№ 163
гр. гр.Несебър, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150101384 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „В.К.” ЕАД срещу Р. Б. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане
на сумата от 108,07 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба, както и на сумата от 24,12 лв. – лихва върху главницата за периода 25.11.2018г. –
24.10.2021г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и
пречистена вода през отчетен период 26.10.2017г. – 30.09.2019г. до имот, находящ се в гр.
*************, с идентификатор ******, аб. № ***. Изложено е, че ищецът и ответникът са
страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен
период неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на
108,07 лв., като за тези суми от ищеца са издавани фактури – фактура № ********* от 25.10.2018г.
за сумата от 90,84 лв. (за плащане – 18,49 лв.), фактура № ********** от 27.05.2019г. за сумата от
5,72 лв., фактура № ********** от 25.06.2019г. за сумата от 8,99 лв., фактура № ********** от
25.07.2019г. за сумата от 3 лв., фактура № ********** от 26.08.2019г. за сумата от 29,94 лв.,
фактура № ********** от 25.09.2019г. за сумата от 32,94 лв. и фактура № ********** от
28.10.2019г. за сумата от 8,99 лв. Наведено е, че дължимите по фактурите суми не са заплатени в
предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите.
Претендират се лихва за забава и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е депозиран отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват. Твърди се, че процесните фактури не са достигнали
до знанието на ответника и не му е била пращана покана за плащане. Излага се, че липсва сключен
договор между физическото лице и ищеца. Навежда се, че ответникът не е бил собственик на
имота. От съда се иска да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
1
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества,
както и, че ответникът е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията
си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 60 – л. 62 от делото) се
установява, че ответникът придобил на 19.07.2017г. собствеността върху имот, находящ се в гр.
*************, с идентификатор ******. С нотариално заверено пълномощно от 19.07.2017г. (на
л. 63 от делото) Б. упълномощил „Д.“ ООД да го представлява пред различни институции, вкл.
пред „ВиК“. От своя страна „Д.“ ООД упълномощило Милена Москова да представлява
дружеството (вкл. пред ВиК). Въз основа дадените пълномощия със заявление от 27.07.2017г. (на
л. 65 – л. 66 от делото) от Милена Москова била променена партидата на процесния имот, като
била прехвърлена на името на Р. Б.. Ето защо възраженията, че ответникът не е собственик на
имота, са неоснователни.
Видно от фактура № ********* от 25.10.2018г., фактура № ********** от 27.05.2019г.,
фактура № ********** от 25.06.2019г., фактура № ********** от 25.07.2019г., фактура №
********** от 26.08.2019г., фактура № ********** от 25.09.2019г. и фактура № ********** от
28.10.2019г. (на л. 18 - 24 от делото) за посочения апартамент била открита партида с аб. № ***
към „В.К.” ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 6 от
делото) е видно, че на монтирания в имота водомер (1616/196) са правени отчитания за периодите
26.10.2017г. – 12.10.2018г., 13.10.2018г. – 22.04.2019г., а от 29.05.2019г. до 30.09.2019г. –
ежемесечно. В сградата са начислени и количества от разпределение (справка на л. 7 от делото).
При всички отчитания водомерите са „видяни“ от отчетника, като единствено за периода
29.06.2019г. – 31.07.2019г. е начислено „служебно“ количество от 10 куб. м. От фактурите се
установява, че съответните начислени количества за различните периоди били остойностени.
Видно от Решение № Ц-11 от 31.05.2016г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2017г. била без ДДС: 1,14 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води –
0,21 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,540 лв. на куб. м. Към 01.12.2017г. тези цени били в
следните размери: 1,287 за доставяне на вода, 0,286 за отвеждане и 0,557 – за пречистване
(Решение № БП-Ц-20 от 30.11.2017г. на КЕВР). За 2018г. тези цени били в следните размери: 1,335
лв. за доставяне на вода, 0,380 лв. – за отвеждане и 0,559 лв. за пречистване (Решение № Ц-34 от
15.12.2017г. на КЕВР), а за 2019г. - 1,399 лв. за доставяне на вода, 0,477 лв. – за отвеждане и 0,619
лв. за пречистване. Видно от фактурата различните цени през различните периоди са съобразени.
Налага се извод, че до имот, находящ се в гр. *************, с идентификатор ******, за
почти всички процесни периоди (с изключение на 29.06.2019г. – 31.07.2019г.), е доставено
фактурираното количество вода. Тук е моментът да се посочи, че с фактура № ********** от
26.08.2019г. (на л. 22 от делото) по неправомерен начин на ответника е начислена за плащане
сумата от 29,94 лв. за отчетен период 29.06.2019г. – 31.07.2019г. Това е така, тъй като видно от
справката-извлечение за този период на ответника са начислени служебно 10 куб. м. потребено
количество вода, които са фактурирани в сочената фактура. Принципно няма пречка за служебно
2
начисляване (ако предпоставките на ОУ за това са налице), но в последващите периоди следва да
бъде извършено изравняване на база реално потребено количество вода. В случая от ищеца са
представени доказателства, че още при следващото отчитане – на 02.09.2019г., водомерът е видян
от отчетника и показанията му са били 141 куб. м. (при предходно показание към 29.06.2019г. от
130 куб. м.). Въпреки това с фактура № ********** от 25.09.2019г. са начислени за плащане суми
за потребени още 11 куб. м. Налага се извод, че реалното потребление за периода 29.06.2019г. –
02.09.2019г. е 11 куб. м. и е остойностено с фактура № ********** от 25.09.2019г. При това
положение начисляването на още 10 куб. м. за част от същия период с фактура № ********** от
26.08.2019г. не отговаря на реалното потребление. Ето защо с посочената фактура на ответника е
начислено непотребено количество вода и сумата по нея не следва да бъде заплащана от него.
Съдът намира за доказано по делото, че между страните е действал договор за доставка на
вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения клиентски номер. Т. е. между
страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът е бил потребител на
вода. Съдържанието на фактурите не е оспорено по делото, поради което съдът приема за
доказано, че ответникът е бил потребител за доставената до цитирания адрес вода (с направените
по-горе уточнения относно фактура № ********** от 26.08.2019г.). Наред с това не се оспорва, че
за процесните периоди са действали общите условия, поради което същите са обвързали (по силата
на облигационна връзка) ищеца и ответника.
В случая отчитането на процесния водомер се е извършвало по реда на чл. 23, ал. 1, т. 3 от
Общите условия и чл. 24, ал. 4 от Общите условия (до 22.04.2019г.), а след тази дата – ежемесечно.
Поради тази причина се приема, че са спазени и общите условия относно начина на отчитане.
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и съответните фактури (в
рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия сумите по
фактурите са станали изискуеми. Не е било необходимо същите да се връчват на ответника и той
да бъде уведомяван, а освен това видно от покана на л. 67 – л. 70 от делото от ищеца е правен опит
ответникът да бъде уведомен за задълженията си. Ето защо се събраха достатъчно доказателства в
насока, че количествата вода са потребени от ответника (с изключение на количествата по фактура
№ ********** от 26.08.2019г.). Налага се извод, че при правилно начислено като потребено
количество вода на ответника (по останалите фактури) предявеният иск следва да бъде уважен до
сумата от 78,13 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 108,07 лв.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава за посочения период – 25.11.2018г. – 24.10.2021г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг в размер на 78,13 лв. е доказано по делото. Наред с
това първата от издадените фактури е с краен срок за плащане до 24.11.2018г., поради което
ответникът действително е изпаднала в забава още към 25.11.2018г. За посочения в исковата молба
период размерът на дължимата лихва е от 17,38 лв., поради което искът за лихва следва да бъде
отхвърлен до пълния предявен размер от 24,12 лв., както и за периода 13.03.2020г. – 08.04.2020г.
(арг. от чл. 6 от действалия за този период Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.).
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 150 лв. – платено
3
възнаграждение за особен представител на ответника. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 350 лв.
Съразмерно на уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от
252,88 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Б., роден на **********г., гражданин на Норвегия, с постоянен адрес в гр.
********, БУЛСТАТ: *********, да заплати на „В.К.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр. ********************, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 78,13 лв., представляваща незаплатена стойност по
издадени фактура № ********* от 25.10.2018г., фактура № ********** от 27.05.2019г., фактура №
********** от 25.06.2019г., фактура № ********** от 25.07.2019г., фактура № ********** от
25.09.2019г. и фактура № ********** от 28.10.2019г., за доставена, отведена и пречистена вода до
имот, находящ се в гр. *************, с идентификатор ******, аб. № ***, с отчетен период
26.10.2017г. – 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 25.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 108,07 лв. – за сумата от 29,94 лв. по фактура №
********** от 26.08.2019г.
ОСЪЖДА Р. Б., роден на **********г., гражданин на Норвегия, с постоянен адрес в гр.
********, БУЛСТАТ: *********, да заплати на „В.К.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр. ********************, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 17,38 лв. – лихва върху главницата за периода 25.11.2018г.
– 12.03.2020г. и периода 09.04.2020г. - 24.10.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 24,12 лв. и за периода 13.03.2020г. – 08.04.2020г.
ОСЪЖДА Р. Б., роден на **********г., гражданин на Норвегия, с постоянен адрес в гр.
********, БУЛСТАТ: *********, да заплати на „В.К.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр. ********************, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 252,88 лв., представляваща разноски в настоящото
производство, съразмерно на уважената част от исковете.
4
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ – клона Бургас, IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, BIC: CECBBGSF
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5