Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Русе, 29.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД -
VI граждански
състав, в публично
заседание на пети ноември септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Елена
Балджиева
при секретаря Галя
Георгиева , като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №5929 по описа на
2018 г., за да се произнесе съобрази:
Предявените в обективно съединение
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Профи Кредит България“ ЕООД-
гр.София против длъжника А.Т.Т. и солидарния длъжник А.Н.Х., в размер на 1579.25
лева (хиляда петстотин седемдесет и девет лева и двадесет и пет ст.), представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********.
Ищецът
твърди, че на 28.01.2014г. е сключил
Договор за потребителски кредит № ********** с А.Т.Т.,
като клиент и А.Н.Х. в качеството си на солидарен длъжник, по силата на който
предоставил на ответницата Т. кредит в размер на 1300,00 лв., при лихва и други
условия, подробно уговорени с контракта, общите условия към него и погасителен
план и че кредитора изпълнил
задълженията си по този договор. Предоставеният от банката кредит бил надлежно
усвоен от кредитополучателя. Съгласно договора, за месечна падежна дата било
прието 2-ри ден от месеца, а месечната погасителна вноска – в размер на 87.75
лева. Срокът за издължаване на кредита бил определен на 48 месеца, считано от
датата на неговото усвояване. В договора било посочено, че за предоставения
кредит заемополучателя ще дължи годишна лихва в
размер 76,89 %. В т.Б от договора, страните постигнали съгласие, че неразделна
част от Договор за потребителски кредит са “Общи условия за физически лица”,
които били предадени при подписването на договора. На основание ОУ към договора
за потребителски кредит във връзка с чл. 121-127 от Закона за задълженията и
договорите А.Н.Х., в качеството
си на съдлъжник по договора за потребителски кредит,
се задължил да отговаря за задължението на А.Т.Т. при условията, посочени в
договора.
На 22.05.2015г. А.Т.Т.
подала до „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД молба за платено отлагане на
погасителни вноски, като желаела да отложи две погасителни вноски, съгласно т.
7.5 от Общите условия към ДПК. На 27.05.2015г. между страните бил сключен Анекс
№ 1 за отлагане на вноски, с което се отлагали вноски № 14 и 15, поради което
клиентът се задължил да изплаща заема си по нов и коригиран погасителен план,
който е неразделна част от подписания анекс. Поради поисканото от КЛ платено
отлагане на вноски, Годишният процент на разходите по заема станал в размер на
92.84%. Страните се споразумели договорното възнаграждение за отложените
погасителни вноски да се капитализира към остатъчната главница по заема, която
се олихвявала с посочения в анекса годишен лихвен процент. Погасителния план се
променил от 48 на 52 погасителни вноски. Останалите клаузи по договора не били
засегнати от анекса и останали непроменени.
Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал
точно поетите с договора задължения и направил само 32 пълни погасителни вноски
и 1 непълна, като последната била с дата 21.12.2016г, след изпадането в забава
и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от ОУ към договора за
потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска
с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК
и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща
на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.". На
11.04.2017г. договорът бил прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД и била обявена неговата предсрочна изискуемост.
Към настоящия момент размерът на
погасеното от длъжника задължение по ДПК № ********** бил в общ размер на
2848.09 лв. С плащанията си длъжникът погасил част от номинала по заема в
размер на 2808.25 лв. Сумата от 39.84 лв. отишла за погасяване на лихвите за
забава по кредита, на основание т. 12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи
плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП
+10% годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане."
Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата
длъжникът и съдлъжникът дължали на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД сума в размер на 1579.25
лв., неизпълнено парично задължение по ДПК.
Поради неизпълнение на договорното
задължение, въз основа на подадено на 23.10.2017 г. от „Профи
Кредит България“ ЕООД с вх.№42884 от 23.10.2017г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр.дело № 7431/2017 г. по описа на РРС. Съдът е
уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение №
4450/25.10.2017 г. срещу ответника в настоящото производство, за сумата от 1579.25 лв – главница по Договор за кредит от №
**********/28.01.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 23.10.2017 г.
до окончателното изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 31,96
лв. държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Видно от материалите по същото дело, ответникице
не са намерени на визирания в „Справка за представяне на данни по реда на
Наредба №14/18.11.2009г.“ постоянен и настоящ адрес. Установено е, че към
настоящия момент лицата нямат действащи трудови договори. Съобразно
разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за вземането си.
С оглед дадените им указания от заповедния
съд, ищецът иска да се признае за установено по отношение на А.Т.Т. и А.Н.Х.,
че солидарно му дължат присъдените суми по ч.гр.дело № 7431/2017г. по описа на
РРС. Претендира се и за законна лихва от датата на подаване на заявлението по
заповедното производство и за разноските по делото.
По настоящото дело ответникът А.Т.Т. е
призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Назначен му е особен представител адв. Ив.Я., която е подала отговор на исковата молба. С
отговора се оспорва иска. Липсвало погасителен план, който като неразделна част
от договора следвало да бъде представен по делото. Прави се възражение за
нищожност като прекомерен на размера на ГПР, като противоречащ и несъобразен с
изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК. По тези съображения евентуално
дължал само чистата сума на кредита без останалите начислени лихви. При
произнасяне съда следвало да съобрази и направените плащания, които намалявали
главницата.
В законоустановения
срок, предвиден в чл.131 ГПК ответницата
А.Н.Х., чрез назначения й процесуален представител адв.Гр.П.
е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Счита,
че не е настъпила предсрочна изискуемост на договора за потребителски заем тъй
като ищецът не е уведомил длъжника съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ, което правило
било приложимо и в настоящия случая.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит № ********** от 28.01.2014 г., подписан от
А.Т.Т. в
качеството на клиент, А.Н.Х. в качеството на солидарен длъжник и служител
на ищеца „Профи кредит България” ЕООД. Видно от текста на попълнената
бланка от договора за потребителски
кредит раздел VI съдържа параметрите на потребителския кредит и те са както следва: сума на кредита - 1300,
срок на кредита - 48, размер на вноската 87.75 , общо задължение 4212.47, при
годишен процент на разходите 110.70% и годишен лихвен процент 76.89%, лихвен
процент на ден 0.21%, дата на погасяване – 2 ден от месеца. Съгласно текста
буква "Б" неразделна част от настоящия договор са общите условия към
договора за потребителски кредит на
физически лица, които са предадени при подписването на настоящия договор и с
които клиента е запознат и ги приема.
По делото са представени Общи условия
на „Профи Кредит България” ЕООД към договор за потребителски кредит, версия 21.07.2014
г, оформени на 4 страници, съдържащи 16 разпоредби, които не са подписани от
страните по договора. В т. 3. от ОУ е посочен начинът на сключване на договора.
На основание т.10 от ОУ към договора за
потребителски кредит, във връзка с чл. 121-127 от Закона за задълженията и
договорите, солидарния длъжник А.Н.Х., в качеството си на съдлъжник
по договора за потребителски кредит, се задължил да отговаря за задължението на
А.Т.Т. при условията, посочени в договора. Съгласно
т. 4.4. от Общите условия лихвата по заема се
изчислява върху усвоената и непогасена главница за периода на подаване на
кредита и започва да тече от датата на
усвояване на кредита. Лихвата се изчислява на база фиксирания в точка VI от
договора лихвен процент, като общия размер на договорното възнаграждение по
кредита е предварително определен в погасителния план на база на лихвения
процент по ДПК. Съгласно т. 12.3. от Общите условия, в случай,
че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва
автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо кредитора да изпраща на клиента уведомление,
покана, предизвестие или други, а според т. 12.5. в случай, че клиентът
просрочи плащането на друго парично задължение спрямо кредитора по договора, в
случай, че клиента наруши някое от изискванията на договора или в случай, че
която и да е от декларациите на клиента, посочени в договора е невярна,
кредитора има правото да прекрати едностранно договора и да обяви заема за
предсрочно изискуем, като изиска незабавно погасяване на всички задължения на
клиента по договора. В т. 12.4. от ОУ към договора е записано, че след
прекратяване на договора, на основание чл. 12.3. от ОУ остава в сила
задължението на клиента да заплати всички дължими суми, в това число
задълженията по погасителен план, лихва зазабава и
такси, като в този случай върху остатъчния размер по погасителен план се
начислява неустойка в размер на 35 %.
По делото не е представен погасителния
план към ДПК.
Не се спори между страните, а е и видно
от представеното преводно нареждане от 28.01.2014г. (л.14), че по банковата
сметка на А.Т.Т.
е преведена сума в размер на 1300.00 лева.
На
22.05.2015г. ответницата А.Т.Т. е подала до „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД молба за платено отлагане на погасителни вноски,
като желаела да отложи две погасителни вноски, съгласно т. 7.5 от Общите
условия към ДПК. На 27.05.2015г. между страните е сключен Анекс № 1 за отлагане
на вноски, с което се отлагали вноски № 14 и 15, поради което клиентът се
задължил да изплаща заема си по нов и коригиран погасителен план, който е неразделна
част от подписания анекс. Поради поисканото от Т. платено отлагане на вноски,
Годишният процент на разходите по заема станал в размер на 92.84%. Страните се
споразумели договорното възнаграждение за отложените погасителни вноски да се
капитализира към остатъчната главница по заема, която се олихвявала с посочения
в анекса годишен лихвен процент. Погасителния план се променил от 48 на 52
погасителни вноски. Останалите клаузи по договора не били засегнати от анекса и
останали непроменени.
Страните не
спорят относно фактът, че в рамките на правоотношението по договора за потребителски
кредит № ********** от 28.01.2014 г., кредитополучателят А.Т.Т. извънсъдебно извършила погасителни плащания в общ размер
на 2848.09лева.
От приложеното за послужване частно
гражданско дело № 4450 по описа за 2017 г. на РС- Русе, се установява, че
ищецът “ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се снабдил със заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК за процесните суми.
По отношение на установителните
искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД.
На първо място, следва да се посочи, че
предявените установителни искове са допустими, тъй
като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение
за процесните суми, поради което разполага с
изпълнително основание. При подадено възражение срещу издадената заповед,
заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението
с указанията на съда за установяване на вземането си, който срок е спазен.
Основателността на предявен установителен иск при квалификацията на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките:
валидно възникнало между страните правоотношение
по договор за потребителски кредит, елемент от съдържанието на което е задължението на кредитополучателя да
върне сумата, предмет на договора със съответния процент разходи, настъпила
предсрочна изискуемост на цялото вземане и релевирано
от задълженото лице неизпълнение.
За
установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за договора
за кредит съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия
го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по
необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по
нея. Договорът, по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален,
като в зависимост от волята на страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, предаването на сумата
не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява изпълнение на вече
възникналото за кредитодателя правно задължение,
което сочи, че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането на задължението на потребителя за връщане на
сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не се обуславя от факта
на предаване на предмета му на заемателя.
Изпълнението
на поетото от заемодателя задължение да предостави паричната сума е установено
от представеното преводно нареждане. Ето защо, в правната сфера на ответника е
възникнало задължение за връщане на предоставената му парична сума.
Регламентацията на договора за кредит
се съдържа в Търговския закон, в Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и в
специалния Закон за потребителския кредит /ЗПК/, поради което разпоредбите на
същите следва да бъдат съобразени. Съгласно легалното определение на чл. 9, ал.
1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне
на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона
за защита на потребителите.
В случая отпуснатият на ответника като
физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга"
по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и
ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този
закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност.
Като потребител ответникът разполага
със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава VI на ЗЗП, за които
съдът следи служебно. По отношение задължението на съда да преценява служебно
неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските
договори е налице категорично установена съдебна практика (решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д. № 3686 по описа за 2014 г., ВКС, ТК, І
т.о.), която задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели
такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при
преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО и определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. №
2022/2009 г., I-во ГО. В допълнение следва да се
посочи, че съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с
§ 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира неравнопоставеността,
съществуваща между потребителя и продавача или доставчика /решение по дело Pannon GSM, EU:C:2009:350, т. 31 и 32, решение по дело Aziz, EU:C:2013:164, т. 46 и др./, както и може да приеме
една клауза за нищожна дори на основание, на което страната не се е позовала
/така решение от 14.06.2012 г. на Съда на ЕС по дело № С-618/10 на B. Espanol de Credito
SA срещу Joaquin Calderon
C./.
В Закона за защита на потребителите и
по-конкретно в чл. 143 от същия е дадено определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор с потребител, а именно - всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са
неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената разпоредба. Според чл. 146,
ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им
особено в случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в
Директива 93/13/ЕИО. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията
за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора; не се
счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са
индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към
останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е
договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от
договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената
тежест да установи този факт.
В случая е видно, а и не се спори от
ищеца, че договорът за потребителски кредит е сключен при Общи условия, т.е.
при предварително определени от страна на ищеца договорни клаузи. Доколкото
самият договор е бланков, съдът намира, че същият не е бил предмет на
предварително договаряне между страните, от което следва извод, че ответникът
не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. В случая е бил подписан страндартизиран бланков формуляр, чието съдържание е
предварително изготвено от самия ищец.
По делото липсват доказателства, че
уговорените в раздел VI параметри на договора за потребителски кредит (сума на
кредита, общо задължение, годишен процент на разходите, годишен лихвен процент,
лихвен процент на ден) са били съгласувани и индивидуално уговорени с
ответника. Самият начин на сключване на договора регламентиран в т. 3.1. - т. 3.3. от ОУ, изключва възможността за индивидуално договаряне
на параметрите в раздел VI на договора. Следователно, начинът на сключване на процесния договор е поставил в изключително неблагоприятно
положение потребителя спрямо търговеца, което противоречи на добросъвестността
и запълва изцяло диспозицията на разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, приложима с оглед
препращането на чл. 24 ЗПК.
Отделно от горното следва да се посочи,
че клаузите на ДПК, уреждащи годишния процент на разходите и годишен лихвен
процент са неравноправни по смисъла на ЗЗП и обуславят недействителност на
договора за заем и на това основание. Клаузата за ГПР и годишен лихвен процент
водят до драстично, явно неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя, с оглед размера на получения заем /1300 лева/ и сумата подлежаща
на връщане /4212.00 лева/, надвишаваща 3 пъти отпуснатия кредит, което само по
себе си нарушава изискването за добросъвестност при осъществяване на принципа
на договорна свобода и използване на икономически по-силното положение на
търговеца при сключването на такъв вид договори. По делото не се събраха
доказателства тези клаузи от ДПК да са били индивидуално уговорени. Ето защо,
при установени в процесния ДПК условия, поставени от
кредитора в договора, отговарящи на понятието "неравноправна клауза по см.
на чл. 143, ал. 1 ЗЗП“, а именно посочените в чл. 143, т. 5 и 9 ЗЗП /задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка/ съдът ги намира за нищожни, влечащи след себе
си и недействителност на целия договор, доколкото същия не би бил сключен без
тях /размер на кредита, ГПР, ГЛП, общ размер на задължението и т. н. /.
На последно място, следва да се
отбележи, че както в преддоговорната информация, така
и в процесния ДПК от 28.01.2014 г., липсва яснота
относно валутата, в която е уговорен заема /посочена е само цифра 1300/, срока
на договора /посочено е число 48, без уточнение на дни, седмици, месеци и т. н.
/, размер на вноска /също е посочено само число 87.75, без уточняване на
валута/, същото е и при останалите параметри: общо задължение по договора.
Предвид така изложеното съдът счита, че е налице нарушение на разпоредбите на
чл. 11, ал. 1, т. 7, 10 и 11 ЗЗП, което обуславя недействителност на договора
за заем на основание чл. 22 ЗЗП.
Съгласно чл. 23 ЗЗП, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита По
делото е безспорно установен фактът, че общият размер на извършените от
ответника плащания по процесния договор за потребителски
кредит възлизат на сумата от 2848.09 лева, която сума съществено надвишава
чистата стойност на кредита от 1300 лв., поради и което искът за главница
следва да се отхвърли.
При тези доводи съдът не следва да
обсъжда наличието или липсата на настъпила предсрочна изискуемост на
задълженията по договора за потребителски кредит.
При този изход на спора и съгласно
чл.78 от ГПК в тежест на ответника не следва да бъдат присъждани разноски,
направени от ищеца по водене на делото.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53 Е, вх. В, искове, с правна
квалификация 422 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД, за признаване на
установено, че А.Т.Т.,
ЕГН:**********,*** и А.Н.Х.,
ЕГН **********,*** солидарно му дължат сумата 1579.25 лв. - главница по договор
за потребителски кредит № ********** от 28.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 23.10.2017 г. до окончателното й плащане, за
която сума в производството по ч. гр. д. № 7431/2017 год. по описа на РС Русе,
е издадена заповед за изпълнение №4450/25.10.2017г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: