Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.2. и сл. от ГПК С решение № 1274 от 18.12.2012 година по гр. д. № 2259/2012 година Районен съд – град В. Т. е приел за установено по отношение на „Е. – ПРО П.” – град В., че Д. Т. Й. от гр.В. Т. ул."Т. М. "№...не му дължи сумата от 995.60 лева, представляваща корекционна сметка по дебитно известие №*/31.01.2012 г за периода 05.08.2011-31.01.2012 г на основание чл.38 ал.3 т.2 от общите условия на ответното дружество съобразно констативен протокол№0044843 от 31.01.2012 г. за ползвана електрическа енергия на адрес, намиращ се в град В. Т., ул. „Т. М.” № .. Със същото решение „Е. – ПРО П.” е осъдено да заплати наД. Т. Й. сума в размер на 225.00 лева, представляваща направените от него разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение е ответникът по делото „Е. – ПРО П.” – град В., който го обжалва в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си въззивникът развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди, че мотивите на Районния съд не кореспондират на събраните по делото доказателства. Моли решението, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира да му бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото за двете инстанции. Ответник жалба Д. Т. Й. , чрез адвокат И. заема становище, че жалбата на „Е. – ПРО П.” е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, респективно – че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Претендира разноски за производството пред въззивната инстанция. Съдът, като взе в предвид заетите от страните становища,доказателствата по делото и съобрази със закона, приема за установено следното: Въззивната жалба на „Е. – ПРО П.” – град В., е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото е предявеният от Д. Т. Й. против „Е.ОН Б. П.” – град В. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено по отношение на дружеството, че не му дължи сумата в размер на 995.60 лева по фактура № */31.01.2012 година, за ел. енергия за обект в град В. Т., ул. „ул. „Т. М. " № ... определена от дружеството по негови изчисления въз основа на констативен протокол, съставен от негови служители. Между страните не се спори, че ищецът е потребител, а ответникът – доставчик на електроенергия. От представения по делото заверен препис от констативен протокол №№0044843 от 31.01.2012 г /л. 13,14 от първоинстанционното дело/ се установява, че на посочената дата, длъжностни лица на „Е.ОН Б. М.” са извършили техническа проверка на средството за търговско измерване, находящо се на адреса на ищеца по делото. Установява се още, че е развит моста свързващ напрежовата и токова бобини на първа системи на СТИ. В протокола са посочени имената на служителите на „Е.ОН България Мрежи” , които са участвали в извършването на проверката. Протоколът е подписан и от присъствалите свидетели, тъй като абоната не присъства-свидетеля К. Д.. Видно от приложените по делото справка № 21549 за корекция при неточно измерване на електрическата енергия, извършена в съответствие с чл. 38, ал. 3, т. 3 ОУ на ДПЕЕЕМ, справка за консумирана електроенергия и дебитно известие №дебитно известие №*/31.01.2012 г за периода 05.08.2011-31.01.2012 г на ищеца по делото, е начислена за плащане в резултат на корекцията електроенергия на обща стойност 995.60 лева От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза /л. 81-85 от първоинстанционното дело/ се установява, че изчислената в справката за корекция „енергия за доплащане” е за период от 180 дни,но неправилно е определена.; че в процесния случай не е възможно констатациите по констативния протокол да бъдат вследствие на производствен дефект на СТИ или да са вследствие на експлоатацията му, както и че дължимата за доплащане левова равностойност би следвало да се изчисли съгласно установената методология в чл. 38, ал. 3, ал. 2 ОУ на ДПЕЕЕМ и е в размер на 814.56 лева. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува, т. е. следва да установи основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва да докаже, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер. В процесния случай не се спори между страните, че ищецът по делото, сега въззиваем, е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и на чл. 3 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН Б. П.” /ОУ на ДПЕЕ/; че е в договорни отношения с ответника по делото, сега въззивник, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа. От представените писмени доказателства по делото се установява, че „Е.ОН БЪЛГАРИЯ П.” е извършило корекция на сметката електрическа енергия на К. Р. по реда на чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Доказано по делото се явява и обстоятелството, че СТИ е отчитало неточно преминаващото през него количество електрическа енергия. Установената с констативния протокол от проверката нерегламентирана външна наýеса върху СТИ е ирелевантна и не поражда право за ответника – доставчик да извърши едностранна корекция на сметка за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период от време. В хода на съдебното производство ответникът по делото, „Е.ОН БЪЛГАРИЯ П.” /„ЕНЕРГО – ПРО П.” /, не е ангажирал никакви доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца по делото, като страна по договора за продажба на електрическа енергия, оказали влияние върху СТИ и точното отчитане на ползваното от потребителя количество електрическа енергия. Макар да е съставен в съответствие с ОУ на ДПЕЕЕМ, констативният протокол от извършената проверка не е годен да установи съществуването на валидно правно основание за извършване на такава корекция, тъй като в действащото право не съществува законова норма, признаваща възможност за последваща промяна на сметките на потребителите, ползващи електрическа енергия. Правомерността на корекцията не произтича и от клаузата на чл. 37 от ОУ на ДПЕЕЕМ, с която ответното дружество е обосновало правото да начисли спорната сума. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия е в разрез с регламентирания в чл. 81, ал. 1 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по същество представлява санкция за потребителя без да се установи виновно поведение от страна на същия, а обективна отговорност може да бъде въвеждана само от законодателя, което не е направено в нормативната уредба, касаеща процесното правоотношение. Обсъжданите правила на ОУ на ДПЕЕЕМ за корекция на сметките за електрическа енергия противоречат и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и в границите, посочени в цитираната разпоредба. В тази връзка от събраните по делото доказателства не се установява, че обективно констатираната намеса в работата на измервателното средство е последица от поведението на самия потребител. От доказателствения материал не може да бъде направен извод и че е налице причинна връзка между констатираното неточно измерване на ползваната електрическа енергия от СТИ и поведението на ищцата. СТИ не е собственост на потребителя, поради което не може да му се вмени в задължение да го поддържа в техническа изправност, нито може да му се вмени произтичащата от това отговорност при липса на такава. Поддържането в изправност и периодичното отчитане на измерената електрическа енергия е в тежест на лицензирания разпределител на тази енергия, а не на потребителя. Когато са отчетени отклонения в показателите на консумираната енергия, които са резултат от външно въздействие върху СТИ, ответникът следва да докаже, че потребителят е извършил неправомерната манипулация, момента на осъществяване на последната, периода на грешното измерване или неизмерване, както и количеството на реално потребената електрическа енергия. В противен случай, ако не се вземат предвид тези обстоятелства, на доставчика би се дала възможност да получи цена за недоставена от него и/или неползвана от потребителя електрическа енергия. В този смисъл, относно законосъобразността на направената едностранна корекция от страна на предприятието – доставчик на електрическа енергия е налице константна съдебна практика на Върховния касационен съд на Република България, която настоящият съдебен състав споделя изцяло. В решенията на ВКС е направен извод за нищожност на клаузите в договорите при общи условия, позволяващи едностранна корекция на сметките за електрическа енергия за изминал период. Разпоредбата на чл. 37 ОУ на ДПЕЕЕМ, която регламентира едностранното изчисляване на сметката без да е изяснено реалното количество електрическа енергия, което е доставено и за какъв период, би предоставило на доставчика правото да получи плащане за недоставена от него енергия, което от своя страна поставя потребителя в неравноправно положение и противоречи на заложения в чл. 2, ал. 2 от Закона за енергетиката принцип за защита на интересите на потребителите. Предвид изложеното по-горе и това, че клаузата на чл. 37 от ОУ на ДПЕЕЕМ е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите; че същата противоречи на принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, следва да се приеме, че същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и като такава не може да породи правни последици, респективно -да бъде годно основание за извършване на корекция на сметката на потребителя за електрическа енергия за изминал период от време, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. В този смисъл са и решение № 79/11.05.2011г. по т. д. № 582/2010г. на ВКС; решение № 189/11.04.2011г. по т.д. №39/2010г. на ВКС; решение № 177/12.12.2011г. по т.д. № 1008/2010г. на ВКС и други. По изложените по-горе съображения ВТОС приема, че въззивната жалба на „ЕНЕРГО – ПРО П.” е неоснователна и недоказана. Постановеното от Районния съд решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. При този изход на делото следва да бъдат заплантени на ответник жалба направените от него разноски във възивното производство,заплатен адвокатски хонорар в размер на сумата от 255.00 лева Водим от горното,съдът, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВАРешение № 1274 от 18.12.2012 г. постановено по гр. д. № 2259/2012 година Районен съд – град В. Т. като правилно и законосъобразно. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |