№ 12621
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110123541 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Т С” ЕАД срещу М. П. М., с
която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от 2 404,86 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020 г. за имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Обеля 2 бл. 273, вх.В, ет. 4, ап. 52, аб. № 322415, ведно
със законната лихва от 30.08.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 487,93 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 17.08.2021 г., сумата от 25,63
лева, представляваща цена на извършена услугата дялово разпределение за периода от
01.07.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021г. до изплащане на
вземането и сумата от 5,28 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2018г.
до 17.08.2021 г. върху главницата за дялово разпределение, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ....г. по описа на
СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че
ответникът бил упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ.
Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на
ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г., съгласно които ответниците били задължени да заплащат
сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по
общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно
1
чл. 139 ЗЕ. Твърди, че ответникът бил използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не бил погасил
задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал два отговора на исковата молба.
В отговора от 31.10.2022г. /подаден преди получаване на преписа от исковата молба/
ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните
вземания, като се позовава на тригодишната погасителна давност. Моли съдът да не допуска
експертизи. Моли съдът да отхвърли предявените искове.
В отговора от 16.12.2022г. ответникът признава, че е потребител на топлинна енергия
за битови нужди за процесния имот и период, че имотът е топлоснабден, както и че за имота
е доставено количество топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност. В тази
връзка моли съдът да не допуска съдебно-техническа експертиза, тъй като не оспорва
обстоятелствата, които ще се доказват с нея. Поддържа възражението си за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията преди 30.08.2018г. Моли съда да отхвърли
исковете в погасената по давност част.
С влязло в сила протоколно определение от 14.03.2023г. съдът е заличил „Т.“ ЕООД
като трето лице помагач на ищеца.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла
погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответниците е да докажат
погасяване на дълга.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата,
че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за доставка
на топлинна енергия за битови нужди при общи условия за процесния период и процесния
имот, че процесният имот е топлоснабден и че ищецът е доставил за имота топлинна енергия
на посочената в исковата молба стойност.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от приетия
нотариален акт за дарение на недвижим имот от 05.11.1992г., по силата на който ответникът
е придобил собствеността върху имота по дарение от своите родители /за които няма спор,
че правото им на ползване е погасено преди началото на процесния период/, а също така и
2
представените от „Д“ ЕООД отчетни документи и експертното заключение по съдебно-
счетоводната експертиза. От експертното заключение по ССчЕ се установява, че за
процесния период от м.05.2017г. до м.04.2020г. стойността на доставената топлинна енергия
по месечни прогнозни сметки е 2752,94 лева, а изравнителният резултат е сума за
възстановяване в размер на общо 322,63 лева, отчетено е и извършеното от КЕВР намаление
на цената на топлинната енергия, което е довело до намаляване на сметката на ответника с
още 25,45 лева, поради което стойността на реално доставената в имота топлинна енергия за
процесния период е 2404,86 лева /2752,94 – 322,63 – 25,45/, какъвто е и размерът на исковата
претенция. Вещото лице е посочило, че няма данни за плащане на процесната сума
/доказателства за такова не се и ангажират от ответника/, а също така е установено, че с
изравнителния резултат за възстановяване не са погасявани стари вземания извън процесния
период – същият е приспаднат изцяло от прогнозните сметки за периода.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Т.“
ЕООД, като видно от приетите отчетни документи, това дружество е възложило
изпълнението на услугата на „Д“ ЕООД, което е предоставило услугата през процесния
период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на
потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие.
Видно от приетите договори, извършването на услугата е възложено валидно на фирма за
дялово разпределение, поради което стойността на предоставената услуга се дължи на
ищеца, като за този извод е без значение дали фактическото предоставяне на услугата е
извършено от самата избрана ФДР или е превъзложено на друга ФДР, какъвто е процесният
случай. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за
процесния период от м.07.2018г. до м. 04.2020г. стойността на услугата дялово
разпределение е в общ размер на 25,63 лева, какъвто е и претендираният от ищеца размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните фактури за периода от м.05.2017г. до
м.04.2020г. са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1
ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава
ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок.
Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено
върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а
не върху прогнозно начислените количества. Задължението за плащане на сумата за
3
топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за
мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за
плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане
на процесните вземания за цена на топлинна енергия, а видно от експертното заключение по
ССчЕ, мораторната лихва за периода от 15.09.2018г. до 17.08.2021г. върху главницата от
2404,86 лева е 487,93 лева, какъвто е и претендираният размер на лихвата.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният срещу ответника иск за сумата
от 5,28 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.08.2018г. до 17.08.2021г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно място, релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност съдът намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г.
давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за
плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия
имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /30.08.2021г./ е погасено по давност вземането за цена
на доставена топлинна енергия по месечни сметки за периода от м.05.2017г. до м.04.2018г.
включително. Вземането за м.04.2018г. е станало изискуемо на 14.06.2018г. с изтичане на
4
45-дневния срок считано от 01.05.2018г., и тригодишната давност за него е следвало да
изтече на 14.06.2021г. След удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни,
през който не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че
давностният срок изтича на 21.08.2021г. – преди датата на заявлението. Ето защо вземането
за м.04.2018г. и за всички предходни месеци е погасено по давност. Вземането за следващия
месец – м.05.2018г. е станало изискуемо на 15.07.2018г. и давността за него е следвало да
изтече на 15.07.2021г., като след удължаване на давностния срок, същият изтича на
22.09.2021г. – след датата на подаване на заявлението. Ето защо вземането за м.05.2018г. и
за всички следващи месеци не е погасено по давност. Изравнителният резултат за
обхванатите от давността месеци /сума за доплащане в размер на 242,74 лева/ се установява
по размер едва след приключване на съответния отоплителен период и вземането за него
става изискуемо с изтичане на 45-дневния срок за плащане на общата фактура от
31.07.2018г., следователно давността за него не е изтекла. Ищецът, който носи
доказателствената тежест, не е доказал наличието на обстоятелства водещи до спиране или
прекъсване на давността.
Видно от експертното заключение по ССчЕ /таблица 4/ за обхванатия от давността
период се дължи сумата от 770,79 лева, следователно за необхванатия от давността период
от м.05.2018г. до м.04.2020г. се дължи сумата от 1634,07 лева /2404,86 – 770,79/.
На следващо място съдът констатира, че към датата на подаване на заявлението няма
погасени по давност вземания за мораторни лихви за периода от 15.09.2018г. до 17.08.2021г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на
произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали давността за лихвата е
изтекла. Видно от експертното заключение по ССчЕ /таблица 4/, мораторната лихва върху
главницата по общата фактура от 31.07.2018г., включваща погасените по давност месеци, се
равнява на 292,77 лева. Пропорционално на погасената по давност част от главницата по
тази обща фактура /770,79 от 1013,53 лева/, погасена по давност се явява и мораторната
лихва в размер на 222,65 лева. Следователно за периода от 15.09.2018г. до 17.08.2021г.
лихвата върху непогасената по давност главница се равнява на 265,28 лева /487,93 – 222,65/.
На последно място, към датата на подаване на заявлението /30.08.2021г./ и при
съобразяване на периода на спиране на давността, няма погасени по давност вземания за
цена на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2018г. до м.04.2020г.
Следователно предявеният иск за цена на топлинна енергия следва да бъде уважен за
сумата от 1634,07 лева за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., а за разликата до пълния
претендиран размер от 2404,86 лева и за периода от м.05.2017г. до 04.2018г. искът следва да
бъде отхвърлен.
Предявеният иск за мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2018г. до
17.08.2021г. следва да бъде уважен до размера от 265,28 лева и следва да бъде отхвърлен за
разликата до пълния претендиран размер от 487,93 лева.
Предявеният иск за сумата от 25,63 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.07.2018г. до м.04.2020г. следва да бъде уважен изцяло, а
5
искът за сумата от 5,28 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за
периода от 31.08.2018г. до 17.08.2021г., следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 108,47 лева. С оглед уважената част от исковете, на ищеца
се дължат разноски в заповедното производство в размер на 71,42 лева. В исковото
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 88,75 лева, за
депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева, претендира и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25,
ал. 1 НЗПП или общо 438,75 лева. С оглед уважената част от исковете, на ищеца се дължат
разноски в исковото производство в размер на 288,87 лева. Ответникът е сторил разноски за
адвкоатско възнаграждение в исковото производство в размер на 440 лева, платено изцяло в
брой. С оглед отхвърлената част от исковете, на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 150,30 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. П. М., с
ЕГН: ...., с адрес: гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл. 273, вх. В, ет. 4, ап. 52, дължи на „Т С“ ЕАД,
с ЕИК: .... с адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец“ № 23Б, сумата от 1634,07 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Обеля 2, бл. 273,
вх. В, ет. 4, ап. 52, аб. № 322415, ведно със законната лихва от 30.08.2021г. до изплащане на
вземането, сумата от 265,28 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2018г. до 17.08.2021 г. и сумата от 25,63 лева, представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 30.08.2021г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ....г. по описа на СРС, 175-
ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за цена на топлинна енергия за
разликата над 1634,07 лева до пълния претендиран размер от 2404,86 лева и за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018г., предявения установителен иск за мораторна лихва върху тази
главница за разликата над 265,28 лева до пълния претендиран размер от 487,93 лева и
предявения установителен иск за сумата от 5,28 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 31.08.2018г. до 17.08.2021 г. върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА М. П. М. да заплати на „Т С“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
71,42 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 288,87 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
6
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД да заплати на М. П. М. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
150,30 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7