РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Пловдив, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20255000500156 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Х. Ж. Т. против Решение № 258/
26.09.2024 г. по гр. д. № 371/ 2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е
признато за установено на основание чл. 21, ал. 4, т. 1, предл. 2 СК по
отношение на него, че ищцата Н. П. В. е изключителен собственик на
следните вещи:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
*************, находящ се в гр. *******, с адрес на имота: ул. „*******“ № 2,
бл. 1, вход А, етаж 1, апартамент 3, по КККР на гр. Стара Загора, намиращ се
на етаж 1 в сграда с идентификатор № *************, с предназначение -
Жилищна сграда -многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот
с идентификатор № ***********, с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, Брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 61.41
кв. м., прилежащи части: мазе № 2, Ниво 1;
1
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
*************.56, находящ се в гр. *******, адрес на имота: „*******“ № 2,
бл. 1, вх. А, ет. 0, гараж 5, по КККР на гр. Стара Загора, намиращ се на етаж 0
в сграда с идентификатор № *************, с предназначение - Жилищна
сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор № ***********, с предназначение на самостоятелния обект:
Гараж, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 22.97 кв. м.;
Лек автомобил „Опел Зафира”, рама № *************, двигател №
*******, с peг. № *********.
Ремарке „АБИ АЦЕ Адвард 15 2”, рама № *************, с per. №
********.,
като придобити по време на брака им при липса на съвместен принос от
страна на ответника Х. Ж. Т..
В жалбата се прави оплаквания за недопустимост на обжалваното
решение, тъй като съдът незаконосъобразно се е произнесъл по иск с правно
основание чл. 21, ал. 4 СК вместо по иск по чл. 29, ал. 3 СК предвид
обстоятелството, че имотите са придобити по време на брака на името на
двамата съпрузи. Излагат се съображения за неправилност на решението
поради необоснованост на фактическите констатации за липса на принос от
страна на жалбоподателя за придобиване на процесните имоти. Излагат се
съображения, че двамата съпрузи имат еднакъв принос за придобиване на
имотите, поради което неоснователен се явява и предявения като евентуален
иск по чл. 29, ал. СК. Предвид изложеното се иска да бъде отменено
обжалваното решение, вместо което бъде постановено ново, с което да се
отхвърлят предявените искове.
Въззиваемата Н. П. В. чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и иска да се потвърди обжалваното решение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Н. П. В. е предявила против Х. Ж. Т. два обективно съединени иска:
главен иск по чл. 21, ал. 4 СК, с който е поискала да се установи спрямо
ответника, че е изключителен собственик на следните вещи, придобити по
2
време на брака поради липса на съвместен принос:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
*************, находящ се в гр. *******, с адрес на имота: ул. „*******“ № 2,
бл. 1, вход А, етаж 1, апартамент 3, по КККР на гр. Стара Загора, намиращ се
на етаж 1 в сграда с идентификатор № *************, с предназначение -
Жилищна сграда -многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот
с идентификатор № ***********, с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, Брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 61.41
кв. м., прилежащи части: мазе № 2, Ниво 1;
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
*************.56, находящ се в гр. *******, адрес на имота: „*******“ № 2,
бл. 1, вх. А, ет. 0, гараж 5, по КККР на гр. Стара Загора, намиращ се на етаж 0
в сграда с идентификатор № *************, с предназначение - Жилищна
сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор № ***********, с предназначение на самостоятелния обект:
Гараж, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 22.97 кв. м.;
Лек автомобил „Опел Зафира”, рама № **************, двигател №
******, с per. № *********.
Ремарке „АБИ АЦЕ Адвард 15 2”, рама № ***********, с per. №
********.,
евентуален иск по чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по – голям дял от
общото имущество в размер на 9/ 10 ид. ч.
Искът по чл. 21, ал. 4 СК е отрицателен установителен за факти, с който
се цели да се установи, че ответникът (настоящ или бивш съпруг) няма принос
за придобиване на общото имущество. Законна последица от уважаване на
иска е придобиване на имота в изключителна собственост от съпруга – ищец,
но тя не е предмет на иска. В случая окръжният съд е бил сезиран и се е
произнесъл по нередовна искова молба, тъй като формулираният петитум – да
се установи, че ищцата е изключителен собственик на имотите - не
съответства на изложените в него твърдения за липса на принос и на
предвидената в закона форма на защита. След оставяне на исковата молба без
движение във въззивното производство с Определение № 202/ 14.05.2025 г. и
направеното в съдебното заседание на 10.09.2025 г. уточнение е формулиран
съответстващ на закона петитум, а именно да се установи, че ответникът Х. Ж.
Т. няма принос за придобиване на процесните имоти.
С обжалваното решение окръжният съд се е произнесъл по
формулирания в исковата молба първоначален петитум – да се установи, че
ищцата е изключителен собственик на процесните имоти, но посоченият
3
порок не е основание за обезсилване на постановеното решение, след като
нередовността на исковата молба е отстранена във въззивното производство.
След привеждане на петитума на исковата молба в съответствие с изискването
на закона въпросният порок на атакуваното решение следва да се отстрани
чрез неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество в
съответствие с редовно формулирания петитум.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за недопустимост на
предявения иск по чл. 21, ал. 4 СК, което се обосновава с разбирането, че при
придобиване на имущество по време на брака на името на двамата съпрузи
общият принос може да се оспорва само чрез доказване на пълна или частична
трансформация на лично имущество. На първо място следва да се отбележи,
че двата иска – по чл. 21, ал. 4 СК и чл. 23, ал. 1 и 2 СК – имат различен
предмет: с иска по чл. 21, ал. 4 СК се цели да се установи липсата на принос на
единия от съпрузите за придобиване на имуществото, а с иска по чл. 23 СК –
че целият имот или част от него е лично притежание на единия съпруг
вследствие на трансформация на негово лично имущество по чл. 22 СК. За
допустимостта на двата иска е без значение на чие име е придобито
имуществото – на единия или на двамата съпрузи, а единствено основанието,
въз основа на което се твърди лично притежание на придобитото по време на
брака имущество – поради липса на принос или трансформация на лично
имущество. Позоваването на ТР № 3/ 29.11.2018 г. по т. д. № 3/ 2015 г. на
ОСГК на ВКС, според което, след като в утвърденото от бракоразводния съд
споразумение по чл. п99, ал. 3 или чл. 101, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), съответно
чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал. 1 СК от 2009 г., съпрузите са уговорили, че
придобитият по време на брака имот остава съсобствен по между им, без да са
посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в
последващ исков процес да се установява по – голям дял на единия съпруг на
основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. 21, ал.
2 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 23, ал. 2 СК от 2009 г., от което се извежда
извод за недопустимост на иска по чл. 21, ал. 4 СК за липса на принос, е
неоснователно, тъй като в конкретния случай по въпроса за собствеността на
процесните имоти не е сключено споразумение в бракоразводния процес. В
случая предявеният иск се основава на твърдения за липса на принос от страна
на ответника Х. Ж. Т. при придобиване на процесните имоти, което обуславя
допустимостта на предявения иск по чл. 21, ал. 4 СК.
От фактическа страна не е спорно, че страните са сключили граждански
брак на 13.09.1997 г., който е прекратен с влязло в сила на 12.05.2022 г.
Решение № 231/ 08.04.2022 г. на РС – Стара Загора по гр. д. № 5009/ 2021 г.
Не е спорно също така, че на 16.05.2008 г. между ДП „Строителство и
възстановяване“ и ищцата Н. П. Т.а са сключени два предварителни договора
за покупко – продажба: на апартамент № 3, ет. 1, от жилищен блок 1 в УПИ
XIII – 68 в кв. 654 по плана на гр. **********, представляващ имот №
***********, с площ от 61. 41 кв. за сумата от 66 176. 68 лв., платима на 8
вноски, както и на гараж № Г 5 от жилищен блок 1 в УПИ XIII – 68 в кв. 654
по плана на гр. **********, представляващ имот № ***********, с площ от
22. 97 кв. за сумата от 13 912. 80 лв., също платима на 8 вноски, за които не е
спорно, че са заплатени от ищцата.
Продажбата на двата имота е извършена на 04.11.2010 г. с НА за покупко
4
- продажба на № 43, том V, peг. № 4947, д. № 416 от 2010 г., който като
купувачи са посочени двамата съпрузи Н. П. Т.а и Х. Ж. Т..
С договор за покупко-продажба на МПС от 01.11.2016 г. Х. Ж. Т. закупил
лек автомобил „Опел Зафира”, рама № **************, двигател № *****, с
peг. № ********* за сумата от 400лв.
С договор за покупко-продажба на МПС/Ремарке от 10.10.2019 г. Н. П.
Т.а закупила Ремарке „АБИ АЦЕ Адвард 15 2”, рама № ****************, с
peг. № ******** за сумата от 2000 лв.
Установява се от доказателствата по делото, че от 2001 г. ищцата Н. П. В.
в качеството си на едноличен търговец с фирма „П. – Н. П.“ започнала да
извършва търговска дейност, изразяваща се в продажба на сребърна
бижутерия, като до 2005 г. дейността се извършвала пред универсалния
магазин в Стара Загора, а след това през летните месеци в гр. Обзор. Не е
спорно, че на 13.10.2008 г. ищцата превела по сметка на зет си М.С.М. сумата
от 58 022. 56 лв., получена от продажбата на бижута, с която впоследствие
били платени закупените с НА за покупко - продажба на № 43, том V, peг. №
4947, д. № 416 от 2010 г. имоти.
Спорен е въпросът за участието и приноса на ответника Х. Ж. Т. при
придобиване на процесните имоти. В тази насока са събрани две групи гласни
доказателства, които съществено се различават по съдържание. От една
страна, ангажираните от ищцата свидетели – Е.М., М.М. и Н.Н. сочат, че
ответникът по никакъв начин не е участвал, съдействал или подпомагал
търговската дейност на съпругата си, а, от друга, свидетелите на ответника –
Б.П., Г.П., Б.К. и Т.И. заявяват, че той също е подпомагал дейността на ищцата
чрез разнасяне и аранжиране на стоката, продажба на бижута и поддържане на
домакинството.
В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че наличието на
принос и неговия обем следва да се преценя към датата на придобиване на
съответното имущество: към 04.11.2020 г. по отношение на недвижимите
имоти, 01.11.2016 г. спрямо лекия автомобил и 10.10.2019 г. спрямо ремаркето
(каравана). На следващо място следва да се отбележи също така, че
независимо, че процесните вещи са придобити със средства от търговската
дейност на ищцата, те не стават на това основание нейна изключителна
собственост, тъй като не служат за упражняване на търговската дейност и не
са включени в търговското предприятие (чл. 22, ал. 3 СК). Следва да се
съобрази и приетото в ТР от 20.01.2025 г. по т. д. № 2/ 2022 г. на ОСГК на
ВКС, че, когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието
на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия
съпруг при приложим за имуществените отношения между съпрузите режим
по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК, счита се, че имотът е съпружеска имуществена
общност, освен ако бъде установено, че е лично имущество, като при спор за
собствеността съпругът-титуляр на влога носи тежестта на доказване относно
фактите, установяващи придобиване чрез трансформация на лично имущество
по чл. 22, ал. 1 СК или фактите, оборващи презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК.
Според чл. 22, ал. 1 СК съвместният принос може да се изрази във влагане на
средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.
Подпомагането на съпруга – едноличен търговец в търговската му дейност с
5
лични усилия (труд) от другия съпруг и чрез поддържане на домакинството е
също форма на личен принос по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК, обосноваваща
общото притежание на придобитито по време на брака имущество, като
следва да се има предвид, че за наличието на съвместен принос не е
необходимо приносът да е еднакъв. Значителното несъответствие в приноса на
всеки съпруг не изключва съвместния принос по чл. 23, ал. 3 СК, а е
единствено основание за определяне на по – голям дял от общото имущество
(чл. 29, ал. 3 СК).
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага да се
приеме тезата на ответника, че той също е допринесъл с личен труд и работа в
домакинството за придобиване на недвижимите имоти. В тази насока са
показанията на св. Б.П., Г.П., Б.К. и Т.И., които са последователни и
непротиворечиви, че ответникът е подпомагал активно ищцата в нейната
дейност, както чрез влагането на лични усилия, изразяващи се в разнасяне и
подреждане на стоката, продажба на бижута, но така също и чрез поддържане
на домакинството – покупка и приготвяне на храна. Св. Б. Х.ва подробно
обяснява как баща й с количка пренасял стативите, на които подреждал
сребърната бижутерия, която продавал пред универсалния магазин в гр. Стара
Загора, а от 2005 г. през летните месеци и в гр. Обзор, когато замествал
съпругата си, като през останалото време се грижел за домакинството –
пазарувал и готвел. Св. Б.К. и Т.И., които нямат роднински връзки с
ответника, лично са го виждали да продава пред универсалния магазин в гр.
Стара Загора, където се запознал с него и съпругът на дъщеря му - св. Г.П..
Настоящата инстанция не кредитира показанията на ангажираните от
ищцата свидетели, че бившият й съпруг по никакъв начин не я е подпомагал в
търговската й дейност, нито пък се е грижел за домакинството. В тази връзка
следва да се има предвид, че решението за търговия с бижута е взето и
реализирано общо от двамата съпрузи, независимо че дейността се извършва
посредством регистрацията на ищцата като едноличен търговец. Касае се за
семеен бизнес, който и двамата съпрузи са предприели след оставането им без
работа през 1998 г. Независимо от краткосрочната им раздяла в периода август
2002 г. – май 2003 г. са продължили да живеят заедно и не са имали сериозни
пререкания, които да правят невъзможно съвместното осъществяване на
търговската дейност първоначално в гр. Стара Загора, а от 2005 г. в гр. Обзор
през летните месеци. Влошаване на отношенията им до степен на
нетърпимост е настъпило едва през 2022 г., когато в полза на ищцата е
издадена заповед за защита с Решение № 387/ 17.05.2022 г. по гр. д. № 1062/
2022 г. на РС – Стара Загора. Обстоятелството, че през 2005, 2008, 2009 и 2010
г. при тях е работила дъщерята на ищцата - св. Е.М., която е продавала на
единия статив, а през 2005 г. и друг служител (Справка за актуално състояние
на всички трудови договори на ЕТ „П. – Н. П.“ - л. 63), не е в състояния да
изключи извода, че ответникът също е подпомагал семейния бизнес както чрез
продажба на място, когато съпругата му е била възпрепятствана, така и чрез
поддържане на домакинството. Обстоятелството, че част от свидетелите на
ответника - дъщеря му Б.П. и съпругът й Г.П. - са заинтересовани от изхода на
делото (което в пълна степен може да се каже и за свидетелите на ищцата -
дъщеря й Е.М. и съпругът й М.М.), не изключва достоверността на изнесената
от тях информация относно участието на ответника в семейния бизнес, в
6
подкрепа на което е признанието им, че след претърпяната през 2015 г.
сърдечна операция си останал вкъщи и спрял да подпомага ищцата в
осъществяване на търговската дейност. Следователно независимо от
обстоятелството, че ищцата се е занимавала по - активно с пряката търговска
дейност, с оглед данните, че ответникът също е участвал макар и в по – малка
степен в нейното осъществяване, а преобладаващо в поддържане на
домакинството, следва да се приеме, че в случая презумпцията по чл. 21, ал. 3
СК не е оборена, поради което предявеният иск по чл. 21, ал. 4 СК за липса на
съвместен принос по отношение на придобитите по време на брака с НА за
покупко - продажба на № 43, том V, peг. № 4947, д. № 416 от 2010 г.
недвижими имоти следва да се отхвърли като неоснователен.
Предявеният иск следва да се отхвърли и спрямо лекия автомобил,
придобит на 01.11.2016 г. за сумата от 400 лв., и закупеното на 10.10.2019 г.
ремарке (каравана) за сумата от 2000 лв., тъй като с влагането на получаваната
от него пенсия за задоволяване нуждите на семейството ответникът е
допринесъл за спестяване на посочените суми.
При това положение следва да се разгледа предявеният като евентуален
иск по чл. 29, ал. 3 СК за определяне по – голям дял от общото имущество.
Според цитираната разпоредба предпоставка за уважаване на иска е
наличието на значителното несъответствие в приноса на всеки от съпрузите.
Преценката за наличието на значително несъответствие (приносът на единия
съпруг значително надхвърля приноса на другия) е винаги конкретна и е
обусловена от редица фактори – стойност на вещта, получавани доходи, грижи
за семейството, поведение на съпрузите относно благополучието на
семейството. Съобразно т. 8 на ППВС № 5/1972 г. за определяне на неравни
дялове в общото имущество се изхожда от наличието на две предпоставки: да
се касае до изключителни случаи и приносът на единия съпруг явно и
значително да надхвърля приноса на другия, като ръководно значение има
изискването за изключителен случай, чрез което изискване на закона се цели
да не се превръща изменението на равенството в дяловете от изключение в
правило. Макар в разпоредбата на чл. 29, ал. 3 СК да не е възпроизведена
предпоставката „изключителен случай" по чл. 14, ал. 4 СК от 1968 г., в
практиката на ВКС продължава да се приема, че по-голям дял от общото
имущество може да се определи само в изключителни случаи. Наред с това
многократно по-големите доходи на единия съпруг при еднакъв нематериален
принос могат да бъдат основание за определяне на по-голям дял на
основание чл. 29, ал. 3 СК, но само когато без тези по-големи доходи
имуществото не би могло да бъде придобито.
С оглед данните по делото, че ответникът е участвал в осъществяване на
общия семеен бизнес чрез разнасяне, подредба и продажба на сребърна
бижутерия, а така също и че през останалото време е полагал грижи за
домакинството (покупка на хранителни продукти и готвене), следва да се
приеме, че с поведението си е допринесъл в не малка степен за успешното
осъществяване на търговската дейност на семейството. В този смисъл
независимо от обстоятелството, че приносът на ищцата, която е била по –
активно ангажирана с дейността, надхвърля този на ответника, това
несъответствие не може да определи като изключително по смисъла на закона,
което да оправдае определянето на по – голям дял от общото имущество.
7
По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени,
вместо което се постанови ново, с което да се отхвърли предявеният главен
иск по чл. 21 ал. 4 СК и евентуалния по чл. 29, ал. 3 СК.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищцата Н. П. Т.а следва да заплати на
ответника Х. Ж. Т. направените по делото разноски в размер на 1200 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 258/ 26.09.2024 г. по гр. д. № 371/ 2023 г. на
Окръжен съд – Стара Загора, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. П. Т.а, ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 21, ал. 4 СК, че ответникът Х. Ж. Т., ЕГН ********** няма
принос за придобиване на следното имущество:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
*************, находящ се в гр. *******, с адрес на имота: ул. „*******“ № 2,
бл. 1, вход А, етаж 1, апартамент 3, по КККР на гр. Стара Загора, намиращ се
на етаж 1 в сграда с идентификатор № *************, с предназначение -
Жилищна сграда -многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот
с идентификатор № ***********, с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, Брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 61.41
кв. м., прилежащи части: мазе № 2, Ниво 1;
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
*************.56, находящ се в гр. *******, адрес на имота: „*******“ № 2,
бл. 1, вх. А, ет. 0, гараж 5, по КККР на гр. Стара Загора, намиращ се на етаж 0
в сграда с идентификатор № *************, с предназначение - Жилищна
сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор № ***********, с предназначение на самостоятелния обект:
Гараж, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 22.97 кв. м.,
придобит с НА за покупко - продажба на № 43, том V, peг. № 4947, д. № 416 от
2010 г.
Лек автомобил „Опел Зафира”, рама № ****************, двигател №
*******, с peг. № *********.
8
Ремарке „АБИ АЦЕ Адвард 15 2”, рама № ****************, с per. №
*******.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. П. Т.а против Х. Ж. Т. иск с правно
основание чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по – голям дял в размер на 9/ 10
ид. ч. от следното имущество, придобито по време на брака:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
*************, находящ се в гр. *******, с адрес на имота: ул. „*******“ № 2,
бл. 1, вход А, етаж 1, апартамент 3, по КККР на гр. Стара Загора, намиращ се
на етаж 1 в сграда с идентификатор № *************, с предназначение -
Жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор № ***********, с предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, Брой нива на обекта: 1, с посочена в документа
площ: 61.41 кв. м., прилежащи части: мазе № 2, Ниво 1;
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
*************.56, находящ се в гр. *******, адрес на имота: „*******“ № 2,
бл. 1, вх. А, ет. 0, гараж 5, по КККР на гр. Стара Загора, намиращ се на етаж 0
в сграда с идентификатор № *************, с предназначение - Жилищна
сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор № ***********, с предназначение на самостоятелния обект:
Гараж, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 22.97 кв. м.,
придобит с НА за покупко - продажба на № 43, том V, peг. № 4947, д. № 416 от
2010 г.
Лек автомобил „Опел Зафира”, рама № ************, двигател №
*********, с peг. № *********.
Ремарке „АБИ АЦЕ Адвард 15 2”, рама № *************, с peг. №
*********.
ОСЪЖДА Н. П. Т.а да заплати на Х. Ж. Т. направените по делото
разноски в размер на 1200 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Р България
в едномесечен срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10