената
2
от сградната инсталация топлинна енергия съответна на кубатурата на имота
му, чиято цена не е заплатил на ищцовото дружество, с което се е обогатил
без основание за негова сметка.
В производството по делото не се установи, че ответникът е ползвал
топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, защото през обекта му
не преминават вертикални тръби на сградната инсталация, а в него не е
отчетено да е ползвана такава. Сградната инсталация в сградата е
хоризонтална и през имота на ответника не преминава вертикална тръба на
сградната инсталация, с цената на отдаваната от която топлинна енергия
ответницата да се е обогатила без основание.
Правилата на т.7,т.7.1.1 и т.7.1.2 от приложението към чл.61 от
наредбата за топлоснабдяване се прилагат само по отношение на
потребителите на топлинна енергия, т.е. такива, които са в договорни
отношения с доставчика, но не и при института на неоснователното
обогатяване, на който се основава предявения иск.
В процесния случай и разпоредбата на чл.153, ал.6 ЗЕ не намира
приложение, тъй като тя касае случаи на договорно задължение за собственик
на обект в топлоснабдена страда в режим на етажна собственост, който е
прекъснал топлоподаването към отоплителните тела в имота си.
За да бъде основателна претенцията основана на нормата на чл.59, ал.1
ЗЗД е необходимо да бъде установено действителното потребяване на
топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, за да се приеме, че е
била налице хипотеза на спестяване на разходи за заплащането й. В
производството по делото не се установи и, че ответникът е ползвала
ателието и то за стопански нужди, съответно отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия, за да се е обогатила без основание за сметка на
ищцовото дружество.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен.
Искането на ответника за присъждане на разноски по делото е и
неоснователно, защото тя не е направила такива по делото. Поради това
искането на И.К. за присъждане на разноски по делото следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*** и ЕИК ********* срещу ИР. Г. К. , ЕГН
**********, обективно и кумулативно съединени искове с правни основания
чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за
установени на част от вземанията предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 26.10.2017г. по ч.гр.д.
№68321/2017г., в размер на 72,45 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр.София, кв.***, в
периода от м.10.2014г. до м.04.2017г., с която ответникът неоснователно се е
обогатила за сметка на ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.09.2017г. до окончателно изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника ИР. Г. К. за присъждане на
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на *** ЕООД в качеството му
на трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4