№ 701
гр. Бургас, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120202312 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. М. Ж., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № ********** от ******** г., издадено от началник РУ към ОД на МВР –
Бургас, РУ - Камено, в частта, в която на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е наложено наказание „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12 месеца. В останалата част наказателното
постановление не е обжалвано и е влязло в сила.
Жалбоподателят не оспорва извършено от него нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. На
основание чл. 63б ЗАНН признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
наказателното постановление и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. Поддържа, че е налице основание за изменение на наказателното постановление, като
се намали размера на наложеното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. К., който
поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
взема становище по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на жалбоподателя, намира за установено следното:
От фактическа страна:
1
Делото е протекло по реда на съкратеното съдебно производство по чл. 63б, ал. 1, т. 1
ЗАНН, поради което, при преценка по чл. 63б, ал. 3, изр. 2 ЗАНН съдът приема за
установени фактите, посочени в обстоятелствената част на наказателното постановление,
които се потвърждават от направеното от жалбоподателя признание и на доказателствата по
преписката, които го подкрепят. По този ред се установяват следните факти:
На ******** г. в 01:07 часа жалбоподателят управлявал в село В., общ. Камено лек
автомобил „Пежо 206“ с рег. № *******, собственост на К.П.Д.. На жалбоподателя била
извършена проверка за употреба на алкохол от полицейски служители, като техническото
средство „Дрегер“ отчело, че жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в издишания въздух – 1.60 промила. Т. П. на длъжност мл.
автоконтрольор към РУ Камено издал на жалбоподателя талон за медицинско изследване,
като жалбоподателят бил отведен в спешен център към УМБАЛ Бургас, където дал кръв за
химически анализ. Била е изготвена химическа експертиза, която е установила 1.20 промила
в кръвта на жалбоподателя. За установеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП Т. П.
съставил срещу жалбоподателя АУАН. Впоследствие на ******** г. било издадено
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена на основание чл. 63б, ал.
3, изр. 2 ЗАНН – въз основа на признанието, направено от жалбоподателя, което се подкрепя
от събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който
да поставя под съмнение така установените от съда факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са
били издадени от компетентни органи в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и пълно са описани фактите във връзка с
вмененото на жалбоподателя нарушение.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като е управлявал на ******** г. около 01:07 часа в
село В. МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, а именно с 1.20 промила,
установено схимическа експертиза.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП предвижда
2
кумулативно налагане на наказанията „лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство“ за срок от 12 месеца и „глоба“ от 1000 лв. Тази санкционна норма правилно е
приложена от АНО като относима предвид установеното количество на алкохол, с което е
управлявал жалбоподателят (1.20 промила, т.е. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително) и на жалбоподателя са наложени именно тези наказания („глоба“ 1000 лева и
„лишаване от право да се управлява“ МПС за срок от 12 месеца). От представено по делото
платежно нареждане се установява, че жалбоподателят на основание чл. 79б, ал. 1 ЗАНН е
заплатил 80% от стойността на наложената глоба в размер на 1000 лева, а именно 800 лева.
Предвид проведената по делото процедура на съкратено съдебно производство,
жалбоподателят прави искане на основание чл. 63б, ал. 6, т. 1, б. „а“ ЗАНН за намаляване на
размера на наложеното наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство“. Тук следва да се отбележи, че с оглед предвидения фиксиран размер на
наказанието „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ от 12 месеца в
разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, според настоящия състав не е налице основание за
изменение на размера на наказанието чрез неговото намаляване. В тази връзка съдът
намира, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 63б, ал. 6, т. 1, б. „а“ ЗАНН не е
приложима. В чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП законодателят е установил наказанието „лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство“ в точен размер от 12 месеца, като не са
предвидени граници, в рамките на които съдът да извърши дейността по индивидуализация
на наказанието и да определи различен от наложения размер.
С оглед изложеното наказателното постановление в обжалваната част е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от ******** г., издадено
от началник РУ към ОД на МВР – Бургас, РУ - Камено, в частта, в която на Г. М. Ж., ЕГН
********** на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1 ЗДвП е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
месеца. В останалата част наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3