Определение по дело №211/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №312

                                                           гр.Пловдив 17.02.2020 г.

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:                                

Председател: РУМЯНА АНДРЕЕВА

Членове:  ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ     

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                    

 

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело № 211/2020 година по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна въззивна жалба от „БАНКА ДСК“ ЕАД гр.София, чрез юрисконсулт И.Б. срещу определение № 1899/06.12.2019г. постановено по гр. дело № 2260/2012 г. по описа на РС Асеновград, І- ви граждански състав, с което се отхвърля молбата, подадена от „Банка ДСК“ ЕАД за изменение на определение от 20.08.2019г. в частта му относно присъдените разноски, които да бъдат намалени до 50 лева за адвокатско възнаграждение и отменени за сумата от 15 лева, заплатена държавна такса за частна жалба.

          В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, защото в заповедното производство не е съобразено действителното положеното от адвоката усилие за защита правата на повереника му, като чл.7 от Наредба №1 за минималните адвокатски хонорари е неприложима и съдът е можел да намали размера на възнаграждението под минимума определен в нея.

В срок не е постъпил отговор от въззиваемата А.С..

С определение №1225/20.08.2019г. по гр. дело № 2260/2012 г. по описа на РС Асеновград, І- ви граждански състав е обезсилил изцяло Заповед за изпълнение №1153/12.12.2012г. по същото заповедно производство, поради неподаване в срок на искова молба по чл.422 от ГПК и е осъдил заявителя „БАНКА ДСК“ ЕАД гр.София да заплати на длъжника А.С. 300 лева за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 15 лева за платена държавна такса по частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, защото тя е била уважена. След което е постъпила молба по чл.248 от ГПК от „БАНКА ДСК“ ЕАД с искане да се намали адвокатския хонорар до 50 лева, а таксата от 15 лева изобщо да не се присъжда.

Тълкуването дадено в т.12 на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК е ясно, съдът в исковото производство е длъжен да присъди и разноските на страните за заповедното производство, ако са своевременно направени. За защита в рамките на заповедното производство длъжницата С. е платила 300 лева адвокатски хонорар /л.36 от делото/. По реда на чл. 7, ал. 7, във вр. с чл. 7, ал. 2  НМРАВ минималния размер на адвокатскто овъзнаграждение е 300 лева. Нормата на чл.78 ал.5 от ГПК не предвижда в казуса възможност за намаляване на адвокатския хонорар под минимума на предвиденото, а и въззивният съд не намира обосновани данни за подобно намаление. Разноските за 15 лева за платена държавна такса по частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение също се дължат. Ето защо определението на РС Асеновград следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1899/06.12.2019г. постановено по гр. дело № 2260/2012 г. по описа на РС Асеновград, І- ви граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

                             

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                      2.