№ 871
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110216389 по описа за 2022
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189 ал. 8 ЗДвП вр. чл. 58д т. 4
ЗАНН вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на И. С. С., ЕГН **********, против
електронен фиш серия К № 4832180, издаден от СДВР, с който на основание
чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 400, 00 /четиристотин/ лева
за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на електронния фиш по
съображения, че жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението, за
което му е наложено административно наказание, и измерената превишена
скорост не е на управлявания от него автомобил.
Настоящото производство пред СРС е второ по ред, след като с
решение № 7559/09.12.2022г. по дело № 8476/2022г. по описа на АССГ, III
касационен състав, е отменено решение № 3058/07.08.2022г., постановено по
НАХД № 14225/2021г. по описа на СРС, НО, 136 състав, и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание жалбоподателят И. С. С., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно уведомена, не изпраща
представител. Представят се писмени бележки от юрк. А. А., с пълномощно
от директора на СДВР, в които се излагат съображения, че жалбата е
1
неоснователна и атакуваният електронен фиш е издаден при спазване на
процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се навежда възражение за
прекомерност на претендирано адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице
и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш. Не бяха представени
доказателства за датата на връчване на електронния фиш, поради което съдът
намира, че жалбата следва да се счете подадена в срока по чл. 189 ал. 8 ЗДвП.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 28.04.2021г. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“
с рег. № хххххххххх бил собственост на жалбоподателя И. С. С..
На 28.04.2021г. в 11:41 часа жалбоподателят И. С. управлявал лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. № хххххххххх на
територията на село Долни Богров, по бул. "Ботевградско шосе" до автокъща
"Маги" с посока на движение от село Горни Богров към Околовръстен път. В
коментирания пътен участък максимално разрешената скорост на движение
за пътни превозни средства от категория "В" към 28.04.2021г. била 50 км/ч.,
която била сигнализирана и с пътен знак "В26". Въпреки това жалбоподателят
И. С. управлявал автомобила със скорост от 90 км/ч.
Нарушението било установено с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR – 1- M с иден. № 560,
представляваща одобрен тип средство за измерване, която било преминала
последваща техническа проверка на 30.10.2020г. в Лаборатория за проверка
на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери в ГДНП, сектор
„Управление на собствеността“ – полицейска техника, със заключение, че
съответства на одобрения тип. Мобилната система за видеоконтрол била
разположена в служебен автомобил на СДВР с рег. № С2184МР, работела в
стационарен режим на измерване и с посока за задействане - приближаващи
автомобили.
След установяване собственика на лекия автомобил на 18.05.2021г. от
СДВР бил издаден електронен фиш серия К № 4832180, с който на основание
2
чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП на
жалбоподателя И. С. било наложено административно наказание "глоба" в
размер на 400, 00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка за
собствеността на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. №
хххххххххх, заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните
работи, протокол от проверка № 4-38-20/30.10.2020г., удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, справка за датата на
издаване на обжалвания електронен фиш, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
23830/29.04.2021г., ежедневна форма на отчет от 28.04.2021г., писмо от зам. –
директор на ГДНП рег. № 3286р-12416/12.03.2020г., справка – картон на
водача, схема за организация на движението на път I - 1 Ботевград - Горни
Богров - ок. п. София, съвпадащ с бул. "Ботевградско шосе" в село Долни
Богров до автокъща "Маги", техническо описание и инструкция за
експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение TFR1-M, веществените доказателствени средства – 4
броя снимки от клип № 23464, вещественото доказателство – снимка на
разположението на уреда.
Съдът кредитира писмените доказателства като ги оцени като
последователни, взаимнокореспондиращи си и съответни на приобщените
веществени доказателствени средства. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.
15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес. С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложените
статични изображения - снимки от клип № 23464 като годни веществени
доказателствени средства. От същите се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост.
Като веществено доказателство съдът кредитира приложената снимка
3
на разположението на уреда в служебния автомобил на СДВР при
осъществяване на контрола на режима на скоростта на 28.04.2021г.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е неоснователна, а електронният фиш следва да бъде
потвърден, тъй като е издаден при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон.
Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона
писмена форма и със съдържанието по чл.189, ал.4 ЗДвП, както и при
спазване на предвидения за това процесуален ред. Електронен фиш серия К
№ 4832180 е издаден от компетентна държавна институция – Столична
дирекция на вътрешните работи. Атакуваният електронен фиш съдържа
всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика на превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Видно е, че се касае за стеснен кръг реквизити в
сравнение с изискуемите при наказателните постановления, които
същевременно са достатъчни, когато се касае за нарушение, установено с
автоматизирано средство за контрол.
В атакувания електронен фиш са посочени с достатъчна конкретика
обстоятелствата на нарушението в това число и мястото на извършването му,
като е посочено на кой път, отворен за обществено ползване, е установено
движението на лекия автомобил, посоката му на движение, точното място,
където е установено движението с превишена скорост, посочено е и времето
на извършване на нарушението. Най-сетне, в обжалвания електронен фиш е
посочена скоростта на движение на лекия автомобил, действащото в
конкретния пътен участък ограничение, както и констатираното превишение.
Ето защо съдът намира, че в атакувания електронен фиш се съдържа в
4
достатъчна степен описание на обстоятелствата на нарушението, като по ясен,
недвусмислен и категоричен начин са посочени всички признаци от състава
му.
Съдът намери и че от събраните доказателства се установява по
несъмнен и категоричен начин извършеното нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата,
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г./. В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система съгласно чл. 10 ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., със съдържание съгласно приложение към
чл. 10 ал. 1 от Наредбата, в който са посочени мястото и времето на контрол,
действащото ограничение на скоростта, номерата на първото и последното
статично изображение/видеозапис.
Съдът цени като веществено доказателство снимката на
разположение на уреда, макар в случая тя да не е била дължима, тъй като
снимка на разположението на уреда съгласно чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. следва да се изготвя само в случаите, когато се касае за
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи, а в случая автоматизираната техническа система, с която
е установено превишението на скоростта, е била разположена не на участък
от пътя, а в служебен автомобил на СДВР.
От писмените доказателства се установява, че АТСС, с която е
установено нарушението тип TFR – 1- M с иден. № 560 представлява одобрен
тип средство за измерване, като е вписана под № 4835 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване. В представеното
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 е посочен
срок на валидност на одобрения тип до 24.02.2020г. Съгласно чл. 30 ал. 5 от
Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Ето защо съдът приема, че
средството за измерване, с което е установено нарушението, представлява
одобрен тип.
5
На следващо място, от писмените доказателства се установява, че
техническото средство, с което е установено нарушението, е преминало
последваща техническа проверка на 30.10.2020г. в лаборатория за проверка на
анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери при сектор „Управление
на собствеността“ – полицейска техника в ГД „Национална полиция“ със
заключение, че съответства на одобрения тип.
Според чл. 21 ал. 1 ЗДвП максималната разрешена скорост на
движение за пътни превозни средства от категория "В" в населено място е 50
км/ч, като в случай, че в конкретен пътен участък е въведено различно
ограничение на скоростта, то се сигнализира с пътен знак /чл. 21 ал. 2 ЗДвП/.
От отговор от ОП - София изх. № 1100-49/25.01.2023г. и от схема за
организация на движението по бул. "Ботевградско шосе" в село Долни Богров
до автокъща "Маги" с посока на движение от с. Горни Богров към Софийски
околовръстен път се установява, че към 28.04.2021г. максимално разрешената
скорост на движение в пътния участък е била 50 км/ч, като ограничението е
сигнализирано и с пътен знак В26.
От веществените доказателствени средства и от писмените
доказателства се установява и конкретното превишение на скоростта на
движение на лекия автомобил. От веществените доказателствени средства се
установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 93 км/ч.
От протокола за проверка № 4-38-20/30.10.2020г. е видна стойността на
относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3
км/ч при скорост до 100 км/ч. Коментираната стойност от 3 км/ч е
приспадната в полза на жалбоподателя, като при измерена скорост от 93 км/ч,
административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със
скорост 90 км/ч (93 км/ч - 3 км/ч).
Не се споделят възраженията в жалбата, че измерената скорост не е
скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил. На
първо място видно от веществените доказателствени средства - статични
изображения към клип № 23464, в близост до заснетия автомобил не се
наблюдават други МПС. Видно от приетата като писмено доказателство
инструкция за експлоатация на АТСС радарът винаги регистрира МПС - то,
движещо се с най-висока скорост, като при трафик с много висока
интензивност, измерванията се блокират.
6
Съгласно чл. 188 ал. 1 ЗДвП "собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство." Предвид цитираната разпоредба, съдът намира, че
правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, доколкото С. е собственик на лекия автомобил, с което е
извършено нарушението.
Ето защо съдът прие, че като е управлявал на 28.04.2021г. в 11:41 часа
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“ с рег. № хххххххххх на
територията на село Долни Богров, по бул. "Ботевградско шосе" до автокъща
"Маги" с посока на движение от село Горни Богров към Околовръстен път
със скорост на движение от 90 км/ч при ограничение на скоростта 50 км/ч,
жалбоподателят И. С. е осъществил от обективна страна нарушение на чл. 21
ал. 1 ЗДвП. Без значение за квалификацията на нарушението е, че
максимално разрешената скорост на движение е била сигнализирана и с пътен
знак В26, тъй като в случая с него не е въведено ограничение на максимално
разрешената скорост, различна от указаната за населено място по силата на
разпоредбата на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на вината,
доколкото жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС със скорост,
надвишаваща разрешената за движение в населено място.
Нарушението не представлява маловажен случай по см. на чл. 28
ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена
опасност на деяния от този вид. Извършеното нарушение е формално такова,
като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е
съставомерни вреди от същото. Освен това следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост,
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици -
причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. Не на последно място, за да
достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН в
конкретния случай, съдът съобрази и че се касае за превишение на скоростта
7
с 40 км/ч в населено място. От схемата за организация на движението в
посочения пътен участък е видно, че в близост до мястото на нарушението е
разположена пешеходна пътека, както и спирка на превозните средства от
линиите на обществения транспорт, което предполага и наличието на по-
голям брой пешеходци на мястото на извършване на нарушението, чиито
здраве и живот жалбоподателят е застрашил, превишавайки максималната
разрешена скорост на движение с 40 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място за превишаване
от 31 км/ч до 40 км/ч се наказва с глоба 400 лв. Размерът на глобата е
абсолютно определен, като съгласно чл. 27 ал. 5 ЗАНН същият не може да
бъде намаляван,.
По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваният електронен
фиш следва да се потвърди.
Предвид изхода на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН, има въззиваемата страна, каквато претенция е заявена с
депозираните писмени бележки. С настоящото решение съдът следва да се
произнесе и по отговорността за разноски в производството по дело №
8476/2022г. по описа на АССГ по аргумент от разпоредбата на чл. 226 ал. 3
АПК. Като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, че както в производството по НАХД № 16389/2022г. по описа на
СРС, НО, 94 състав, така и в производството по дело № 8476/2022г. по описа
на АССГ е проведено по едно съдебно заседание, както и че процесуалното
представителство на въззиваемата страна и в настоящото производство и в
това пред АССГ се е изразило единствено в депозиране на писмени бележки,
без явяване в съдебно заседание, съдът намери, че юрисконсултското
възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна
за процесуално представителство следва да е минималния размер, предвиден
в предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно по 80, 00 лева за всяка инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4832180, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП на И. С.
С., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 400, 00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
И. С. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение по НАХД № 16389/2022г.
по описа на СРС, НО, 94 състав, както и сумата от 80, 00 /осемдесет/ лева -
юрисконсултско възнаграждение по дело № 8476/2022г. по описа на АССГ,
III касационен състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9