Решение по дело №511/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юни 2019 г. (в сила от 13 септември 2019 г.)
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20194430100511
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2019 г.

Съдържание на акта

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Плевен, 18.06.2019год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, VІІ граждански състав, в публичното заседание на   седемнадесети юни две хиляди и  деветнадесета година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

при секретаря  Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.д.№ 511 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Иск с правно основание чл. 232 ал. 2 във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Д.И.К. от                гр. Плевен, в която се твърди, че на 21.10.2015год. ищцата е сключила с ответника ЕТ „Г.Т.“***, договор за наем на земеделски земи в размер общо на 46,891дка, находящи се в землището на с.Вълчитрън, при наемна цена 50 лв./дка. Твърди се, че срокът на договора е пет години, като същият влиза в сила от  01.10.2016год. Твърди се, че съгласно договора плащането на наемната цена е следвало да се извърши до 90 дни от приключването на съответната стопанска година. Твърди се, че за стопанската 2017/2018год., ответникът не е заплатил на ищцата дължимата се наемна цена за ползването на отдадените под наем земеделски имоти. В заключение ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от  2 344, 55лв., представляваща дължима наемна цена за стопанската 2017/2018год., ведно със законната лихва. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът р. пр. не се явява.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че с договор за наем на земеделска земя от 21.10.2015год. ищцата Д.И.К. е отдала под наем на ответника ЕТ „Г.Т.“***, свои собствени 46, 891 дка земеделски земи, находящи се в землището на с. Вълчитрън.                Съгласно  чл. 5 от договора размерът на наемната вноска е 50 лв./ дка., което за 46, 891 дка. е 2 344, 55 лв. годишно, а съгласно чл. 6 от договора срокът за издължаване на наемната вноска е 90 дни след изтичане на стопанската година, като всяка стопанска година започва на 01.10. и завършва на същата дата през следващата календарна година.

В хода на съдебното дирене ответникът не е ангажирал доказателства относно изпълнението на задължението му за заплащане на дължимата се наемна цена по процесния договор за наем за стопанската 2017/2018год., а именно върху него лежи тежестта на доказване на това обстоятелство съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК. Възражението на ответника в депозирания отговор на исковата молба, че неплащането на наемната цена е последица от проявената незаинтересованост на наемодателката е очевидно несъстоятелно. Съгласно разпоредбата на чл. 68 б. „а“ от ЗЗД при паричните задължения, каквото е процесното, изпълнението следва да се извърши в местожителството на кредитора, т. е. задължението е носимо, а не търсимо. В случая ответникът- наемател не е предложил изпълнение на поетото от него задължение за плащане на уговорената наемна цена, нито е изразил готовност за такова изпълнение. Същият е могъл да изпълни задължението си чрез обичайния при тези договори способ за изпълнение- чрез пощенски паричен превод, а при евентуална забава на кредитора е могъл да депозира сумата по сметка на наемодателя, с което да се освободи от последиците на забавата си съгласно чл. 97 ал. 1 от ЗЗД, но това не е било сторено.

С оглед на изложените дотук обстоятелства съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 79 и сл. от ЗЗД, а именно: между страните по делото съществува облигационно правоотношение, произтичащо от договор за наем на земеделска земя от 21.10.2015год. и до настоящия момент ответникът не е заплатил дължимата се цена за ползването на имотите на ищцата за стопанската 2017/2018год.

  Предвид гореизложеното, предявеният осъдителен иск за заплащане на сумата от 2 344, 55лв., се явява основателен и следва да бъде уважен ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените деловодни разноски в размер на 343,78лв.

По така изложените съображения Плевенският районен съд

                                  Р      Е      Ш      И:

ОСЪЖДА ЕТ “Г.Т.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Г.П.Т., да заплати на Д.И.К. от гр.Плевен, ЕГН**********, сумата от 2344,55лв., представляваща неплатена наемна цена за стопанската 2017/2018год. по договор за наем на земеделска земя от 21.10.2015год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -30.01.2019год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЕТ “Г.Т.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Г.П.Т., да заплати на Д.И.К. от гр. Плевен, ЕГН **********, сумата от 343,78лв., представляваща направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: