№ 51588
гр. София, 18.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110154485 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, заведена пред Районен съд -
Исперих, подадена от Н. С. Х., чрез адв. Й., срещу „К ЕООД, с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит № 1020690 от 19.02.2024 г.
Делото е изпратено на настоящия съд по подсъдност с определение от 25.09.2025 г.,
постановено по гр. д. № 650 по описа за 2025 г. на Районен съд – Исперих. Изпращането на
делото по подсъдност е мотивирано с разпоредбата на чл. 108 ГПК, като е посочено, че
искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното
седалище.
Настоящият съдебен състав, като прецени данните по делото, приема, че не е местно
компетентен да се произнесе по предявения иск, като предвид обстоятелството, че делото е
препратено по подсъдност от друг съд, то е налице основание за повдигане на спор за
подсъдност с Районен съд - Исперих, от който му е препратено делото. Съображенията за
това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ГПК, искове срещу юридически лица се
предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. По спорове, възникнали
от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по
тяхното местонахождение.
В конкретния случай Районен съд – Исперих неоснователно е изпратил делото на
Софийски районен съд, позовавайки се на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ГПК, тъй като
съдът не следи служебно за местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК, а единствено по чл.
108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК (арг. чл. 119, ал. 3 ГПК). На следващо място, в случая
приложимата разпоредба за местната подсъдност на делото е разпоредбата на чл. 113 ГПК, а
не чл. 108 ГПК.
Съгласно чл. 113 ГПК (изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), исковете на
и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес
на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК,
възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се
прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига
служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Тоест касае се за
задължителна местна подсъдност, за която съдът следи служебно.
1
В случая в правоотношението с ответника ищецът безспорно има качество
потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно цитираната разпоредба,
"потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. Потребителската защита и в частност благоприятната за
потребителя специална местна подсъдност по чл. 113 ГПК, ще намери приложение не
само когато е предявен иск, произтичащ директно от правата в ЗЗП, т. е. само когато спорът
произтича от уредените изрично възможности с ЗЗП. Потребител по договор за кредит,
какъвто очевидно е настоящият ищец, може да се ползва от особената местна
подсъдност. Аргумент съдът намира и в това, че съгласно общите принципи на ЗЗП и
общностните актове, е предвидена засилена защита на правата на потребителите, вкл. по
съдебен ред. Израз на тези принципи е и нормата на § 1 от ДР на ЗЗП (при противоречиви
разпоредби се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на
потребителите). Поради това, с оглед изложените в исковата молба факти и обстоятелства,
съставляващи основанието на иска, ищецът води иска срещу ответника именно в
качеството си на потребител на финансова услуга като страна по сключен с кредитна
институция договор за кредит по смисъла на пар. 13, т. 1 вр. с т. 12 от ДР на ЗЗП. В този
смисъл, релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството на ищеца на
потребител на финансова услуга. Подсъдността по чл. 113 ГПК не е предвидена само за
спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и
потребители (в този смисъл са Определение №241/05.04.2013 г. по ч.т.д.№1395/2013 г. на
ВКС-ІІ т.о., Определение №1019/09.11.2012 г. по ч.т.д.№783/2012 г. на ВКС-II т.о.
Определение № 607/23.11.2015 г. по ч. т. д. № 2314/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о., както
и Определение № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о., ГК).
В случая от извършената справка за адресна регистрация се установява, че настоящият
адрес на ищеца е в гр. Варна.
Ето защо и съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК, делото не е подсъдно на
Софийски районен съд, поради което и доколкото делото неправилно е препратено по
подсъдност от друг съд, то единствената възможност за Софийски район съд е да бъде
повдигнат спор за подсъдност.
С оглед възникналия спор по смисъла на чл. 122 ГПК, между Софийски районен съд и
Районен съд - Исперих, следва да бъде повдигнат спор за подсъдност пред Софийски
градски съд, който да определи компетентния съд за произнасяне по подадената искова
претенция.
Воден от изложеното и на основание чл. 122 ГПК, Софийски районен съд, 167 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 54485/2025 г., по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 167 състав.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Софийски градски съд между Софийски
районен съд и Районен съд - Исперих, който да определи компетентния съд за произнасяне
по предявения иск от Н. С. Х. срещу „К ЕООД.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Софийски градски съд за решаване на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3