№ 183
гр. Стара Загора, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20225501000072 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 260743/01.11.2021 г., постановено по гр. д.
№ 4251/2019 г. по описа на РС – С.З. в частта, с която е признато за
установено по отношение на З. Г. Н., ЕГН **********, от гр. С.З., ул. ***, и
П. Ж. Д., ЕГН ********** от гр. С.З., ул.*** / в качеството й на наследник на
Ж.В.М., поч.на 08.03.2021г./ ,че солидарно дължат на „П."ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ***, сумата от 296.20 лева -
главница по договор за револвиращ заем № **********/04.10.2013 г., ведно
със законната лихва, считано от 18.04.2019 г. до изплащането й, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение № 1167/22.04.2019 г. по ч.гр.д. №
2145/2019 г., по описа на СтРС и е осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 29.03 лв., представляваща разноски по настоящото дело, и сумата
от 9.4 лв., представляваща разноски по ч.гр.д.№ 2145/2019 г., по описа на PC -
С.З..
Въззивникът З. Г. Н. счита, че решението е неправилно и
незаконосъбразно в обжалваната му част, като излага съображения. Моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
Въззиваемият „П."ЕООД оспорва жалбата и счита същата за
1
неоснователна. Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.
Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
От приложеното към настоящото дело ч. гр. д. № 2145/2019г., по описа
на Районен съд - С.З., се установява,че е издадена в полза на „П." ЕООД
срещу солидарно отговорните длъжници Ж.В.М. и З. Г. Н. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 4 108.91 лв.-
главница по договор за потребителски кредит № **********/07.10.2013г., за
сумата от 2 170.29 лв. неустойка, ведно със законна лихва върху главницата
от 18.04.2019г. до изплащане на вземането, както и за разноските в общ
размер на 200.58 лв.С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на
заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя
е предявил иск относно вземането си.
С определение от 01.03.2021г. по гр. д. 4251/2019 г. по описа на РС –
С.З., потвърдено с определение от 10.06.2021г., постановено по ч.гр.д. №
1352/2021г., по описа на СтОС, заповедта за изпълнение е обезсилена по
отношение на присъдената неустойка в размер на 2 170.29 лв.
Видно от представения по делото договор за револвиращ заем №
**********/04.10.2013 г., сключен между "П." ЕООД, в качеството на
кредитор, от една страна, и от друга страна - З.Н., в качеството на
кредитополучател, и Ж.М., в качеството на солидарен длъжник, кредиторът е
предоставил на заемополучателя револвиращ заем от 3000 лв., със срок на
заема от 48 месеца, при размер на всяка вноска от 139.20лв., при договорен
годишен процент на разходите /ГПР%/ 55. 28%, годишен лихвен процент
/ГЛП%/ 46. 81%, лихвен процент на ден 0,13%. Общото задължение по заема
възлиза на 6 795.31 лв. Представени са подписани от длъжниците декларация
във връзка с обработката на лични данни и Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителски кредити. С преводно
нареждане от 07.10.2013г. на ответника З.Н. е преведена отпуснатата заемна
сума от 3 000 лв.
Видно от заключението на изслушаната съдебно икономическа
експертиза, се установява, че по процесния договор за заем има извършено
2
плащане, в общ размер на 2 703.80 лв. От същата сума са погасени 19 пълни
погасителни вноски по договора, а по 20 - тата има частично плащане, в
размер на 41.60 лв., като от платената сума 607.69 лв. са за главница, а 2
078.71 лв. за договорна лихва. Вещото лице е изчислило, че към датата на
изготвяне на заключението общата дължима сума по процесния договор
възлиза на 4108.91 лв., от която сума 2 392.31 лв. - главница, и 1716.60 лв. -
договорна лихва за периода 05.07.2015 г. - 05.11.2017г.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
изводи:
Няма спор, че в настоящия случай, ищецът е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ и по отношение на него е
неприложима разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ.
Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 от ЗПК са
императивни и за приложението им съдът следи служебно /ТР № 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо, въззивната инстанция
следва да посочи и друго противоречие със закона, водещо до
недействителност, изразяващо се в следното:
Договорът е сключен при общи условия (също представени по делото).
Видно от представените договор за револвиращ заем №
**********/04.10.2013 г., Общи условия на същия, същите не отговарят на
изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Посочената разпоредба императивно при
сключване на договора всички елементи на същия да се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Видно от приложените
договор за револвиращ заем № **********/04.10.2013 г., Общи условия на
същия същите са изписани в шрифт и размер, който не е еднакъв с останалата
част от договора по кредит и е по-малък от 12 пункта, а в представените общи
условия липсват подписи на страните.
Освен това съдът намира, че на потребителя не е представена пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита.
Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя като се вземат предвид
допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по начина, посочен в Приложение към договора, който не е
представен по делото, както и погасителен план, който да съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми при различни лихвени
проценти за целите на погасяването / чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК/.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите
отразява разходите по кредита за потребителя – настоящи и бъдещи, преки и
3
косвени, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, включително и за
посредници, които се изразяват като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а във втората алинея от обсъждания текст е указано, че
ГПР се изчислява по формула съгласно Приложение 1 към Закона.
Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 58.26 % /.
Договорената между страните годишна лихва в размер 46.81 %
надхвърля размера на законната такава, поради което уговорката противоречи
на добрите нрави и е нищожна.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна.
Ето защо са нарушени нормите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
ЗПК поради което следва да се приеме, че договорът е недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че по процесния договор за заем има извършено
плащане, в общ размер на 2 703.80 лв.
Ето защо се дължи връщане на ищеца на сумата за назаплатените
главници, която е в размер на 296.20 лева.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението в
обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в
исковото производство. В заповедното производство са дължими разноски
съразмерно уважената част от искането.
Първоинстанционният съд е присъдил разноските съразмерно с
оглед изхода на спора.
Виззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски за
юрисконсулстко възнаграждение, което съдът счита, че следва да бъде
определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 25 от Наредба за заплащане на
правна помощ.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260743/01.11.2021 г., постановено по
гр.д. № 4251/2019 г. по описа на РС – С.З. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА З. Г. Н., с п. а. , и П. Ж. Д., с п.а., да заплатят на „П."ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. *** сумата от 100
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5