Решение по дело №3238/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 7
Дата: 8 януари 2023 г.
Съдия: Маринела Красимирова Маринова-Стоева
Дело: 20211720103238
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Перник, 08.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-

СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720103238 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 и сл. ГПК и е във втората фаза на
делбата- по нейното извършване.
С влязло в сила като необжалвано решение № 2005 от 21.12.2021 г., постановено
по настоящото дело, е допусната делба между Д. Н. С., П. С. С., Ю. В. К., действащ
чрез настойника си М. М. К., и В. П. И. при делбени дялове, както следва: за Д. Н. С. и
П. С. С. – общо ½ идеална част, за Ю. В. К., действащ чрез настойника си М. М. К. – ¼
идеална част и за В. П. И. – ¼ ид. част, върху следния недвижим имот: поземлен имот
с идентификатор № ********** по КККР на гр. ********, одобрена със заповед № РД-
19-91/13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в ********
В съдебно заседание съделителителите Д. С. и П. С., чрез процесуалния им
представител адв. К., молят за възлагане на имота.
Съделителят В. И., чрез адв. А., моли делбата да бъде извършена чрез изнасяне
на процесния имот на публична продан като неподеляем.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От изслушаното и прието като неоспорено заключение по съдебнотехническата
експертиза, назначена по делото, се установява, че делбеният имот е неподеляем - от
1
него не могат да бъдат образувани самостоятелни обекти, които да отговарят на
изискванията на ЗУТ. Вещото лице, изготвило заключението, е определило за пазарна
стойност на процесния имот, без построената в него сграда, с отчитане натежаването
на сградата, на сумата от 172 360 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице досежно извода му за
неподеляемост на процесния имот, като този въпрос не е спорен по делото между
страните. По отношение на пазарната стойност на процесния имот съдът намира, че
вещото лице правилно е определило нейния размер на 172 360 лева, съобразявайки се с
актуалните пазарните цени към 2022 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 69, ал. 1 ЗН, вр. чл. 34, ал. 1 ЗС и
производството е във втората фаза по извършване на съдебната делба.
Съдебната делба е способ за прекратяване съществуването на една имуществена
общност, при който всеки един от съсобствениците получава собственост върху реална
част от общата дотогава вещ или отделни права на собственост върху всяка от
отделните вещи в състава на досегашната собственост върху множество обекти.
Законовите норми, уреждащи съдебната делба- чл. 69 ЗН и чл. 34 ЗС определят,
че основна цел на делбата е всеки съделител- съсобственик да получи своя дял в
натура, когато това е възможно, т. е. доколкото е възможно от допуснатите до съдебна
делба недвижими имоти или движими вещи да бъдат обособени толкова дяла в натура,
колкото са съделителите. Въпросът по какъв начин следва да се извърши делбата се
решава съобразно императивните норми на чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 353 ГПК, за
чието служебно приложение от съда е необходимо преди всичко да бъде изяснена
поделяемостта на имотите според броя на съделителите и обема права в
съсобствеността. Способът, предвиден в чл. 348 ГПК - публичната продан е приложим,
само ако допуснатият до делба имот е неподеляем и са неприложими двете хипотези,
уредени в чл. 349 ГПК.
Делбеният съд се произнася относно поделяемостта на даден имот с оглед на
изискванията на закона в сила към момента на постановяване на решението си /в този
смисъл-Решение № 266 от 19.05.2003 г. на ВКС по гр. д. № 674/2002 г., II г. о./.
От приетата по делото експертиза се установява, че делбеният имот е неподелям.
С оглед извода за неподеляемост на процесния недвижим имот, на изследване подлежи
и въпросът дали същият може да бъде възложен по реда на чл. 349 ГПК.
Предпоставките, при които е допустимо имот да бъде поставен в дял по реда на
чл. 349, ал.1 ГПК са следните: имотът да е жилищен по предназначение; да е
неподеляем; съсобствеността да е възникнала при условията на съпружеска
2
имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или чрез развод;
съделителя да не притежава друг жилищен имот; при прекратяване на общността
поради развод на бившия съпруг да е предоставено упражняването на родителските
права по отношение на децата от брака.
В случая не е налице нито една от посочените предпоставки – на първо място
имотът няма жилищен характер.
Предпоставките, при които е допустимо имот да бъде поставен в дял по реда на
чл. 349, ал. 2 ГПК, са следните: имотът трябва да е жилищен по предназначение, т.е. да
служи за задоволяване на жилищни нужди и да отговаря на изискванията на ЗУТ за
самостоятелно жилище; да е реално неподеляем; съсобствеността да е възникнала от
наследяване. Право на възлагане по чл.349, ал.2 ГПК/чл.288,ал.3 ГПК/отм./ има само
сънаследник, т.е. само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и
то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване.
Доколкото в ГПК от 2007г. не са установени различни правила, следва да се имат
предвид дадените в ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС разяснения и указания по
приложението на закона. Наследникът следва да е живял в имота постоянно,
продължително, т.е. да е налице трайно фактическо състояние, което да е
продължително във времево отношение и да се изразява в установяване, пребиваване в
делбения имот с цел използването му по предназначение за задоволяване жилищните
нужди на съделителя-т.7 на ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС. В случая не е налице нито
една от посочените предпоставки – имотът не е жилищен, съсобствеността не е
възникнала от наследяване за молителите.
Поради това единственият възможен способ за извършване на делбната е чрез
изнасяне на публична продан при определената от заключението на вещото лице по
съдебнотехническата експертиза пазарна стойност от 172 360 лева.

Относно дължимите държавни такси:
Съгласно т. 4 от Тарифа № 1 за държавните такси при делата за делба съдът
определя и окончателна държавна такса в размер на 4 % от стойността на всеки от
дяловете. От заключението на съдебнотехническата експертиза по делото се
установява, че действителната стойност на имота - предмет на съдебна делба, възлиза
на сумата от 172 360 лева. Страните дължат държавна такса за делбеното производство
в размер на общо 4% от тази стойност, равняваща се на 6 894,40 лева, като всеки от
съделителите дължи частта от държавна такса съразмерно на квотите му в
съсобствеността, както следва - Д. С. и П. С. дължат 3 447,20 лева, а Ю. В. К.,
действащ чрез настойника си М. М. К. и В. П. И. дължат по 1723,60 лева.

3
Воден от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК следния
допуснат до съдебна делба недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
********** по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-
18-91/13.10.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота **************, и с площ 556
кв.м., като получената парична сума от продажбата се разпредели между съделителите
съобразно дяловете им, а именно: общо 1/2 идеална част за Д. Н. С., с ЕГН
********** и П. С. С., с ЕГН **********, 1/4 идеална част за Ю. В. К., действащ чрез
настойника си М. М. К., с ЕГН **********, и 1/4 идеална част за В. П. И., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ пазарна стойност на делбения имот от 172 360 лева /сто
седемдесет и две хиляди триста и шестдесет лева/.
ОСЪЖДА Д. Н. С., с ЕГН ********** и П. С. С., с ЕГН ********, с адрес
************ да заплатят на основание чл. 355 ГПК по сметка на Районен съд –
Перник държавна такса в размер на 3 447,20 лева /три хиляди четиристотин
четиридесет и седем лева и двадесет стотинки/.
ОСЪЖДА Ю. В. К., действащ чрез настойника си М. М. К., с ЕГН **********,
с адрес ************, да заплати на основание чл. 355 ГПК по сметка на Районен съд –
Перник държавна такса в размер на 1723,60 лева /хиляда седемстотин двадесет и
три лева и шестдесет стотинки/.
ОСЪЖДА В. П. И., с ЕГН **********, с адрес ************* да заплати на
основание чл. 355 ГПК по сметка на Районен съд – Перник държавна такса в размер на
1723,60 лева /хиляда седемстотин двадесет и три лева и шестдесет стотинки/.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4